ТИТАНИК

 

Публикавана във вестник "Труд", началото на март, 2003г.

 

 

 

 

 

 


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

 

 През дветнадесетия век, заедно с бурния ръст на науката и техниката, се ражда идеята за социалното инженерство: ако целите са добре обмислени и средствата правилно подбрани, обществото може да се промени по наше желание. 

Чувството за всемогъщество е подкрепено от забележителни открития:  двигателя с вътрешно горене, самолета, фотографията, грамофона, киното, телеграфа, радиото, телефона, рентгена, ваксината... Строи се тунел под Алпите, издига се Айфеловата кула, извисяват се небостъргачи, пуска се на вода Титаник. Започнало е овладяването на електрическата енергия.

 

Социалното инженерство се развива в две родствени доктрини - комунистическата и фашистката.

През 1917 болшевиките в Русия извършват Октомврийската революция с убеждението, че като се опрат на науката в лицето на марксизма, ще построят комунизма и бедна Русия ще стане процъфтяваща страна.

Строителството няма да е трудно, защото великият, гениалният социален инженер Ленин, този Едисон, Айфел, Маркони, Рьонтген на обществено-политическите процеси, е изчислил всичко точно и е направил най-важното: създал е машината на безкрайния прогрес - Болшевишката партия като един гигантски политически комбайн... 

Ленин умира. По идея на Сталин той е балсамиран като фараон. По този начин е означено, че отговаря на примитивната представа за божественото. На чиновниците и народа е зададена лесна гатанка - наследникът на Ленин обикновен човек ли е? Сталин е убеден, че е съвършеният изпълнител на проекта на Маркс, Енгелс, Ленин.

Затова той иска пълната власт и в края на двайсетте години вече я притежава. Волята може всичко. Образът на летящите ескадрони олицетворява вихрената лекота, с която ще се постигат целите. Изваждат се шашките и силно се вика "ура". 

Сталин (вождът, сиреч - главният инженер) нарежда, партията (политическият комбайн) изпълнява, обществото се развива, и така изостанала Съветска Русия, във вражеско обкръжение, строи комунизма. Светът е впечатлен. Изгражда се процъфтяващата утопия на политическия Титаник.

В подкрепа на Сталин се изказват Бърнард Шоу, Анри Барбюс, Джулиъл Хъксли, Х.Дж. Уелс, Хюлит Джонсън, Джозеф Е. Дейнис, Емил Лудвиг, Джон Бернал, Пабло Неруда, Андре Малро, Бертолд Брехт, Лион Фойхтвангер и още хиляди прочути имена. Милиони членуват в комунистическите партии по света. За тях Сталин е вожд и учител. Господства разбирането, че историята е стигнала до тайната на общественото развитие. Нужни са вожд (здрава ръка), партия (дисциплинирана организация) и проект (независимо дали се съобразява с правата на човека).

Нравствената система е захвърлена, юридическите закони са без значение, историческият опит съществува само като доказателство за вече направените изводи. Индивидуалните свободи и права са отречени. Отречена е свръхценността на човешкия живот.

През годините Сталин лично подписва смъртните присъди на  четиридесет хиляди души. Има историци, които твърдят, че той е разпитвал някои от задържаните, но без съмнение е присъствал тайно, зад физическите кулиси, на най-големите показни процеси. Имал е някаква потребност от това. По указание на Сталин се разгръща мрежата от лагери и затвори. Те са като острови в необятна Русия. Създаден е архипелагът Гулаг, чието изграждане е започнал Ленин. Загиват много милиони, а десетки милиони са страдалците на невиждания в историята държавен тероризъм.

Главен обект на терора са невинните хора, защото ако се тероризират само виновните, никой няма да се бои. Масовият страх е нужен за властта на Сталин. 

В това има логика. По стандарта на комунизма - вождът (Сталин, Тито, Димитров, Мао, Живков или Чаушеску) заедно с класиците - Маркс, Енгелс и Ленин, както и Партията, сами по себе си са легитимни, защото са най-правилните и най-праведните. Вярата в това е нормалното. Съмнението е ненормално и налудничаво. То е равнозначно на отричането на локомотива или на това, че две и две са четири. За да бъде възможно строителството на социализма, т.е. изпълнението на комунистическия социален проект, хората трябва да са в норма, нормални.  Към това, ако се налага, те трябва да бъдат принудени, защото мнозина са необразовани, а други са под буржоазно влияние.   

Затова след смъртта на Сталин, когато лагерите са закрити и масовите политически процеси прекратени, Хрушчов прави следващата крачка в развитието на социалното инженерство. Той търси нова подкрепа за легитимността на триадата - вожд, партия, проект, като се ангажира с конкретна дата - през 1980 година комунизмът ще бъде построен.

Такъв ангажимент се поема от хора, които си вярват. Те са били убедени, че Титаник ще пристигне на пристанището и ще натрият носовете на капиталистите.

 

Трагичната им за народа грешка е в неразбирането, че общочовешките ценности (десетте Божи заповеди!) са недосегаеми, а обществото и човекът са реалности със собствена природа, която не може да бъде променена...Човекът не може да бъде съчинен дори когато искаме да стане "хармонично развита личност".

Обществото не е кабинетна измислица. То не е резултат от усилията на така наречените "неправителствени организации", които гръмко проповядват либерализъм заради непазарните си доходи. Обществото е такова, каквото е, благодарение на дейността на милионите свободни индивиди, които живеят на собствена сметка.  

Ние, българите, като народ и общество търпяхме безропотно комунистическата власт, защото имаме трайната илюзия, че е възможен някакъв общ проект, засягащ всички хора в страната, в резултат на който ще бъдат решени непосредствените ни лични проблеми. Продължаваме да смятаме, че има вожд, лидер, водач, командир, тато, генерал, който ще бъде наша опора и ще ни води в изпълнението на такъв проект. Продължаваме да търсим партия, в която вярваме дори когато съгреши, защото тя като майка ще се погрижи за нас и семейството ни.

Петдесет години след смъртта на Сталин е време да проумеем, че Титаник отдавна потъна и ние седим с мокри гащи в собствените си еднодръвки - най-солидният плавателен съд. Точно за това, щом ще пътешестваме в една посока, сме дружно цяло.

 

 

 

 

 

 

Петдесет години след смъртта на Сталин е време да проумеем, че Титаник отдавна потъна и ние седим с мокри гащи в собствените си еднодръвки - най-солидния плавателен съд. Точно затова, щом ще пътешестваме в една посока, сме дружно цяло.

 

http://petrograd.biz/plakat/index.php

http://petrograd.biz/stalin/

Жить cтало лучше

 

 

Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd.  All rights reserved.