Президентска монархия и корона от трънливи въпроси

Емил Спахийски

Много просто изглежда на пръв поглед: ако разпалваш огън, трябва да знаеш къде и защо го правиш. Трябва да е в камина или печка... за да опечеш мръвка или да се сгрееш. Дори в деструктивния вариант - да подпалиш къщата на съседа си, за да ти се отвори гледка към хоризонта, трябва да имаш план. Иначе можеш да пропилееш всичките подпалки и съчки, които си натрупал, при това без никаква полза, и сам да изгориш в огъня. Един пожарникар трябва да знае това.

Бойко Борисов никак не е глупав и е наясно, че лансирането на инициативата ГЕРБ, която рано или късно ще се превърне в партия, вече подпали огъня. Ентусиазмът е почти изпепеляващ, очакванията са огромни и мнозина вече гледат към хоризонта, през къщата на коалицията БСП-НДСВ-ДПС с изгарящи погледи. Но "пожарът на бунта гори", а знамето още не е развято. Гербовите марки са отпечатани, но пликове за писма няма. Всички се чудят какво ще предприеме генералът-кмет, а той мълчи. Мълчи, но действа. Дори вече разпределя министерски кресла (срещата с представители на бизнеселита). Щом ги разпределя, вероятно вижда портрета си в Министерски съвет, след този на Станишев. А щом това се случва - не само в съзнанието му, - си струва да прегледаме какви са възможностите пред него

Времето е бюлетини

Както казват социолозите, ако изборите бяха днес, ГЕРБ щеше да вземе цялата власт. Но парламентарните избори не са днес, а след три години. Вярно, има местни избори междувременно (догодина), на които бъдещата партия може да покаже мускули, но победа на тях е нож с две остриета за светлото й бъдеще. От една страна, хората по места все повече гласуват мажоритарно и ако са доволни от своя кмет, няма да го сменят, дори и да е от ГЕРБ. Това означава, че участието на генералската партия никога не може да постигне резултати каквито би получила на евентуални парламентарни избори, където се гласува цветно. Освен това, докато чака между местния и парламентарния вот 2 години, положението й може да се усложни. Рискът от дискредитиране по места е голям.

Балони

ГЕРБ е натоварено с прекалено много очаквания. Толкова много, че Борисов, дори да е магьосник, не може да отвърне с реални действия на тях. Да не говорим, че очакванията на хората са промените да станат сега, а не след някакви си три години. От тази гледна точка времето е най-големият враг на генерала, защото ако не действа днес, ще изглежда като страхливец. Партията ще изглежда като огромен чек без покритие.

Да, ГЕРБ може да спечели изборите днес, както казват социолозите, но генералът не може да предизвика предсрочни избори. Управлението изглежда стабилно въпреки скандалите в коалицията, президентът като гарант на правителството едва ли би искал да се провали. Дори да приемем, че има някакви реформи в Министерски съвет, тази коалиция трудно би се решила да оправя проблемите си на избори - нито БСП, нито НДСВ, нито ДПС могат да получат отново същите позиции. Но това се отнася и до опозицията. При сегашното си вегетиращо състояние е по-вероятно повечето от малките партии и коалиции изобщо да изчезнат от хоризонта на политиката. Нови януарски събития не могат да се очакват.

Тъй като народът все пак очаква някакви реални политически действия от ГЕРБ, а предстоят президентски избори, Бойко Борисов трябва да предложи нещо. Той самият заяви няколко пъти, че няма да се кандидатира (макар че не знам дали може да му се вярва след изпълненията му на предните парламентарни избори и кметските такива). Заявявал е, че и Георги Първанов му е близък, но в същото време кметът на София нонстоп критикува коалицията, която е дело и на президента.

Корона от трънливи въпроси

При това положение се очертава един много ясен сценарий, който на този етап изглежда единствено възможен за генерала. Проблемът е, че участниците са ясни, но има прекалено много трънливи въпроси.

Под натиска на обществените очаквания ГЕРБ (или инициативен комитет) издига за кандидат-президент Симеон Сакскобургготски, той първо се дърпа, но след това казва "народът така желае" и се съгласява (по същия начин, както беше издигнат и Борисов). В крайна сметка времето е враг и на Симеон и той някак си исторически трябва да приключи политическите си дни. Премиер на правителство, което има не много добра оценка от народа и историята, не е добър епилог за един цар. Нито е достоен епилог да бъде просто лидер на партия. Приемането на подобна номинация винаги може да обясни с "демокрацията трябва да предоставя на народа право на избор", "това, че сме коалиция, не означава, че сме съглашенци", "аз уважавам Първанов, нека докаже, че заслужава мястото си"... и още хиляди такива.

Ако Симеон стане президент, правителствената коалиция може да влезе в много жестока криза. Но за да се разпадне, НДСВ трябва да я напусне. През ранната пролет на 2007 г. след поредните жестоки сметки за парно и ток и обществото вече ще е узряло за разпад на този парламент. Дотогава някоя и от десните партии вече ще е намерила своята нова самоличност или ще има обединено дясно. Тогава е съвсем естествено новият президент-цар да слее предсрочните парламентарни и местни избори в едно, за да се пестят пари на народа. ГЕРБ в коалиция със СДС и НДСВ може да се окаже първата партия в най-новата история с трипъл - президент, правителство и местна власт. Децентрализирана президентска монархия!

Но!

Това е теорията. Практиката у нас показва, че и най-добрите планове на хората и мишките се провалят. Пред президентската корона на царя и правителството на пожарникаря има прекалено много трънливи въпроси. Първият е дали сметката ще излезе вярна. Първанов има висок рейтинг. Но повечето от социалистите започват да охладняват към него. Въпреки това с ДПС зад гърба си към този момент президентът изглежда непреодолим противник. Симеон не би тръгнал на битка, без да е сигурен в успеха си. Освен себе си и царя обаче Борисов няма друг печеливш кандидат. Ако бъдещата партия пропусне президентските избори, рискът от това да изпусне бъдещето си изглежда реален. Кметът вече губи проценти от престоя си в общината и това лесно може да се прехвърли върху движението. Както се казва, сега му е времето за действия.

НДСВ с плам, жар и допингстимулатори би се втурнало да подкрепя Симеон за президентски пост. Освен това част от лидерите на партията и до ден-днешен трудно преглъщат съюза с БСП и с радост биха разтрогнали коалицията. Жълтите обаче сами не могат да направят лидера си президент. Бойко Борисов в широка коалиция би могъл, но той и повечето лидери на НДСВ се ненавиждат, въпреки че имат общи цели. Генералът и царят имат също много противоречия, но в името на голямата цел могат да преглътнат всеки сух залък. Симеон го доказа с коалицията си с БСП. Това означава, че царят трябва да се прости с част от партийния си елит, за да угоди на Бойко, а Бойко ще трябва да приеме други неща. Това ще е неморално, но пък кой цар и генерал не биха го направили в името на народа. Все пак нали ще обновяват България?