БЪЛГАРСКОТО ИЗМЕРЕНИЕ НА ТРАГЕДИЯТА "ТИТАНИК"

споменът                                                                                                                        и ретрото
 
 


Паметникът на осемте жертви на 
"Титаник" от село Гумощник, Троянско

    При потъването на "Титаник" сред намиращите се на борда 2228 души е имало поне 50 българи. Болезненият спомен за тяхната трагедия е жив и до днес у потомците им в страната. 

    Според изплатените от "Лойд" обезщетения загиналите при катастрофата българи са 38. Някои изследвачи обаче смятат, че броят на жертвите е по-голям. Така например върху паметника на загиналите от село Гумощник край град Троян са издълбани имена на 8 местни жители, за които се твърди, че не фигурират в списъците на "Лойд". Предполага се, че спасилите се българи са към 15, като повечето от тях остават завинаги в Америка. 

    И едните, и другите имат живи потомци и роднини в някои села от Тетевенско, Троянско, Луковитско и Плевенско (Централна северна България). 

76-годишният пенсионер Христо Златев от село Сенник е син на оцелелия Златьо Христов. По неговите думи баща му разказвал за онази ужасна априлска нощ на 1912 г. така: "Малко преди полунощ ме събуди звук, наподобяващ тъп удар. Сякаш нещо сряза железата и ламарината на кораба. Докато разбера какво става, в трюма нахлу вода. Изгубилите ума и дума още сънни пасажери закрещяха на различни езици..." 

Пътниците от трюма разбиват решетестите врати и се юрват към палубата. Там тълпата е в паника. Пищят майки с деца на ръце. Влюбени се прегръщат за последно. А оркестърът свири валс. 

Златьо се прекръства и се хвърля в ледените води, успявайки да се добере до една спасителна лодка. По подобен начин отървава кожата и неговият съселянин Пенко Стайков. 

Въпреки преживяното и двамата не се отказават от намеренията си и в крайна сметка работят дълго като печалбари в САЩ. Завръщат се в България едва 10 години по-късно. 


Снимка на Златьо Христов, 
един от оцелелите, 
който се завръща в родината след 10-годишно гурбетчийство в САЩ 
Дончо Атанасов (вляво), чийто баща е един 
от загиналите на "Титаник"; 
Христо Златев (вдясно), син на 
спасилия се Златьо Христов. 

    86-годишният днес Дончо Атанасов от същото село Сенник пък е роден 40 дни след смъртта на баща си. Неговият баща се удавил, след като лодката, до която доплувал, се преобърнала. 

    Удавят се и двамата дядовци на сега 62-годишния бивш училищен директор Петко Чакъров. Загиналите оставят две бременни съпруги, чиито деца, момче и момиче, после се оженват. Именно от този брак е роден Петко Чакъров. Според пенсионирания директор "морската трагедия разкрива един аспект от ролята на българската емиграция за разцвета на Америка от началото на века". 

В тези времена наистина хиляди българи поемат дългия път към Съединените щати. В България съществуват специални агенции, които набират сред селяните миньори, ж.п. строителни работници и т.н. за нуждаещата се от работна ръка Северна Америка. Това са млади хора от цялата страна, но преди всичко от планинските райони, където липсва достатъчно земя за прехрана. Въпреки скромния си произход и образование мнозина от тях все пак постигат "американската мечта", благодарение на селската си упоритост, здравомислие и изобретателност. Регистрирани са и немалко случаи, когато емигранти в САЩ се завръщат в България, за да се сражават за нея във войните от 1912-1918 г. 

Сега, 86 години след трагедията "Титаник", името на български емигрант също е замесено в създаването на едноименния суперфилм. Това е скулпторът Валентин Василев, преселил се в САЩ през 1994 г. Той е конструкторът на 13-метровия макет на "Титаник", както и съавтор на двата бутафорни айсберга, използвани в суперпродукцията. Както е известно, специалните ефекти във филма бяха отличени с отделен "Оскар". 

Пенсионираният директор 
Петко Чакъров с внуците си 

По материали на в. "24 часа", "Стандарт нюз", БТА и архив ОМДА.
Снимки Силвия ГУРМЕВА


 

Copyright 1998-2012 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Обратно