БИЛКИТЕ

 

ЧЕСТО ИЗПОЛЗВАНИ БЪЛГАРСКИ БИЛКИ

ЖЪЛТ КАНТАРИОН (звъника, порезниче, калъчово, кърски чай, сечено биле, твърдокуп, шуплек, пелешница, яневички, яновче, смичак, жълт офит, зверобой, дзуника, мераклива трева, пелесечено биле)

Hypericum perforatum L.

Семейство Звъникови - Hypericaceae (Guttiferae)

 

Разпространение. Расте из цялата страна по тревисти места, из храсталаците и сечищата, край пътищата и из нивите и в редки гори до 2000 м надморска височина.

Описание. Многогодишно тревисто растение, до 30-100 см., с изправено, гладко, силно разклонено в горната си част стъбло, с две надлъжни ребра. Листата са срещуположни, без дръжки, приседнали, овално елипсовидни до овално ланцетни, целокрайни, дълги 1-3 см, с многобройни просветляващи жлези -  гледани срещу светлината, те са пунктирани (перфорирани) поради наличието на вместилища с етерично масло. Цветовете са едри, жълти, събрани в метличести съцветия по разклоненията на стъблото. Чашката е съставена от 5 продълговато заострени, свободни, целокрайни листчета, а венчето има 5 яркожълти листчета; по тях също има маслени вместилища. Тичинките са много, сраснали в основата си в 3 снопчета. Плодът е яйцевидна тригнездна многосеменна кутийка. Цъфти от май до септември.

Използваема част е надземната. Събира се в началото или по време на цъфтежа юли-август. Режат се облистените стъбла с цветовете и пъпките на около 20 см от върха. Не трябва да се събират прецъфтели стръкове! Суши се на сянка или в сушилня при температура до 450. Срок на годност: цяла билка 2 г., рязана 1 г. и 6 мес.

Химичен състав. Растението съдържа хиперицин и псевдохиперицин (кондензирани антрахинови производни), флавонови гликозиди (хиперозид, рутин, кверцитрин и др), етерично масло (оцвеетно в зелено и съставено предимно от терпени и сесквитерпени, каротен, никотинова киселина и др.), антибиотикът иманин, биологично активни вещества (октакозан, триаконтан), багрилни вещества, сапонини, пектини, дъбилни вещества, смолисти вещества, каротин, холин, витамин С и др.

Лечебно действие и приложение. Съставките на билката определят нейните разнообразни и много полезни свойства - противовъзпалително, противомикробно, адстрингентно, ранозаздравяващо и противоязвено действие, тонизиране на нервната система, подчертан кръвоспиращ ефект, подобряване на сърдечния мускул, засилване на сърдечната дейност, леко повишаване на артериалното налягане, диуретичен ефект, противоглистно действие.

Жълтият кантарион от дълбока древност досега е една от най-често употребяваните  и изключително полезна билка. С изолирани от нея съставки или извлеци са получени препарати за лечение на голям брой страдания. Забележително добре се повлияват възпалителни заболявания и смущения на храносмилателните органи язвена болест на стомаха и дванайсетопръстника, остри и хронични гастрити, ентероколити, парене, лошо храносмилане, диария и др. Противовъзпалителното, адстрингентното и ранозаздравяващото действие се проявява така също и при изгаряния, замърсени гнойни и бавно зарастващи рани по кожата и лигавиците.

Флавоноидите, които съдържа билката, й придават капиляротонизиращ ефект, действащ при много заболявания, придружени с кървене, възпаление, отоци и др. хемороиди, обилна менструация, ревматизъм, колити, изгаряния, възпаления на венците и на устната лигавица и др.

Флавоноидните съставки подобряват сърдечната дейност, като разширяват кръвоносните съдове на сърцето, засилват съкращенията му, леко повишават артериалното налягане и действат диуретично точно затова дрогата влиза в състава на много препарати за лечение на сърдечно-съдови заболявания (особено атеросклероза, нарушения на кръвообращението); изгаряния, възпаление на пикочния мехур, ревматизъм и др., полезна е и при депресия и неврологични оплаквания,  както и при изтощение след тежко боледуване. (Успокояващото действие се засилва при комбинация с хмел.)

В българската народна медицина жълтият кантарион се използва при подагра, леки форми на туберкулоза, бяло течение, диария, неволно напикаване, главоболие, мигрена, хистерия.

Начин на употреба. Съществуват различни предписания за начина на приготвяне на запарки и отвари от билката.

Вътрешно се приема най-често като запарка от 1 суп. лъжица ситно счукана билка на 250 см3  (или 2 суп. лъжици на 500 см3) вода. Ври 5-10 мин, прецежда се и след като изстине, се изпива  за 1 денонощие (или по 100 см3 15 мин преди ядене 4 пъти дневно). За лечение на язвената болест се използва и запарка от 1 суп. лъжица билка на 1 л вода, която се пие вместо вода за 1 денонощие, като лечението продължава няколко месеца.

Външно приложение: масленият извлек от билката се използва при много кожни заболявания. Извлекът се получава  от 20-30 г пресни цъфтящи върхове от растението, счукани ситно и залети с 250 г растително масло (най-добре маслинено, но може и слънчогледово, ленено пропорцията билка/масло е 1:10). Извлекът се разклаща често. След 2 седмици (по други указания 40 дни) се прецежда и с него се обработват раните. Прилага се за мазане при кожни проблеми, изгаряния, натъртване, навяхване, циреи, за разтривки при ишиас, ревматизъм.

Внимание!  Съдържащият се в растението хиперацин създава чувствителност към слънчево облъчване, затова тези, които употребяват дълго билката или нейни препарати, трябва да избягват по-продължително излагане на кожата на въздействието на слънчевите лъчи.

 

Използвани източници:

1. Станева, Д., Д. Панова, Л. Райнова и И. Асенов. Билките във всеки дом. София, Медицина и физкултура, 1982.

2. Нешев, Г., И. Ланджев. Билки и билколечение. /Справочник/. МТ, 1994.

 


Copyright 1998-2011  OMDA Ltd. Всички права запазени