Петко Симеонов

     

     

    Клуб за подкрепа на гласността и преустройството в България; Клуб за гласност и демокрация; Федерация на клубовете за гласност и демокрация; Федерация на клубовете за демокрация

      (Хронологичен разказ)

     

     

    (Ако разказът не ви интересува преминете направо към списъка на документите)

     

    1988       1989       1990       1991

     

     

     

     

    1988

     

    Клубът за подкрепа на гласността и преустройството в България е учреден на 3 ноември 1988 година. Преди тази дата в България се случват три важни събития, свързани с независими граждански движения:

     

    - 28 декември 1987 година в село Комарево, Врачанско, се основава Демократична лига за защита правата на човека. Основатели са Али Орманлиев, Мустафа Юмер, Сабри Искандеров и други. В устава има изричен текст - член може да бъде само турчин. По-късно се разширява: само мюсюлманин. В следващите седмици, според твърдения на служител на ДС, направени през 1995 г., в лигата членували 880 души. Но в едно интервю на Искандеров (секретар на Лигата) пред Свободна Европа от 9 март 1989 година - членовете към тази дата са 135.

     

     

    - 16 януари 1988 година. Учредява се Независимото дружество за защита правата на човека. Учредяването се извършва на гара Септември в дома на Илия Минев. Още в началото при Илия Минев започват да ходят български турци. Те отиват спонтанно, търсят спонтанно подкрепа от българите и български правозащитни структури.

     

    - 8 март 1988 година. В Дома на киното е основан Общонародният комитет за екологична защита на Русе. Записват се 400 души и е избран Управителен съвет от 33 души. За председател е избран Георги Мишев.

    Следват репресии от страна на властите. Изключени са от партията Георги Мишев, Христо Смоленов, Мария Варимезова, Соня Бакиш (съпруга на председателя на Народното събрание - Станко Тодоров, който си подава оставката). Светлин Русев е освободен от член на ЦК на БКП. Малина Петрова (тя е безпартийна) е свалена от поста председател на Кабинета на младите кинематографисти.

    През есента на 1988, след многомесечни разправии с членовете на Русенския комитет, следват разпореждания на Министерския съвет.

    В Разпореждане № 17 от 30.XI.1988 г. се закриваше Институтът по философия “Акад. Т. Павлов” и др. звена (Институт по музикознание, Институт по изкуствознание, Научна група по философски въпроси за изучаване на човека и неговия мозък, Комплексна лаборатория по обществознание в Пловдив).

    В Разпореждане № 18 от 15.XII.1988 г. се образуваше Институт за философски науки.

    В новия Институт щеше да има само до 50 на сто от предишните щатни бройки за учени и персонал, а комисия “отгоре” щеше да подбере “най-подходящите”.

     

    - Април-септември 1988. След серия предварителни разговори, инициирани от Желев през 1986 и 1987 година, с Искра Панова, Борис Спасов, Дучо Мундров, Радой Ралин, Георги Мишев, Петко Симеонов и други за това каква организация ще се прави, Желев  започва интензивно да работи по подготовката на Клуба. През септември вече е разговарял с Иван Джаджев, Евгения Иванова, Александър Миланов, Виолета Караиванова, Евелина Първанова, Росица Аркова, Иван Коларов, Невена Мечкова (Даря), Ивайло Трифонов, Николай Василев, Недялко Мерджанов, Мария Бойкикева, Вера Смилкова, Маргарита Николова (Руди), Милена Каймакамова, Блага Димитрова, Йордан Василев, Георги Мишев, Давид Овадия, Зина Маркова, Брайко Кофарджиев...

    Всички тях той познава отдавна - познава ги от Университета, от Института по култура, от издателство "Наука и изкуство"...

     

    - Лятото на 1988. Успоредно с Желев проявява активност Искра Панова. Тя започва да привлича членове: "Срещнах се с някои от старите приятели, започвах: идвам при теб като ремсист при ремсист... Случваше се да получа отговор: Нали видя докъде стигнаха досегашните опити да се направи нещо? Нищо не може да се направи... Няма да допуснат дори да се чуе гласът ни... На хората им бе необходимо време за размисъл, време да се убедят, че вече са възможни начинания, които наистина да доведат до резултати."[1]

    За активните борци името на Искра Панова беше знак, че Клубът е високоидейно, социално ангажирано, безкористно, демократично начинание.

