Otium cum dignitate

Публикувано в Бъди БГ 

БЕДНОСТ И КОРУПЦИЯ

 Всички ние от 1989 година, които по волята на съдбата попаднахме в политиката, излизахме от обществото на тоталитарния комунизъм. Никой от нас нямаше друг доход освен заплатата от държавната служба, а сред нас имаше и безработни, и учащи се, и пенсионери.

     Ще изброя само ръководители на партии и организации в СДС, както и пряко заетите в апарата на коалицията: пенсионери бяха Петър Дертлиев, Милан Дренчев, Димитър Баталов и Борис Кюркчиев; безработни бяха Любомир Собаджиев, Христофор Събев, Константин Тренчев, Георги Спасов; учащ беше Емил Кошлуков. Останалите - Желю Желев, Петър Берон, Елка Константинова, Петко Симеонов, Йордан Василев, Ивайло Трифонов, Димитър Луджев, Стефан Гайтанджиев, Вяра Николова, Георги Аврамов, Веселин Панайотов, бяха принудени да прекъснат работа. Този списък може да бъде продължен.

По време на Кръглата маса заварвах на няколко пъти Любомир Собаджиев, председател на ДГИ и член на нашата делегация, сутрин, преди заседанията да се мие и бръсне в тоалетната до зала 6 на НДК. Веднъж го запитах къде спи. Той смутолеви: чакалнята на Централна гара... Битови неудобства съпътстваха дейността на Христофор Събев, Димитър Баталов, братя Неврокопски и поне още десетина души, т.е. една трета от нас.

Нашата власт се простираше дотам и дотолкова, доколкото вкупом и поотделно олицетворявахме временни масови настроения. По медиите ни се подиграваха, че сме по пуловери на тези заседания, а ние просто нямахме пари за други дрехи.

Проблемът за издръжката на заетия с политика е толкова очевиден, че всякакво публично аргументиране и дискусия дали той заслужава внимание и решаване, е вън от психичната нормалност. Той трябваше да бъде решен преди споменаването му, че съществува.

Но българското общество със своите дехуманизирани стандарти на отношение към индивида е друго. Много друго. Двулично. Примитивно. На няколко пъти поставяхме въпроса на Кръглата маса. В началото беше само за помещенията. Нямаше къде да се съберем, да седнем, листче да напишем, разговор да проведем. В доклада за промените в политическата система на заседанието от 22 януари 1990 година поставих въпроса за работата, жилищата и жителството за 50 активисти на СДС - платен отпуск от месторабота, софийско жителство (отмяна на наредбата за всички граждани), за да не ги подгони някой квартален милиционер, възможност за жилищно настаняване на онези, които няма къде да живеят...

Резултатът от поставянето на тези въпроси доведе до лавина от обвинения към мен. Обвиненията бяха тиражирани няколко години поред - искал съм бил материални придобивки за СДС, докато СДС се бил борел за идеите.

Можехме да свикаме митинг. Да вдигнем стачка. Да променим закон. Да свалим или поставим министър. Но бяхме безсилни пред елементарен всекидневен въпрос. Повечето гледаха със страх собственото си бъдеще. Малцина можеха да мислят, че ще имат "почивка с достойнство”[1], както казва Цицерон.

Отказът на публиката и неумението на политиците да поставят ясно и определено проблема за фактическата незащитеност и необезпеченост на всеки, който се занимаваше с политика, заради това, че се занимава с политика, беше един от съществените фактори за разпространението на корупционните практики. Чак през 2003 година законово беше уредена издръжката на бившите президенти на републиката. А вице-президентите, министър-председателите, вице-премиерите, министрите, членовете на политическите кабинети на министрите, бившите депутати... След 10 ноември 1989 година мнозина депутати, заместник-министри, министри, премиери след прекратяване на пълномощията са оставали без работа и без доход. Част от тях изпадаха в унизително положение.

Това беше известно на онези, които все още се занимаваха с политика. Трудно ли е да съобразим какъв ефект имаше това върху тяхното поведение?

А нека си представим държавния служител с триста лева заплата, който с един подпис може да реши проблемите на нечий печеливш бизнес. Той се подписва безкористно и остава при своята мизерна заплата с перспективата за още по-мизерна пенсия, а другият става богат. И чиновникът остава безкористен?!

Хайде, бе!

Независимо от идеализма и моралната извисеност на отделния човек при всички хора доминират потребностите, свързани с оцеляването. Храната, жилището, сигурността... Затова борбата с корупцията изисква ясно поставяне на два въпроса: от една страна - материална обезпеченост на държавния служител и на политика, заемащ изборна длъжност, и от друга страна - строго законодателство против злоупотребата с власт.

Няма да се преборим с корупцията само с репресия. Колкото и да са ефективни съдебната система и полицията, те са безсилни пред хора, страхуващи се за своята прехрана и сигурност.

Петко Симеонов


 

[1] Otium cum dignitate почивка с достойнство. Това е римският идеал при оттегляне от политическа дейност.


Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd.  All rights reserved.