Петко Симеонов

 

Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България; Клуб за гласност и демокрация; Федерация на клубовете за гласност и демокрация; Федерация на клубовете за демокрация

    (Хронологичен разказ)

трета част

 

1988       1989       1990       1991

 

 

 

 

1990

 

  

- 3 януари 1990. Беше огласена разгърната декларация на Клуба в подкрепа на решението от 29 декември 1989 година на Народното събрание за връщане на имената на мюсюлманите.

В зала Запад на Народното събрание се провежда първото предварително заседание за започване на преговорите на Кръглата маса.

 

 

 

 

 

 

Заседанията на Кръглата маса и линковете към стенграфския протокол

Консултации КОНСУЛТАЦИИ

Консултации с ръководствата 
на обществените организации, 
творческите и други съюзи по въпросите на Кръглата маса 

3 януари 1990 година, 9:30 часа 
3 януари 1990 година, 15:00 часа 

Стенографски протокол на предварителните консултативни срещи с ръководството на СДС по провеждането на Кръгла маса

3 януари 1990 година, 11:40 часа 
3 януари 1990 година, 17:30 часа 

4 януари 1990 година, 15:00 часа 

 

ПОДГОТВИТЕЛНИ ПРЕГОВОРИ

 

Стенографски протоколи на предварителните заседания на Националната кръгла маса 

Между делегации на БКП, БЗНС и народни представители и делегациите на обществено-политическите формирования в страната, творчески и други съюзи и организации на религиозни общности


18 януари 1990 година, 14:30 часа 
 

Между представители на БКП, БЗНС, народни представители и СДС

16 януари 1990 година, 14:30 часа 
18 януари 1990 година, 10:00 часа 

 

ОФИЦИАЛНИ ПЛЕНАРНИ ЗАСЕДАНИЯ

 

Стенографски протоколи на заседанията на Националната кръгла маса 

ПЪРВО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

22 януари 1990 година, 18:05 часа 
23 януари 1990 година, 10:44 часа 
23 януари 1990 година, 17:00 часа  
29 януари 1990 година, 10:00 часа 
6 февруари 1990 година, 10:05 часа 
7 февруари 1990 година, 09:00 часа 
12 февруари 1990 година, 14:00 часа

ВТОРО  ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

12 март 1990 година, 15:15 часа
15 март 1990 година, 10:05 часа

19 март 1990 година, 15:10 часа

26 март 1990 година, 09:36 часа

27 март 1990 година, 17:10 часа

29 март 1990 година, 13:14 часа

30 март 1990 година, 12:05 часа

ТРЕТО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

14 май 1990 година, 18:13 часа

 

 

- 4 януари 1990 година. Разпространено е следното съобщение: "Клубът за гласност и демокрация – София се обръща към всички подобни клубове и сродни организации, кръжоци, секции и движения от страната с предложение за образуване на национална федерация. Политическата основа в дейността на федерацията ще бъдат общодемократичните ценности. Основната цел на федерацията – да съдействува за прехода на България от тоталитаризъм към демокрация. Желаещите да се обърнат за регистрация и информация на софийски телефон ...., адрес: София 1000, бул. „Витоша“ 39, списание „Социологически преглед“, за федерацията."

Съобщението не е обсъждано от Управителния съвет.

Задълбочава се процесът на създаване на нови структури на Клубовете. За пример посочвам - Берлин, Правец.

 

- 5 януари. Публикувани са тезиси за ХІV конгрес на БКП:

"Зад нас е времето на един режим, който отдавна беше влязъл в противоречие не само с народната воля и интереси, но и с главните тенденции в развитието на съвремената цивилизация."

 

- Първата десетдневка на януари 1990 година силно се активизират част от членовете на Клуба, които остават в БКП и са против членството на Клуба в СДС. Те организират фракцията АСО (Алтернативно социалистическо обединение). От тази фракция по-късно възниква АСП (Алтернативна социалистическа партия, после Алтернативна социаллиберална партия).

 

 

- 19 януари 1990. Провежда се събрание на Клуба в дома на киното, на което се взема решение да се създаде Федерация на клубовете за гласност и демокрация.

