ДОВЕРИЕТО Е ИЗВОРЪТ НА СИЛАТА В ПОЛИТИКАТА

 

Интервю на Петко Симеонов за седмичника на Новото време - "Бъди БГ"

Господин Симеонов, опитите за издигане на общ десен кандидат - президент неизбежно отвориха и по-широка дискусия за настоящето и бъдещето на десните партии. Какво е вашето виждане по въпроса?

 Десницата е политически неединна – организационно и лидерски. Трудно е да се посочат ценностни различия, но на равнища реална политика, в политическото всекидневие, стени отделят партиите една от друга.

Десницата е в криза, но в страната има минимум половин милион души с ясно съзнание за своя демократизъм и либерализъм, които биха искали да им се чува думата.  Тази маса от хора, няма как да не излъчи своята голяма и силна политическа организация. Не зная  как ще стане. Но ще стане.  Дясно мислещите хора са гаранцията за бъдещето на десницата.  

Много се изговори и изписа за това, че проблемите са в лидерите и между лидерите?

 Истината е, че в десницата няма общопризнат лидер. Взаимното оспорване между водачите вътре в партиите и между партиите, често по частни или неясни за публиката проблеми, се отразява зле върху организациите и демотивира привържениците.

На водачите липсва организационна култура, рядко се показват като екипни играчи. Не могат да формулират обединяващи ги цели. Някой от тях са много хитри и ловко решават частните си въпроси, но са объркани персони излязат ли вън от дома си и непосредственото си обкръжение. Нито един от тях не се чувства уютно на сцената на цялата десница. Те са мъдри в партийните си централи. За либералите това е тежко време... Все пак открояват се двама – Петър Стоянов и Иван Костов. Трябва да им се каже, че никой не иска от тях да се целуват и да се обичат. Пътят им е препречен от голям камък, който трябва да бъде подместен. Нищо повече.  

Паралелът с БСП се налага неизбежно, дори когато се цепи, партията майка се цепи с цел да заздрави редиците?

 БСП е скрепена от всекидневието на полувековно властване създало мрежа от междуличностни и междусемейни връзки. Възлите на тази мрежа израстнаха като  клики по времето на прехода и си преразпредселиха държавната собственост.  БСП отдавна не е единна поради политика, а поради общи имуществени интереси. В нея  доминарат олигарсите. Новите богати...

Политическото е бледо. Симпатягата Станишев, който кара мотор, се опитва да превърне БСП в социалдемократическа партия от западен тип. Новата левица на неувяхващия Александър Лилов, заедно с Янаки Стоилов и Красимир Премянов търси друга пътечка. Ще припомня, че през есента на 1996 година по подобен начин започна срутването на Виденов. Аналогията не е пълна. През 1996 година, с пълна сила светеше звездата на Симеон,  а тогавашната знакова фигура на олигарските – Илия Павлов, беше бесен на Виденов. Днес образа на Симеон, който по маниера на Фердинанд смята имотите си за по-важни от България, е съвсем помръкнал, а и днешните водачи на олигарските кротуват... Либералите имат стар диалог с левицата. И с двете политически крила могат да говорят и да си сътрудничат.

 

Могат ли десните да се поучат от БСП?

 Не! С БСП трябва да се води диалог. Тя не може в никакъв смисъл да бъде учителка на дясна партия. Накъса казано – дясната партия е организация на индивидуалисти, лявата – на колективисти.

 

От кога са кризите в дясното политическо пространство?

 От началото на прехода. В България антикомунистическите сили нямат традиции. Те нямат зад гърба си миналото на полската, унгарската и чешката опозиция. Няма я унгарската 1956 година, прашката пролет, няма я „Солидарност”.

През 1989-1990 година създавахме СДС, без да имаме изпитанията на истинските политически схватки, при които се проверяват хора, открояват се авторитети, създават се структури, възникват и се разпределят роли, изгражда се йерархия... Когато стана промяната на 10 ноември на сцената нахлуха много хора, които до този ден нямаха никакво публично присъствие. Те бяха анонимни демократи. Не се познаваха взаимно. И проблема веднага стана ясен – взаимното непризнаване. Човекът живял, смятал се е за демократ, смятал се е за антикомунист, но за това я знаела, я не, само жена му. И когато той се включва в организираното демократично движение, другите не го признават. А той се признава! И не признава тях, защото знае как вътре в душата си е бил пламенен демократ, докато те – другите, били направили само някаква неформална организация. Страховито противоречие.

В първите години на демократичното движение винаги съществуваше този въпрос: „Кой си ти?!” и това взаимно непризнаване и липсата на доверие беше първата причина за последвалите проблеми. И до ден днешен в десницата кънти въпроса – ти кой си, бе? Надничат си в паниците, ровят си досиетата, взаимно се плюят, отхвърлят собственото си минало на организация... Непризнаването идентичността на другия е първородния грях на десницата. 

 

Каква трябва да направи една политическа партия, за да спечели потенциалните десни избиратели на своя страна?

 Десните партии трябва да предлагат политически решения на  конкретни, строго конкретни обществени проблеми, на  основата на ясни ценности. Така да разискват проблемите на пенсионерите, майките, мъжете, жените, селяните, гражданите, безработните, болните, младежите, децата, бизнесмените, бедните, чиновниците, християните, мюсюлманите, българите, циганите, турците... 

