ПОРЕДНИЯТ ДОКЛАД

 

Докладът на Европейската комисия ни уведоми, че ни спират едни милиони, щото били техни и не им харесвало как ги харчим. Техните пари изтичали в джобовете на наши властимащи и приближените им. От Европа не били съгласни.

Сега нека си представим, че българските текезесета, не бяха наши, а европейски, че бяха наблюдавани от същата Комисия и тя трябваше да се произнесе за ликвидационните съвети и „връщането на земята в реални граници”, което продължава и в момента. Какъв доклад щеше да ни бъде връчен? Еднозначен – безобразие, съсипва се нашето (европейско!) селско стопанство. България щеше да бъде изправена на позорния стълб.

Нека за момент си помислим, че правителството на Беров беше наблюдавано и оценявано от същата тази Комисия – излишно е да навлизам в подробности. Докладът щеше да бъде унищожителен, можеше да има и попържни – корпуция, силови групировки, срастване на политика и престъпност...

Нека за миг си представим, че спестяванията на българските граждани, събирани цял живот, бяха на Комисията. Как ли щеше да бъде описана предизвиканата от „наши хора” хиперинфлация през 1996-97 година, с която тези спестявания се изпариха. А как щеше да реагира Комисията на решението кредитните милионери да връщат дълговете си в деноминирани левове? Взел хиляда кинта, връща – левче. Кефче!

Стигнахме до славното правителство на Костов. Ако за момент допуснем, че българската държавна собственост беше на европейците и Комисията трябваше да оценява как се приватизира тази собственост, какво ли щеше да последва? Забравете нашето възмущение от Гад Зееви, Славчо, братя Джанкови, Сливкови и пр... Докладът щеше да бъде под формата на манифест за обявяване на война и с нас да се е занимавал Съветът за сигурност. Да е бил сформиран международен съд... Както е известно, в резултат на тази война в страната на бял кон се завърна Царят – пораслият Симеончо.

Сега нека си помислим, че горите в Рила са собственост на Европейската комисия и Симеон прибира няколко хиляди декара отгоре, че и сече и изнася... Доклад ли да са писали? Симеон в Хага да са го закарали.

Чак сега стигаме до днешния доклад, в който България е на позорния стълб, тъй като европейците са се разтревожили за парите си.

Който каже, че е изненадан от констатациите и оценките – грях му на душата.

Ние и без Комисията си знаем, че у нас се краде на поразия, че със сила и безочие се живее добре. Че мутра, предприемач, депутат, министър, кмет, съветник, съдия, прокурор, митничар и полицай са едно. Управляват клики, съюзени с банди, господства управленска култура на пердето. Знаем, че това не е редно, но се чувстваме безсилни. Децата ни бягат по чужбина, а ние затъваме в апатия.

Ако богатствата продължат да стоят на тъмно, ако клики и бандити продължат да вилнеят, ако съдебната система остане така “независима”, служителите така “платени”, администрацията така “осветена”, скоро няма да има смисъл от доклади.

Неприятното е, че във върховете на властта има персони, които искат точно това. Така едни от тях ще заметат следи, а за други - България е чужда. Те имат другаде къщи, капитали, държави.

В доклада на европейската комисия не става дума за пари. С тях е шамаросана нашата примиреност. Няма как да ни обяват война. От комисията ни викат - българи, оправете си държавата!

Как да я оправим, когато душата на народа е травмирана от лъжи, несправедливост и безотговорност? Народът боледува.

Трябва да върнем вярата му в държавата!

Не изброявам всичко: на първо място – разгром на кликите! Осветяване на имотното състояние и потребителския стандарт на всички, участвали във властите от 10 ноември досега. Прозрачност на всички богатства, включително и на първия милион. Конфискация на незаконно придобитото без право на давност. Това може да продължи десетилетия – няма значение. На второ – изборност на съдии и прокурори. Как ще стане, е въпрос на технология. На трето – повишаване на заплатите на държавните служители и драстично увеличение на санкциите за корупция...

Народът да почувства, че живее в справедливо уреждана страна. Да види, че дори късно, справедливостта тържествува, да усети легитимността на реда. Сега за него социалният ред е нелегитимен, а законите невалидни! Затова търси пожарникар, който с маркуч и струя да внесе ред.

В тези драматични месеци обаче само инструментите на медиите биха свършили работа. Независимите пера и гласове могат да формират визия и да вдъхнат вяра.

 

Петко Симеонов

Статията е публикувана във вестник "Труд" на 27 юли 2008 г. 

 


Copyright 1998-2012 ® “OMDA” Ltd.  All rights reserved.