     

     

    Искра Панова

     

    Мария Бойкикева казва: "Трябва да свидетелстваме за нейния принос. Тогава тя беше живо въплъщение на движението за изчистване на ценностите на социализма от деформациите, които породи сталинистката практика и идеология."

    Вера Смилкова: "Самото име на Искра тогава действаше магнетично."

    Кристина Тошева: "Бях толкова респектирана от Искра, че бях готова при всички затруднения да бъда на нейните позиции."[2]

    Искра Панова има свое виждане за Клуба: да бъде мозъчен тръст, еманципиран от властта, независим арбитър, народна съвест... През 1990 година тя се ангажира с опит да се "възстанови" първият Клуб - надпартиен дискусионен форум. Провеждат няколко дискусии, организират срещата с Милован Джилас. Но времето вече е друго.

    Най-малкото Искра Панова е искала в България да се върне капитализмът. Рухнали са всички надежди за "демократичен", "чист", "истински", "справедлив" социализъм. Но въпреки разочарованието от настъпилите промени, въпреки несъгласието с посоката на развитието на страната, тя казва: "Не мога да бъда реставратор на нашето социалистическо минало. Всяка реставрация е отравяне с трупна отрова."[3]

     

    - Май-юни 1988. След първоначалните разговори на Желев, формирането на Клуба тръгва на няколко места в София. През май-юни 1988 година[4] Евгения Иванова и Георги Величков [5] канят Невена Стефанова и Михаил Величков да станат членове на бъдещия Клуб. Невена предполага, че хората, до които са отправени покани за членство в Клуба, са били  подбирани от Искра Панова и Чавдар Кюранов [6]. Искра е кума на Невена и Михаил.

    Евгения настоява пред Невена да покани в Клуба Алексей Шелудко и Валери Петров. Шелудко от своя страна предлага за член Стоян Шарланджиев. Невена кани Мария Динкова, проявява инциатива и подканя Шелудко да предложи на академик Дацев да стане член на Клуба.

     

     - Юни 1988. Желев предлага на Мария Бойкикева[7] да бъде създадена политическа организация, най-добре е да бъде Клуб, която да отстоява идеите на гласността и преустройството. Тя се съгласява и той я моли да набележи хора, които заслужават да бъдат поканени за членове. Не да говори с тях, а само да ги набележи.

     

    - Лятото на 1988[15]. Неколкократно Борис Спасов, Дучо Мундров[16] и Желю Желев обсъждат как да се казва Клубът. Пред двамата Желев настоява да бъде "Горбачов", но те не са съгласни. Подобни обсъждания Желев провежда и с други. Започват разговори кои да бъдат официалните инициатори за създаването на Клуба. Вече има съгласие за имената на Брайко Кофарджиев, Искра Панова, Дучо Мундров, Радой  Ралин... Започва съставянето на списъците.

     

    - Началото на септември 1988. Провежда се нова среща на Бойкикева и Желев. Той я пита дали е набелязала вече хора за Клуба, добре, не ми ги казвай. Говори вече с тях. Сега вече търсим зала. Бойкикева е говорила с 13 души: Елка Панова, Цветана Тодорова, Васил Акьов, Елка Константинова, Снежана Аврамова, Бернар Мунтян...

    При тяхна трета среща Желев я кани в сладкарница "Спортна среща". Там са още Александър Миланов и Вяра Смилкова. Излизат навън и той им казва: "С вас съм говорил поотделно, вие знаете за какво става дума".

    И тримата са смутени, защото са приятели, а никой нищо не е споделил. 

     

    - Септември 1988. Антонина Желязкова кани Светла Ганева[8], Анри Кулев[9], Румяна Петкова и Васил Живков[10]. Блага Димитрова привлича Христо Радевски, Ивайло Трифонов кани Христо Алексиев, Николай Василев разговаря с баща си - академик Кирил Василев, Борис Спасов осигурява Иван Марев и Мария Велева...

     

    - Септември 1988. На основата на провежданите разговори Желев е подготвил Програмната декларация.

     

    * * *

     

     Антонина е поканила Бинка Желязкова[11] и Христо Ганев[12], но двамата отказват, за да могат дъщеря им и зет им да станат членове на Клуба. Някой трябва да гледа децата. Любомир Петкашев - съпруг на Антонина, също остава вън от Клуба, за да гледа децата.

