Н. пр. Хенриете ван Линден: Заклет оптимист съм за България в ЕС, но това няма да е раят
ИНТЕРВЮТО ВЗЕ ПЕТЪР КАРАБОЕВ 19:13 ч.

16 декември 2004

 
баронеса Хенриет ван Линден. Снимка: Надежда Чипева/"Дневник"

Холандското председателство на Европейския съюз не приключва със започналия в Брюксел Европейски съвет, на който се очаква България да получи окончателното потвърждение, че може да влезе в ЕС на 1 януари 2007г. Още преди да поеме шестмесечния мандат Холандия се договори за съвместен едногодишен план с приоритети с Люксембург, който ще председателства ЕС от 1 януари 2005 г. до средата на годината. Поради това, че Люксембург няма посолство в България, холандското посолство ще продължи да изпълнява представителните функции на председателството още 6 месеца. Посланичката - баронеса Хенриет ван Линден, е повече от три години в страната и е сред онези дипломати, които много добре познават не само настроенията и събитията в София, но и какво мислят българите в малките градчета в провинцията. С нея разговаряме за това какво бе постигнато, какво не се случи и какво няма начин България да не направи, за да влезе в ЕС и да стане нормална демократична държава.

- - -

 

В: Приключва холандското председателство на Европейския съюз, което за България ще бъде запомнено с края на преговорите и датата 2007 г., но и със сериозния скандал около съдебната реформа. Как изглеждат нещата от Брюксел и от София?

 

- Това бяха трудни шест месеца по редица причини. Имаме нов Европейски парламент, нова Европейска комисия, чието назначаване се забави, заработихме вече с 25 държави членки, подписана бе европейската конституция... Имаше специално внимание към разширяването - не само с България и Румъния, но и с Турция и Хърватия - и този засилен интерес ще продължи още доста време. Изправихме се и пред други предизвикателства, които не попаднаха в заглавията - критичния доклад на бившия холандския премиер Вим Кок за предстоящия преглед през пролетта на Лисабонската стратегия, ноемврийската среща на върха по въпросите на имиграцията и бежанците и как да се изградят единни критерии за тях, как да бъдат интегрирани чужденците. Това пък е свързано с друг важен проблем - за европейските ценности, по който имаше инициатива на холандския премиер. Дали Европа е само една красива идея, какво е общото между нас освен демокрацията, върховенството на закона, свободата на словото - все основни политически свободи, важността на толерантността, дата за присъединяване на Турция...

В някои страни в съюза отчетливо се усещат някаква заблуда и скептицизъм, каквито в България още няма, но пък при вас има неяснота какво всъщност означава членството. Затова обиколихме много малки градове, срещнахме хора, които си мислеха "аха, като влезем в ЕС всичко ще е ОК". Но няма да е ОК. Няма да е без вашите лични, браншови и професионални усилия. Защото членството в известен смисъл трябва да се заработи, то не идва автоматично. Трябва да се информирате, да работите в тази посока, да следите правилата и регулациите. Защото членството има пряко отражение върху всекидневния живот.

В края на седмицата Европейският съвет ще каже, че България е изминала дълъг път през последните девет години, че ви остават още две години до членството, но и че трябва още много да се направи, че са поети ангажименти, по които да се работи много енергично, особено по реформата на съдебната система.

 

В: Споменахте неща, които вече принадлежат на историята. А как виждате европейското бъдеще на България?

 

- Аз съм заклет оптимист. Хората живо се интересуват какво става, какво предстои, как да се справят с навлизането на конкурентни пазарни сили, откъде да научат повече. Много неща са достъпни и в интернет, но това не е достатъчно. Както се казва, може да заведете коня до реката, но не можете да го накарате да пие насила. Това може и да не е съвсем подходяща и елегантна метафора, но с нея искам да подчертая, че самите хора трябва да участват активно. Вашите читалища например са чудесни места, от които може да се направят информационни центрове. Не срещнах песимизъм. Хората се интересуват. Някои може би си мислят, че на 1 януари 2007 г. ще се отворят вратите на рая - повярвайте ми, това няма да е така. Обаче мисля, че хората чувстват нуждата да принадлежат към нещо, което би им донесло сигурност, мотивирани са да работят за това.

 

В: Споменахте проблема със съдебната реформа. Г-жа Кунева вече призна, че критиките, които отправи посланик Джеймс Пардю в основата си са същите, които идват и от ЕС. По този повод си припомнихме, че през лятото и експертът на еврокомисията Байрън Дейвис бе пределно откровен в заключенията си за борбата с организираната престъпност. Запази ли се силното притеснение на ЕС за съдебната реформа няколко месеца след случая Дейвис и последвалите го реакции?

 

- Със сигурност. Първо, езикът на този доклад бе доста твърд, но посланието беше ясно. Последвалият доклад на Европейската комисия му придаде по-официален вид, но посланието остана същото. Посланието на Пардю е посланието на Европейската комисия и на европейското председателство. Разговарях с няколко водещи политици, за да изкажа нашата загриженост. Позицията ни беше: свършихте доста работа, преговаряхте добре, поехте ангажименти, един от най-важните от които е съдебната реформа и за нея има ясен график за изпълнение.

