Кризата в Косово - хроника, февруари 1999 г.

Кризата в Косово - позицията на България Български балкански инициативи Февруари, 1999 г. /Информация по прегледа на печата на "Омда" /

26.02.

25.06.

24.02.

23.02.

19.02.

18.02.

17.02.

12.02.

10.02.

09.02.

08.02.

05.02.

04.02.

03.02.

02.02.

26 февруари 1999 година

Българското правителство реши да пусне войски на НАТО през България
Вчера министърът на външните работи Надежда Михайлова и на отбраната Ананиев дадоха съвместна пресконференция, на която заявиха, че правителството е разработило проекта за рамково споразумение с НАТО за Косово. То предвижда да пуснем транзитно преминаване на войски и стоки в двете посоки и да окажем логистична подкрепа в акцията "Джоинт Гардиан". Споразумението ще влезе в сила след като парламентът го одобри. Депутатите ще решават и дали да се пусне НАТО през България при всяко конкретно действие на пакта. Михайлова обеща да се спазва конституцията. Стана ясно, че вицепремиерът Бакърджиев и министрите на транспорта, финансите, търговията и МВР са натоварени да подготвят допълнително техническо споразумение с НАТО. Министър Ананиев заяви, че още не се знаело дали ще се пращат български войници в Косово. Това зависело от плановете на НАТО. Засега не ставало въпрос и за ползване на бази в България. Може да се наложи да се прави ремонт на натовски автомобили срещу заплащане. Възможно било и при транзитно преминаване да се наложи престой. Според Ананиев нямало нищо страшно войски на НАТО да преминават през България, дори трябвало да се стремим към това. Михайлова отбеляза, че България ще приеме НАТО, защото НАТО ще приеме България. Ананиев заяви, че и да искаме не можем да участвуваме във военни операции, защото нашите стандарти са още несъвместими с тези на НАТО. Асен Агов отбеляза, че парламентът ще ратифицира споразумението след като то бъде сключено. Депутатите от опозицията са поискали да се запознаят с проекта преди да бъде съгласуван с НАТО. Агов обеща да покани Ананиев и Михайлова в комисията за обяснения, след като споразумението бъде сключено. Михайлова и Агов увериха, че България ще окаже помощ на НАТО само в рамките на едно бъдещо споразумение в Рамбуйе и ще участвува само в мироопазващи операции. В споразумението с пакта ще се предвижда пакет от мерки, за да не се налага парламентът да се събира при всяко преминаване на водоноска. Управляващите ще търсят консенсус при ратификацията на споразумението, заяви Агов.

Петър Башикаров от БСП отбеляза, че трябва да се изясни дали ангажиментите, които ще поеме България , са в рамките на решения, одобрени от ОССЕ, ООН и сръбската страна, или България ще окаже еднозначна помощ за военни действия на НАТО по собствена инициатива.
Началникът на ГЩ на армията ген. Михо Михов заяви, че Силите за бързо реагиране на България, които сега се създават, могат да предприемат действия с конкретно решение за всеки отделен случай - с решение на СС на ООН, ЗЕС, ОССЕ и НАТО.
Проектът на правителството за споразумение с НАТО е в съответствие с решението на парламента от 23 октомври 1998 г., с което се препоръчва на правителството "да продължи консултациите и да води преговори с НАТО за сключване на споразумение за конкретни мерки от военно-политически характер, търсейки ясни гаранции от страна на НАТО за националната сигурност в контекста на мироопазващи операции в кризата в Косово".
В-к "Монитор" предлага интервю с Джейми Шей, говорител на НАТО, който заявява: "Българското правителство само трябва да определи в каква степен иска да участва в операцията. НАТО не налага никакви задължения. Всичко е съвсем доброволно. Трябва да подчертая, че ние оценяваме високо проявеното от България желание да ни помогне. Но това не е помощ само за НАТО, а за цялата международна общност, която се опитва да умиротвори Косово. Предложенията изцяло трябва да дойдат от вашето правителство. Досега десетина страни - партньори са проявили интерес за участие, но не мога да ви дам детайли, защото планирането все още се прави".
Днес в Монс във Франция десетина страни от Партньорство за мир ще проведат заседание с НАТО, на което ще се уточни конкретното участие на всяка от тях в "Джойнт Гардиан". /"Стандарт", "Демокрация", "Монитор"/

