ВЕЛИКАНИ И ДРЕБОСЪЦИ

Публикувано във вестник "Стандарт"

 СДС възникна като бунт на група политиканстващи любители, повлечени от общоевропейската революция против комунизма. Още в първите дни обаче синята коалиция надрасна себе си и се превърна в партията на демократичната промяна. Огромно значение за нейното утвърждаване имаха установените контакти с чужбина. На първо място - полската Солидарност. В началото на 1990 година създадохме свое "посолство" в централата на Солидарност. Имахме тяхната подкрепа със съвети, материали, консултанти. Наши гости бяха Адам Михник, Хенри Вуяц и великият Анджей Вайда.

През тази бурна пролет СДС влезе в контакт с Лех Валенса, Вацлав Хавел, Роналд Рейгън, Джордж Буш-баща, Маргарет Тачър, Жак Ши­рак, Жис­кар д'Естен, Вили Бранд, Хелмут Кол, Константин Мицотакис. Имахме симпатиите и подкрепата на политически сили от Полша, Чехословакия, Унгария, Германия, Великобритания, Гърция, Италия, Франция, САЩ.

Всички тези контакти ни даваха увереност, че ние, дребосъците от самотната група, създала СДС, която се беше ангажирала да руши тоталитарната система и да гради демокрация в България, не сме изолирани ентусиасти. Бяхме се изправили публично срещу великанската партия-държава, която беше въоръжена с целия набор от институции и кадри за легитимно насилие, зад която стоеше супер силата Съветския съюз и военната организация на Варшавския договор. Комунизмът беше жив. Правехме мирна революция и го знаехме. В такъв момент да разбираш, че други великани са на твоя страна, е толкова важно, че каквото и да кажа днес, то не може да бъде преувeличено. Признателен съм на тези американци, гърци, поляци, англичани, французи, испанци, германци...

От двата института на САЩ - на Републиканската и на Демократическата пратия, ни бяха оказали значителна помощ в предизборния период (февруари-юни 1990). Ще уточня, че предизборната кампания и Кръглата маса превърнаха СДС от замисъл в масова организация. Републиканците съдействаха на СДС в кампанията, а демократите - в изграждането на Българското сдружение за честни избори (БСЧИ). Помощта се състоеше в обучение на активисти и доброволци, консултации, литература, компютри и няколко коли. Екипи от двата института направиха десетина посещения през пролетта...

През юли 1990 година в София беше Маргарет Томпсън - сътрудник на Републиканския институт на САЩ. Разговаряхме за бъдещето на СДС. По това време американците разглеждаха СДС такова, каквото си беше: една демократична перспективна организация. Създадена е от скоро, преминала е през първите избори, но пред нея е дългият път на политическа партия. Мег се интересуваше за положението в страната; какви са ни плановете за предстоящите местни избори; какво мислим за евентуална коалиция с БСП.

Обясних й, че нашата политика продължава да бъде такава, каквато беше до изборите на 10 юни: борба с БСП по всички пунктове, в БСП има значителни колебания и вътрешнопартийни противоречия. Показателна беше сравнителната лекота, с която Младенов подаде оставка.

Моята прогноза си оставаше същата, както от пролетта - БСП ще се разпадне до края на 1990. Смятах, като четях списъка на депутатите на БСП, че бихме могли да привлечем част от тях на наша страна. Даже очаквах, че ВНС ще се преструктурира, като е възможно групата на БСП да се разпадне.

Очакванията ми бяха подкрепени от няколко депутата от БСП, които независимо един от друг бяха разговаряли с мен по своя инициатива. Готови сме да напуснем БСП - кажете кога и как. Така се беше заформил един кръжец, който се събираше в ресторанта на железничарите. Обсъждахме въпроса - да махнем Луканов и да съставим коалиционно правителство, което да заобиколи ръководството на БСП. Но кръжецът започна да се събира по-късно. 

Обяснявах на Мег как БСП неминуемо ще се разпадне и сам себе си заблуждавах.  Тя ми съобщи, че са поканили Огнян Пишев на посещение в САЩ, където ще има контакти със Световната банка и други международни организации. Помоли ме чрез правителството на Луканов да поискаме неговите срещи да имат официален характер.

