България е длъжник на младите хора през първите девет години преход. Нямам предвид малкото синове и дъщери на хората от новопоявилия се частен български капитал, който в по-голямата си част все още е нелегитимен. Негови представители са корумпирани политици, директори на големи държавни предприятия, хора от съмнителни групировки.

    Каква е участта на болшинството млади хора на България в момента?
    На първо място завършилите средно или висше образование се присъединяват към хилядите безработни като получават нищожни социални помощи и разчитат на родителите. Малко по-добре са тези, които все пак са успели да намерят някаква работа, макар и минимално заплащана. Още по-малък е делът на младите хора работещи в частни български или смесени фирми от печеливши сектори на икономиката. При тях доходите позволяват един сравнително добър жизнен стандарт, но отново без да са в състояние да решат основни проблеми като обезпечаване на самостоятелно жилище и издръжка на семейство. Единици са успяващите млади бизнесмени, работещи за собствена сметка - икономическата среда сломява всяко предприемачество.

    Навсякъде по света младите хора искат да живеят интензивно, да черпят от живота с пълни шепи. За тези в България това все още е неосъществимо. Ниският жизнен стандарт не им позволява срещу труда и познанията си да получат икономическа независимост, самочувствие и в крайна сметка свобода. А това те заслужават, защото не са по-малко талантливи и можещи от връстниците си по света. Ето как желанието за напускане на родината се появява съвсем логично и амбициозните младежи са решени да търсят реализация в чужбина.

    По мое мнение средният българин е по-любознателен и с по-голяма обща култура от средния американец например. Но българите не успяват да излъчат съответния политически елит, който с уместни решения да изведе страната на правилния път. Наблюденията ми показват, че болшинството можещи и почтени хора в България, в това число и младите, гледат на политиката с някакво пренебрежение и считат политиците за корумпирани личности. Не разбират огромното значение на тази сфера от обществено-икономическия живот. Това дава възможност на политическото поприще, в държавните институции - там, където се вземат решения, засягащи всички ни, да се настанят хора без необходимите професионални и човешки качества, без авторитет..

    Изходът е в преоткриването на значението на политиката и на избирателния процес. Отговорността на всеки гражданин се проявява най-много в деня на изборите, а не в деня на свалянето на провалилото се  управление. Отговорност е и отказът от гласоподаване. Трябва да преодолеем идеологическото си разделение, насърчавано съзнателно от посредствени политици от целия партиен спектър, и да го заменим с ново разделение, но вече основано на други критерии: професионализъм, нравствени добродетели, авторитет.

 
Райчо Марков,
27-годишен, служител