Казусът Касим Дал или изборът пред ДПС

Едвин Сугарев

 

14 Януари 2011

 http://www.svobodata.com

Касим Дал, дясната ръка на Ахмед Доган, напусна с гръм и трясък Централното оперативно бюро на ДПС. Най-тежката последица от поведението на нашия председател е изчезването на общата каузата ДПС, която отстъпи място на личните каузи за бързото материално обогатяване, без съобразяване с когото и каквото и да било заяви той на сбогуване. И добави: Примерът, който получихме от човека на най-висок пост в партията, да се използват безскрупулно властта и хората като употребени салфетки е най-лошото, което можеше да се случи на партията, но видно от някои наскоро разсекретени документи на бившата ДС, това е било негово "символ верую" още от далечната 1974-а насам. (....)Всички бавно и полека се превръщаме в "мъжки секретарки" и всеки е призван да избира своята участ според степента на собствената си морална търпимост.
Вече свикнахме да мислим и да говорим за ДПС като за неразбиваема политическа цитадела, която има несменяем лидер и винаги гарантиран електорат и която поради липсата на каквито и да било морални скрупли играе при всички избори с бъдещите победители оставяйки почти винаги на власт, често пъти и в качеството си на мандатоносител. Поради тази причина движението е сякаш лишено от вътрешно-партийни противоречия; спорадичните бунтове се разрешават лесно и остават почти незабелязани, а бунтарите независмо от своите позиции в партийната йерархия биват единодушно отлюспвани и обричани на пълна забрава тъй като никой от конкурентите на ДПС не храни илюзии, че с тяхна помощ може да разцепи партията и да лиши Доган от позициите му на балансьор и основен политически брокер.

Така ли е и в този случай? Обречен ли е жестът на Касим Дал който именно защото познава много добре ДПС, няма как да не съзнава, че му се налага да извърви следващите стъпки по много тънко въже и че застава срещу човек, който не подбира средствата, когато му се налага да отстрани политическия си противник?

За разлика от преобладаващото да в отговорите на този въпрос, бих казал, че сега ситуацията не е същата. Касим Дал не е нито Осман Октай, нито Гюнер Тахир а и ДПС не е в онези неоспоримо властни позиции, в които беше, когато отлюспваше предходни бунтари.
Този път Доган наистина има проблем и той е свързан с факта, че Касим Дал не се кани да напуска ДПС и да създава паралелна организация той се кани да води битката вътре в партията. Затова напуска Централното оперативно бюро и материализира чрез този жест позицията си срещу Ахмед Доган но не напуска Централния съвет на ДПС, нито пък мястото си на депутат от парламентарната група на движението. Затова декларира, че неговото решение не може да се тълкува като опит за разцепление а само като усилие за предизвикване на вътрешнопартиен дебат, свързан с най-чувствителната за всички членове на ДПС тема изолацията на партията, нейната отлъченост от държавната софра.

Очевидно много добре съзнава, че това е единствената възможна стратегия, ако иска реално да се промени нещо в ДПС. Пряката конфронтация би го маркирала веднага като враг и то като враг на един де факто обожествен лидер, мислен и усещан не само от елита, но и от избирателите на ДПС като незаменим.
Същевременно не само тази стратегия е единствената възможна. Самият Касим Дал е единствената възможна фигура в ДПС, която има потенциала да оспори абсолютната власт на Доган дори и поради това, че е много различен от останалите. Той е единственият сред приближените на Доган, който не е свързан с Държавна сигурност; той е и човекът, който най-отблизо познава партийните структури, тъй като е създал повечето от тях а също и единственият, който не спазваше ритуалите на раболепието в Догановите сараи: разграничи са от Делян Пеевски и неговата мърлява кохорта; написа закон за досиетата, от който реномето на лидера му пострада повече от сериозно; а след странното самоубийство на Ахмед Емин отиде на неговото погребение и не скри пред камерите скръбта си.

Разбира се, това не му дава право да се прави на вода ненапита ДПС търгува с каузата си не от вчера и оня ден, а от 1992 г., когато изтъргува бъдещето на България с червените и блокира за няколко години реформите в страната, за да могат групировките да натрупат мускули (при правителството на Беров), а българите да бъдат ограбени за пореден път (при правителството на Жан Виденов). И бидейки заместник на Доган, Касим Дал е не просто наблюдател, но и участник в случващото се и следователно отговорен за него.

