ПЪТЯТ, ПО КОЙТО ВЪРВИМ

Публикувано в "Бъди БГ" 

Ще припомня, че след разгрома на опозицията през 1947 година публичният живот в България беше цялостно определян от комунистическата партия и създадените от нея тоталитарни структури.

Властта неотклонно и с твърдост преследваше всяко спонтанно и неконтролирано от нея междуличностно взаимодействие с граждански характер.

Индивидите не можеха свободно да споделят своите мисли за обществото. Така процесът на изграждане на политическо доверие между тях беше изключително затруднено. През 1989 година хората се познаваха като съседи, колеги или сватове, но оставаха непознати един за друг като граждани.

Въпреки това обаче имаше хора, които бяха добили известност със своите граждански позиции. Ще изброя само няколко имена: Валери Петров, Христо Ганев, Марко Ганчев, Благой Димитров, Георги Мишев, Радой Ралин, Стефан Цанев, Борис Димовски, Добри Жотев, Невена Стефанова, Желю Желев, професор Николай Василев, академик Никола Попов, професор Васил Иванов, Константин Тренчев, Любомир Собаджиев...

Разбира се, не само те бяха заявили своята еманципираност. Хиляди бяха затваряни, изселвани, уволнявани, притеснявани по всякакъв начин, все заради политически демонстрирано несъгласие с практиката на тоталитарния комунизъм. Тези хора бяха постоянен обект на Държавна сигурност. Заради тях беше възникнала тази репресивна институция. В този смисъл опозиционно настроените хора създадоха и поддържаха съществуването на Държавна сигурност,  а не обратното.

Така стигаме до постоянно подмятаните въпроси: Кой създаде СДС? Кой създаде неформалните организации?

Заради вестникарския обем на този текст ще отбележа само Клуба. Предложението на Желев да се създаде Клуб за подкрепа на гласността и преустройството, който да ратува за демокрация, предложение отправено през 1987-88 година до няколко десетки души, се възприемаше като отговорна национална инициатива. Желев в течение на близо три детилетия беше доказал с поведението си, че е последователен, интелигентен, свободомислещ и умерен човек. Той вече беше оспорвал легитимността на тоталитарната власт.

В задаващите се бурни времена идеята идваше от когото се очаква и стигаше до тези, който я очакваха. Хората, към които се обръщаше Желев, също бяха давали доказателства и то неведнъж, че не приемат практиката на тоталитарния комунизъм. Щеше да бъде проява на посредствено политиканство от страна на Желев, ако той не се беше обърнал за своята идея към всички онези, които станаха учредители на Клуба.

Както в пазарната икономика при обявяване на търг се изисква от кандидатстващите фирми да отговарят на определени условия - капитал, опит в дейността и други подобни, така по всяко историческо време, когато възникне потребност от определен актьор, социалната среда подбира от кандидатите онези, които с дотогавашния си житейски път, отговарят на условията на ролята.

Обявеният конкурс за роля, както и възлагането (поемането) на роля по стечение на обстоятелствата протичат по една и съща парадигма. Разбира се, че разнообразието от изисквания към кандидатите силно зависи от ситуацията и културата. Изискванията имат различна степен на съзнавано и публично формулиране.

Съществуването на твърдения, че Клубът за подкрепа на гласността и преустройството, Егогласност, Подкрепа, Независимото дружество за защита правата на човека, Комитетът за релиозни свободи, Комитет 273, както създаването на СДС са неща, случили се ако не произволно, то манипулирано от Държавна сигурност, могат да бъдат обяснени както със сложно мотивирана некомпетентност, така и с умишлена замяна на социалния анализ с куха фразеология.

Фактите от новата история на България включително и от годините на тоталитарния къмунизъм позволяват да се идентифицира елитарна общност от дейци на културата, науката, стопанството, администрацията и обществения живот, чиито представители отстояват последователно висшите ценности на европейската цивилизация в тяхната съответна на времето интерпретация. Никаква Държавна сигурност или Обществена безопасност, никакви досиета и доносници не могат да променят този факт. В народа ни има сили за самостоятелно, неманипулирано развитие и тези сили рано или късно винаги са се налагали. За да поясня мисълта си ще изброя няколко върхови имена в периода след Първата световна война - Гео Милев, Дънов, митрополит Стефан, патриарх Кирил, Никола Вапцаров, Димитър Пешев, Иван Хаджийски, Никола Петков...

Техните имена напомнят, че не бива да забравяме елементарната истина: всекидневната дейност на повечето нормални хора реално се регулира от висшите ценности на нашата цивилизация. Мошениците, крадците, лъжците, клеветниците, доносниците, макар и да стряскат с присъствието си, винаги са малцинство, което е принудено да манифестира същите тези висши ценности. Тези ценности, а не досиета, доносници и министри-тарикати, определят пътя, по който вървим. 

Петко Симеонов

 


Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd.  All rights reserved.