 

- 20 януари 1990. В заседателната зала на Института по социология беше основана Федерацията на клубовете за гласност и демокрация – ФКГД[39]. Представителите на Плевен (с клуб от 156 члена) и Радомир, подкрепяни от михайловградчани (монтанчани), настояваха да се провъзгласим за партия. Като знаехме колко е сложно положението в първия софийски клуб, отклонихме това предложение. Иван Кръстев от Плевен запита ще стане ли СДС партия. Обсъждаше се въпросът дали да правим клубове по месторабота. Да използваме местните радиовъзли и вестници. Да излезем със собствена платформа.

Присъстваха представители на клубовете от Петрич, Благоевград, Темелково, Шумен, Ямбол, Пловдив, Смолян, Варна (имаше собствен програмен документ), Стара Загора, Михайловград, Котел, Сливен, Кюстендил, Враца, Търговище, отделно бяха клубовете от София. Изказаха се Владимир Петков от Враца, Петър Монев от вестника на СДС (името му „Демокрация“ още не беше окончателно опредлено от НКС), Цанкова от Варна, Христо Алексиев от името на шуменци, Денчо Митев – Кюстендил (там имаше още един клуб), Любо Янов, Георги Друмев, Радослав Черкезов от Търговище, Илия Белитов от Михайловград, Любомир Дечев от Плевен, Иван Кръстев от Плевен, д-р Жечков от Сливен, Валери Блавчовски също от Сливен, д-р Христо Желев от Котел, Младен Георгиев от Радомир (там имаше три клуба, щяха да се обединяват), Валентин Стоилов от завод „Георги Костов“, Димитър Луджев. Беше избрано временно оперативно ръководство. В него влязоха Ангел Ахрянов, Георги Друмев, Димитър Луджев, Желю Желев, Ивайло Трифонов, Петко Симеонов, Стефан Матев. За председател беше избран Петко Симеонов, за говорител – Георги Друмев, а за представители на Кръглата маса – Петко Симеонов, Ивайло Трифонов, Димитър Луджев. Реши се, че Желю Желев присъства като председател на СДС, спирахме да го броим в нашата делегация. Но другите продължиха да го броят.

На учредителното събрание бяха приети основните принципи за платформата на Федерацията, която беше готова през февруари. Приеха се и основните положения за Устав на Федерацията.

 Създаването на Федерацията стимулира възникването на структури в редица селища. (Виж Добрич, Балчик, София).

 

- 25 януари 1990. Състоя се заседание на Управителния съвет на Клуба[40], при предложен дневен ред:

 

1. Обсъждане на организационното състояние на Клуба.

2. Приемане на нови членове на Управителния съвет.

3. Разни.

 

Веднага се предложи всичко друго да отпадне, да остане само въпросът за състоянието – организационно и политическо, на Клуба. Кръглата маса вече вървеше, в страната кипеше, а в Управителния съвет гъмжаха противоречията и цареше объркване. Защо е учредена Федерацията? Това е политика на „свършените факти“. Дали сме дискусионен клуб, или политическа организация? Да оставаме ли в СДС, или да го напускаме? Дали сме вътрешна, или външна опозиция на БКП? Надигналият се антикомунизъм е преддверие на фашизма. Двете тенденции в Клуба да се диференцират организационно.

 

- 17 февруари 1990. Провежда се последното заседание на Управителния съвет на Клуба за гласност и демокрация. Федерацията вече е факт. Заседанието се проведе на  шестия етаж на „Раковски“ 134. Присъстваха: Бернард Мунтян, Радой Ралин, Чавдар Кюранов, Алексей Шелудко, Велислава Дърева, Борис Спасов, Иван Николов, Петко Симеонов, Марко Ганчев, Копринка Червенкова, Никола Вандов, Ангел Ахрянов, Ивайло Трифонов, Стефан Продев, Блага Димитрова, Желю Желев, Йордан Василев, Светлана Шаренкова.

Отново продължиха разискванията на непримирими позиции. След създаването на Федерацията, Управителният съвет ставаше безсилен и безпредметен по отношение на въпросите за оставането ни в СДС и поведението на представителите на клубовете на Кръглата маса. Както се изрази Велислава Дърева – ние сме един от многото клубове, не можем да налагаме мнението си на останалите.

На 17 февруари 1990 в него имаше трима главни редактори на централни вестници, без да броим Йордан Василев („Литературен фронт“, „Народна култура“, „Работническо дело“), един директор на опозиционен вестник („Демокрация“), един директор на институт (Института по култура), един член на ВС на БКП, един генерален секретар на партия (АСП), един председател на СДС. Чавдар Кюранов, като се оглеждаше позачудено от това пресмятане, казваше: „Може би в това има смисъл? Клубът събра на едно място хора, които тръгнаха по различни пътища.“ В следващите дни Клубът се разцепи.