    След обявяване на Клуба не всички, които изявяваха желание за членство, бяха приемани. Такъв е случаят с Божидар Маринов. Антонина го отпраща, защото е уязвим[13]: той е от семейство на репресирани. Маринов остава вън от списъците на Клуба, но помага. Дълго време съхранява архива на Антонина, защото тя е заплашена от обиск. С подобни взаимоотношения бяха свързани мнозина от членовете на Клуба[14].

     

     

    - Октомври 1988. В Чуйпетлово става среща на Желю Желев, Борис Спасов, Невена Стефанова, Светла Иванова, Копринка Червенкова и бившата съпруга на Сергей Антонов - Росица. Невена Стефанова предварително познава само Евгения, останалите се познават помежду си. 

    Прочитат и обсъждат програмната декларация, която е написал Желев. Желев предлага Евгения и Росица за секретарки на Клуба, което се приема без разискване и гласуване. Определят председателите по ротационен принцип, които ще формират тясното ръководство. Разисква се сценарият на учредяването. За председател първоначално е определен Александър Миланов, сетне той е заменен с Иван Николов.

    На връщане от планината Невена Стефанова пита Желю Желев: кой е Борис Спасов? Желев отговаря: "Това е най-смелият мъж, когото познавам."

    Няколко дни по-късно Желев предава на Бойкикева Учредителната декларация за превод на руски и за изпращане до Москва.

     

    - Есента на 1988. На два пъти се насрочваше учредяването на Клуба, но поради някакви причини беше отлагано.

     

    - 3 ноември 1988 година в 65 аудитория на Софийския университет е учреден Клубът за подкрепа на гласността и преустройството в България. Официално обявените инициатори са: Брайко Кофарджиев (публицист, активен борец), Дучо Мундров (режисьор, активен борец), Искра Панова (литературовед, активен борец), Борис Спасов (полковник от запаса, активен борец), Радой Ралин (ремсист и отeчественофронтовец отпреди 9.09.1944, писател). Първият председател на ротационен принцип е Мария Бойкикева.

    Избраните председатели са шестима: Мария Бойкикева, Николай Василев, Георги Величков, Иван Джаджев, Желю Желев, Невена Стефанова. Председателстват по азбучен ред на фамилните имена, по уговорка за по два месеца (Николай Василев е близо четири, Иван Джаджев - три, след падането на Живков за Невена Стефанова не остава време.)

    Беше приета Учредителната декларация, беше избран Управителен съвет и се положиха принципите на функциониране на Клуба. Беше прочетен списъкът на учредителите.

    Програмната (учредителната) декларация на клуба е изпратена да ЦК на БКП, творческите съюзи и средствата за масова информация.

    От учредителите 11 са активни борци против фашизма, 39 са членове на БКП, 36 са безпартийни, 4 са изключени от БКП, 10 са с партийни наказания.

    Десет години по-късно Желев си спомня...

     

    - Ноември, декември 1988 година. Председател на Клуба на ротационен принцип е Мария Бойкикева. Тя забелязва, че я следят, още в съботата и неделята след учредяването.(Клубът е учреден в четвъртък.)

     

    - 4 ноември 1988. В Политбюро на ЦК на БКП в делови порядък се обсъжда учредяването на Клуба. Насрочва се специално заседание.

     

    - 5-6 ноември 1988. Започва открито следене на Мария Бойкикева (председателя на Клуба в този период) и Желю Желев.

     

    - 8 ноември 1988. По случай годишнината на Октомврийската революция е изпратена поздравителна телеграма до Горбачов от името на Клуба.

     

    - 8 ноември. Започват серия от привиквания на членове (около 50 души) на Клуба в различните партийни комитети и творчески съюзи. Целта е да се окаже натиск - да се отрекат от Клуба.

    - На основание чл. 7, ал. 1 от Закона за прокуратурата, в прокуратурата са извикани петима членове на Клуба и са им отправени официални устни предупреждения. Срещу тях е открита следствена преписка № 265. Това са Мария Бойкикева, Евгения Иванова, Малина Петрова[19], Ивайло Трифонов и Желю Желев.

     

    - 10 ноември 1988 година - първо заседание на Управителния съвет в дома на Невена Стефанова. Поводът е рождения ден на Михаил Величков, който е на 13 ноември.

