САВОВ ПРЕДСТАВЛЯВА

Публикувано във вестник "Стандарт"

6.  

Пръв на второто заседание на конференцията от 19 май се изказа д-р Константин Тренчев. Когато  му дадоха думата, до мен стоеше Георги Стаматов от АСП. “Гледай сега какво ще стане” – ми рече той. “Какво?" – запитах го. “Всичко ще бъде взривено!” – Стаматов излезе от залата.

Тренчев по същество предложи СДС да се превърне в партия: спира се колективното членство, членството в СДС е индивидуално, разви под други думи идеята за демократическия централизъм. СДС, съгласно неговия доклад, се превръщаше в партия от болшевишки тип.

Когато той свърши, отчето Христофор, вдигна очи към небето и  възкликна: “Тренчев иска да заграби СДС!”

Аудиторията, подавляваше агитката на «Подкрепа», в голямата си част прие много добре казаното от Тренчев. Излязох във фоайето и там разговарях с Николай Василев. Казах му: “Не разбираш ли какво става? Пускате духа от бутилката.” Той потри ръце: “Нали знаеш приказката за Аладин? Пускаме джина и му казваме какво трябва да свърши.” “Това е наивност – му рекох. – Джинът няма да ви слуша.” “Лампата е в ръцете ми” – отвърна той самоуверено. Говорих още два пъти с Николай. На третия път той се развика: "Какво си ме заял! Не искам да те слушам. Махай се.”

И в залата, и във фоайето беше горещо. Петър Бояджиев разпалено ме дърпаше: "Ти си виновен и ще мълчиш!", “Вие с Желю, с вашия “мирен преход”, предадохте демокрацията”. “Желев е предател” и прочие. Питах д-р Кръстьо Кръстев, тогава говорител на “Подкрепа” и по същество вторият човек в Централата след д-р Тренчев: “Кажи ми, как ще направите двете неща едновременно: избори през юли и пълна реорганизация на СДС? Сега сме 19 май!” Д-р Кръстев отговаряше (казвам “отговаряше”, защото тези реплики разменяхме на няколко пъти при разправиите във фоайето): “Ти си човек с бедно въображение. Ти не можеш двете неща да ги направиш едновременно, но аз мога.”

Влязох в залата и поисках думата. Заявих, че съм против ликвидирането на коалицията и превръщането на СДС в партия на “Подкрепа”. Репликираха ме – “Защо на “Подкрепа”? Отговорих, че няма точка от статута на провежданата конференция, която да дава право на д-р Тренчев да предлага пълната реорганизация на СДС. Той не е делегат на конференцията, а “Подкрепа” има статут на наблюдател в СДС. Фактът, че на конференцията най-многочислена е групата на “Подкрепа”, също би трябвало да означава нещо.

Д-р Тренчев дойде при мен с двама-трима от бодигардовете си и, с него вървеше и Радослав Ненов, зачервен и потен, ми рече: “Петко, ще ти отрежа главата. И си вече труп.”

Като прескачам много събития, за да се поместя в пространството на вестника, ще отбележа, че по-късно той  спазари главата ми с един приятел. Но аз го улесних: след пакостната за СДС конференция, реших да организирам заседание на Координационния съвет, където да бъде препотвърден коалиционния характер на СДС. Сега тук няма да разказвам за нескопосания политически начин, по който действах. Само ще подчертая, че подавляващото мнозинство от хората, тръгнали след Гражданските комитети и СДС-национално движение и някои от неговите водачи, бяха водени от чист неподправен идеализъм.

 

*       *        *

За съпредседател на Гражданските комитети беше избран Стефан Савов.

Единственият политически знак, с който Савов беше отбелязал съществуването си до 10 ноември, беше превод на книга, свързана със знаменития комунист Че Гевара.

Чувал съм многократно заядливи бележки по този повод от хора на БСП. Те, тяхната сила, е принуждавала човека да даде знак, че приема правилата на тоталитарната система, да даде знак, защото иначе го чака неглижиране, безработица, административни притеснения, а в неговия случай - син на бивш министър, са били възможни и съвсем неприемливи решения. Отива си тоталитарната система и нейните най-ревностни служители, същите онези, които са надзиравали принуденото му поведение, започват да ехидничат: "превеждал Че Гевара, у-у-у!".    

Струва ми се, че цялото поведение на Савов до напускането му на СДС (1994) беше белязано от този отвратителен сюжет: принудата и гаврата. Той затова е бил подчертано старателен пред началниците. Един академик от БАН ми е разказвал как Савов седи зад бюрото, нещо работи, но влиза началството, той пъргаво скача, застава прав и започва да дадака. Десетилетия Савов всекидневно е правил сметка как да оцелее. Могъл ли е да си позволи да откаже, когато са му предложили да преведе Че Гевара? Съмнявам се.

А след промяната следват години, в които същите онези олицетворители на неговия страх подвикват подире му: у-у-у, защо преведе Че Гевара...

Подобен сюжет е възможен само в примитивно общество.

