НЕЗАБАВЕН НОВ ЖИВОТ!

Публикувано във вестник "Стандарт"

2.

След изборите за Велико народно събрание (1990) освен сблъсъка между великаните (БЗНС, БСДП) и дребосъците (останалите организации), СДС се печеше и на друг бурен огън: стремежа на новите членове на коалицията към властта. Нови колективни членове бяха Демократичният форум, АСП и Републиканската партия. Те влязоха в коалицията след изборите. Нямаха депутати, не участваха във властта, а много искаха. Единственият им изход бяха новите избори.

За нови избори напираха хиляди членове от всички организации на СДС. Те искаха бързи и решителни реформи; окончателно скъсване с тоталитарния комунизъм. Политизирането беше сринало всекидневието, значи и неговите задръжки. Обичайните и привични дейности бяха изоставени. Формулираха се нови представи за съдба и жизнена цел. Старите ценности (колективизъм, скромност, патернализъм и дисциплина) агонизираха, новите (индивидуализъм, антагонизъм, свобода и отговорност) бяха вън от социалния ред. Регистрираха се десетки хиляди фирми, стотици партии, хиляди медии. Всички хукнаха да търгуват и да държат речи. Стремежът към бърза свобода, незабавно богатство, власт сега и нова съдба от утре, събираше тълпи под синьото знаме на СДС - партията на промяната. В координационните съвети кипеше: незабавни избори! Ставаше видима опасността СДС да се превърне в политическа пирамида, където хората влагат всичките си надежди с цел бързо да получат всичко мечтано.

По това време СДС се давеше от липсата на компетентност.  Година и половина по-късно, когато Филип управляваше със своето правителство, неговият заместник Илко Ескенази, за да подчертае недостига на експерти в СДС, проплака пред парламентарната група: моля ви, разберете, нямаме подготвени хора дори за чистачки в министерския съвет... Не че нямаше подходящи хора, нямаше структура и механизми, чрез които кадрите да бъдат подбрани и отбрани.

От една страна, експертите - не чистачките - бяха някъде на щат. Над 40 на сто от висшистите бяха членове на БКП, експертно подготвените кадри обикновено участваха на управленско равнище в тоталитарните институции. Те бяха вплетени в административни, професионални, делови и лични мрежи. За тях СДС, дори да бяха гласували за него и да му симпатизираха, беше онова, което си беше: политическа партия, която беше вън от съществуващата държавна и стопанска  структура. Може бъдещето да беше на СДС, но настоящето не беше.

От друга страна - онези, които се устремяваха към СДС, а те не бяха малко, нямаше как да бъдат посрещнати. СДС можеше да им предложи да участват в митинг, шествие, гладна стачка, Град на истината и прочие. Нямаше обаче легална йерархия, структури и позиции, които биха дали увереност на човека, че ангажиментът му е смислен, перспективен и съответен на качествата му, за да има той отговорно поведение.

"Първото" СДС се раздели на две. Едните говореха: изборите са нужни, но да вървим стъпка по стъпка. Да приемем конституцията. Тогава да направим избори. Нищо не става изведнъж! Тух бяха БЗНС "Никола Петков", БСДП, Екогласност, Федерацията на клубовете за демокрация, Зелената партия.

Другите бяха (в основата стоеше “Подкрепа”) - Демократическата партия, Радикалдемократите, Обединеният демократичен център, Алтернативната социалистическа партия, Демократическият форум и други. Тезата им беше: разпускане на ВНС, неподписване на конституцията, незабавни избори. Стефан Савов, Стоян Ганев, Георги Марков, Александър Йорданов, Венцеслав Димитров тръгнаха из страната. Йордан Василев се зае с организацията на онова, което после стана "гладната стачка на 39-те". Зад тях се надигаха десетки и стотици "техни" поддръжници. 

От БСП виждаха какво става и започнаха умишленото размотаване във Великото народно събрание. Грубо пренебрегваха сроковете в споразумението от 3 януари 1990. Колкото по-бавно, толкова по-добре за тях, защото се засилваха напреженията в СДС, а че държавата се руши, го-о-ляма работа.