     

    - 11, 15 и 16 ноември 1988. Провежда се специално заседание на Политбюро за Клуба. Клубът е определян ту като алтернативна на компартията политическа сила, ту като организация, зад която стои ЦРУ. Политбюро ясно формулира целта - да бъде разгромен Клубът, защото той е най-сериозната опасност за властта.

    По същото време ръководството на Клуба започва имитация за сътрудничество с ЦК на БКП. Имитира се пълна лоялност към системата: подкрепа на преустройството; подкрепа на Горбачов; лоялност към партията и нейната ръководна роля; подкрепа на решенията на Юлския пленум; изразяваше се учудване и възмущение от репресивните действия на властите; твърдеше се, че ние "само дискутираме"... Зад този словесен параван заставаха всякакви хора -  от такива, за които беше достатъчно Живков да се махне, до стремящи се към либералната демокрация.

    Подобен маниер използват и другите неформали. Тук посочвам само някои примери, свързани с  Движението за гражданска инициатива, Независимото дружество за защита правата на човека.

     

    - 16 ноември 1988. Писмо до главния прокурор от ръководството на Клуба. Подобно писмо е изпратено и до Народното събрание.

     

    - Ноември 1988. Подписка на граждани, организирана от Клуба в защита на Стефан Продев.

     

    - 10 декември 1988. Управителният съвет разпраща до членовете информация за дейността на Клуба от началото на неговото учредяване.

     

    - На 16 декември 1988 година по време на заседание на Управителния съвет в жилището на Евгения Иванова и Георги Величков нахлува милиция и присъстващите са заведени в участъка на ул. "Марин Дринов". Арестувани са Мария Бойкикева, Невена Стефанова, Евгения Иванова, Желю Желев, Борис Спасов (от ръководството на Клуба), Деян Кюранов (член на Клуба) и Лъчезар Кунчев, който не беше член. Извършен е обиск, конфискувани са материали на клуба и пишещата машина на Евгения Иванова. Задържаните стоят пет часа в участъка, повечето време прави в коридора, под охрана, забранено им е да разговарят. Отправени са им предупреждения, че ще бъдат подведени по чл. 273[20]. Всички са принудени да подпишат предупредителен протокол.

    По този повод е изпратена жалба до Народното събрание.

     

    - 16 декември 1988 година. Прекъснати са домашните телефони на Евгения Иванова, Невена Стефанова, Желю Желев и Борис Спасов. Открито се подслушват телефоните на Искра Панова, Блага Димитрова, Мария Бойкикева, Копринка Червенкова, Николай Василев, Иван Джаджев, Петко Симеонов.

     

    - 21 декември 1988 година - Борис Спасов е изключен от БКП, в следващите дни (до Рождество) са изключени Иван Николов, Иван Марев, Копринка Червенкова, Иван Джаджев. Наказани са със строго мъмрене с последно предупреждение Искра Панова, Мария Бойкикева и Чавдар Кюранов. След няколко дни Мария Бойкикева е изключена.

    В партийните комитети, в Държавна сигурност и в различни административни служби са привикани повечето членове на Клуба. Оказва се натиск да напуснат на Клуба, да заявят, че се разграничават, че съжаляват и пр. Всеки по някакъв начин е предупреден и наказан.

     

    Като потърпевш от такива заседания, определено мога да търдя, че това бяха изключително мъчителни процедури. На тях бяха подлагани всички членове на неформални структури (виж съобщението на Тренчев).

    Седят зрели мъже и жени около голяма маса в ролята на съдии, а седнал отделно е "поканеният" в ролята на подсъдим. За тези съдии нямаше писан закон и обявена процедура. Те съдеха по целесъобразност. Важни, сериозни, заемащи различни началнически постове и уж загрижено, уж доборожелателно, обвиняват в името на партията, на истината, на държавата, на България, на световния мир и прогресивното човечество. Говорят глупотевини като последна инстанция.

    На такова обсъждане в районния комитет им казах: Бъдещето е видимо и е сред нас. Днешният ден е минало. Досегашното свърши. Животът вече е друг. Не говорете работи, от които утре ще срамувате.

    Обявиха, че съм луд, и излезе вярно: според мои сведения, всинца защитници на комунистическата правда от онзи комитет днес са предприемчиви капиталисти. Всички членове на Клуба, съдени от тях за отстъпления от правата вяра, си останаха тези, които си бяха - пролетарии на умствения труд.

