СВЕТОВНАТА ДЕМОКРАЦИЯ Е ПОД ВЪПРОС

 За първи път от десет години насам външнополитическите новини ме интересуват много повече от вътрешните. Чувствам се както през август 1968 г., когато СССР нахлу в Чехословакия - не мога да мисля почти за нищо друго освен за агресията срещу Югославия. Да - агресия се нарича нападението срещу суверенна държава, независимо кой го извършва и с какво го оправдава. Казвам това и веднага искам да уведомя строгите ни власти, че не поддържам никакви контакти с югославското посолство. Не че в това би имало нещо лошо, но то доказва, че то няма никаква заслуга за моята позиция. Нейното формиране може да бъде проследено документално от 1995 г. (тогава правителството беше социалистическо), когато за първи път във в."24 часа" поставих публично въпроса "Защо, по дяволите, сме против сърбите?" Ставаше дума за официалната политика на България, която за съжаление еволюира във все по-тъжна посока, за да достигне абсурдна степен на неадекватност през последните дни. Неадекватност, която бе оценена "по достойнство" - твърдя го като професионален социолог - от мнозинството българи. Независимо от тежката медийна атака отвън и вътре в страната в полза на НАТО и срещу демонизираните сърби. Което означава, че идеологическата манипулация и техниката за промиване на мозъците все още не са достигнали 100% коефициент на полезно действие.Че все още са живи здравият разум и самостоятелното мислене.Слава богу.

Споменавам името господне, защото заслугата за оцеляването засега на здравия разум и самостоятелното мислене определено не е на хората, които управляват народите и медиите от Калифорния на запад до Анадола на изток.Съмнявате ли се? Тогава слушайте:

Войната е мир!
Свободата е робство!
Невежеството е сила!

Сещате се, нали? Това са лозунгите на управляващите в кошмарното общество, описано от Оруел в книгата му "1984". Сравнете внимателно пледоариите на инициаторите и защитниците на натовската агресия с тези лозунги и ще видите, че те се свеждат до същото. Почти едно към едно.

Това поставя, според мен, по много тревожен начин въпроса за демокрацията. Не само за нашенската уродлива демокрацийка, а за глобалната демокрация, за демокрацията в света като цяло. От чието състояние зависи и демокрацията в България. Общоприетият постулат, че САЩ са единствената свръх, супер и хиперсила в съвременния свят неизвестно по каква логика се свързва с друг постулат - че те могат да се месят навсякъде и, нещо повече, дори, че те трябва да го правят и то без да се съобразяват с възможните опоненти. Това означавало, че САЩ създават нов световен ред. Нищо оригинално - автор на идеята за новия ред, както и на методите за неговото постигане, е Хитлер.Но, както е известно, в англосаксонското право при решаването на заплетени случаи голяма роля играе прецедентът. В случая прецедентът очевидно е бил държан под ръка. Но, ще каже някой, не може да се правят такива сравнения, защото Хитлер е бил лош, а САЩ са добри. Работата обаче е там, че САЩ сега са световен диктатор, а както и децата знаят в границите на своите владения диктаторите винаги са били обявявани за най-добри, за най-умни и въобще за месии и спасители. Но всички знаят също, че добри диктатори и добра диктатура няма. Защо трябва да вярваме, че САЩ са и ще бъдат изключение. Всъщност сигурно е, че не са и няма да бъдат. Едноличната власт е враг на демокрацията - и в една държава, и в света като цяло. Нещо повече - американските "бащи основатели" и революционери от 1776г.са били убедени, че колкото по-малко власт имат управляващите, толкова по-голяма е демокрацията. Основната теза на тези достойни мъже е, че демокрацията е система, която се крепи не върху това, че този, който управлява е най- умен и най-добър, а върху механизми и правила, които не позволяват на управляващите да правят каквото си искат, когато си искат и както си искат. 1776 г. обаче е вече много далеч и само някои академично настроени либерали си спомнят какво начало е била тя. Сега много , много хора по света могат само да повтарят това, с което Копола започва своя филм "Кръстника" - думите на отчаяния лоялен американски гражданин дошъл да моли за помощ дон Корлеоне: "Аз вярвах в Америка и в нейните институции..."

Впрочем сега Копола има крещящ повод да заснеме "Апокалипсис сега - 2", а Уодли своя "Уудсток - 2" като продължение на филмите, създадени във връзка с една друга американска война. Знаем как завърши тя и знаем, че причината за поражението не беше във военната, а в моралната недостатъчност на САЩ. Което ме кара да спомена нещо и за морала, още повече, че някои получаващи публичност мнения в България напоследък се отличават с презрението си към него.Тяхното съществуване, разбира се, е пряко свързано с аморализма на НАТО и в частност на Клинтън, Блеър и Солана, които ден след ден правят изказвания кое от кое по-лицемерно, по-диво и арогантно.Има си обаче и чисто нашенска закваска и значими само от наша гледна точка детайли. Например примитивното - пада им се на сърбите, защото те знаете ли какви мръсотии са ни правили. Като че ние на тях не сме.