 

 - 2 март 1990. Състоя се събрание на първия Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България – вече Клуб за гласност и демокрация, член на Федерацията, член-съосновател на СДС. Деветима души напуснаха ръководството му. По-късно те организираха дискусионен клуб. В СДС, или вън от СДС – това беше въпросът. Радой Ралин, Чавдар Кюранов, Борис Спасов защищаваха тезата за възстановяване на Клуба в първоначалния му вид – необвързан политически, дискусионен.

  

- На 3 март 1990 се проведе събрание на Федерацията на клубовете за гласност и демокрация. Обсъждането в Дома на киното беше бурно, както всички подобни срещи в онези дни. В Клубовете, включително и в първия софийски, имаше членове на БКП. Възникна въпрос защо на Кръглата маса на табелата не пише Федерация на клубовете, а Клуб за гласност и демокрация. Това беше техническа грешка. Продължаваха атаките срещу влизането на Клуба в СДС. Позицията на председателя на Федерацията Петко Симеонов беше, че Федерацията е член на СДС и ако отделен клуб не желае това, то той е свободен да напусне Федерацията. Федерацията е демократична политическа организация, а не просветно дискусионно дружество. Но тъй като не е партия, то партийната принадлежност, както и вярата на членовете, е техен частен проблем. По този начин се изразяваше виждане за СДС: той е отворена организация за хора с различни убеждения и партийна принадлежност, но ратуващи за многопартийна демокрация и решителни реформи. 

На тази сбирка бяха приети Уставът и програмата на ФКГД – процесът на либерално самоопределяне на организацията направи нова крачка. Беше избрано Оперативно бюро[41]. Петко Симеонов беше преизбран за председател на Федерацията. За представители на Федерацията в Националния координационен съвет на СДС бяха определени: Петко Симеонов, Ивайло Трифонов и Димитър Луджев.

 

 

В паузата в заседанията на Кръглата маса, март 1990. Хора от бъдещето - от дясно на ляво, седнали: Соломон Паси (Зелена партия) - бъдещ министър на външните работи в правителството на Симеон Втори, Елка Константинова (Радикалдемократическа партия) - бъдещ министър на културата в правителството на Филип, Александър Йорданов (Радикалдемократическа партия) - бъдещ председател на Народното събрание, посланик в Полша и Македония, Георги Аврамов (Екогласност) - бъдещ предприемач. Прави - Стойка Скумриева (секретар в административните служби на "Раковски" 134, бъдещ парламентарен секретар), Ивайло Трифонов (Федерацията на клубовете за демокрация ) - бъдещ началник канцеларията на президента, вицепремиер в правителството на Инджова, посланик в Белград, Димитър Луджев (Федерацията на клубовете за демокрация ) - бъдещ вицепремиер в правителството на Филип и министър на отбраната.

 

 

- 3 март 1990 г. Несъгласните със създаването на Федерацията и включването на Клуба в СДС обявиха, че  възстановяват Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. Сред тях бяха инициаторите за създаване на Клуба през 1988 г.: Брайко Кофарджиев, Искра Панова, Дучо Мундров, Радой Ралин, Борис Спасов. Членове на възстановения Клуб бяха: акад. Асен Дацев, Христо Радевски, Валери Петров, Невена Стефанова, Александър Миланов, Давид Овадия, доц. Бернард Мунтян, проф. Стоян Каролев, проф. Чавдар Кюранов, проф. Елка Панова, ст.н.с. Мария Динкова, проф. Мария Велева, проф. Снежа Аврамова, Елена Атанасова, Маргарита Николова, Воин Кятов, Николай Бояджиев, Георги Найденов, д-р Мария Гълъбова, Димитър Стефанов, Деян Деянов, Жана Бехар, ст.ас. Саша Атанасова, гл.ас. Волга Тодорова.

  

- 26 март 1990 г. Софийският клуб за гласност и демокрация, който е член на Федерацията, организира среща в Съюза на писателите с Адам Михник.