     

    - Започват уволнения, преждевременно пенсиониране, “естествено отпадане” от работа - Копринка Червенкова, Борис Спасов, Мария Бойкикева, Иван Николов, Христо Смоленов, Вероника Николова и др.

    - С особена настойчивост и злоба е притискана Мария Бойкикева, първият ротационен председател  - открито е следена от сутрин до вечер седмици наред, пенсионирана, партийно наказана на три етапа. Накрая е изключена от партията на квартално събрание с махленски издевателства[21].

    - На медиите е забранено да дават думата на членовете на Клуба.

    - В защита на Клуба и против репресивните мерки срещу негови членове открито застават хора, които не са членове на Клуба: Яко Молохов, Любен Станев, Петър Динеков, Пенчо Данчев, Тончо Жечев, Христо Ганев, Иван Радоев, Пенка Дамянова, Мария Ценева и др.

     

    - През декември 1988 година се слага началото на масирана клеветническа кампания срещу членове на Клуба, а по-късно и на Федерацията, която не е преставала. Клеветите са за политическа нечистлопътност, властолюбие, кариеризъм, меркантилност, алчност и пр. В първите месеци клеветите бяха пускани с партийни информации за служебно ползване и чрез мрежата за слухове на Държавна сигурност, където доносниците бяха активни лица. Мрежата за слухове остана вън от публичното внимание на обществото, тъй като самата тази мрежа беше един от инструментите за манипулиране на прехода. След 10 ноември слуховете за Клуба, Федерацията и техните членовете бяха разпространявани и чрез медиите.

    - 25 декември 1988 година - в Русе се учредява Движението за гражданска инициатива (ДГИ).

     

    - Края на декември 1988 година Блага Димитрова дава интервю, което се разпространява на Запад. В него Блага съобщава за Клуба.

     

     

    1988       1989       1990       1991

     

     

     


    [1] Мария Динкова, "Искра Панова, или добродетелта на крайностите.", сп. "Везни",  2006 година, бр. 3, стр.74.

    [2] Пак там, бр. 3, стр. 78.

    [3] Пак там, бр. 3, стр. 84.

    [4] По спомен на Невена Стефанова, разказан пред мен на 18 юли 1995 година.

    [5] Евгения Иванова и Георги Величков, Невена Стефанова и Михаил Величков, Искра Панова и Чавдар Кюранов са семейни двойки. Георги е племеник на Михаил.

    [6] Всъщност всички участват в "подбора". Взаимно се препоръчват.

    [7] По спомен на Мария Бойкикева, разказан пред мен на 18 юли 1995 година.

    [8] Братовчедка на Антонина.

    [9] Съпруг на Светла Ганева.

    [10] Румяна и Васил тогава са съпрузи, приятели на Светла и Анри.

    [11] Тя е сестра на бащата на Антонина.

    [12] Съпруг на Бинка Желязкова.

    [13] След учредяването на Клуба Георги Фотев изрази желание пред мен да стане член, но аз отклоних поканата му заради произхода му - той беше уязвим (бел. моя - Петко Симеонов).

    [14] Например - Цочо и Пепка Бояджиеви приеха за съхранение ръкописа на романа ми "Света Петка Българска" (бел. моя - Петко Симеонов).

    [15] По спомен на Борис Спасов, разказан пред мен на 20 юли 1995 година (бел. моя - Петко Симеонов).

    [16] Режисьор, приятел на семейство Желеви, антифашист.

    [17] Всички декларации на Клуба са събрани в сборник, който ще бъде издаден от Фондация "Желю Желев".

    [19] Малина Петрова не беше формално член на Клуба, защото щеше да й се "събере много" след активността й по времето на Русенския комитет. Беше преценено, че "трябва да стои настрана". Очевидно властите не бяха впечатлени.

    [20] Членът гласи: "Който съзнателно разгласи неверни твърдения, които са от естество да създадат недоверие към властта или нейните мероприятия или да внесат смут в обществото, се наказва с лишаване от свобода до две години или с поправителен труд."

    [21] За колорит ще отбележа, че днес (2006) Мария Бойкикева продължава да е член на БСП, а мнозина от онези, които тогава са я ругали, включително и партийни работници, са сред критиците на "комунистите".

     

     

     

     

    1988       1989       1990       1991

     

     

     


     

    Copyright 1998-2014 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

    Назад към съдържанието

НапредНапред