| МНЕНИЕ
 
България трябва да спечели от ситуацията, че влиза след първата вълна в ЕС, каза Меглена Кунева

 
 18 септември 2004 | 11:46
 Дарик радио, "Седмицата"


Водещ: Кога подписваме договора с Европейския съюз (ЕС)?
Меглена Кунева: Мога да кажа само кога България вижда като перспектива това подписване на договора с ЕС. Ние сме готови, върви ритмично самото писане на договора и тази информация, която България изпраща до края на декември, тя се дели на няколко етапа. До края на декември ние правим т.нар. технически адаптации към договора. Това е свързано с промяна на наименования, уточняване на географски райони примерно, което има значение за главата ни “Селско стопанство”; този проблем с българските стоматолози, как да се наричат. Както виждате, има доста политика всъщност в това политическо адаптиране.
Водещ: Колко ще е дебел този договор?
Меглена Кунева: Около 5 хил. страници. Това са всъщност...
Водещ: Той на принципа на основен договор с приложения...
Меглена Кунева: Да, на принципа на основен договор с анекс. Нашият анекс ще бъде подобен на това, което беше при Десятката. Искам да довърша отговора на въпроса си. България трябва да спечели от ситуацията, че влиза след първата вълна, след Десятката. Би трябвало. Най-доброто в политиката е да можеш да обърнеш недостатъка в нещо добро. Всичко, което постигна Десятката, ние трябва да го повторим в наша полза, защото действително, 2004 година не е 2007 година, това не е лесно да се направи. Появяват се нови нюанси в следващата вълна и в наш интерес е колкото може повече да се доближим до условията на Десятката и като време, и като качество. Какво стана с първите десет страни? Те обявиха политическото приключване на преговорите през декември в Копенхаген и след това започна да се адаптира договорът и подписаха на 16 април. Аз си мисля, че ако при нас се обяви това приключване политическо на договора... Първата цел е това да се случи през декември в Брюксел на Европейския съвет и след това да подпишем някъде по това време, както и десетте страни – март - април.
Водещ: Какво трябва да се случи до декември?
Меглена Кунева: До декември трябва да продължим работата по договора, трябва да успеем да убедим вече 25-те страни, че заслужава да се даде тази оценка - че България политически е приключила преговорите, т.е. това да се надстрои.
Водещ: А конкретно в кои области какви конкретни неща трябва да се свършат?
Меглена Кунева: Уверявам Ви, г-н Вълчев, че това е изключително конкретно, защото зад всеки текст на такава среща на върха на ЕС стои страшно много работа, стоят много, много двустранни срещи. Никак не е все едно дали ще го има, или няма да го има този текст през декември. Освен това ние работим под голямо напрежение заради завършването на преговорите с Румъния. Ако Румъния не успее да приключи преговорите до края на декември, т.е. до 13 декември, това означава един доста по-нюансиран език за двете страни, което е голям политически проблем за ЕС и за България.
Водещ: Т.е. какво - ще трябва да напишат през декември, че ние влизаме, а румънците не?
Меглена Кунева: Не, не точно така, но подписването на договора е мислено като един договор и подписване едновременно с двете страни.
Водещ: Вие знаете ли какво ще пише в доклада на Европейската комисия, вече очертават ли се основните неща, което се очаква през октомври?
Меглена Кунева: Да. Вие понеже ме попитахте за графика - какви са събитията до декември. Безспорно много важно събитие за нас е излизането на редовния доклад и още по-важно е един документ към него, който се нарича Стратегически документ, където се дават политическите оценки. Редовният доклад е нещо като снимка към момента, а Стратегическият документ дава политическата оценка и перспектива за страната, т.е. на базата на това, което е направено като снимка в редовния доклад, се прави заключение, което може да послужи за основа на този текст, който ние целим да постигнем през декември. Не, не зная текстовете конкретно, но имам отлична представа за това какво сме свършили за една година, защото аз това работя.
Водещ: Какво ни искаха в последния момент?