25 февруари 1999 година

Днес правителството ще разгледа рамковото споразумение с НАТО за Косово
На 18 февруари правителството упълномощи министрите на външните работи Михайлова и на отбраната Ананиев да разработят проект за рамково споразумение с НАТО за участие в Косово. То е в отговор на запитването на НАТО от 16 февруари до всички участници в Партньорство за мир за възможното им участие в операциите "Джоинт гардиан" в Косово в мироопазващи операции след сключване на примирието. Вчера говорителят на външно министерство заяви, че България ще съдейства за прилагането и изпълнението на очакваното мирно споразумение за Косово.
Според в-к "Земя" вчера на пресконференцията си началникът на ВВС ген. Стефан Попов е заявил, че според военната теория логистиката, или материално-техническото осигуряване означава участие в конфликт. По негово мнение обаче България нямало да се намеси пряко в конфликта, въпреки подкрепата.
Според него самолетите на НАТО не могат да се зареждат с гориво в България, тъй като накрайниците на системите за зареждане са различни. Проблемът с приемането на натовски самолети на български легища ще бъде решен, тъй като 3 от летищата ще бъдат оборудвани по натовски стандарти. /"Демокрация", "Земя"/

Значими промени в българските Военно-въздушни сили /ВВС/ и зенитно- ракетните части
Вчера началникът на ГЩ на ВВС ген. Стефан Попов даде пресконферанция, на която заяви, че задължитено условие за провеждане на реформата във ВВС е закупуването на леки учебни самолети и вертолети въпреки тежкото финансово съкстояние. За първи път от 60 години България ще закупи западна авиотехника - това са 6 хеликоптера "Бел-206", които ще пристигнат до края на юни. Те ще се използват като за учебни, така и за граждански цели. С тях България ще може да участвува равнопоставено в мироопазващи многонационални операции, тъй като досега ВВС нямаха оперативна съвместимост със стандартите на НАТО и не е възможно България да се включи в хуманитарните операции в Косово. /"Континент"/

24 февруари 1999 година

СВЕТОВНИТЕ НОВИНИ В БЪЛГАРСКИЯ ПЕЧАТ
Мъгляви резултати от първата фаза на преговорите в Рамбуйе.

Зелената партия е срещу евентуалното съдействие, което България може да окаже на НАТО при военна интервенция в Косово
В петък от Зелената партия ще отправят питане към премиера Костов дали е редно правителството да "предрешава този въпрос, преди той да е утвърден от Народното събрание".

23 февруари 1999 година

Премиерите на България и Македония подписаха Съвместната декларация за сътрудничество, а България дари на Македония 150 танка и 142 оръдия
Вчера във втория ден от посещението на македонската делегация в България, водена от премиера Любчо Георгиевски, беше подписана Съвместната декларация за сътрудничество. В нея двете страни заявяват готовността си да развиват всестранно отношенията си, поемат ангажимент да развиват сътрудничеството между страните в Югоизточна Европа, да укрепват мира, разбирателството и стабилността в района и да реализират регионални проекти. В нея се заявява още, че двете държави няма да предприемат, подтикват и поддържат една срещу друга действия, имащи неприятелски характер, нито пък ще допускат териториите им да бъдат използвани от организации и групи за подривни, сепаратистки или застрашаващи спокойствието и сигурността им действия. Премиерът Костов потвърди вчера, че пробивът в двустранните отношения е резултат от самостоятелната политика на двете правителства. Той оцени декларацията като европейско решаване на балканските проблеми. Паднаха политическите условности пред икономическите взаимоотношения между нашите две страни, които се стремят едновременно към интегриране с модерната европейска общност, заключи премиерът Георгиевски.
Двете страни се договориха да изработят единна стратегия по кризата в Косово. Вчера бяха подписани 5 икономически и 2 външнополитически спогодби: договор за насърчаване и взаимна защита на инвестициите, споразумения за избягване на двойното данъчно облагане, спогодба за търговско сътрудничество, за международни автомобилни превози, за въздушни съобщения, конвенция за консулски отношения и протокол за сътрудничество между външните министерства.
Изненадата дойде на съвместната пресконференция на двамата премиери, на която Костов съобщи, че България дарява 150 танка и 142 оръдия на Македония на стойност 3,5 млн. дол. в отговор на молбата на Македония за помощ. Любчо Георгиевски заяви - "Това е изключителен жест от страна на вашето правителство, никой не очакваше, че подаръкът ще бъде толкова голям" - и добави, че това е повече, отколкото целият Европейски съюз е дал като помощ за цели 8 години. В момента в македонската армия има 4 танка.Те са всичко, което е било оставено след изтеглянето на югоармията. Според Любчо Георгиевски "жестът на българското правителство е най-силното доказателство за доверието между двете страни и в същото време най-силният аргумент срещу критиците на подписаната вчера съвместна декларация".
В момента Македония разполага с 4 танка, 18 броя 105 - мм гаубици и 116 броя 120-мм минохвъргачки. България дарява 114 танка тип Т-55А и 36 танка тип Т-55 АМ2, както и 142 артилерийски установки. Тези оръжия са снети от въоръжение, но са технически изправни. /"Демокрация", "Дума", "Монитор", "Сега", "Пари"/

