БИЛКИТЕ

 

ЧЕСТО ИЗПОЛЗВАНИ БЪЛГАРСКИ БИЛКИ

МАТОЧИНА (лимонче, пчеляк, кошерджийска трева)

Melissa officinalis L.

Сем. Устноцветни - Lamiaceae (Labiatae)

 

Разпространение. Расте из храсталаци и редки гори по тревисти и каменисти места, близо до селища, край огради, из дворове и градини в цялата страна.

Описание. Многогодишно тревисто растение с приятна лимонена миризма. Стъблото е четириръбесто, разклонено, 30-80 см (до 1 м)  високо, покрито с жлезисти и прости власинки. Листата са срещуположни, с дръжки, широко яйцевидно ромбични или продълговати, тъпо назъбени, 2-8 см дълги и 1,5-6 см широки, отдолу жлезисто влакнести. Цветовете са белезникави, бледожълти, бели до розови, събрани по 4-12 в лъжливи прешлени, разположени в пазвите на горните листа. Чашката и венчето са двуустни, а тичинките са 4. Плодът е съставен от 4 едносеменни, яйцевидни орехчета. Цъфти юни-септември.

Използваема част. Използват се листата и цъфтящите връхни части на стъблото. Бере се преди цъфтежа май-юни. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 350. Срок на годност: цели листа - 2 г., рязани - 1 г. и 6 мес.

Химичен състав. Съдържа етерично масло, (включващо цитрал, цитронелол, гераниол, линалол и др.).  Седативното действие се дължи на цитрала., както и тритерпеновите урзолова и олеанолова киселина, 5% дъбилни вещества и захарта стахиоза, слузни вещества, смола, витамин С и др.

Лечебно действие и приложение. Маточината успокоява нервната система, има антиспастично, болкоуспокояващо и противогърчово действие. Стимулира апетита и процесите на храносмилане, подтиска гаденето и повръщането.

Използва се широко и влиза в състава на много билкови чаеве за лечение на различни нервни нарушения - неврози, неврастении, сърдечни неврози, ускорено сърцебиене, гръдна жаба, мигрена, полова възбуда, храносмилателни смущения с неврогенен произход и др.

В българската народна медицина листата на маточината се употребяват при лечение на високо кръвно налягане, виене на свят, главоболие, , за усилване на зрението, при нередовна менструация, шум в ушите, подагра, безсъние, лош дъх в устата.

Външно намира приложение за жабурене и гаргара при възпаления на венците и устната лигавица и гърлобол и под формата на компреси и лапи при циреи, ревматизъм, подуване на млечните жлези у кърмачки и др.

Начин на употреба. Прави се запарка от 2 супени лъжици билка и 500 см3 вряща вода (оставя се да кисне 2 часа). Пие се по една винена чаша 3 пъти на ден.

 

 

Внимание! Да не се приема при остри възпаления на стомаха и червата, остра кашлица, чернодробни заболявания, бременност, епилепсия, мозъчни увреждания!

 

Използвани източници:

1. Станева, Д., Д. Панова, Л. Райнова и И. Асенов. Билките във всеки дом. София, Медицина и физкултура, 1982.

2. Нешев, Г., И. Ланджев. Билки и билколечение. /Справочник/. МТ, 1994.

 

 


 

Copyright 1998-2011  OMDA Ltd. Всички права запазени