ЩЕ ТРЪГНЕТЕ ЛИ НА ПЪТ?

Публикувано в Бъди БГ 

 

Каквото и обществено начинание да се подеме у нас: разделно събиране на боклука, правене на партия, разпространение на вестник и прочие, то винаги се изправя пред три основни проблема, които стоят като коренище, обрасло с множество други проблеми: възрастовата структура на населението, неговата бедност и ниското му самочувствие. Ще започна с възрастовата структура, която по данни на статистиката е както следва:

 

Възраст
(в навършени години)

 

 

всичко

 

ОБЩО ЗА СТРАНАТА

7 761 049

 

0

67 438

 

1 -  4

266 582

 

5 -  9

320 731

 

10 - 14

418 460

 

15 - 19

519 740

 

20 - 24

542 364

 

25 - 29

583 361

 

30 - 34

561 154

 

35 - 39

525 418

 

40 - 44

532 333

 

45 - 49

547 334

 

50 - 54

558 688

 

55 - 59

548 691

 

60 - 64

437 938

 

65 - 69

402 512

 

70 - 74

392 930

 

75 - 79

292 884

 

80 - 84

176 130

 

85 - 89

 46 778

 

90 - 94

 17 063

 

95 - 99

  2 284

 

100 +

    236

 

 

От цялото население - над 65-годишна възраст са 17,15 на сто, между 55-64 - 12,71 на сто, между 45-54 са 14,25 на сто... Или хората, надхвърлили 40 навършени години, са общо 51 на сто. 

За населението над 19 навършени години разпределението е:

 

 

20-24

 8,8 на сто

25-34

18,55 на сто

35-44

17,14 на сто

45-54

17,93 на сто

55-64

16,0 на сто

над 65

21,5 на сто

 

Ако приемем, че лицата над 20 навършени години формират съвкупността на обществено активните, около две трети от тях са над 40-годишна възраст. От това следва важен извод:

Какъвто и проблем за българското общество да се разисква, възрастовата структура определя профила на възможните обяснения и решения. Дали ще призоваваме хората да гласуват, дали ще ги агитираме да си плащат данъците, дали ще се опитваме да ги правим партийни членове, ако желаем успех, трябва да държим сметка, че мнозинството от тях са зрели хора с форимирани навици и изградени възгледи. Те вече са завършени носители на етнокултурата. С други думи, нашият проблем трябва да търси решение, което е разбираемо, смислено и привлекателно за улегнал човек, облечен в бронята на българския манталитет.

В редица случаи обществените начинания несъзнавано са съобразени с това, тъй като техните инициатори са социализирани в българската среда. Призоваващи и призовавани споделят едни и същи знаци, норми и ценности. Но в години на динамични промени, свързани с развитието на технологията и натиска на глобализацията, различните възрастови групи от населението започват да се движат с неравни скорости, често и в различни посоки.

Всички водят всекидневие, в което присъстват компютърът, мобилните телефони, кабелната телевизия, чуждите езици, отворените граници, пазарът и свободните избори. Но за младите това са предимно инструменти, с които градят своя живот, за възрастните - поводи за съзерцание и преживяване. За младите това са естествени неща, за възрастните са като мънистата за островитянина.

От друга страна, някои модели на сексуално поведение, за които често се говори, си остават органично неприемливи за възрастния човек. Преди половин век, ако някой биваше наречен "педераст", това можеше да завърши дори с кръвопролитие. Сега е едва ли не комплимент. Не желая да дискутирам  въпроса, посочвам само една от пропастните разлики между млади и стари.

Притежаваните и ползвани новости на технологията, както и практикуваните образци на поведение, са видимите страни от дълбинната разлика между културата на различни групи. Различията се задълбочават и поради ниските доходи. Ниските доходи ресурсно препятстват уеднаквяването по линия на сравнение и подражание, откъдето демотивират стремежа за взаимно разбиране...

За своите разсъждения в тази посока ще се опра на данните от едно представително за страната изследване на Института по социология, проведено през пролетта на миналата година. Данните днес не са по-различни.

Според това изследване, сред населението преобладават незаетите лица: пенсионери, учащи, домакини, безработни, боледуващи. Част от заетите (работещите) имат нередовен доход:

 

Получавате ли редовно възнаграждението си

 

 

Брой

Процент

 

Не работя

592

57.9

Получавам го редовно/работодател,самонает съм

378

37.0

Получавам го нередовно

52

5.1

С неотговорилите - общо

1040

100.0

 

Мнозинството от хората живеят бедно и трудно свързват двата края:

 

Как определяте дохода на Вашето домакинство?

 

 

Брой

Процент

 

Задоволява необходимото, имаме сигурност

39

3.8

Нито много добър, нито много лош

340

33.1

Нисък, под минимума, който ни е нужен

647

63.1

С неотговорилите - общо

1040

100.0

 

Претенциите към дохода са минимални - 250 евро на месец на човек се смятат за връх. Мъжете и жените се различават по тази преценка:

 

април 2005

Какъв трябва да е редовният средномесечен доход на човек, за да има чувство за сигурност

 

Жена

397.08 лева

 

Мъж

467.04 лева

 

 

За същия месец, по данни на статистиката, средният доход на едно домакинство е бил 450.44 лева, а на човек са се падали - 175.63 лева. Реалността е драматично отдалечена от представата за сигурност:

  

Източници

1

 

 

средно на лице

структура

средно на домакинство

 

левове

2

%

3

левове

4

 

Общ доход

157.10

100.0

450.44

 

