ПЕТКО СИМЕОНОВ: МИРНИЯТ ПРЕХОД ВЪРНА НА ВЛАСТ ЧЕРВЕНИЯ ЕЛИТ
 

Интервю, публикувано във в. "Над 55", №25, 19 юни 2006, с. 10-11

 Бай Йосиф Петров пишел доносите си до ДС в стихове

Петко Симеонов е един от създателите на СДС, депутат във Великото народно събрание, директор на Агенцията за чуждестранна помощ по онова време. Днес продължава да работи в Института по социология и да пише документални и художествени книги. Женен, с четири деца.

 

Господин Симеонов, наскоро излезе книгата ви “Голямата промяна”. Доколкото разбрах, това е допълнено и преработено издание на книгата ви, излязла през 1996 г. Какво се наложи да допълвате и преработвате?
 

- Не е преработено, а само е допълнено.
 

А какво е новото?
 

- Това са само документи, например предизборната програма на СДС от 1990 г., листовките на БСП и СДС, има и един раздел обяснителни бележки. Те са предназначени за младите хора, защото някои неща бяха банални за нас, като първична партийна организация или чл. 1 от Конституцията. В книгата непрекъснато става дума как сме се борили за разформироване на първичните партийни организации по месторабота или за премахването на чл. 1, а това за един млад човек, който не познава онези реалии, е нещо напълно непонятно.
 

Книгата ви обхваща периода 1990-1991 г.
 

- Не, тя обхваща периода от 7 декември 1989 г. до 10 юни 1990 г., т. е. от основаването на СДС до първия тур на изборите за Велико народно събрание.
 

С какво е значим този период и какво всъщност стана тогава? Защото, съдейки по развилите се след това събития, бих искала да попитам, какво се сбърка тогава?
 

- В този период, според мен, стана революция. Мирна революция, която беше изключително наситена със събития. Махането на Живков, махането на чл. 1, Кръглата маса и договореностите постигнати на нея, подготовката и провеждането на първите свободни избори в последния половин век. С този период всъщност се сложи край на тоталитаризма и се утвърдиха ценностите на свободата - свобода на частната собственост, свобода на сдруженията и манифестациите и т.н.
 

Това беше така наречената Нежна революция. В книгата ви ми направи впечатление, че вие и Желев сте били в основата на това да бъде спрян народът да влезе в парламента на 14 декември 1989 г. Ако народът беше влязъл в парламента, нямаше ли да е по-добре?
 

- На 14 декември 1989 г. СДС е на 7 дни и не се познавахме помежду си. Тогава я нямаше политическата сила, която да поеме управлението на страната. Разбирате ли, ние не се познавахме помежду си, хората от “Подкрепа” ги бях видял две седмици преди това, отчето Христофор го познавах отпреди месец. Ние си имахме пълно доверие, но не се познавахме, за да можем да съгласуваме дейностите помежду си, все още не знаехме кой какво може и на какво е способен.
 

Но този ден от много хора се смята за пропуснат шанс...
 

- Това е пропуснат шанс само на вестникарско равнище. Всеки, който се замисли, ще разбере, че това е абсурдно и нелепо твърдение. В най-добрия случай щяхме да влезем и да се окървавим, в най-лошия - в цялата страна щеше да настъпи невероятен хаос.
 

Да, но се оказа, че тогава, а и в следващите години, хора от БСП (а и не само от тях) успяха да разграбят, каквото могат, да приватизират, да се укрепят на важни постове, това не е ли следствие от несбъдналата се революция?
 

- Наскоро чух от един колега следното определение - “Рециклира се елитът”. Мирният преход това направи - рециклирахме елита. Това бяха хора на властови позиции, в техни ръце беше администрацията, те са се познавали и в добро, и в лошо, те са си сътрудничили, те взаимно си имаха доверие. В случая срещу нас стоеше структура от хора, които са градили отношенията си с десетилетия, а ние заставахме срещу тях като хора, чиито взаимоотношения възникваха в момента. Ние успяхме да променим правилата на играта, но не и играчите. Отначало те бяха много против, после разбраха, че те всъщност нищо не губят.
 