В общо послание президентът на България Петър Стоянов и на Румъния Емил Константинеску предупреждават югопрезидента Милошевич да приеме плана на НАТО за Косово
Вчера президентите на България Стоянов и на Румъния Емил Константинеску са отправили общо послание до югопрезидента Милошевич, в което изразяват готовността си да подкрепят евентуални умиротворителни операции на НАТО в Косово. България и Румъния заявяват пълната си подкрепа за усилията на контактната група да намери трайно мирно разрешение на конфликта, което да включва потвърждаването на суверенитета и териториалната цялост в СРЮ и защитата и правата на всички национални общности в републиката.. Приемането от всички страни на мирното разрешение на проблемите в Косово е единственото рационално средство, за да се прекрати опасната ескалация на конфликта, се казва в посланието. В този контекст една международна умиротварителна операция под егидата на НАТО е единственото останало средство, за да се гарантират мирът в района и териториалната цялост на СРЮ. Затова нашите две страни са готови да окажат цялото необходимо съдействие, декларират двамата президенти. /"Пари", "Демокрация"/

19 февруари 1999 година

България ще оказва логистична подкрепа на НАТО при операция в Косово
Вчера правителството е упълномощило външния министър Михайлова и военния министър Георги Ананиев да започнат преговори с ръководството на НАТО за евентуално участие на България в наземни операции "Джоинт Гардиан" в Косово. Министър Ананиев заяви: "Ще изработим доклад за логистична подкрепа на България на НАТО при евентуален удар в Косово въз основа на декларацията на парламента от 23 октомври 1998 г.". Тогава беше взето решение правителството да продължи консултациите и да води преговори с НАТО за сключване на споразумение от военнополитически характер при спазване на националните интереси. Двамата министри ще подготвят доклад в отговор на запитване на НАТО от 16 февруари за евентуално участие на България, ако бъдем поканени да участваме в операции в Косово. Военният министър Ананиев ще подготви доклад за оказване на логистична подкрепа на НАТО чрез транспортните, инженерните, медицинските и други невоенни формирования. Ананиев заяви, че всички решения в тази насока, включително и изпращане на български военни части в мироподдържащ контингент на НАТО в Косово, ще се вземат в парламента. Той допълни, че каквото и да предприеме България, то ще е само след решение на СС на ООН за действия в Косово. Според Ананиев не е изключено натовски войски да бъдат разположени на българска територия, но е още рано да се каже дали това ще се наложи.
Според интервю с натовски служител в централата на пакта във в-к "Сега" става ясно, че във вторник /23 февруари/ ще стане ясно какво точно НАТО ще иска от България.
Вчера президентът Петър Стоянов е имал работен обяд с посланиците на страните членки на НАТО и Чехия, Полша и Унгария. Пред тях той е заявил: "Подкрепям изцяло решението на правителството за възможно участие на страната ни в евентуални умиротворителни операции на НАТО в Косово. България е най-заинтересована от мирното, бързо и трайно уреждане на косовската криза".
За срещата през април във Вашингтон на НАТО Стоянов е заявил ,че "Ако се споменават конкретни страни за нови членове на Алианса, България да е сред споменатите. Реалистичният, конструктивен и неагресивен подход на страната ни към срещата във Вашингтон да не се тълкува като по-слаба заинтересованост, България има всички основания да бъде сред следващите поканени в НАТО". /"Демокрация", Стандарт"/