Меглена Кунева: Нищо не искат. Ние искаме да даваме информация, защото може да се работи по два начина - да оставим Европейската делегация тук да събира сама своята информация, без особена активност от наша страна, или обратното - да се опитаме да работим заедно, кооперативно, и ние сами да улесняваме търсенето и даването на информация на Европейската делегация. Аз съм привърженик на този втори подход, защото колкото повече ние успяваме да покажем усилията си в контекста на общата промяна на държавата - а кой по-добре от нас знае за какво става дума, - толкова по-пълна и по-добра картина ще се получи за България. Така че ние работим по този начин. Имаме много добре разписан график. Това е стратегията и планът за действие към нея за ускоряване на преговорите.Той се прие още в началото на тази година. Той е за цялата година, а не както беше досега, за шест месеца. От началото на 2002 година имаме такива планове. Така се работи по-лесно. Това, между другото, е начинът на работа на самата Европейска комисия. Нашите усилия в подаването на информация и в работата са разделени така, както се пише и докладът. Ние имаме административни мерки, имаме законодателство и приложение. Най-трудно, разбира се, се мери приложението – до каква степен ние сме успели да усвоим на практика това, което е записано в законодателството. Много голямо значение имат усилията на съответните секторни министерства. То това е всъщност докладът, а иначе структурата му е: Политически критерии, където е съдебната система, след това Икономически критерии и след това отделно, по всяка от т.нар. Глави какво е направила България – как е хармонизирала законодателството и какъв е административният капацитет да го прилага.
Водещ: Къде очаквате да ни критикуват?
Меглена Кунева: Когато се върнах от консултациите... Това е съвместно упражнение. Когато се върнах от консултациите, където ни беше дадена възможност да кажем какво сме направили в последните четири-пет месеца, аз припомних, че има четири глави, които са приключени при условията на т.нар. мониторинг. Това е “Транспорт”, “Правосъдие и вътрешен ред” и “Конкуренция”. “Митнически съюз” беше също така затворена, но там нямаме проблеми. При “Транспорт”... Ние добре знаем, че се повиши задържането на българските кораби, което е неприятен сигнал.
Водещ: Задържането?
Меглена Кунева: За неизправност, за това, че нарушават правилата за морска безопасност. Става въпрос за техническата им изправност. А къде очакваме – ние много добре знаем какво сме свършили и къде има пропадания.
Водещ: Значи не сме си оправили корабите.
Меглена Кунева: Мисля, че трябва да се внимава... Вижте, хубаво е да се знае механизмът, по който върви тази логика на редовния доклад. Механизмът е свързан с едни много ясно разписани правила, които всички знаят. Няма елемент-изненада. Ако трябва да започна с това, ми се ще да го извадя абсолютно пред скоби, като заглавие, ако щете: няма изненада. ЕС и комисията специално не работи с елемента изненада. Напротив, ние получаваме ранни предупреждения месеци преди да видим критиката и до голяма степен приличаме на първите десет страни. Това, което правиха до последния момент, до март – април подписаха договора, до март те имаха проверки, мониторинг много отчетлив, - получаваха в десет области, Полша беше с девет, критики. Не вярвам в България да е много по-различно. Достатъчно е да четем какво се случи с тях.
Водещ: Т.е. и ние в девет-десет области очакваме критика?
Меглена Кунева: Да, без съмнение особено внимание трябва да се отдели на “Земеделие”, и то специално на ветеринарния и санитарния контрол, на растителната защита. Изоставаме с...
Водещ: През седмицата стана ясно, че само четири от 57 кланици за червени меса и седем от 16 за бели меса били въвели европейска система, която трябвало да въведем до края на следващата година, а ДВСК била затворила 82 кланици и мандри от началото на годината, което пък породило, според пак европейско проучване, първото нарастване на евроскептицизма в България. Повече от 50 % от бизнесмените вече считали, че това, че ще влизаме в ЕС, не е чак толкова добре.