 

- 29 март 1990 г. Вечерта на „Дондуков“ 39 имаше среща на ръководството на Федерацията с някои представители на софийските клубове за гласност и демокрация. В София Клубовете имаха основен проблем – всички, които искаха да членуват при нас, желаеха да станат членове на първия клуб, основан на 3 ноември 1988. Изключение правеха Академичният клуб за демокрация, Клубовете за демокрация при преводачите и при адвокатите. (В първия Клуб обаче вече бяха записани[42] над хиляда човека.)

 

- 19 април 1990 г. Излиза решението на съда за регистрацията на Федерацията по закона за политическите партии.

 

- 3 май 1990 г. Софийският клуб изготвя предложение на кандидатите за народни представители.

 

- 8 май 1990 година. Онази част от Клуба, която не влезе в СДС, има среща с министъра на науката и висшето образование - Хаджиолов. Тезата им е: да не се зачертават постиженията на науката през последните 45 години.

 

- 2 юни 1990 година. Федерацията организира автопоход за ботевите тържества във Враца.

 

- 7 юни 1990 година. Големият митинг. Идея, оратори, организация - предимно от членове на Клуба.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Митингът беше изключителен. От хотел "Плиска" до Орлов мост. Голямата трибуна беше на моста, а по булеварда имаше още четири трибуни, на които различни състави подгряваха множеството.

Андей Вайда, великият полски режисьор, носител на Оскар за цялостно творчество, беше гост на СДС. Той пристигна за митинга. Премина пеша през насъбралите се. Гледаше с блестящи очи и говореше: "Такова нещо не съм виждал!"

Е, хайде, той да е искал да ни поласкае.

Но ние настина не бяхме виждали, а и сетне не ни се случи.

 

 

 

 

 

"Поради световното първенство по футбол последният реален ден за предизборни акции беше 7 юни. Още в началото на април в календара на кампанията беше записано, че на тази дата ще бъде „нашият последен митинг“. Бях разпоредил да се изпрати писмо до СНС, с което да се ангажира за този ден площада „Св. Александър Невски“. От първия митинг на 18 ноември 1989 така тръгна – СДС провеждаше митингите си на площад „Св. Александър Невски“, а БСП реши да превърне бившия площад „9 септември“ в свое публично пространство.

Тук ще направя едно малко отклонение. Борбата срещу БСП беше борба по всички фронтове. Въпреки липсата на подготвени хора и недостатъчно добрата организация на наличните кадри, приливната историческа вълна, която помиташе комунизма, беше толкова силна, че тоталната борба срещу БСП беше значително облекчена. Както споменах, БСП се опита да превърне площад „9 септември“ в своето публично пространство. Това не стана. Една от задачите на кампанията ни беше да ги изтикаме отвсякъде. Да не им позволим да си заплюят което и да е място в София. Не биваше да има площад, градинка, кръстовище, за което да се казва – тук са комунистите. Единственото им място трябваше да остане Партийният дом, защото сградата сама е антипропаганда. В това отношение ЦИК беше значително облекчен от площадната самоинициативност на активисти­те на СДС. Много добра работа свърши театралното чувство на отец Христофор Събев, който си избра за бденията площад „9 септември“. По едно време БСП се опита да овладее стълбите на Българската народна банка, но ние и там „извъртяхме“ митинг. В битката за овладяване на публичните пространства в столицата, БСП също риташе по кокалчетата.

Изпратихме още през април писмо до Софийската община, че на 7 юни ще правим митинг на площад „Св. Александър Невски“. Започнахме подготовката. Особена помощ ни оказваха приятелите от Нова демокрация. Изработихме голяма карта на площада. Определи се къде и колко висока да бъде трибуната, за да има максимална видимост. Очертаха се точките на високоговорителите, така че да се постигне възможно най-голяма озвученост. Започна работата по макетиране на митинга. Специалистите на Нова демокрация оценяваха много високо възможностите на площад „Св. Александър Невски“. Те бяха присъствали там на няколко наши митинга. Анализирахме начина, по който ги провеждаме, те даваха препоръки. И на 11 май неочаквано дойде новината, че площадът е ангажиран от БСП.