Отново след толкова години е актуална темата за досиетата. В миналия брой на вестника ни имаме интервю с Красимир Райдовски, където той казва, че ако бяха се отворили досиетата през 1990 г., нямаше да го има СДС. Наистина ли са били толкова много агентите в СДС при създаването му?
 

- Дълбоко се съмнявам в думите на Райдовски. Възможно е да е имало група хора, но едва ли е било в такъв мащаб. Много са особени нещата с досиетата. Има хора, които са били по лагери и затвори - те са били в ръцете им, трябвало е да си откупят живота, както се казва, като са подписали, какво от това. Бай Йосиф Петров например, Бог да го прости, беше подписал. След това им писал доноси в стихове и се занасял с тях. Много от тях са били принудени и са писали дивотии, измислици, само и само да се отчетат, за да не ги приберат пак - спасявали са си живота хората. Как могат да го манипулират такъв човек, той е гледал да се отърве от тях след рухването на комунизма. Те могат да го контролират, когато създадат мит в обществото, че това е позорно. Те го създадоха този мит. Какъв позор може да има в това човек да избира между живота и смъртта?
 

Какво съсипа СДС?
 

- Бих казал сугаревщината, имаше хора, които целенасочено търсеха кой от какво семейство бил, кой бил по демократ от другия, глупости на търкалета. Ами този лозунг на СДС през 1991 г. “Десет процента да останем, но истинските опозиционери да бъдем”!!! Ето, останахте и по-малко, и какво?
 

Как гледате на това, че доста хора от онзи период (не само от БСП, но и от СДС) се облагодетелстваха от промените? Как стана това?
 

- Мога да кажа, че тези, които създадоха СДС - първото СДС, не се облагодетелствахме с нищо. Аз съм на това работно място, на което бях и преди 10 ноември, получавам същата заплата (дори и в цифрово изражение), имущественото ми положение с нищо не се е променило.
 

Бяхте директор на Агенцията за чуждестранна помощ. Поедно време и там се раздухваха скандали, имаше подозрения, че вие лично сте се облагодетелствали. Каква всъщност е истината?
 

- Истината е, че аз подписах Конституцията, истината е, че аз бях против 39-те, които излязоха от парламента, истината е, че исках СДС да върви по друг път, истината е, че отказах на Луканов да тръгна на битка вътре в СДС, т.е. да подкрепя друг човек за президент вместо Желев.
 

Не мога да разбера връзката с Агенцията.
 

- Как, нали трябваше да ме криминализират, да ме изкарат мошеник, да ми намерят нещо нечисто...
 

Кои са тия “те”? Ясно е, че периодично се намира някой да хвърля кал против някой друг, кои бяха тези “те” във вашия случай и защо?
 

- Аз не ги знам всичките, знам само тези, които пишеха по вестниците. По вестниците пишеше Сугарев, и то предимно във вестника на Волен Сидеров (в. “Демокрация” - бел. ред.). Това бяха двамата мъдреци, които ме оплюха. Мога да подозирам, че това е поръчано - дали от централата вляво, или от централата вдясно, не знам. Но винаги има слугинаж, който да вземе да свърши тази работа. Ние сме едно общество, което няма защитния механизъм срещу мръсника, защото навсякъде има мръсници, но такъв човек във Франция, Германия или другаде не може да стане депутат или да стигне до висок пост - там обществото има защитен механизъм. Аз имам уникални документи - жалвам се до прокуратурата за клевета, а прокурорът ми отговаря: “Делото не може да бъде заведено, защото за това се пише във вестник “Демокрация”.
 

Предстои ни влизане в Европейския съюз, вие какво очаквате, оптимист ли сте, каква е вашата прогноза?
 

- Оптимист съм, но искам много ясно да кажа, че от гледна точка на днешното ни понятие за добро много се съмнявам, че ще бъдем по-добре в ЕС. Но нашето понятие за добро ще се промени и едва тогава ще разберем,че да бъдем част от Европейския съюз за нас е много по-добре.
 

Маруся ПАНКОВСКА

 


Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd.  All rights reserved.