Меглена Кунева: Изгледа сме чели различни статии. Напротив, мисля, че в огромната си част българският бизнес подкрепя влизането на България в ЕС и знае защо. Първо, 60 % от този бизнес вече работи, 60 % от търговския баланс на България, повече от 60 %, е ориентиран към ЕС. Тези хора не могат да работят с ЕС, ако не познават неговите правила. Преди седмица бях в Сливен, говорих със собствениците на “Домейн Бояр”. Знаят прекрасно за какво става дума. По същия начин с текстила. Едва ли “Миролио” и начинът, по който работи, може да пострада от 2007 година. Нови данни: Полша е увеличила с 40 %, от момента, в който е влязла в ЕС, от 1 април 2004 година...Няма никакво съмнение, че в огромната си част бизнесът ще получи много силен тласък. Но понеже ме питате за подробностите – аз четох някои от най-общите бележки на проверките, които бяха последните два месеца в областта Земеделие. Там са млекопроизводство, месопроизводство и т.н. Не са ни такива големи проблемите в месопреработвателните предприятия, но четох с нарастващ интерес някои от бележките по млекопроизводството, където се описваше един цех, където се извършва тази преработка. Кондензът в този цех и това, че бактериите, поради факта, че кондензът не е така изчислен, не е направено така помещението, че бактериите падат обратно в млякото. Не зная какви асоциации буди това във Вас, но аз лично като потребител предпочитам в това предприятие да има... да не падат тези бактерии. Защото тук става дума не само за търговията и за бизнеса на тези хора, но и за нашето здраве. Един друг феномен, който се е наблюдавал и в Десетката – много е важно да се учиш от опита на другите, - че много малки фирми, които така или иначе са решили, че не, те няма да отговарят на изискванията и ще спрат бизнеса, са се отдали на изключително нелоялна конкуренция преди влизането, защото те не са влагали абсолютно никакви средства...
Водещ: Т.е. като за последно – ден година храни.
Меглена Кунева: Точно така, като за последно. На мен тази логика никак не ми е симпатична.
Водещ: Добре, казахте за две от областите. Бързам да кажа, че ще стигнем и до съдебната власт, но дайте да минем, освен кораби и кланици и, както става ясно, мандри или млекопреработвателни предприятия, до десетте проблема на Полша. Кои са следващите?
Меглена Кунева: За Десетката изобщо е характерно...
Водещ: Питам за българските. Нали казахте, че очаквате десетина, колкото е имала и Полша, да бъдат областите на критика?
Меглена Кунева: Това са области, с които по принцип страни с подобна историческа наследственост, каквато е нашата, се сблъскват, каквато е и Десетката. Много силно се препоръчва работа в областта на свободно предоставяне на услуги.
Водещ: Какво ще рече това?
Меглена Кунева: Това е застрахователно дело, банки, хазарт. Това е един набор от законодателство, което се развива страшно динамично в...
Водещ: Там пък какъв проблем има? Ние изглеждаме толкова доволни с нашата банкова система.
Меглена Кунева: Да, обаче дали въвеждаме с необходимата ритмичност такива закони, които все още са екзотични за нас?
Водещ: Какви например?
Меглена Кунева: Като например за различните платежни средства, за електронните преводи. Това е друг свят – много по-модерен от този, който съществува към момента. 80 % от дохода изобщо в Европа се формира от услугите. Представяте ли си каква огромна част е това и колко развит свят? Това е нещо, в което България, с оглед на бъдещето, има какво да прави и да наваксва. Не мисля, че ние можем към банките специално да отправяме, към структурирането, към приватизацията в банковия сектор... Това е безспорно успех, тук нямаме основание за притеснения.
Водещ: Те са европейски банки, които дойдоха в България и купиха българските.
Меглена Кунева: Но начинът, по който се развива този пазар на предоставяне на услуги и на свободно движение на капитали все още е нещо, което - както в Десетката, така и в България - трябва да се развива.
Водещ: Не сте докрай ясна. Кажете нещо по-конкретно. Какво няма в българските банки, което има в немските?
Меглена Кунева: Например електронната търговия. Това е нещо, което в България все още го няма.
Водещ: Не, има го на книга, но просто не се търгува толкова, но то не е проблем вероятно на този сектор, а на обществения интерес.
Меглена Кунева: До голяма степен минава и през начина, по който се осъществяват платежните средства. В това банките са въвлечени.
Водещ: Кажете още две области на критика, за да стигнем до пет.
Меглена Кунева: Бих поставила наистина на първо място земеделието, след това услугите, защото трябва да бъдем модерна държава, след това телекомуникациите и развитие на пазара на телекомуникациите.
Водещ: Там какъв е проблемът, нали продадохме БТК?
Меглена Кунева: Нещата не са механични вече, г-н Вълчев. Не става тука има, тука няма. Продадохме – нямаме проблем, не сме продали – имаме проблем. Става въпрос за развитие на сектора. Става въпрос за Интернет, за достъп до електронни услуги, за това, че тези услуги трябва да служат на хората в Общините, трябва да можем да си плащаме данъците по Интернет, както вече започна, но това трябва да стане масово.