Работна заплата

73.62

48.7

219.49

 

Извън работната заплата

7.68

4.4

19.88

 

От предприемачество

7.03

4.8

21.58

 

От собственост

0.86

0.8

3.77

 

Обезщетения на безработни

1.10

0.7

2.93

 

Пенсии

39.93

24.4

109.79

 

Семейни добавки за деца

1.35

0.9

4.22

 

Други социални помощи

2.49

1.6

7.25

 

От домашно стопанство

10.75

5.5

24.97

 

От продажба на имущество

1.58

1.6

7.12

 

Други

10.71

6.6

29.44

 

Приходи от спестявания

12.02

х

22.11

 

Взети заеми и кредити

5.56

х

25.94

 

Върнати заеми

0.16

х

0.57

 

 

По приницип всяко наблюдение на доходите, включително и от държавната статистика, се натъква на препятствието на интереса. Работодатели, самонаети и наети обикновено намаляват доходите си и ги преструктурират. Но като имаме предвид, че това са "осреднени" числа, а разликите в доходите са изключителни и повечето пари отиват в нищожен процент от населението (във всички случаи под 5 на сто), то посочената таблица заслужава внимание.

Почти всички системни източници на доход (виж колона 1 в таблицата) зависят от икономическото равнище на страната и се развиват в зависимост от обществено-политическия порядък. В обозримо време те не могат да се променят, така че да осигурят средствата за достоен живот. Само "доходите от домашното стопанство", които се получават по остаряла технология и са свързани с вековни традиции в организацията на семейството, са свободно избрани от индивида и неговото домакинство между двете възможности: да отглеждат ли, или да не отглеждат "домати"? Половината от произведеното в домашното стопанство (според данните на статистиката, която се основава на отговорите на наблюдаваните лица) е предназначено за пазара.

Хората осъзнават, че не могат да очакват значими положителни промени в своите доходи от системни източници и тъй като у нас, въпреки господстващия минимализъм, най-ниските страти в социално-икономическото разслоение възприемат своето положение за неестествено (ненормално), те бягат в нормалното, в традицията: гурбет (емиграция) или задълбочаване в затварянето в бита и дейностите по самозадоволяването, т.е домашното стопанство. С други думи: онези, които остават в страната, са мотивирани да избягват контактите с легалния пазар.

Ниските доходи на населението го притискат към гранични на легалния пазар зони, където няма отчетност и данъчен контрол. Това е в синхрон с непазарните стандарти на производство и размяна в българската етнокултура. Това е социалната среда на корупционни и криминогенни практики.

Доходите, но не само те, дават отражение върху самочувствието на хората. На изследваните лица е предложено да се самооценят по седембална скала, като с "едно" се отбелязва най-високата точка, а със "седем" - най-ниската.

Полученият резултат е многозначителен:

 

Как се самооценяват  от едно (социален връх) до седем (дъно).

 

Процент

 

Най-високата самооценка  1 (връх)

0.5 на сто

Самооценка 2

0.8 на сто

Самооценка 3

6.1 на сто

Самооценка 4

26.5 на сто

Самооценка 5

25.0 на сто

Самооценка 6

21.5 на сто

Най-ниската самооценка 7 (дъно)

16.0 на сто

Не знае, не може да се самооцени

2.9 на сто

Неотговорил

0.7 на сто

Общо

100.0 на сто

 

По-малко от 10 на сто от изследваните се самооценяват високо, почти 90 на сто смятат, че са "под средата". Средната самооценка на мъжете е 4,91, а на жените - кръгло 5. Разликата, макар и незначителна, е очаквана: в българското общество жените са в социално по-слабата позиция. Културата е от мъжки тип.

 Самооценката на лицето зависи от дохода на домакинството:

 

Как определята дохода на вашето домакинство?

Къде бихте се поставили на обществената стълбица, като се има предвид, че 1 е най-високото, а 7 - най-ниското положение?

(Средна оценка)

Задоволява необходимото, имаме сигурност

 3,49

Нито много добър, нито много лош

 4,21

Нисък, под минимума, който ни е нужен

 5,44

 

 

Всеки социален проблем в българското общество, без никакво изключение, е подложен на три основни влияния: възрастовата структура, бедността и ниското самочувствие на населението.

Затова не могат да се намерят трайни решения на съвкупността от проблеми, свързани с развитието и европеизацията на страната, ако гражданите се поставят в силови роли - "борец" и/или "съзтезател". Акцентите трябва да бъдат не върху свободата и успеха на индивида, а върху автономията и оцеляването му. Оттук следва важността в образователната дейност на държавата да се дефинира разбираемо ситуацията: "промените са неизбежни, за да оцелее, човек трябва да се адаптира към тях."

А политическите и стопански субекти, които предлагат конкретни неща на всички граждани (членство в партия, предмет за потребление, нов модел на поведение и пр.), би било подходящо да представят предложението си като средство, начин за адаптиране към променящия се свят...

Смисълът да се говори за възрастовата структура, бедността и ниското самочувствие, разбира с,е не е в това да се сее песимизъм, а да се посочват най-общите условия, при които активните хора и техните организации ще преследват своите цели. По подобен начин метереолозите съобщават на шофьорите при какви условия ще пътуват, и при много лоша прогноза за времето предупреждават: ако не ви се налага, не тръгвайте на път! Така че, всички онези, за които възрастовата структура, бедността и ниското самочувствие на населението са непосилни препятствия, по-добре да си останат вкъщи и да не се захващат с обществените въпроси.

 

Петко Симеонов

 


Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd.  All rights reserved.