Нашата страна е благословена



Проф. д-р Връбка Орбецова:

http://www.duma.bg/2006/0606/140606/index.html

Не трябва да я фатализираме, а да я променяме в по-добра посока, смята председателката на сдружението на алтернативните лечители

Професор д-р Връбка Орбецова, доктор на медицинските науки, работи в областта на патобиохимията, лабораторната диагностика, метаболитните нарушения и др. Преподавател с над 30-годишен опит, тя има повече от 450 научни публикации, в това число монографии, учебници, научно-изследователски студии, публикувани у нас и в чужбина. Сега продължава дейността си в частен кабинет "Ваймар" и е председателка на сдружението на алтернативните лечители у нас и фондация "Човещина".

"Колкото повече положителна енергия се отправя към Космоса, толкова в по-голяма степен тя се връща към нас и ни помага"

Разговаря: Валерия Христова

- Проф. Орбецова, съществува теория, че енергията от всички лоши неща, които вършат хората, отива в Космоса и после се връща с още по-голяма енергия. Дали тя не е свързана с онова, което преживява българският народ в момента?
- Съществуват няколко такива теории, които не са безпочвени. Те се изучават и от най-престижни институти, авторитетни учени работят по тях. Има една широко използвана хипотеза, главно от руската медицина, която казва, че отрицателната енергия отива в земята. Положителната, свързана с любовта, обичта и доброто, в най-чистия смисъл, отива в Космоса. Планетите и Слънцето я отразяват и я връщат отново на Земята, като едно добро облъчване. И колкото повече положителна енергия се отправя към Космоса, толкова в по-голяма степен тя се връща към нас и ни помага, облагородява ни. А горката ни Земя приема лошата енергия и я натрупва в недрата си. До голяма степен зачестилите катаклизми - вулкани, земетресения, наводнения и пр., се обясняват с нея. Това и в древните книги е написано, това показват и нови проучвания.
- Но дали Земята е в състояние да приеме всичката лошотия на човечеството?
- Не е възможно да е достатъчен капацитетът на Земята да поема отрицателна енергия. Много вероятно е екологичното неравновесие да е не само следствие от вредните химически и физични замърсявания, но и да е насищане с вредна, произведена от човека и човешките отношения, енергия. Енергията на лошите, така да се каже - агресията, злобата, завистта, користта, лъжата и т.н. Нищо чудно тя да ни облъчва обратно.
- Допускате ли, че сме сами в Космоса?
- В никакъв случай не сме сами, това би било нелогично, неестествено. Паралелни светове съществуват. Това са световете на енергийните същности. И нашият дух. Напоследък Рик Страстмън, много известен американски професор по психиатрия, говори за молекулата на духа - ДНТ (диметил трептамина). И казва, че и това си е биохимия. Нашата епифиза, отделни части на нашето тяло произвеждат тази молекула на духа, за да бъдем поставени в синхрон с Космоса.
- Дали в ХХI век, векът на толкова много информация, човек започна да познава повече и себе си?
- Мисля, че колкото е започнал да се познава, толкова и се отдалечава от себе си. Не само хората в нашата страна, но и в целия свят доста се объркаха. Особено с това противоборство и противопоставяне, с този тероризъм и агресия започнахме да гледаме отново навън, да се страхуваме и все по-малко да се взираме вътре в себе си. Винаги съм мислила, че за да бъде човек на ти със себе си, му трябва повече спокойствие и по-малко страх от това да не дойде някаква опасност отвън. Онзи, който живее в относително икономическо и социално благополучие, е много по-задълбочен и по-душевен. Той повече познава себе си, може да предвиди една или друга своя постъпка. По-малко уязвим е и е по-силен спрямо евентуални житейски неблагополучия. Драмите на хората, зачестяват когато се получи дисбаланс между вътрешното и външното у човека. Ако в социално и икономическо отношение той е смазан, едно неблагополучие, примерно една раздяла между хора, които са се обичали, протича много по-тежко. Едва ли не, тя ги довършва.