Водещ: Може, но с електронен подпис, който е толкова сложно и скъпо да получиш.
Меглена Кунева: Да. Освен това, колко души в България имат Интернет, колко могат да боравят с него и т.н.? Т.е.от хартия, трябва нещата да започнат да се случват на практика и това е по-дългият, по-трудният процес.
Водещ: Значи телекомуникации. След това?
Меглена Кунева: Земеделието го казахме. Разбира се, “Правосъдие и вътрешен ред”, разбира се митницата.
Водещ: На митницата пък какъв проблем имат? Толкова сме доволни от Crown Agents.
Меглена Кунева: Не говорим за проблеми, говорим за развитие. Моля Ви, опитайте се да смените и Вие езика. Говорим за развитие. Не става въпрос да задоволим с една или друга директива и да отметнем със знак, че ето, този закон го имаме Става въпрос да се развива страната, да знаем какво става с това европейско законодателство, какви са неговите тенденции и да го използваме в наша полза. Да, наистина, повишени са приходите от митниците. Това е прекрасно, само че ние говорим за система, която трябва да свърже митниците, МВР, полицията, МОСВ, защото е свързано с видове, които са защитени и които... Това е пак директива, между впрочем.
Водещ: Ние до декември няма да сме ги свързали. Това може ли да е причина? Кое от всяко едно от тези неща може да се окаже причина България да не получи политическата оценка?
Меглена Кунева: Никое. Става въпрос за неща, които ние изпълняваме ритмично. Нито едно от изброените не може да препъне България за 2007 година. Единственото нещо, за което аз продължавам да изпитвам силни опасения, това е главата “Правосъдие и вътрешен ред”.
Водещ: Хайде тогава вече да поговорим и за нея. Заради ЕС ли, под натиск на Брюксел ли България променя, управляващите решиха да променят НПК и да отпаднат много от функциите на следствието? Брюксел, според пресата, искал изобщо да нямаме следствие.
Меглена Кунева: Не изобщо да нямаме следствие, а да бъде разследващата...
Водещ: Да, става дума да не е отделна служба, а да бъде в полицията.
Меглена Кунева: Действително такъв аналог не кореспондира с опита на европейските страни.
Водещ: Никъде ли няма следствие в Европа?
Меглена Кунева: Не по начина, по който е ситуирано в България. Но аз искам да се върна малко, за да завърша предишната тема. Хайде да престанем да изпълняваме насрещни планове, а да се опитаме да употребим за наше добро това, което чрез европейската интеграция може да бъде променено в страната. Защото ни дават пари, защото има много ясна характеристика всяка от тези промени и защото е конкретна. Защото като кажем какво трябва да бъде качеството на водата, имаме възможност да използваме – “Околна среда”, между другото, е една от областите също на особено внимание, - защото като ни дадат пари от ИСПА и като знаем какво трябва да бъде качеството на водата, е по-лесно да го направим, отколкото сами да започнем да измисляме колелото.
Водещ: Всъщност, това, за което говорите има хубав облик в лицето на новата тоалетна на Калотина, която стана причина за известна ирония в печата – “Нова тоалетна по пътя към Европа”, която се оказа, че има течен сапун, защото, пак според вестниците, някъде пишело в европейските изисквания, че трябвало да има течен сапун, да има 5 кабинки за мъже и за жени и автоматични сушилни за ръце. Това е добре не заради ЕС, а заради нас, които минаваме през Калотина.
Меглена Кунева: Аз малко се съпротивлявам малко точно на този образ, който изградихте на европейските изисквания, свързани с тоалетната на Калотина, но в последна сметка въпрос на вкус, ваш избор. Да минем от тук плавно към глава “Правосъдие и вътрешен ред”...
Водещ: Така кажете сега Брюксел ли наистина поиска тези промени, какъв беше елементът на спешност, има ли пряка връзка между вашата среща в началото на седмицата с европейски посланици и промените, които преминаха, през бурни дебати в парламента, на първо четене?