Мнението й по отношение на СДС беше, че трябва да запазим единството си и само ако сме единни, бихме могли да разчитаме на помощ от тях и за в бъдеще. Ако СДС запази единството си и се държи като истинска алтернатива на БСП, ние наистина ще успеем да привлечем значителни инвестиции за България... Силното СДС ще означава друг образ за страната на Запад. Но за да бъде силно, не е достатъчно само единство, а привличане на силни експерти - икономически, юридически, които да подготвят алтернативните виждания, които да са достъпни  за обикновените хора. Освен това СДС трябва да прояви силна международна активност - да няма европейска или световна политическа или икономическа организация, с която да не сме установили контакт. Мег наблегна на контактите с ЕО.

Говореше ми Мег, говореше, както се казва с езика на здравия разум, аз бях съгласен с нея, но имаше особености.

След изборите за Седмо велико народно събрание (10-17 юни 1990) още на първото заседание на парламентарната група, което се състоя в залата на ОФ на «Кърниградска», или както я наричахме - Гиньоганев хол, депутатите от БЗНС "Никола Петков" и БСДП бяха категорично против това да се създава обща група на СДС. Те били стари, големи партии, вековно е присъствието им в политическия живот на България, а СДС е нещо временно. От половин година го има. Хайде стига толкова с тази коалиция!

Дискутирахме двата преплетени въпроса - обща ли ще бъде парламентарната група и тя общо ръководство ли ще има?  Прехвърчаха искри. Социалдемократите и николапетковистите се бяха договорили предварително и удържаха: всяка партия има отделна парламентарна група, а всички правим парламентарен съюз - ПСДС. За общ ръководител на съюза беше избран д-р Дертлиев.

Вътре в ПСДС започваше брожение по вътрешната партийна самоидентификация. Оформиха се две тенденции: СДС ще се разпадне, ще останат големите партии, твърдяха едни и работеха в тази посока (Петър Дертлиев, Милан Дренчев), а други развяваха синьото знаме - СДС остава, "старите" да се махат (Любомир Павлов, Георги Марков, Стоян Ганев, Венцеслав Димитров). Оформяше се тайната група на "младите" - така сами се наричаха.

Този процес беше подклаждан отвън. Лидери на БСП на конфиденциални срещи с николапетковистите и социалдемокритите ги подпитваха докога ще мъкнат на гърба си другите.  В същата посока, вероятно по стечение на обстоятелствата, задейства НЦИОМ. През  есента започна да излиза на терен с въпрос за одобрението на различните партии. Партиите в СДС се изброяваха редом с БСП, Ера-3, ОКЗНИ,   ОС, КНСБ, ДПС. Случваха се и допълващи въпроси, чиито отговори подчертаваха партийните различия. С най-голямо влияние от всички в СДС се оказваха  БСДП, БЗНС "Никола Петков" и Екогласност. В онези месеци, когато публичното пространство все още беше чисто - като току- що навалял сняг, резултатите на НЦИОМ правеха голямо впечатление. Медиите затръбиха за "големите". В публикации и изказвания се доказваше, че в СДС всъщност има две партии, останалите са фантоми. Особено се отличи социалдемократът Руен Крумов, който мисля ,че действаше по поръчка на д-р Дертлиев.

За "дребосъците" нямаше друг шанс освен по-високо да веят синьото знаме, а трите "великански" организации имаха такъв тип поведение, че в средата на март 1991 година Филип Димитров след консултации с други членове на НКС предлагаше в новото политическо споразумение на СДС (то беше належащо) да се включи клауза: "БСДП, БЗНС "Никола Петков" и Екогласност да се откажат от квоти (при вземането на решения - бел.моя П.С.) и да декларират, че се отказват от ръководството в СДС - да не издигат кандидатури за заместник-председатели и секретари на СДС като отказ да налагат воля над другите."

Като по поръчка в началото на април НЦИОМ огласи поредните си резултати и във вестниците гръмна: "Две партии държат на крака СДС". Съобщаваше се, че за БСДП биха гласували 27,5 на сто от тези, които биха гласували за СДС, за БЗНС "Никола Петков" – 25,5; за Зелената партия - 9,9; за Екогласност – 9,9; за Радикалдемократическа партия -  3,7; за Обединен демократически център -  2,9; за АСП – 1,4; за Клубовете  за гласност и демокрация – 0,0.За други организации в СДС - 2 на сто.

В Координационния съвет, в парламентарния съюз изследването на НЦИОМ проеча като топовен изстрел. Наставаха неспокойни дни. Николапетковисти и социалдемократи бяха сигурни, че са великани, а дребосъците за последно разбраха, че трябва да им видят сметката.

Петко Симеонов

 


Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd.  All rights reserved.