Държавата - това е Доган?

http://www.novinar.net/?act=news&act1=det&stat=left&sql=MjgwMTsyOQ==&mater=MjgwMTsyMQ==

[16-11-2008] от Петя Хинкова
 
 

Тази перифраза на всеизвестната реплика на краля-слънце Луи XIV: “Държавата - това съм аз”, за съжаление се налага като извод след интервютата на Гюнер Тахир и Керим Караали. Излиза така, че българска държава на практика няма. Има един Доган и народ, оставен на произвола, но по чудо оцеляващ въпреки очевидната политика на тирания от страна на доганизираното правителство. Тиранинът е човек, който, опирайки се на силата, си слага маската на човечност. В случая нашият тиранин е превърнал държавата в дойна крава за утвърждаване на собственото си его, на собствената си самовлюбеност във времето.


Доган би бил симпатичен образ, ако способностите му на октопод, разпростиращ се върху държавата, работеха в името на обикновения човек. Когато обаче предполагаемите връзки с мръсните пари на мафиоти се съчетаят с намеренията му за още по-големи печалби, това измества парламента и всички органи, избрани от хората да им служат. Когато при посреднически сделки се прескачат интересите на народа с цел прибиране на комисионна лично за себе си, този човек се превръща в самодържец без народ, защото се пренебрегват интересите на държавата. Обогатява единствено себе си с мисълта да се окопае във властта, без да мисли за високата цена, която трябва да плати, когато трудно оцеляващите започнат да му търсят сметка. Самодържец, който до такава степен се е вживял в ролята си, че си е позволил да си направи собствена бомба, генерирана от постоянни намеци за заплаха от разклащане на етническия мир, която се подразбира, че би хвърлил, ако почувства едноличната си власт застрашена.


Привличайки в политиката хора, които са свидетели на “положителния” му пример как всеки път си отваряш една торба с пари и си вземаш колкото ти трябват, Доган създава и следващо поколение крадливи политици. Негодниците, с които се е обградил, сега му изиграват лоша шега, защото, колкото и да му се иска, се оказва, че във времето не може да просъществува власт без нравственост. Липсата на тази нравственост дава отровните си плодове както при Луи XIV - фаворитките му са умирали, след като кралят ги захвърли. Като че ли и за най-приближените и доверени Доганови хора има опасност от подобна черна серия. Един от фаворитите му - Емин, вече си отиде. За следващия хората все по-често си задават въпроса дали ще оцелее. Поради тази причина изискват неговата национална и международна закрила. Повече от ясно е, че сценката с Караали ще се развие по познатия сценарий. Протакане, липса на доказателства и документация, докато накрая пак някой Юрген Рот не дойде да ни каже, че няма доверие в българския съд и неговата независимост.


Разбира се, всичко това би било от полза, ако човек не ползва хората, които управлява, за заложници. Ако не ги ползва с цел да ги изиграе като печеливша карта, когато усети затруднение. Всичко би било добре, ако не се правеше в името на усилията да се барикадира в Родопите или в опит да създаде държава в държавата. Всичко би било добре, ако не държеше подопечните си в страх и подчинение съобразно финансовата мощ и силата, която имат парите. Пък нищо, че после в турските вестници пускат материали със заглавие: “Тъмни гости”, когато отиде на посещение там. Явно със съмнение е приеман в Турция, а сега става ясно, че е нежелан и от Европа. Усетила, че с нейните пари се прокарват предимно проекти на Доган, лишавайки останалите от участие на справедлив конкурсен принцип, Европа ползва силата на принудата, за да го отстрани. Спира кранчето на европарите, като поне по този начин прекъсва генерирането на капитали в ръцете на няколко приближени нему хора.


Разбира се, конкретни факти и личности е притеснително да се цитират и преповтарят след тези интервюта. Но това е единствената свобода - човек да се позове на думите на изкупителни жертви като Караали и Тахир, които по неясни причини са приели тази роля, слагайки главите си в торбата. Цитират имена и случки, а за да запазят живота си, твърдят, че нямат документация за казаното от тях. Оказва се, че силата на зависимостта ни от Европа е толкова голяма, че е способна да посочи един самозван монарх в държава, наречена Република. И то до такава степен сме зависими, че по неясно какъв начин се появяват и няколко изкупителни жертви, които да очертаят пътя на новия господар в българската политика. Пита се в задачата, кои са новите любимци на Европа?

Заради кого картите се разбъркаха до такава степен, че са на път да свалят от властта човек, буквално отъждествил се с държавата. Пита се и какви са причините, които са успели да доведат до разклащането на сигурността на толкова дълго и старателно окопаващ се във властта човек. Каквито и да са тези причини, дано поне са в интересите на народа и държавата, която се грижи за него, защото, както е казал Луи XIV преди смъртта си: “Аз си отивам, но държавата винаги ще съществува.”

 


Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Обратно към "ДПС - архив"