БИЛКИТЕ

 

ЧЕСТО ИЗПОЛЗВАНИ БЪЛГАРСКИ БИЛКИ

ПОДБЕЛ (марта, брандушки, бяло копито, кървавиче, лопен, магарешка диря, мащеха, меча стъпка, подвалка, руши скала, търкалеста билка, конско петало)

Tussilago farfara L.

Сем. Сложноцветни - Asteraceae (Compositae)

 

Разпространение. Расте по  сенчести, влажни ронливи места, най-често по изкопи и насипи, край брегове на реки и потоци, а също из влажни ниви в цялата страна.

Описание. Многогодишно тревисто растение с тънко, дълго, разклонено коренище. През ранна пролет от коренището израстват 4-15 см високи неразклонени стъбла, покрити с дребни, яйцевидно ланцетни, кафявочервени листчета. на върха на всяко стъбло се образува по една цветна кошничка, до 2 см в диаметър, с обвивка от един ред листчета. Съцветното легло е голо, без люспи и почти плоско.  Цветовете са златистожълти; крайните са езичести, а средните - тръбести. Плодовете са тясно цилиндрични, ръбести, на върха с бяла пухеста хвърчилка от многобройни власинки.. След прецъфтяване стъблата загиват и едва тогава се появяват листата, разположени в розетка. Листата са с дълги дръжки, почти кръгли, 10-20 см в диаметър, в основата сърцевидни, неравномерно, вълнообразно, едро назъбени с червенокафяви зъбчета, отгоре зелени, голи, отдолу - бяло напластени. Цъфти от февруари до април.

Използваема част. Използват се зелените млади листа и цветните кошнички. (Да не се смесва с видовете чобанка от род Petasites, листата на които отгоре са влакнести.) Листата се берат през юни-август. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 450 С. Допустима влажност 13%. Срок на годност: цели листа - 2 г., рязани - 1 г. и 6 мес.

Химичен състав. Листата съдържат 5-10% слузно вещество, при хидролиза на което се образуват D-галактуронова киселина, галактоза, глюкоза, арабинозаксилоза, рибоза и рамноза. Съдържат и горчиво гликозидно вещество - тусилагин, на което се дължи успокоителното действие при кашлица.  също така сапонини, танини, полизахаридите инулин и декстрин, галова, ябълчна и винена киселина, каротеноиди и аскорбинова киселина. В съцветията са установени стероидните съединения фитостерол, стигмастерол, фарадиол и тараксантин; флавоноловите гликозиди рутин и хиперин.

Лечебно действие и приложение. Листата на подбела са отдавна известно средство против кашлица и задух. Притежават омекчаващо, противовъзпалително и отхрачващо действие.

Използват се за лечение на ларингит с пресипнал глас, остри катари на горните дихателни пътища, бронхити, бронхиална астма, възпалителни процеси на белия дроб.

Билката се прилага и за лечение на възпалителни заболявания на стомашно-чревния тракт, като апетитостимулиращо и подобряващо храносмилането средство.  Използва се също при възпалителни заболявания на пикочните пътища.

В българската народна медицина е популярно налагането на пресни листа подбел върху рани, язви, циреи, а под формата на лапи от счукани пресни или сухи листа - за лечение на кожни заболявания, възпалени разширени вени на краката, мазоли и др. Билката се използва и  възпаление на стомаха и червата, нередовна менструация, плеврит, за възбуждане на апетита.

Начин на употреба. Две супени лъжици дрога се залива с 500 см3 вряща вода и след изстиване запарката се прецежда. Изпива се за 1 ден. (По друга рецепта: 1 супена лъжица в 400 мл вряла вода, кисне 1 час. Пие се по една винена чаша преди ядене 4 пъти дневно, подсладено с мед.)

 

 

Използвани източници:

1. Станева, Д., Д. Панова, Л. Райнова и И. Асенов. Билките във всеки дом. София, Медицина и физкултура, 1982.

2. Нешев, Г., И. Ланджев. Билки и билколечение. /Справочник/. МТ, 1994.


 

Copyright 1998-2011  OMDA Ltd. Всички права запазени