Волен Сидеров, изтъкната фигура в СДС по онова време, казва в едно изследване на Варзоновцев забележителни думи, които имат и днешен прочит: "Просто след 1990 г. видяха, че да работиш за СДС не е опасно, и се появиха много мераклии, които искат да влизат във властта на местно ниво, на по-високо ниво. Просто има келепир, има гювеч. Тъпо е, просто е, но е това. Идва някакъв напорист, който иска ... Съвсем естествено е той да е радикален, защото в момента той прави своя пробив. За да излезе напред, той трябва да отстрани този, който вече е там. Как да го направи - като го обвини в нещо. В какво? А този, който вече е там, е в реалната политика, той се е обиграл и той много добре разбира, че истинската политика не е да викаш. Той е по-склонен на компромиси, на разговори. В очите на идващия, той е предател, готов изменник. Болшевишкият закон просто действаше, защото искат, мераклиите да влязат в политиката."

За избори настояваха от цялата страна, защото всички се надяваха на магията. Ето, Живков падна, избрахме Велико народно събрание, а животът продължава по старому - работникът работи, чиновникът служи, началникът командва, болните боледуват, заплатите са ниски, парите едва стигат, трамваите и влаковете се движат по старото разписание, дъжд вали като преди, слънцето продължава да изгрява и залязва по стария начин... Всичко си е по старому! Чудото на демокрацията, т.е. на по-добрия, различния, цветния живот, не се случва. Значи какво? Да проведем нови избори!

Хем ще стане чудо, хем ще бъдат депутати тези, които трябва, т.е. ще влезем ние във властта,  хем ще изхвърлим на бунището комунистите...

Дали тази колосална обществена енергия щеше да се превърне в градивна сила изцяло зависеше от партиите и водачите на СДС.

Истина е, че в БСДП и БЗНС "Никола Петков", макар и с противоречия помежду си, се държаха като партийци и политици.  При тях имаше йерархия и дисциплина. Те имаха и спътникови организации - БСДП - Нова СДП, БЗНС «Никола Петков» - Клубът на репресираните. Така четири гласа в Координационния съвет винаги бяха техни. Но те, както и Екогласност, Зелените, Клубовете, пък и радикалдемократите, приеха, че важната политическа работа се върши в Народното събрание, Президентството и Министерския съвет, и подцениха случващото се в централата на «Раковски» 134. А там последователно и някак между другото бяха приети новите членове на СДС - Демократичният форум на бившите легионери (преди 9 септември 1944 година организация с фашистки уклон, участвала в антиеврейски погроми); АСП (основана върху част от фракцията АСО на БКП); Републиканската партия. Влиянието на "големите" на основата на приниципа - една организация, един глас, беше подкопано. Когато Дертлиев видя новите членове за пръв път на заседание на НКС, възкликна: тук е извършен преврат. Филип от сърце се изсмя.

Най-големите партии обаче (социалдемократи и николапетковисти) не схващаха, че между 1947 година и 1990 беше минал половин век, а половин век си е много време. Те  бяха отстранени от VІ Велико народно събрание, в началото на атомната ера, когато тракторът е върховната машина, а влизаха със старите си идеи в VІІ Велико в началото на компютърното нашествие и сривът на националната държава. Техните програмни документи не бяха помръднали. Членовете им си оставаха там. Социалдемократите не даваха дума да се изрече за създаване на капитализъм, а земеделците стояха твърдо на принципите на Стамболийски. Драматизмът на положението им през 1990 година може да бъде сравнен със среща на влюбени до смърт, но с полувековно закъснение. Всеки разговор за старите чувства е дрънкане на психологическо дайре.

Не по-весел беше случаят с Екогласност. Ако до падането на Живков изказването по екологични въпроси беше удобна маскировка за защита на основни политически идеи, то през 90-а година основните идеи трябваше да се артикулират в прав текст. Зелената маска не беше нужна, а след изборите за Велико народно събрание екологията не беше приоритет.

Така трите най-влиятелни сред населението организации в СДС, които се стремяха към доминация в коалицията, защитаваха идеи, несъответни на политическите реалности и тенденции. Те не предлагаха привлекателни решения на милионите, копнеещи за бързи промени.

За съжаление онези, които оглавиха протеста срещу конституцията, нямаха никаква, нито устна, нито писмена  програма за онова, което предстои. На многократните, упорити настоявания да кажат: какво правим, след като не подпишем конституцията и разтурим Великото народно събрание, в най-добрия случай следваше упорито мълчание.  

Фигурите, които излязоха в първата редица на СДС в тези бурни месеци (есента на 1990 - пролетта на 1991), бяха Петър Дертлиев, Петър Берон, д-р Константин Тренчев, професор Николай Василев, Стефан Савов, Стоян Ганев... 

Петко Симеонов


Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd.  All rights reserved.