- Значи ли това, че богатите хора непременно са по-щастливи?
- И богатите също плачат! Тук въпросът не е само за богатството, а за усещането на света. Един не много имащ човек, може да притежава лично удовлетворение от това, че постига целите, които си е поставил, независимо дали джобовете му са пълни с пари или не. Той има удовлетворението, че живее по свой начин - с правото на избор, със свободата да се реализира в живота. Не е задължително да бъде богат. Какво всъщност е щастието? Това е да имаш хармония между целите, идеите, илюзиите си дори, и реализацията си. Богатите много често са много нещастни.
- Вярвате ли, че съдбата ни е отредила да преживеем всичко, което ни се случва?
- До голяма степен. Ако приемем този нов модел за човешката личност, че тя фактически е един съвършен биокомпютър, какво е съдбата? Тя е нашата хард програма. Това е нагласата, нещо, което носим генетично. Ние познаваме материалната генетика, носителите на човешката структура, на формулата ни - нашите ДНК. Но все още не познаваме нашата енергийна матрица, енергийния ни код. А там фактически е записана нашата житейска програма, поведенческите ни реакции, способността ни да мислим, да чувстваме, да изразяваме нашите възприятия и усещания. Съдбата е записана и в материалния и в енергийния носител, защото те са две страни на едно и също нещо. Това според мен е съдбата - нашата програма.
- Доколко сме в състояние да я променим?
- Генетиците вече много добре знаят, че има специална част в ДНК, която непрекъснато се развива. Когато дойде нейният край, прекъсва човешкият живот, ако междувременно не се е случило нещо друго. Тоест има ги закодирани началото и краят на живота. Що се касае до това как ще го преживеем, не мисля, че тук трябва да сме много големи фаталисти. Да, има жалони. Това е, което наричаме съдба. Но дори и в най-съвършения компютър тази изначална програма може да е една, а в последствие да се модифицира. И аз затова смятам, че без да фатализираме съдбата, трябва да се стремим да имаме по-вярна представа за нея.
- Оптимист ли сте за България и за българите, че ще се измъкнем от тази ситуация на бездуховност?
- И да, и не. Вярвам и вече виждам признаци на това - малки сдружения, граждански обединения, неформални организации поемат по-хуманитарен път. Ето аз съм председател на фондация "Човещина" и на едно сдружение за физическо и духовно развитие на човека - "Разковниче". В тях непрекъснато идват интересни хора. Виждам, че не е загаснал този светлик, който е спасявал българския народ през толкова тежки катаклизми, които е преживял. Да, в това ми е оптимизмът и в осъзнаването на отделния човек, на малките общности от хората, на възстановяването на добродетелите, на ценостната ни система. Смятам, че България е благословена страна във всяко отношение. Нас някаква сила ни пази, но не бива прекалено много да се доверяваме на това, а трябва да се мобилизираме.
Имам чувството, че ние наистина се отлепихме от дъното. И сега от нас зависи да покажем повече алтроизъм, от всички нас, но особено от тези, които ни водят - лидерите. Отдясно, отляво, от средата, които и да са. Те като че ли започнаха малко повече да се вслушват в мнението на обикновените хора. Виждам, че намалява агресията, може би съвсем мъничко, но се чувства. Засилва се желанието хората да сближават вижданията си, да търсят точките, в които се пресичат интересите им, а не обезателно да търсят конфликта в тях. Освен това мисля, че все пак, България, влизайки в голямото семейство на европейските народи, трябва да влезе с едно достойнство. И тази коалиция не бива непрекъснато да я плюем и да чакаме да се разпадне. Нека да върви напред. Това е един стремеж за единение. Смятам, че нашият народ доста неща осъзна, от доста неща си взе поука. И дори хора, които бяха агресивни, депресивни с омразата си, започват да стават по-умерени. И това е също едно от основанията ми да мисля, че вървим напред, а не назад.

14.06.2006



Copyright 1998-2018  OMDA Ltd. Всички права запазени

Обратно към "България"