Политически портрет на Николай Василев

  

Десислава Рачева Костова,

студентка по политология в ПУ "Паисий Хилендарски", трети курс (2006-2007)

 

 

Роден на 28 ноември 1969 г. в град Варна.

През 1994 г. завършва Университета за икономически науки - Будапеща, специалност “Икономика”. През 1995 г. завършва бакалавърска степен - специалности “Бизнес администрация” и “Финанси и икономика” в Университета на щата Ню Йорк.

За периода 1996 г. - 1997 г. специализира “Данъчна политика и финанси” в университет Кейо, град Токио, Япония. През 1997 г. получава магистърска степен по “Международна икономика и финанси” в Университета Брендайс, Масачузетс, САЩ.

През 2000 г. става старши вицепрезидент, директор “Проучвания Централна и Източна Европа” на “Lazard Capital Markets” - Лондон.

За периода 1997 г. - 2000 г. е асоцииран директор в отделите “Развиващи се пазари в Европа” и “Стратегия за световните развиващи се пазари” на “UBS Warburg” - Лондон.

През 1997 г. е анализатор в “Развиващи се европейски капиталови пазари” на “SBC Warburg Dillon Read” - Ню Йорк.

За периода от 1996 г. - 1997 г. е сътрудник по стратегия на японските финансови пазари, в отдел “Анализи” на “SBC Warburg” - Токио.

През 1994 г. консултира Инвестиционен фонд “Варна” по правните аспекти на установяване на приватизационен фонд.

От 1993 г. до 1994 г. е данъчен консултант на “Coopers & Lybrand” - Будапеща.

Има степен CFA (сертифициран финансов анализатор).

Владее руски, унгарски и английски език, ползва немски, френски и японски език.Семеен.

На 24.07.2001 г. е избран за заместник министър-председател и министър на икономиката в правителството на премиера Симеон Сакскобургготски.

Николай Василев е най-младият вицепремиер и министър на икономиката в историята на България. Той гледа оптимистично на ситуацията в България, която според него изглежда като страната на чудесата с рекордни макропоказатели с добре работещ капиталов пазар, с няколко успешно приватизирани мегакомпании. Лидер по инвестиции в Централна и Източна Европа. Добронамерени и не дотолкова добронамерени хора му помогнаха да разбере, че ще трябва още да се потруди за постигането на този идеал. Две години след управлението на правителството на НДСВ позицията му във властта не е толкова силна, колкото в началото на мандата на царската партия. В началото той можеше да постигне целите си, заплашвайки с оставка, но после мнозина търпеливо я очакваха. Причините за отслабването на влиянието му са комплексни. Василев остави бляскавата си кариера на вицепрезидент на Инвестиционната банка  Lazard Capital Markets, за да се посвети на икономическия растеж на България. И се убеди, че държавата не се управлява като частна компания. Макар че на него не му липсва професионален опит, политически определено няма. Вместо да пести обещания и оптимистични прогнози, той обяви 2002-ра за годината на големите приватизационни сделки. Не се сбъдна и прогнозата му за 1-1.2 млрд. USD чуждестранни инвестиции, които наистина щяха да са рекордни за държавата. Амбицията е едно от основните положителни качества на Василев. Благодарение на нея той тръгна от Университета за икономически науки в Будапеща и стигна до лондонското Сити. Амбицията при него е съчетана с максимализъм. Василев неведнъж е признавал, че не е доволен от себе си и винаги се стреми към нещо повече. Не му липсват и добри намерения. Едва ли трябва да се съмняваме в искреното му желание да подобри бизнессредата у нас. Доказателство за това е обещанието му да премахне и да облекчи лицензионните режими, които задушават бизнеса. Същото се отнася и за прокламираната прозрачна приватизация. Създаде се Агенция за следприватизационен контрол. Въпросът обаче е какво попречи добрите обещания да се превърнат в реалност. И защо въпреки целия му професионален опит той се смята за неефективен. Един от възможните отговори е недобрата му преценка за хората, с които се обкръжи. Пример за това е ексзаместничката му Любка Качакова, шефа на тютюневия ни холдинг Георги Попов, пресдиректорката и радиожурналистка Мариана Личева. Последната имаше за задача да изгради публичния образ на Василев. Този обществен образ обаче силно се деформира след началото на приватизацията на Булгартабак. Скандалите около тази сделка подрониха позицията му. Най-страшното обаче е, че в публичното пространство се появи съмнението, че сигурно и "той е като предишните", т.е. корумпиран. За хората от средите, от които той идва, това са смехотворни слухове. Според тях комисионата не е важна, защото Василев е зарязал работа със заплата от 500 хил. лири годишно и едва ли разчита на комисионата от сделката с Булгартабак за 110 млн EUR. Не си струва и да рискува, защото при подобен доказан факт това ще му коства цялата по-нататъшна кариера. Друга причина министерският му стол да се разклати е, че се отклони от мисията си - развитието на капиталовия пазар. Той сякаш не показа достатъчно твърдост на характера за постигането на тази цел. И вместо продажбата на Булгартабак и БТК да е на втори план това отне цялото му внимание и енергия. Като един от най-големите успехи като министър на икономиката Николай Василев посочва признаването ни за функционираща пазарна икономика от Европейската комисия.

При промените в кабинета, гласувани от народното събрание на 17.07.2003 г., е избран за вицепремиер и министър на транспорта и съобщенията. На този пост Василев не успя да развие професионалния си потенциал. През юни 2005 г. е избран за народен представител на Национално движение Симеон Втори в 40-то народно събрание от многомандатен избирателен район – Варна.

От м. август 2005 година е министър в новосъздаденото министерство на държавната администрация и административната реформа и отговаря за държавната администрация, управлението на човешките ресурси, предоставянето на административни услуги и реализирането на електронно управление. За една година на новата си длъжност министър Василев успя бързо да сглоби добър екип от компетентни професионалисти. Администрацията от проблемна област в България успя да се превърне в една от успешните области в момента и има голям напредък с обучението на държавни служители. Те се обучават в сферата на информационните технологии, английски език и много други обучения по езици и други теми, включително и антикорупция. Освен това вследствие на усилията на това министерство, държавната администрация намалява, тъй като България се нуждае от по-малка и по-стройна администрация. Николай Василев работи в три насоки - от една страна да ограничава администрацията и да не дава бройки, второ да се стреми да има съкращения в рамките на 10% и трето, ако ще се увеличават едни структури, да се намалят пропорционално други. Развитието на електронното правителство е една от основните организационни промени, които ще доведат до повече прозрачност на процесите в администрацията. Въвеждат се все повече компютри и друга техника в администрацията, особено в малките общини, където има изоставане, продължава да се въвежда и електронният подпис. Осигуряват се все повече стажове за младите хора и студенти в държавната администрация. Администрацията винаги ше се нуждае от реформи, защото животът се развива много бързо, както частния сектор и технологиите. Изискванията към администрацията ще се променят и ще стават все по-високи. Основната и задача е да бъде адекватна на реалността и да помага на гражданите на държавата.

Николай Василев като характер е много динамичен и адаптивен човек. Той добре разбира грешките си и се опитва да се учи от тях.

 

 

 

 


Copyright ©1997-2012 OMDA Ltd.  Всички права запазени.