Така че посланието на Пардю е и наше послание. След доклада на Дейвис редица мои колеги посланици казаха същото на Бойко Борисов и на други официални лица. Тонът може да е различен, но това, което е разочароващо, е че някои хора тук се чувстват нападнати, вместо да се огледат какво липсва. Отвръща се в стил "Не ни пипайте, това са си наши вътрешни работи и нямате право да се месите в тях." Чувствам, че това е погрешен подход, защото когато станете членове на ЕС, трябва да живеете съгласно правилата му. Вярно, че няма универсален начин за прилагането на тези правила чрез съдебната система, но има основни принципи, които трябва да се спазват. Тази реакция отразява неразбиране или може би нежелание да се разбере за какво става дума. Огледайте се и вижте какво сте постигнали. Съдебната ви система не функционира правилно, организираната престъпност не се преследва достатъчно и няма присъди. Твърди се, че хората и организациите се чувстват заплашени, което ги поставя в трудна позиция. Моите колеги и аз неведнъж сме заявявали това публично.

 

В: Част от критиките дойдоха от парламентарните политически сили, включително и от опозиционните. Според прогнозите същите партии ще влязат и в следващия парламент, който се очаква да вкара България в ЕС. Кой тогава ще прояви политическа воля да промени положението?

- Дискусията, която върви от доста време и сега достигна критична точка, трябва да продължи, защото партиите нямат избор. Компромис трябва да се намери. В момента виждаме партии, фракции, части от съдебната система, асоциации на прокурори, които вместо да погледнат големия проблем, се вторачват в отделни части от общата картина. А е нужна повече мъдрост, издигане над дребнавото и да се види главното - хората губят доверие в съдебната система, гражданското общество се чувства застрашено. Това ни кара да сме загрижени. Ако политическите партии наистина имат предвид българските национални интереси, трябва да се съсредоточат върху проблема, а не виждаме подобно нещо.

Бившият премиер Иван Костов например предложи вариант за промяна на системата. Теоретично предложението е доста добро, но не бе направено в подходящия момент. Защо партиите не седнат и заради доброто на България да направят компромис и да постигнат консенсус, да надскочат сянката си, образно казано, и да видят какво може да се направи. Очевидно не е работа на Европейския съюз да ви казва как да се организира това и да ви принуждава да правите едно или друго. Основните принципи, които споменах, са добре известни, просто вие сами трябва да си намерите решението. Толкова много съвети са давани: германците - в прокуратурата, британците - в полицията, Испания, Франция и ние самите работим с много програми и проекти... Помага се, но работата трябва да я свършите вие.

 

В: А какви ще са последиците, ако след две години България се окаже на прага на ЕС със сегашната съдебна система?

 

- По този начин няма да влезете в ЕС. Знаете, че има три защитни клаузи, една от които засяга съдебната система, плюс едно "ако" - в случай че с наближаването на датата за членство България не е готова, то да бъде отложено с една година. Това не са думи, хвърлени на вятъра. Страните членки ще спазят докрай всички свои ангажименти и решения за България и ако скептицизмът им се увеличи, ще бъде спазено и решението за задействане на предпазната клауза. Така че и България трябва да си спази ангажиментите и да извърши нужните реформи.

 

В: Доколко ще пострада бизнесът от подобно неблагоприятно развитие?

- Бизнесът ще пострада. Не става дума да има функционираща съдебна система само за борба с престъпността. Бизнесът трябва да е сигурен, че има равни условия за всички и действаща съдебна система. Това е едно от нещата, които интересуват инвеститорите, когато се насочват насам. Виждаме ръста на икономиката ви и чуждестранните инвестиции. Но мисля, че ще е по-добре, ако гарантирате на бизнесмените законност и честни съдебни процедури и решения.

 

В: Говорихме за политиците, но ако в България има корумпирани политици или администратори, не е ли виновна тъкмо съдебната система? Създава се порочен кръг - политиците не променят системата, а тя като отплата не ги преследва.

- Това може да е така, но в същото време съм сигурна, че има и много спазващи закона граждани и политици, които имат подходящи идеи как трябва да се правят нещата, всъщност не са мнозинство. И се надявам, че тези гласове ще стават все по-силни и позициите им ще се чуват все по-ясно, в сравнение с едно много малко малцинство, което само замърсява атмосферата. Сигурна съм, че настояванията на бизнеса също са достатъчен стимул, самото движение към ЕС разчиства терена, подтиква хората да се борят с корупцията.

 

В: Любопитно е дали в модерната си история Холандия е имала подобен проблем?

- Никога не сме имали комунизъм и затова не ни се е налагало да преминаваме през преход. Не казвам, че холандците не са подкупни. Но в момента, в който хванат някого, веднага се повдигат обвинения срещу него, а случаите с депутатите се поемат от специална парламентарна комисия, която прави разследване. Демокрацията работи - веднага се задейства система, която оценява какво се е случило и следват наказания, глоби, присъди... Това е и разликата с България - тук хората се питат къде са присъдите. Тоест същото, което каза и посланик Пардю.

От друга страна, има и добри примери. Митниците ви изненадващо събират милиони в повече и заради това, че се разкриват измами. Картината не е изцяло безрадостна, има нюанси, има съществени промени към по-добро.

 

В: Казахте, че Холандия няма опит с преход към демокрация, но именно в страните в преход се прави опит да се прокара версията, че има среден път между комунизма и демокрацията, че дълго може да се продължава с нещо като полудемокрация.

- Имате пълен спектър политически партии, които се явяват с програмите си на свободни избори, много от тях вече имат близки контакти с международни партийни структури. Ще видим какъв ще е ефектът за различните партии, включително БСП. Но иначе не мисля, че има среден, трети път между комунизма и демокрацията. Има различни начини за организиране на една демокрация, но основните ценности са едни и същи навсякъде.

Обратно към "България в ЕС"