Меглена Кунева: Аз упорито в своите отговори се връщам в генезиса на нещата и ще ми позволите още веднъж да го направя, въпреки че уважавам краткостта на радио формата. Когато България е започвала преговорите за членство в ЕС, когато е подписвала европейското споразумение за асоцииране, тя е заявила, че се присъединява към един договор, който е съществувал много преди нас. Този договор има няколко стълба, такъв е жаргонът в ЕС, единият от тях се нарича “Правосъдие и вътрешен ред”. Стълб, това е политика, която стои в основата на ЕС. И ние сме казали, и сме се подписали тогава, че България уважава правовия ред, че това е страна, която ще бъде привързана към правилата на правовата държава, правосъдието и вътрешния ред така, както те се разбират в Европа. Това е проблем на всяка страна, която започва преговорите – да осъзнае към какъв край върви в своите усилия. Той е видим, той е разпознаваем и няма изненада.
Водещ: Да де, ама тия, които защитават да си имаме отделно следствие, могат да повторят със същия патос колко уважаваме ние правосъдието и вътрешния ред и нашият път към това е, след като няма европейска директива да няма НСлС, е да си имаме НСлС, която да си разследва 22% от престъпленията, както е в момента.
Меглена Кунева: Така, ако този модел в България беше работещ, това е проблемът на всички преговорни позиции, които не са снабдени, нямат такава кръвоносна система от директиви и регламенти, с която в последна сметка се работи по-лесно, затова, защото там има ясни изисквания, преходните периоди са голямо изключение, те се допускат само тогава, когато страната покаже как в рамките на 1 – 2 години, все едно ще стигне до тези правила и нещата са много по-ясни, по-лесни. Доста непопулярни реформи е удобно да се правят под прикритието “ЕС иска”. Така излизаш малко жертва пред собствената национална публика и много герой, че си успял да наложиш едно или друго изискване след усилена борба. Не е така с “Правосъдие и вътрешна сигурност”. Напротив, ние бяхме оставени достатъчно дълго време да решим този проблем, който очевидно съществува с правовия ред и престъпността в България. Ние не представихме работещ модел. От момента на започване на преговорите, до ден днешен в редовните доклади, аз миналия път като ви бях на гости, ви оставих едни извадки от редовните доклади от началото на преговорите, се повтарят едни и същи критики. Когато една страна знае как се водят преговори, на критиките отговаря със стратегия, която адресира всяка една от грешките и върху тази стратегия се стъпва, национално се ангажират политическите сили вътре и се върви напред. Есента на 2001 г., ние най-сетне имахме стратегия за развитие на съдебната реформа, която беше приета и беше много силно подкрепена от страна на ЕС, на страните-членки на ЕК.
Водещ: Само припомнете за следствието какво бяхме написали?
Меглена Кунева: Там нямаше за следствието толкова отчетлив текст. Имаше краткосрочни, дългосрочни и средносрочни приоритети и в тях беше споменато, че ще има добра координация, тя между другото е и тука актуализираната стратегия за реформа на българската съдебна система, която много закъсня, 2001 г. е късно за такава реформа на съдебната система и там бе написано, че да, ще се работи по отчетливо описание на ангажиментите на прокуратурата, следствието и на полицията, за да няма припокриване на техните функции и че ще се следват европейските модели, каквото и да значи това. Ние се бяхме задължили да направим един преглед на европейските модели, това бе един начин да се успокои, да се даде време за вътрешни консултации, да се направи преглед на европейските модели и да се избере най-доброто за България.
Водещ: Сега вярна ли е констатацията, че ние сме направили този преглед и е станало ясно, че няма никоя държава в ЕС, която да има следствена служба?
Меглена Кунева: Да, в България работят европейски експерти по ФАР, между другото, когато бе тази прочута партньорска проверка по главата “Правосъдие и вътрешен ред”, експертите от ФАР дадоха своето мнение. Ние не може да получаваме 10 години пари по ФАР, включително и за съдебната реформа, не можем да избираме между това, което подкрепя Брюксел като например бюджета, спомняте си този доста силен спор за бюджета на съдебната система, решенията на Конституционния съд, правителството бе упрекнато, че се намесва в тази сфера, тогава бяхме всички за. Нямаше никакви критики към ЕС, тогава ни харесваше това, което ни казва.
Водещ: Правителството не направи впечатление, че е “за”, но да не се връщаме назад.
Меглена Кунева: Напротив, правителството се подчини...
Водещ: Да, но нали вие приехте този бюджет който бе противоконституционен?
Меглена Кунева: Да и съвсем дисциплинирано, когато Конституционният съд каза, че еди как си трябва да се реши въпросът, ние се съгласихме, нямаше проблем, тогава съдебната система много силно подкрепяше изводите на Брюксел и всичко завърши добре. Да, правителство сгреши и направи това, което трябваше под много силния сигнал на Брюксел.