18 февруари 1999 година

В-к "Демокрация" съобщава, че министър Михайлова е получила поздравително писмо от министра на външните работи на Франция Юбер Ведрин за нейната светкавична визита в Белград. В писмото на Ведрин се отбелязва:"Зная за личното участие, което сте взели в дипломатическите усилия, предприети от международната общност през последните седмици за убеждаване на югославските власти да приемат да се присъединят към масата за преговорите за Косово".

17 февруари 1999 година

При удар в Косово България ще стане тил на НАТО
Вчера при откриването на международен семинар в Министерството на отбраната /МО/ зам.-министърът Велизар Шаламанов обяви, че България е готова да предостави на НАТО инфраструктурните си системи при евентуална наземна операция в Косово. Разяснено беше, че България ще предостави логистична помощ, която означава да осигурим техническата поддръжка на войските на НАТО. Те ще могат да правят ремонти и да зареждат бойната си техника с гориво и боеприпаси. Логистичната подкрепа включва още комуникационно и санитарно-битово осигуряване на операциите. Допускането на чужди войски, дори и да са само с тилови функции, трябва да бъде разрешено от Народното събрание.
Сред главните теми на семинара са модернизирането по натовски стандарти на военното летище в Граф Игнатиево и на военноморската база в Атия. Пред участниците от Германия, Холандия, Белгия, Турция и Англия Шаламанов потвърди, че България е готова да се включи в международен център за планиране и управление на кризисни ситуации. Според Шаламанов НАТО би могъл да финансира до 50% от модернизирането на двата споменати обекта. По този начин България ще може да участва по-активно в международни мироопазващи и хуманитарни операции. Монтирането на навигационни системи ТАКАН и ИЛС и ремонтът на полосите в авиобазите са свързани пряко с работата на щаба на многонационалните сили, Силите за бързо реагиране и военно-ремонтния завод в Пловдив, отбеляза Шаламанов. Замисля се и секретна връзка на МВнР и МО по Интернет с главната квартира на НАТО в Брюксел и със страните от "Партньорство за мир". /"Стандарт"/