Били си занесли писмото един или няколко часа преди нас. Нещо повече. Оказа се, че от БСП за този ден са ангажирали всички централни софийски площади. Връщаха ни тъпкано това, дето ги гонехме отвсякъде. Ангажирали: площада пред НДК, площад „Възраждане“, площада пред Централна гара, площад „Славейков“, площад „Македония“, площад „Ленин“ и естествено площад „9 септември“ и прилежащите му пространства. Не си спомням дали не бяха ангажирали и Южния парк, но че имаше от тях писмо за площада пред подуенската гара, съм сигурен. Бяха покрили със заявки всички места, на които беше провеждан или можеше да се проведе митинг. Имам слабост към предизвикателните ситуации, защото ме възбуждат. Ходех напред-назад из кабинета си и виках „спокойно, спокойно“. Бяхме се събрали добра група, даваха се различни предложения, но очевидно решение още нямахме. Идеята да направим митинга си на „Орлов мост“ беше моя и съм сигурен, че няма да забравя радостта, която изпитах, когато си представих пространството около моста и нашите разлюлeни сини знамена. Отначало групата не прие идеята, Диан каза, че пак съм се побъркал. С фелдфебелски маниери издиктувах писмото за ангажиране на моста и изкомандвах да се занесе незабавно на Стефан Нинов. Не слушах възраженията, че било тясно, че имало движение, че там бил паметникът на Съветската армия, успокоих се едва когато ми донесоха входящия номер и Стефан Нинов ми каза по петолъчката, че мостът е наш.

Чак тогава се вдигнахме и отидохме да видим мястото. А мястото ставаше."

 

(Петко Симеонов, "Голямата промяна", С., 2005, стр. 701-702)

 

други снимки от митинга:

 

"двата пръста" върху кола

 

булевардът часове преди митинга

 

                                                                                                             

имало едно време

                                                                                   

 

 

 

- 10 юни 1990 година, неделя -  първи тур на изборите за ВНС. Познатите от следващите избори бъркотии, в условията на все още непокътната власт на БКП/БСП.

 

 

НДК, пет часа сутринта на 11 юни 1990. В София скитат членове на секционни комисии с торбички бюлетини.

Има опашки  и  сбивания при предаване на бюлетините. Чуждестранните наблюдатели казваха: "Не е нарочно,

такава си ви е организацията." Сцените се повтаряха при всички следващи избори. Но тогава бяхме възмутени.

 

 

- 14 и 15 юни 1990 година. В Източен Берлин, все още столица на Германската демократична република, се провежда заседание на Комитета на министрите на отбраната на държавите-участнички във Варшавския договор.

 

- 17 юни 1990 година. Втори тур от изборите за ВНС. Федерацията формира своя парламентарна група в състава на Парламентарния съюз на демократичните сили (ПСДС).

 

- Дни на напрежение - юни-юли 1990 г.

 

- 6 юли 1990 година. Петър Младенов подава оставка като председател (президент) на България до Великото народно събрание.

 

- Юли 1990. Оперативното бюро на Федерацията взема решение да започне издаването на седмичен вестник - "Демократична седмица". За главен редактор и издател е определен инициаторът - Христо Алексиев.  

 

- 1 август 1990 година. Великото народно събрание избира Желю Желев за президент. Неговият конкурент за поста от БСП беше друг член на първия Клуб - Чавдар Кюранов. Спорът между двамата е предаден в едно изказване на Ангел Ахрянов - друг член на Клуба.

 

- 31 август 1990 година. ВНС приема Закон за изменение и допълнение на Закона за народните съвети. До провеждането на избори за местна власт се създават Временни областни и общински изпълнителни комитети, които се назначават от министър-председателя след консултации между политическите сили. Временните изпълнителни комитети назначават Временните изпълнителни управи на кметствата. В Закона се посочва, че нито една политическа сила не може да има мнозинство във Временните комитети и управи. Местните избори трябва да се проведат не по-късно от 3 месеца след влизането на Закона в сила. В преговорите по изграждането на временните изпълнителни комитети участват координационните съвети на СДС.

 

- 19 септември 1990. ВНС избира Андрей Луканов за министър-председател.

Виж декларацията на ФКД от тези дни.

 

- 2 октомври 1990. ФКД приема нова либерална платформа. Днес тя звучи по различен начин от онова време - затова обръщам внимание, че в нея за пръв път публично се обсъждаха въпросите на либерализма. За пръв път, след рухването на комунизма, либералните идеи се свързваха с българска партия, с българска политика. В сетнешните години либералните идеи бяха подети от мнозина. За обсъждането на платформата във Федерацията е показателно писмото на Петко Чолаков.

 

- 5 ноември  1990. Брифинг на СДС, в който се заявява, че СДС е готов да поеме цялата отговорност за управлението на страната. Подчертано е, че терминът “правителство, доминирано от СДС”, означава, че ключовата роля в него ще бъде на СДС, но в него могат да участват и представители на БСП.