Савов беше припознат за своя човек в СДС от Симеон Втори, естествено от монархистите, от додеветосептемврийската буржоазия, от някои среди на политемиграцията, от стари софиянци. Семейният му произход, заради който е бил мачкан от тоталитарната власт, го вкара в националната политика след 10 ноември. По време на изборите за неговия мажоритарен район дадохме съвсем съзнателно толкова пари, колкото за всички останали софийски. Лидерите на СДС бяха хора, чийто семеен произход водеше към села и предградия. Трябваше ни представител на старата буржоазия. Лош, добър - по-добър не се виждаше. Савов представляваше нещо удобно и полезно. Той го знаеше.

Савов никога не е бил нещо друго в политиката. Имаше една единствена идея: ако може някак да легнем вечер и да се събудим на 10 септември 1944 година и да заживеем наново, ама без БКП. Той желаеше да реставрира додеветосептемврийска България и нищо друго. Тази България беше жива в сърцето му. Тя си имаше държавен глава. Той живееше в Мадрид... О-о, ще викаме "негово величество", а на жените "гу-жа" и на мъжете "гу-сине"... Радост! През 1990-91 година Савов пребиваваше във въображението си. Не беше сам. Като председател на 36-ото народно събрание назначи специална проверка (Вълчанов и Константинов) на изборите за Велико народно събрание. Трябваше да се разкрие голямата манипулация... Значи той (не само той), наистина е вярвал, че победата на СДС през 1990 година е била открадната. Половин век се кланяме и дадакаме и после си въобразяваме, че щом има свободни избори, ще ги спечелим.

Когато се обсъждаше конституцията, той тръгна на война срещу израза, че България е социална държава. Миришеше му на комунизъм и се горещеше. Искаше всички от СДС да го подкрепят. Тогава Чавдар Кюранов (БСП) извади отнякъде проекта за конституция на Демократическата партия от 1947 година. Там пишеше, че България е социална държава. Савов мълчеше и мигаше. 

Савов имаше заслуга реституцията у нас да изпревари приватизацията. Икономистите могат по-добре да тълкуват ефекта от това. Трудно е да се прецени дали така го бяха посъветвали от Мадрид, или сам беше осъзнал личния си интерес. Той желаеше да се възстанови Търновската конституция, сиреч монархията, а не да се приема новата конституция. Той, не само той, легна с трийсет и деветте на площада в гладна стачка през 1991 година точно затова и не го криеше. Когато се видя, че Великото народно събрание ще изпълни задачата си, искаше, заедно с Тренчев, референдум за конституцията, което значеше отхвърляне на новата “комунистическа” конституция (републиката) в името на “истински демократичната” Търновска конституция (монархията).

За разлика от николапетковистите и социалдемократите, преминали през лагери и затвори, които възприемаха СДС като творение на дисидентите (Клубовете за демокрация и Екогласност) и в най-напечени моменти се държаха като хора, намиращи се на временно място, Савов влезе в СДС като господар. Нямаше никакъв принос за създаването на коалицията. Но той представляваше първия български капитализъм!

На първото събрание, на което присъстваше, беше с избраните депутати от СДС, Савов за пръв път взе думата, стана и започна да пита: защо този го нямаше в листите, а този -защо, защо този... Всичките имена бяха на емигранти-монархисти. Опитах се да му обясня, че листите са правени съгласно предложенията на организациите в коалицията. Нито една организация не е предложила споменатите от него хора. "А защо?" - той многозначително въртеше глава.

От такъв тип беше цялата му политическа дейност. Върховните му изказвания бяха свързани с кратките съобщения за мнението по даден въпрос на Негово величество Симеон Втори, което беше научил по телефона или по неспоменат канал. На конференцията от 19 май 1991 година той стана големият лидер. По предварителна договорка между инициаторите (“Подкрепа” и АСП) Савов заедно със Стоян Ганев зае поста председател на гражданските комитети.

Стоян Ганев си спомня: ”Търсехме начин, за да вземем нещата в ръцете си. Правехме всичко възможно, за да можем ние да овладеем властта. Филип Димитров ни пречеше, защото той гледаше на нас враждебно и не ни съдействаше. Примерно, той можеше да възглави формално тази група, но това не стана. Възглавихме я  двама души - Стефан Савов и аз. Бяхме избрани  за съпредседатели.”

Всъщност Савов няма заслуга нито за създаването на Комитетите и Движението (създадени от Тренчев-Василев-Ганев), нито за по-нататъшното им развитие. На заседанията на оглавяваното от него ръководство е ходил веднъж или два пъти. Но той представляваше! От Мадрид му бяха казали, че така е добре. Силното СДС, в което преобладаваха републиканци и ярки нонкомформисти, не беше в интерес на Двореца и Монарха. В следващите месеци и години Савов щеше да работи все в тази посока...

Независимо от ветрилото и пъстротата обаче на личната мотивация на политическите играчи от "първото" СДС, основният проблем, пред който бяха изправени, беше свалянето на бившата компартия от власт, за да започнат, заради благото на народа и държавата, мащабни и ускорени реформи. При мнозинството от споменатите и неспоменати имена това беше основната причина на разгорелите се страсти и единоборства.

Петко Симеонов


Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd.  All rights reserved.