12 февруари 1999 година

Дипломатите на България и Македония одобриха текста на съвместната декларация и на останалите споразумения
Вчера приключиха двустранните политически консултации на ниво зам.-министри на външните работи на България и Македония. Делегациите се ръководеха от Марин Райков от българска страна и Борис Трайковски от македонска, който беше приет от министър Михайлова. Окончателно е одобрен текстът и е парафирана съвместната декларация, която предстои да бъде подписана на 22 февруари при посещението на премиера на Македония в София Любчо Георгиевски. Пак тогава ще бъдат подписани консулска конвенция, споразумение за избягване на двойното данъчно облагане, договор за взаимна защита и стимулиране на инвестициите, както и протокол за сътрудничество между министерствата на външните работи.
Вчера в парламента се проведе заседание на Комисията по външна политика, което продължи 3 часа. Всички депутати, включително и социалистите, са подкрепили решението на правителството за нормализиране на отношенията с Македония чрез приемането на обща декларация. Министър Михайлова е гарантирала, че правителството е направило всичко възможно да защити българските национални интереси. Тя е отбелязала, че въпреки споровете може да се стигне до единна позиция, когато става дума за националните интереси. Председателят на комисията Асен Агов също отбеляза, че е постигнат "забележителен консенсус". Зам.-министърът Райков е информирал депутатите за консултациите със своя македонски колега Трайковски, но ги призовал да не изпадат в еуфория и "да не казваме хоп, преди да сме скочили". От БСП са подкрепили дакларацията, но са заявили, че все още не са запознати с нейният текст. Александър Лилов от БСП се изказал изключително положително за усилията на българската дипломация за нормализирането на отношенията с Македония и по кризата в Косово.
В-к "Труд" публикува статията "Ред е на Скопие да признае нещо", в която се настоява Македония да признае, че във "Вардарско живеят българи, колкото и малко да са те. Да се каже ясно, че и други правителства безогледно ограбваха българската история, като си присвояваха наши герои и културни паметници". Настоява се да се признае, че в продължение на деситилетия тези българи са били преследвани и подлагани на жестока асимилация
В-к "Континент" предлага интервю с Любен Пауновски, председател на парламентарната група на управляващата ВМРО-ДПНЕ. Той смята, че "Това е голяма стъпка в преодоляването на политически блокираните в миналото отношения между двете държави. Смятам, че това е изключително положително развие на двустранните отношения. То открива перспектива за бъдещето не само на отношенията между София и Скопие, но и на целия балкански регион...Смятам, че такива деликатни въпроси като малцинствените трябва да бъдат оставени на бъдещето. И факторът време ще въздейства релаксиращо на въпросите на малцинствата." По въпроса за македонското малцинство в България казва: "Нека да изчакаме дебата в македонския парламент. Да видим дали е налице политическа воля и разбиране по въпроса за малцинствата. Този въпрос може да предизвика в един момент и дилеми. Дали въпросът с малцинството ще фигурира във варианта за подписване само на едната държава, или ще бъде двустранно приет и записан".
В-к "Дума" публикува статията "Непростима манипулация", в която се развива тезата, че премиерът Костов манипулира грубо българската общественост като представя големите компромиси от българска страна за победи.

10 февруари 1999 година

Отношенията на България и Португалия ще се развиват динамично
Вчера в Лисабон министърът на външните работи Надежда Михайлова е провела срещи със своя колага Жайме де Гама и с премиера Антониу Гутериш. И в двете срещи основната тема е била положението в Косово и на Балканите както и интеграцията на България в НАТО и ЕС. Между министерствата на външните работи ще бъде подписан протокол за сътрудничество. Разгледани са били и възможностите за разширяване на двустранните отношения. Премиерът Гутериш ще направи посещение в България в края на март. Договорено е посещение на българския министър на търговията и туризма Валентин Василев в Португалия с конкретни предложения за разширяване на търговско-икономическото сътрудничество, което е на ниско равнище. През 1998 г. стокообменът е бил около 30 млн. дол. с активно салдо за България. Португалия ще продължава да подкрепя България за интеграцията в НАТО и ЕС. Договорена е експертна помощ за България в процеса на сближаване на законодателството до европейското. Днес Михайлова ще проведе срещи с президента Жоржи Сампаю и парламентарния шеф Алмейда Сантуш./"Стандарт", "Континент"/

9 февруари 1999 година

Посещение на външният министър Михайлова в Португалия
Вчера на тридневно официално посещение в Португалия замина външният министър Михайлова по покана на своя колега Жайме Гама. Преди заминаването си Михайлова заяви, че ще използва възможността да се информира пряко за хода на преговорите в Рамбуйе. В програмата на посещението се предвиждат срещи с премиера Антонио Гутериш, президента Жорже Сампайо и председателя на парламента Антониу де Алмейда Сантуш. На разговорите ще се обсъдят двустранните отношения, интеграцията в НАТО и ЕС и положението в Косово. Двамата външни министри ще подпишат протокол за сътрудничество между двете министерства за срок от две години. С премиера Гутериш ще се обсъдят възможностите за разширяване на икономическите отношения и увеличаване на португалските инвестиции в България. Сега Португалия е на 30-то място по инвестиции. От 1 юли Португалия ще влезе в тройката на ЕС, а от 1 януари 2000 г. ще поеме председателството на съюза./"Демокрация", "Пари"/

8 февруари 1999 година

СВЕТОВНИТЕ НОВИНИ В БЪЛГАРСКИЯ ПЕЧАТ
Започнаха преговорите в Рамбуйе за Косово.