Бихме могли също да се запитаме дали пък не му е направило впечатление, че неговите близки съратници от битките срещу възродителния процес бяха до един изметени от политическата сцена на нова България за да се появи там ДПС, която още в първата си емисия просто преливаше от ченгета и която бе регистрирана по волята и спротекцията на Андрей Луканов, в пълно противоречие с българската Конституция. И въпреки това, въпреки цялата очевидност на тези въпроси, лично аз не бих приравнил Касим Дал към разните политически измекяри от типа на Юнал Лютви, Лютви Местан и самия Ахмед Доган (да не говорим пък за еничари от типа на Христо Бисеров, Камен Костадинов и Данчо Ментата). Крив или прав, той според мен е мъж, а те не са. Куражът да застане по този начин срещу Доган с посочване на предателството към каузата, политическата му продажност и агентурното му минало, е мъжка постъпка, достойна за уважение въпреки всички резерви, които бихме могли да имаме към депесарското му минало.

Не е зле да си спомним, че ДПС не е само минало, но и настояще а за съжаление и бъдеще. Иван Костов беше прав в едно ДПС такова, каквото е, е проклятие за България. То е факторът, който изкривява българските политически реалности и който активно подменя самите ценностни представи за това какво е политиката и как се прави тя по нашите земи. Разбира се, българските турци имат право на представителство в българския парламент. Но също така имат право и да бъдат представяни достойно и от политическа сила, която зачита техните интереси а не от шайка политически търгаши, която използва техната верска солидарност и подменя техните интереси за своя сметка.
В настоящата ситуация това може да стане само като се преформулира ДПС и като се превърне то в нормална, зачитаща някакви морални норми политическа сила. А подобно преформулиране изисква и разместване на пластовете и оставката на Ахмед Доган. Това е целта, към която се е устремил Касим Дал, играейки своята игра ва банк.

Неговите шансове може да са малки, но не са нищожни. Поне два фактора играят в негова полза. Първият ДПС винаги е било зависимо от одобрението на властите в Турция както и от съпричастността на стотиците хиляди емигранти там, които са един доста сериозен електорален потенциал. При миналогодишното посещение на Ердоган в България Ахмед Доган получи най-тежкия възможен външнополитически шамар - турския премиер отказа да се срещне с него, но се срещна с друг лидер на движението а именно с Касим Дал. И вторият: ДПС наистина е в изолация. Присъствието на Доган в тройната коалиция струваше на БСП най-тежката елеткорална загуба в цялата история на прехода по-тежка дори и от катастрофата Виденов. Въпреки многократните тарикатски намигания и явни знаци от типа на подкрепа при местни избори, ГЕРБ засега не реагира на офертата да получи депесарска подкрепа за президентските и местните избори. Такава и заради подкрепата на Атака, а и заради общоизвестната вътрешнопартийна разруха, която настъпва винаги при контакти с ДПС, е невъзможна, докато Доган е начело на движението. Но дали ще бъде толкова невъзможна, ако нещата се променят?

Това е всъщност и основният шанс на Касим Дал. Сменяйки лидера и сменяйки модуса на ДПС, той би могъл да промени и политическата ориентация на движението сиреч да върне на неговите провинциални структури тяхните първоначални морални основания, които дефинираха ДПС не само като правозащитна, но и като антикомунистическа структура. Правейки това, той би могъл да преодолее почти базнадеждната вътрешно- и външнополитическа изолация, в която се намира ДПС в момента или иначе казано, да създаде реално условия за участие на движението във власта при следващите парламентарни избори. А тази възможност е нещо, към което активистите на ДПС са много чувствителни дори и да се налага да прежалят Доган за нейната реализация.
Това е всъщност и избора, пред който е поставено ДПС с казуса Касим Дал. Със Доган към все по-голяма изолация или без Доган към бъдещо участие във властта. Трета възможност като че ли засега не се вижда.

 


Обратно към справката за Касим Дал