Водещ: Казвате, че европейците казват, че ние следствието трябва да го реформираме или казано просто, за да го разберат хората, трябва да започне да разследва полицията, изцяло. Това казват европейците и могат да преглътнат, да се разследват престъпленията против държавата да продължат да се разследват от някаква следствена служба, но престъпленията в България – тежки, леки, това е вече европейско изискване към нас. Това ли е тезата ви, за да е ясно?
Меглена Кунева: Аз не говоря от името на европейците. Вие кардинално бъркате. Аз защитавам българската позиция и говоря от името на България, не от името на Европа. Това, което се опитвам да направя с участието си в тази тема, е може би неправилно – още веднъж да преведа какво е написано в редовния доклад. Вероятно трябва да спра. Четете, вижте какво е написано, откакто България преговаря досега. Нека всички отново и отново да го четем, за да видим как се адресира всяка една от тези критики. Главата “Правосъдие и вътрешен ред” е повече от широко разпространена. Никой не си служи с езика на тази преговорна позиция, никой не си служи с езика на редовния доклад. Всеки преписва от другия и затова може би има такова объркване.
Водещ: Нека оставим на Вашето поле преговорите. И една хипотеза – тъй като и в момента има висящи дела в Конституционния съд, свързани с правомощията на дознанието, а основният аргумент, който използва опозицията и тези, които са против, включително от съдебната власт, хора с институционални възможности да сезират КС казват, че ще го направят, ако следствието бъде лишено от моментните си правомощия. Ако предположим, че КС обяви такива промени за противоконституционни и това стане до края на годината, а България няма възможност да реагира достатъчно бързо с конституционна промяна или не събере необходимото мнозинство за това, възможно ли е да не бъде получена политическата оценка, за която Вие говорите, през декември, респективно да не бъде подписан договорът през април?
Меглена Кунева: Аз не подценявам нито една опасност, когато става дума за такива сериозни неща като подписването на договора. Защо подписването на договора е толкова важно? Не защото правителството ще извлече някакви дивиденти. Ние сме имали и друг път случай да видим, че ето, паднаха визите и въпреки това предишното правителство не извлече тези дивиденти, които тогава ни се струваше, че...
Водещ: Само ще вметна, че вие не искате преди изборите все пак да бъде подписан договорът, включително и с вътрешнополитически цели. В това няма нищо лошо, нали?
Меглена Кунева: Не, има лошо да се подменят нещата и аз не съм съгласна с Вас. И ще Ви кажа защо. Защото когато се подпише договорът, България участва като активен наблюдател. Какво означава това? Започнаха разговорите за бюджета. Това са разговори, в които България няма как да участва, ако не е подписала договора. И ние страшно много ще загубим, защото в ЕС не е най-важно гласуването, много по-важно е да участваш. Даваме ли си сметка колко малко решенията в ЕС се вземат с вдигане на ръка и формален вот? Не, те се вземат с изработване на консенсус, с много разговори, в които България, ако е подписала договора през март, ще има много повече поле за изява и за търсене на лоби и защита на своите интереси, отколкото ако това стане макар и ден по-късно. Така че за нас всеки ден е важен. Ако можех, бих направила така, че да подпишем договора още до края на годината
Водещ: Само да не забравим въпроса за конституционно решение, невъзможност да променим Конституцията и нашите следователи продължават да си разследват. Възможна ли е цена неподписване на договора? Какви настроения виждате Вие в партньорите, с които разговаряте?
Меглена Кунева: Когато приключихме преговорите, успяхме да убедим 25 държави, че заслужаваме да приключим преговорите. Беше много трудно. Приключихме ги преди Румъния. Това е прецедент, обикновено страните се изчакват. Непоносимо е, че ние можем да убедим 25 партньори, 25 страни с различна ориентация навън, с различни нюанси в политиката, а не можем тук няколко партии да седнем и да се разберем как точно виждаме бъдещето, най-общо казано, на вътрешния, на правовия ред в страната. Това е абсурдно. Това показва, че България политически не показва умения да прави консенсус. Ние си говорим чрез медиите. Никой не говори за концепцията, която министър Станков и министър Петканов предложиха, за развитие на наказателното производство.
 

Обратно към "България в ЕС"