ПРЕДСТАВАТА ЗА БЪЛГАРИЯ

Публикувано в Бъди БГ 

Във връзка с предстоящото членство на страната в Европейския съюз ще припомня някои неща от близкото минало.

След рухването на комунизма, което като събитие бих свързал с провеждането на избори за Велико народно събрание през 1990 година, в България настъпи идейна пустота. Идеологията на неформалите се изчерпваше със защита правата на човека и постигането на свободи. Току-що създаденото СДС беше сложна коалиция, в която идейното съгласие се изчерпваше с фрази от рода на "долу БКП". А в БКП вреше и кипеше от идейни сблъсъци.

Всички партии говореха за реформа, нито една за капитализъм. Заменяха го с израза "пазарно общество". Не искаха да плашат избирателите с неизбежната социална диференциация. Обречените на бедност трябваше на свободни избори да дадат власт на онези, които щяха да ги направят бедни. Думата "приватизация" започна публично да се употребява в края на 1990 година, но какво значи това се разбра петнайсет години по-късно. Идейно най-ясното действие по онова време беше ликвидирането на ТКЗС. Разграбиха керемидите на стопанските постройки, скубеха колци от лозята, разфасоваха породисти крави... Наводненията от 2005 година на повечето места бяха резултат от оная съсипия - защото бяха задигнали облицовките на каналите - отводнителни и напоителни, а сетне ги зарили, тъй като пречели. Били минавали през нечия нива.

Вместо граждани - нашественици. Борбата за власт се превърна в борба "кой ще дели баницата - Позитано или Раковски?" Всеки опит да се каже нещо друго беше наказван. Свободата на словото стана свобода на тарикатщини, лъжи и клевети. Кликите завладяваха страната.

Беше рухнала представата за Света и за България. Няма ли обща представа - символичното е в хаос, идеологическото - несъответно на реалностите, въображението - произволно.

Тогава българският елит не намери сили в себе си да постигне национално съгласие по най-общата представа - каква България ще правим. Съгласие по националната сигурност, външната политика, социалната политика, темповете и формите на икономическата реформа. Кръглата маса от 1990 година отбеляза само рамките на свободата. Споразумението от 4 януари 1991 година беше краткосрочно. Нямахме общо дългосрочно виждане по жизнените въпроси на нацията.

Новата конституция не беше такъв тип документ. Тя само узакони съгласието за държавното устройство, което гарантираше "мирния преход". Но в нея не се казваше какво ще бъде съдържанието на този преход, накъде ще върви страната.

Партиите, т.е. частните политически общности щяха да решават въпроса.

Вместо да търсим единно, общо съгласие, ние позволихме проблемите на прехода да се превърнат в тема на предизборни платформи и партизанско противопоставяне. Между основните политически сили нямаше съгласие по нито един основен въпрос. СДС търсеше индивидуалистичното решение (капитализма), БСП - колективистичното (демократичния социализъм). СДС беше за влизане в НАТО, БСП беше против НАТО...

Днес, когато предстои да влезем в Европейския съюз, колкото и странно да е, отново сме в подобна ситуация. Добре - ще ни приемат, а каква България ще бъдем там? Като какво нещо ще застанем и бъдем в годините до Холандия или Франция? Защо нямаме общото съгласие за приоритетите в икономиката, за политиката в образованието, в здравеопазването, в пенсионното дело? Защо не се разберем по въпроса как ще интегрираме нацията? А нима развитието на инфраструктурата не се нуждае от многодесителетна политика?..

Защо днес отново оставяме на партиите да решават по партийному, т.е. частно и на парче, основните проблеми. Превръщането на България в достоен член на Европейския съюз, а не в подобие на протекторат, налага задължително да имаме споделена, пълноценно изградена представа за държавата си.

 

Петко Симеонов

 


Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd.  All rights reserved.