Но подчертавам – анализ на социални пробеми от гледна точка на ценностите.  Политическият спор в своята основа е спор за ценности. Но ценности отстоявани с политически средства. С власт. Живот, човек, свобода, равенство, справедливост, солидарност, традиция, нация, държава, мир, закон, прогрес, България, Европа... Бедните да бъдат ли подпомагани от държавата и как? Отговорът на този въпрос и на всички други е ценостно определен. Дори държавният бюджет се разпределя, обикновено напълно несъзнателно, според ценностния тюрлю гювеч на управлвяващото мнозинство. Задачата е – да се осъзнаят ценностите, които ръководят партията. Тогава и компромисите ще бъдат рационални.

Точно за това в партията, която и да е тя, трябва да се говори за политика, включително и кадрова политика, а не за бизнес.  

Такъв разговор може в началото да привлече по-малко хора, но ще привлече умните, смислените. Те ще разберат за какво става дума и по този начин, ще отпаднат онези, които търсят келепира в политиката... Много партии се погубиха от келепирджиите.

 

Коментирайте избора на Неделчо Беронов за кандидат-президент?

 Той е един, вероятно много достоен човек, давал многобройни доказателства за професионализъм, коректност, последователност, трудолюбие, умереност, мъдрост и т.н. Като издигна неговата кандидатура ДСБ хвърли на сцената букет от политически послания.  Едното е към възрастните хора : „ние ви почитаме”! Другото е за президентската институция – тя е, казват от ДСБ, институция на балансьора! Такава длъжност може да бъде изпълнявана и от пенсионер. Така Костов се присмива на вероятния победител  Първанов или който и да е друг.

Заедно с това ДСБ  отваря вратата на Бойко Борисов – ето, казват на публиката, ние си имаме собствен кандидат, не го щем този Бойко. Но всъщност му проправят пътя, без да са се ангажирали с него.  Бойко Борисов май се досеща.

Обаче! Достойният човек Неделчо Беронов е кандидат за държавен глава! И щом като има дупе да се кандидатира за такъв трябва да понесе всички думи, които предизвиква да му се кажат.

Той е на 78 години. Когато завърши мандата си, ако бъде избран, ще бъде на 83. Възрастта е нещо, което на никого не прощава, а този човек си е един възрастен човек. Беронов сега е надхвърлил средната продължителност на живота в България, за това задължително трябва да ни разкаже за дравето си. Подробно и ясно.

Този кандидат за върховен главнокомандващ е на възрастта на Брежнев. И иска тепърва да изучава майсторството да стои на върха на държавата. Да води народ. Да ни представлвява по Света. Ако утре България се окаже в положение на война, той ще командва войските. Какво е военното му звание? Кога е служил?

Ще взема политически решения, при положение, че до сега е вземал само арбитражни решения.  

През 1989 година Беронов е бил на 62 години. Вярно е, че неговата генерация не е имала условията да демонстрира гражданска независимост. Но какво е било гражданскто поведение на този кандидат за държавен галава по времето на Живков? Не че е задължително, но би било добре, ако поне веднъж има някаква демонстрация на гражданска независимост. И да я кажат какава е. Той е номиниран като кандидат на десницата, а не на левицата.

И да не споменават Аденауер! Аденауер през 1933 година е кмет на Кьолн. Още тогава е мислен като общогермански водач. При атентата срещу Хитлер е хвърлен в лагер, от където бяга. Бяга от хитлеристки концлагер!

Издигането на Беронов е решение неочаквано, многозначно, взето е от умни хора, но е от несъществуващата бутикова политика. Политика за избрани. Префърцунена работа. Измишльотина.

Хората издигнали Беронов или приели неговата номинация са подтискащо  самотни. Те нямат представа от реалността и живота на обикновения българин. Май не общуват с хора, които не мислят като тях...

Президентските избори са шанс да бъде лансиран общоприет за цялата десница водач. Обединяваща фигура. Шансът не бива да се пропуска!  

 

Какво мислите за евентуален друг десен кандидат. Какъв тип човек трябва да е, за да доведе избирателите пред урните?

 Много са възможните кандидати. Изброявам ги по азбучен ред - Бойко Борисов, Веселин Методиев, Иван Костов, Красимир Каракачанов, Петър Стоянов... Има поне десетина не-пряко ангажирани с политиката, които заслужават обсъждане. Не искам да споменавам имена. 

Кандидатът да е такъв, който предизвиква доверие. Да се знае, че с него може да се тръгне на дълъг и труден път. В политиката доверието е изворът на силата... От къде идва доверието?.. Много са факторите. Малко е мистично. Доверието или го има, или го няма. Струва ми се първо е автентичността. Да застане един човек на сцената и да се знае, че не играе чужда роля, че е себе си. Себе си, но е в социалната роля. Не излиза от нея. Заедно с това да има видимо и доказуемо тъждество между думите и делата му. Действията му да се побират в моралните и естетически рамки изповядвани от етнокултурата. Физически да изглежда добре. Да бъде авторитет.  Да бъде последователен до саможертва. Да е дал доказателства с живота си, че е с висок карат. Редовият човек не е длъжен, но кандидатът за президент задължително е героична фигура. Влиза в битките и е готов да даде живота си за каузата...  

Август 2006


Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd.  All rights reserved.