В СУ “Св. Кл. Охридски” е решено да бъде обявена студентска окупационна стачка. Идеята се подкрепя от 20 стачни комитета. В декларация се настоява за решаване на конкретни социални и академични проблеми. Поставят се и политически искания - национализация на имуществото на БСП, привличане към наказателна отговорност на виновниците за катастрофалното положение в страната, незабавна гласност за работата на Мандатната комисия на ВНС и др.

 

- Септември 1990. Създаден е Съюзът на експертите към ФКГД. Тук помествам списък от 1991 г.

 

- Октомври 1990. Колективни членове на Федерацията стават Форумът на свободните демократи и Женското движение "Надежда".

 

- 12 ноември 1990. На заседание на КС на СДС 15 организации подкрепят идеята за правителство, доминирано от СДС, но само 4 изказват готовност да участват в него – ЗП, РДП, ОДЦ и ФКГД.

Рязко ескалира политическото напрежение.

 

- 12 ноември 1990 година. Оперативното бюро взема решение за откриване на банкова сметка на Федерацията.

 

- 18 ноември 1990 година. Голям митинг на СДС в София с искане на оставката на А. Луканов.

 

- 19 ноември 1990 година. В декларация на студентския стачен комитет се казва, че вече стачкуват над 50 висши и полувисши училища в страната. Ако исканията им не бъдат изпълнени, студентите призовават към обща политическа стачка в цялата страна.

 

- 19 ноември 1990 година. КТ “Подкрепа” обявява стачна готовност с искане за оставка на правителството. При неизпълнение на искането от 26 ноември ще бъде обявена ефективна обща политическа стачка.

 

- 20 ноември 1990 година.  СДС подкрепя обявената от КТ “Подкрепа” стачна готовност.

 

- 23 ноември 1990 година. С тайно гласуване парламентът дава вот на доверие на министър-председателя А. Луканов.

- ПСДС преустановява участието си в заседанията на ВНС за известно време.

- КНСБ обявява пълен синодален бойкот на правителството, но няма да призовава към стачни действия.

-  КТ “Подкрепа” обявява обща стачка от 6 часа на 26 ноември 1990 г.

 

- 26 ноември 1990 година. Започва обща политическа стачка в цялата страна.

 

- 29 ноември 1990 година. Андрей Луканов подава оставка.

 

- 11 декември 1990 година. Филип Димитров, предложен от Зелената партия, е новият председател на КС на СДС.

 

- 12-31 декември 1990. Серия от заседания на Оперативното бюро и парламентарната група на Федерацията, на които се обсъжда политическото споразумение, което става основа на правителството на Попов. Постоянна тема е участието в правителството.

 

- 17 декември 1990 - 7 януари 1991. Оперативното бюро взе решение Федерацията да регистрира своя фирма с директор Красимир Кацаров. 

 

- 19 декември 1990 година. В полунощ, в края на срока, даден му от парламента, Димитър Попов обявява новия кабинет. Федерацията на клубовете за демокрация предлага  двама министри: Димитър Луджев и Георги Фотев. В следващите месеци основна тема на дискусиите в ръководните органи на Федерацията са две теми: правилно ли участваме в правителството; да продължаваме ли работата на ВНС?

 

 

 

1988       1989       1990       1991

 


[39] Използвам лични записки - бел. П.С.

[40] Според бележките на Светлана Шаренкова редът на изказалите се е – Иван Николов, Михаил Величков, Копринка Червенкова, Радой Ралин, Кирил Василев, Иван Джаджев, Николай Василев, Желю Желев, Ивайло Трифонов, Чавдар Кюранов, Валери Петров, Ангел Ахрянов, Александър Миланов, Дучо Мундров, Стефан Продев, Борис Спасов, Петко Симеонов.

[41] Ангел Ахрянов, Блага Димитрова, Владимир Димитраков, Георги Друмев, Георги Мишев, Димитър Луджев, Евгения Иванова, Желю Желев, Ивайло Трифонов, Петко Симеонов, Стефан Матев, Теодор Шишманов, Христо Иванов.

[42] Всеки от учредителите, особено членовете на Управителния съвет, записваше в Клуба по свое усмотрение.

 

 


Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Назад към съдържанетоНазад към Съдържанието

НапредНапред