Световната завера Мюсюлмански братя създаде партия у нас



http://www.sedembg.com/page3.htm

 

 

Държавна сигурност употреби полуграмотни имами в шантажа си към ЕС

 

Нурие РЕДЖЕБ

 

На 11 септември 2001 религиозният фанатизъм и доброволното лишаване от ценността живот дадоха на света нов феномен терористите камикадзе. На петата годишнина от атентатите Джордж Буш лансира нова теза в опитите си да продължи войната срещу тероризма не като стълкновение на цивилизациите, а за цивилизация, докато папа Бенедикт ХVI в академично слово обогати това схващане с цитат от византийския император Мануил Палеолог, че не е човечно да се защитава вярата чрез оръжие и кръв. У нас пък само си говорим как едно хомогенно население все повече се откъсва от светската държава, закони и цивилизовано общество.

 

В България има компактно мюсюлманско малцинство, чиято численост нараства. У нас има също свободни територии, които благодарение на европейското ни членство ще се превърнат в подходящи зони за

 

локализиране на ислямското влияние

 

идващо от старите демокрации на континента. Великобритания, Франция, Германия, Австрия, Холандия стават все по-негостоприемни към пакистанските заселници и други национални групи с радикален мюсюлмански произход. И ако трябва да влезем в лексиката на реалистичен филм на ужасите, днес се сблъскваме с ислямизацията на българските земи. Разбира се, всичките тези нашественици няма да получат веднага граждански права и на момента да се влеят във формирането на българската политика. Но като имаме предвид опита с ромското население, логичен е изводът, че парите лесно се трансформират във влияние, а то в употреба на властта.

 

Ние можем да направим и друга равносметка: комунистическият режим изхвърли в Турция един милион български мюсюлмани и част от тях в момента притежават двойно гражданство. Така се оформят около 360 хиляди души, чиито корени възродителният процес не е изтръгнал от нашите земи. Очаква се съвсем скоро тези двойни граждани да изберат европейските реалности в България пред турската действителност с неясно бъдеще на Стария континент. Освен опита да се върнат радикални турски мюсюлмански групи в страната, от дълги години у нас работят и структури на радикалния арабски фундаментализъм, които се опитват да

 

прекършат традиционния ислям

 

предимно сред българските помаци. Една от най-характерните, забранени поради агресивния си характер структури за връщане към мюсюлманските ценности от началото на пророка, е групировката Мюсюлмански братя.

 

Мюсюлмански братя се смята за майка на всички ислямистки организации. Създадена през 1928 с образователни, културни и социални цели, групировката е пуснала дълбоки корени в Египет, но е представена добре и в други арабски страни. Силни са връзките на братството с ислямистката палестинска съпротива и особено с Хамас. У нас през 2000 заради нерегламентирана религиозна дейност бе

 

изгонен виден представител

 

на Мюсюлмански братя - йорданецът Ахмад Муса, а в деня на екстрадицията му някогашният софийски мюфтия Али Хайредин организира т. нар. поход на забрадките. Тогава в защита на съпругата на ислямиста българката Десислава, в столицата се изсипаха четири автобуса с мюсюлманки от цялата страна. Междувременно управляваната от Ахмад Муса кувейтска фондация Социална реформа бе създала верига от зависимости сред лидерите на мюсюлманската общност под благовидната форма на женски дружества, ръководени от съпругите на Али Хайредин и главния мюфтия в момента Мустафа Хаджи. В службите ни за сигурност пък бе получена неопровержима информация за дейността му, свързана с Мюсюлмански братя, и с намерението му да създаде у нас нелегални структури на забранената фундаменталистка групировка.

 

Десет години след изгонването на Ахмад Муса религиозната партия, както Седем по-рано предвиди, вече е факт. Познахме дори, че българската Конституция и съд са конформистки настроени спрямо всякакви противозаконни политически организации. Затова радикалният мюсюлмански съюз на Али Хайредин се радва на съдебна регистрация, получена месеци преди наскоро

 

имитираното му учредяване

 

на нелегална сбирка във Велинград. Тук ние трябва да припомним, че в началото на прехода службите ни наследиха връзките с агентурно зависимите момчета от братските партии на бившите комунистически арабски републики, превръщайки тези функционери в бизнесмени, а радикалните мюсюлмани от същите страни в източници на финанси. Какво ли може да се получи от тази сплав на посткомунистически мераци, самоотвержен тероризъм и власт, която се ражда на свободна територия за натурализирани европейци от мюсюлмански произход?

 

Това, което се получава, е източник за препитание на много хора у нас. На първо място изхранва младите проповедници, школувани преди 15 години в Йордания, Саудитска Арабия и Египет. Те, от своя страна, дават хляб на гравитиращи около себе си мюсюлмани и мюсюлманки, които искат да се издържат чрез религията. По този начин се извършва безпрецедентна

 

търговия с религиозни ценности

 

Днес добре облечените малки шейхове в помашките райони имат по няколко жени, завиден автомобилен парк и нерегламентирано благополучие. Т. е. без да имат регламентирано препитание, разполагат със средства, които им дават стандарт в очебийно противоречие с повсеместната бедност в тези мюсюлмански райони.

 

България днес е стратегически център. Тя не само е преддверие към Анадола, но става и врата към Европа. В един момент страната ни не само може да се превърне във важен фактор на европейската политика, но и в мюсюлмански анклав, който да катурне същата тази политика. За съжаление, България остава чрез левите си политици в орбитата на велика Русия, а чрез неразградената ДС дълбоко вкоренена в арабската ос, която Джордж Буш се опитва да цивилизова. И колкото и да ни е мъчно, не е невъзможно да си представим, че един ден може да се окажем гости в собствената си страна. С темповете, с които пари и влияние се превръщат във власт, скоро можем да гледаме и властта, упражнявана от другиго върху нас плюс сменена религиозна ценност като национална доктрина.


 


Copyright 1998-2018  OMDA Ltd. Всички права запазени

Обратно към "Новата световна война и България"