5 февруари 1999 година

СВЕТОВНИТЕ НОВИНИ В БЪЛГАРСКИЯ ПЕЧАТ
Англия подготвя 8,000, а САЩ 4,000 войника за Косово.

Светкавично посещение на външния министър Михайлова в Белград
Няколко часа след срещата си с външния министър на Русия Игор Иванов г-жа Михайлова отлетя за Белград, където води продължителен разговор със своя колега Йованович. Поискала е и среща с Милошевич, но той е бил много зает, което по нейно мнение е естествено. Според заявления на министър Михайлова, заминаването й е с цел да апелира към Белград да участвува в преговорите в Париж и да приеме плана на Контактната група за бивша Югославия. Преговорите са най-сигурният шанс за запазване на териториалната цялост на Република Югославия. Цялата международна общност е декларирала нееднократно, че стои зад нерушимостта на границите, и смятам, че това е в техен интерес, заяви вчера Михайлова .При завръщането в София тя отбеляза, че разговорът с Йованович е продължил твърде дълго и са имали възможност да анализират ситуацията. Преди да замине, Михайлова е провела серия консултации на различно ниво с представители на всички страни от Контактната група. Заминах за Белград не да правя предложения или да излагам идеи - предложенията са направени от Контактната група и България стои зад тях, каза Михайлова. Тя акцентира, че е имала "морален мандат" за мисията. България като съседна страна е заинтересована от участието в преговорите в Рамбуйе както на Белград, така и на косовските албанци и от постигането на траен мир в региона. Същността на демарша има характер на съвместен апел на българския президент, на премиера Иван Костов и на външния министър до югославското правителство. В интервю за Радио Б-92 в Белград тя е заявила, че е в Белград, за да търси мирно решение, за да даде шанс на мира, защото преговорите в Рамбуйе дават такъв шанс и са "историческата точка по отношение на кризата в Косово".
Днес всички независими вестници свързват светкавичната визита на Михайлова в Белград с разговорите с руския външен министър Иванов. Според тях не е случайно съвпадението във време на съобщението на Иванов за намаляване на руските мита и посещението на Михайлова в Белград. С тази визита се притъпявало заявлението на президента, че в случай на война България ще застане на страната на НАТО.
В-к "Дума" публикува коментара "Нада ни изненада". В него се отбелязва: "Президентското изявление миналата неделя в столицата на франките, изречено в евроатлантически захлас, за българската подкрепа на евентуални удари на НАТО срещу Белград, омаза добросъседството ни със сърбите. Нощната блицвизита на Михайлова изненадващо смекчи тона на София с много уверения за привързаност към мирния вариант в решаването на косовсата криза, за загриженост към териториалната цялост на съседите. Само че тя говори за цялост на Югославия, а сърбите отстояват цялостта на Сърбия. Детайл, който, макар някои да се правят, че не забелязват, е съществен. Целта на визитата като опит за замазване на гаф личи и от официалното съобщение, че тя имала характер на съвместен апел на президента Стоянов, на премиера Костов и на външната министърка.
Този апел, който трябва да прозвучи като послание към юголидерите за участие на преговорите в Рамбуйе, дойде в момент, когато вече бяха налице индикациите, че те ще вземат участие. С други думи, мандатът, даден на Михайлова от Контактната група, бе позакъснял и затова - безсмислен, но и безвреден. Изненадата в случая беше, че Нада се видя с въпросния мандат в ръце буквално броени минути след срещата с руския й колега Игор Иванов. Случайно съвпадение, каза тя. В дипломацията обаче, особено в голямата, за каквато става дума, случайности няма. В нея може да има само случайни хора".
Вчера Михайлова замина за Брюксел за участие в 13-ия конгрес на ЕНП, на която ще бъде избрана за зам.-председател.
Посещението на премиера Костов, начело на българска делегация, на 13-я конгрес на Европейската народна партия в Брюксел
В-к "Демокрация" съобщава подробности от изказването на Иван Костов - лидер на СДС и български премиер, пред конгреса на ЕНП. Той е начело на делегация, в която са включени Надежда Михайлова, софийският кмет Стефан Софиянски, зам.-председателят на парламента Александър Джеров и лидерът на БЗНС-Народен съюз Анастасия Мозер.
Вчера Костов е провел разговор с еврокомисаря Ханс ван дер Брук по кризата в Косово, съдбата на АЕЦ "Козлодуй" и интеграцията на България в ЕС със втората вълна от страни. Днес Костов ще води разговори с белгийския премиер Деян и Хавиер Солана./ "Демокрация", "Труд"/