Или претенциозно глупавото - сърбите са лоши съседи, защото(!) като им наложат изолация и ембарго, а сега като ги и бомбардират, ние страдаме. Значи, за да няма пропуснати ползи нащата иначе процъфтяваща държава, сърбите трябва да приемат без уговорки чуждия диктат в своя вреда. Да, но и те имат свои интереси, а освен това, подчертавам, и достойнство. Те не приемат диктата не само защото е против националните им интереси, но и в името на определени високи принципи - правни и морални. И когато във връзка с всичко това с патос се говори за извънмерния сръбски национализъм, нашите управляващи се хвалят, че защитават единствено и изцяло българските национални интереси. Оставям настрана въпроса доколко това е вярно, но ако е така, това означава, че ничии други интереси освен нашите не ни интересуват.А в речниците точно това поведение се дефинира като национализъм - явление много лошо според същите управляващи, които дори твърдят, че са го погребали. Нещо, което в никоя друга страна не е направено. Най-малко в САЩ, които настояват, че имат национални интереси и в Косово.

Има и нещо друго - проблемите в Югославия тъпо (и коварно, защото се извършва подмяна на тезите) се персонализират в особата на Милошевич. Дори и слепците обаче прозряха, че зад Милошевич безрезервно и убедено стои целият сръбски народ. Нещо, с което не могат да се похвалят неговите врагове. Милошевич е обвиняван за страданията на своя народ. Да, той можеше да приеме диктата и с това да избегне бомбардировните, но щеше ли неговият народ да му прости и трябва ли изобщо да се отстъпва от високите принципи на правото и морала? Историята показва, че не трябва. В 1939г. Полша не отстъпи пред диктата на Хитлер и бе съсипана, но запази своето достайнство и уважението на света.Това беше жертва, но в същото време и гаранция за бъдеще. Два дена след като Полша бе нападната, Англия, която не беше готова да се бие, обяви война на Германия, а премиерът Чърчил се обърна по този повод към сънародниците си със следните забележителни думи:" Аз мога да ви обещая само много кръв, пот и сълзи". През 1941г. Сърбия следваше същото поведение и също доказа правотата си. Защо Милошевич сега трябва да се държи другояче? Защото е лош? Хайде стига.

Много държавни ръководители в съвременния свят са прононсирани диктатори, но никой дори не се и сеща за тях, въпреки че правят далеч по-лоши неща от Милошевич.А на него и политиката му в Косово е в защита на неговата държава - нещо, което е длъжен да прави всеки държавен глава. Иначе го съдят за национална измяна.Както маршал Петен например след Втората световна война, независимо,че бе се превърнал в национален герой през първата.

Всъщност цялата работа е в това, че сегашна Югославия не се вписва в създавания от САЩ "нов световен ред". А, както гласи японската поговорка, "когато един пирон стърчи, чукът трябва да си свърши работата". И тъй като Югославия е единствената, която "стърчи" на Балканите, чукът на НАТО удари върху нея. Тя трябва да се изравни с послушковците наоколо. Това е истинската причина за войната. Всичко останало е само претекст и усъвършенстване на безсмъртната "доктрина Брежнев". Безразличието към другите многобройни етнически конфликти в Европа и в останалия свят доказва това. И въпреки, че се уморих вече да го повтарям, налага се пак да кажа, че етническото прочистване срещу албанците бе предшествано от етническото прочистване срещу сърбите и точно затова в края на 80-те години беше отнета автономията на Косово. А хуманитарната катастрофа започна като следствие от нападението на НАТО, нещо, което без уговорки посочи и гръцкият военен министър при посещението си тези дни в България.

Във връзка с всичко казано дотук искам да добавя, че обвинението, че някой в България организира просръбска пропаганда е, нека така да се изразя, озадачаващо. Защото става дума за реакция на здравия разум срещу преминалата всякакви граници антисръбска пропаганда.Хората не искат да ги правят на глупаци. И какво става с демокрацията, ако управляващите не само не приемат мнения, които се различават от тяхното, но и обвиняват другояче мислещите в, представете си, национално предателство и шпионаж? Явно вече е забравено, че, за да не давам много други примери, двама депутати в българското Народно събрание - Никола Петков и Трайчо Костов - бяха обесени заради точно такива обвинения. Тогава обаче демокрацията беше потъпкана, а сега казват, триумфирала. И за да предизвикам повечко размисъл у тези, които не са съгласни с моето мнение, ще цитирам редове от дневника на един немски пастор, намерил смъртта си в нацистки концлагер:
"Когато прибираха комунистите, аз не реагирах, защото не споделях техните идеи.
Когато прибираха евреите, мълчах, защото те ми бяха чужди.
Когато прибираха профсъюзните дейци пак мълчах - те не ме интересуваха.
Когато дойдоха да приберат мен, вече нямаше кой да вдигне глас в моя защита".

Толкоз.

Илия Наумов

д-р на социологическите науки