Вдъхновени от ултрасите в парламента

Полицията се опита да изземе транспарантите, след това започна боят.

Снимка: Николай Дончев

Агитката на "Левски" се набърка в политиката с евтин стих, а полицията направи това, което законът трябва да прави на съвсем други места

Емил Спахийски

Средностатистическият българин, като му се счупи колата, първо крещи на жена си. Принцип, според който си го изкарваш на по-слабия заради собственото си безсилие.
Полицията в неделя направи същото - настъпи си връзките на обувките, падна и взе да пердаши стълбите. Адски семпла ситуация, която се превърна в трагикомедия.
Агитката на "Левски" и по-точно някои ултраси сглобиха следния стих от транспаранти:
Чуйте вие, журналисти, чуйте вие, западни търгаши,
чуйте вие, турски педерасти, България не се предава
България не се продава, България - това е слава.
Ultras Levski
Полицията явно е приела цитата като литературна задача от сорта на "подредете по значимост посланията на поета и извадете най-важното". Началниците им подчертали "турски" и "педерасти" и насъскали отрядите, както казва Бойко Борисов, "да влизат и мачкат" поезията.

Тази случка има няколко аспекта - с тъжни изводи

Защо й е на полицията да се нагърбва да тълкува поезията?
Този ултраски сонет в сравнение с онова, което се изговори напоследък в парламента, е почти Шекспир.
Той дори е лирика в сравнение с традиционните им култови песни от сорта на "Разсърди се на Дучето жената...".
"Педераст" си е нормално обръщение в езика на феновете и шофьорите в България. Ако тя е достатъчен повод да се бият хора, най-добре ще е, щом съдията даде начален сигнал, прокуратурата да привиква бригадите, за да слагат решетки на стадиона, така че след края на мача направо хората да си остават в затвора.
А това дали под "турски" са имали предвид наистина гей-организациите в Турция или български политици от турски етнос, е все тая, защото на стадионите се казва всичко. Нали са затова! В света на феновете тези закачки са като заплатата и служебната кола за всяко депутатско същество.
В Албания на мача ЦСКА-"Тирана" някой беше опънал плакат "Добре дошли, балкански цигани". Те мислеха, че приветстват нашите, аз останах с впечатление, че приветстват техните футболисти, но то си беше в реда на нещата.
Сега в интерес на истината е ясно, че ултрасите от всички футболни клубове трябва със закон

да бъдат обявени за невменяеми,

да ги водят под строй на мач и да им забраняват да се занимават с обществена работа и политически избори, но това е друга тема.
Като стана дума за политика, следващият извод е далеч по-тревожен. Само няколко дни преди литературния разбор на националния стадион далеч по-силна поезия се лееше около парламента и в самия него. С по-изчистена стилистика и с по-зловещи внушения: "Станишев и Доган - по-зле от ятаган". Но и това е нищо в сравнение с всичките послания по предизборни митинги, които се отнасяха не само до малцинствата, а за кой комуто има зъб или нещо наум.
Добрият тон отдавна отсъства в отношенията между българите, когато става въпрос дори за елементарен спор. Това най-много се отнася до политическото пространство и сегашния парламент. Ултраският епос е детска игра в сравнение с моралния упадък на нашите лидери. Ако депутатите могат да се бият, защо агитките да не могат, ако политиците могат да се нагрубяват, защо за феновете да е забранено?
Едва ли някое насилие е за оправдание, но как да се надяваме на законност, когато тези, които създават нормите, ги нарушават. Нали знаете: рибата мирише откъм главата.


Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Обратно към какво пишат старите вестници"