4 февруари 1999 година

Косовски проблем
Среща между българския външен министър Надежда Михайлова и руския й колега Игор Иванов
Косовския проблем е бил в центъра на вниманието на двамата външни министри. Вместо предвидените 30 мин., срещата между тях е продължила близо 2 часа. На съвместната им пресконференция те заявиха, че Русия и България поддържат политическото решение на кризата в Косово. Иванов заяви:"Изходът от създалата се ситуация е в ускоряване на процеса на преговорите. Надяваме се, че на 6 февруари те ще започнат". Според Михайлова позициите на България и Русия по косовската криза са "много близки що се отнася до политическото регулиране". Относно възможностите за силово решение тя отговори: "До последния момент ще настояваме за мирно решение, но ако това не стане, ще бъдем солидарни с решението на международната общност в налагането на мир в Косово". И двамата министри на пресконференцията предпочитаха да използват термина "международна общност" вместо НАТО при силовите варианти за Косово. Михайлова заяви: "България подкрепя решението на Контактната група при решаване на конфликта да не бъде нарушена целостта на СР Югославия". Според нея България ще използва всичките си контакти с враждуващите страни в Косово, за да ги убеди да седнат на масата за преговори до 6 февруари. Според нея участието на съседните страни в разрешаването на конфликта е много важно.

След срещата с Игор Иванов външният министър Михайлова веднага отлетя за Белград за среща със своя колега Йованович
В Белград Михайлова е разговаряла със своя колега Живадин Йованович и други сръбски ръкододители за ситуацията в Косово. Целта на Михайлова е въвлечените страни в косовския конфликт да започнат мирни преговори в Рамбуйе, за което са информирани всички страни от контактната група. Днес Михайлова заминава за Брюксел заедно с премиера Костов за конгреса на Европейската народна партия.
Според Арбен Джафери проблемите в отношенията между България и Македония ще бъдат бързо разрешени
В-к "Демокрация" публикува голямо интервю с Арбен Джафери. Той е лидер на Демократичната партия на албанците в Македония, която участва в управляващата коалиция. Джафери беше на двудневно посещение в България и проведе срещи с външния министър Михайлова и премиера Костов. За българо-македонските отношения заявява следното: "Премиерът Любчо Георгиевски нееднократно е заявявал, че проблемът с българо-македонските отношения ще се реши бързо. Очевидно той държи на това свое намерение и именно за това започнаха тези политически разговори. Разговорите протичат съвсем нормално, тъй като проблемът не е тежък. Предишното македонско правителство непрекъснато създаваше пречки за развитието на двустранните отношения. Новата македонска политика спрямо България е конструктивна и затова смятам, че проблемът ще се реши бързо, в интерес на двете държави и в интерес на мира на Балканите. Ако се мисли в сръбско-югославски категории, в Македония съществува страх от България. Пред нас стои задачата да премахнем тези предразсъдъци, които изкривяваха образа на България сред македонците. Специално македонските албанци не се страхуват от България, защото не робуваме на прапагандни клишета. Радвам се, че във всички разговори, които имах в България - за бъдещето на Македония и на Балканите изобщо - забелязах съвпадение на собствените ми позиции с тези на моите събеседници."
За Косово: "Косовската криза е последица от проекта на Милошевич за Велика Сърбия. Косово е следствие от този проект. Това е проблем, произведен от политиката на сръбската номенклатура. Този проблем може да бъде решен по легален начин. Смятам, че Югославия се разпада и тя трябва да се разпадне на онези 8 части, които я съставляваха. Тези 8 части на бивша Югославия искат да получат право на самоопределение. Дали всички ще използват това право, зависи от тях. Косово обаче се опитва да получи такова право на самоопределение. И това ще бъде последната част от трагедията на Югославия. Ако трагедията в Косово продължи, ще има проблеми не само за Македония, а и за целия свят".

3 февруари 1999 година

В интервю за в-к "Континент" бившият шеф на разузнаването ген. Бриго Аспарухов заявява: "България трябва да прояви мъдрост, каквато рядко е проявявала досега, особено след 1989 г. Не трябва да омаловажаваме трагедията, която се разиграва в Косово, но не бива да изпускаме от мисленето си, че тази ситуация може да е в интерес на заинтересовани страни и сили извън нашия регион. Отношението към кризата ще маркира пътя ни към Европа. Косово е проблем, който е изключително от вътрешните компетенции на Сърбия, и не трябва да жертваме с лекота двустранните си отношения."

2 февруари 1999 година

Президентът Стоянов декларира, че в случай на военен конфликт в Косово България ще следва политика на евроатлантическа солидарност
В-к "Демокрация" предлага пълния текст на интервюто на президента Петър Стоянов за "Берлинер моргенпост" при посещението му в Аахен. Относно положението в Косово заявява: "Ето защо уреждането на кризата в Косово е жизненоважно за България. След посещението на британския външен министър Кук в Белград аз съзирам поне лъч надежда. Развитието на събитията в Косово показва колко важно би било държави като Румъния, България или дори Македония да бъдат членки на НАТО. Положението в бивша Югославия би могло да се стабилизира значително повече, ако около Белград има един пръстен на сигурността от държави - членки на НАТО. Тъй като в близко бъдеще нещата биха могли да се развият по най-различен начин, ще се огранича с констатацията, че България ще следва политика на евроатлантическа солидарност. От друга страна, в случай на военна интервенция ние се нуждаем от гаранции от страна на НАТО, тъй като последствията за България биха били най-сериозни в сравнение с която и да било друга съседна държава" Гаранциите, които има предвид Стоянов са: "Имам предвид следното - България трябва да има сигурността, че ще стане член на НАТО, когато изпълни критериите за това членство. Тогава вече не би трябвало да се намесват политическите съображения".
В интервюто си за "Генерал Анцайгер" на въпроса за военната намеса в Косово президентът Стоянов заявява: "Вярвам в мъдростта на политиците и в превантивната мирна сила на НАТО и съм убеден, че ще бъде намерено възможно най-разумното решение на проблема".

Днес на посещение в България пристига министърът на външните работи на Русия Игор Иванов
Тази вечер по покана на външния министър на България Надежда Михайлова в България ще пристигне външният министър на Русия Игор Иванов. Това ще бъде петата поред среща между външните министри на двете страни от 1991 г. Игор Иванов ще разговаря с Михайлова, президента Стоянов, премиера Костов, шефа на парламента Соколов и с депутати от Комисията по външна и интеграционна политика. Двамата външни министри ще подпишат план за сътрудничество и консултации между външните министерства за 1999 г. На разговорите с българските си домакини Иванов ще обсъжда двустранните отношения, положението в Косово и на Балканите. Очаква се акцентът да падне върху предстоящата сесия на двустранната смесена комисия от 10 до 20 март в Москва. Ще се търси изход от създалото се положение в търговско-икономическите отношения и желанието на България да се премахнат допълнителните митнически ограничения за нейния износ за Русия. По всяка вероятност президентът Стоянов отново ще постави въпроса за руския дълг от 52 млн. дол., който трябваше да бъде погасен с доставката на военна продукция от Русия./"Стандарт"/
Премиерът Иван Костов се срещна с Арбен Джафери - лидер на Демократическата партия на албанците в Македония
Вчера премиерът Костов се е срещнал с лидера на Демократическат партия на албанците в Македония Арбен Джафери. В момента партията участва в коалиционното правителство на Македония. Костов е заявил, че на Балканите България се стреми да играе ролята на доброжелателен съсед. От самото начало България се стреми да бъде активна за намиране на решение за Косово, което да отчита интересите на всички държави в региона, е подчертал Костов. Обсъдени са били и двустранните отношения Изразено е било общото убеждение, че сега има шанс за намиране на устойчиви и трайни решения за развитие на икономическите, търговските и политическите взаимоотношения между България и Македония. /"Демокрация"/

Обратно