ДРУГИ ПУБЛИКАЦИИ

 

СДС има бъдеще

 

 

 

 

Свърши ли преходът в България?

17 декември 2007 | 11:15 | Нова телевизия, “Коритаров Live”

 17 декември 2007 | Агенция "Фокус"

Петко Симеонов, депутат във Великото народно събрание, съучредител на СДС и зам.-председател на партията от май 1990 до юли 1991 година
Нешка Робева, депутат от БСП във Великото народно събрание
Петър Берон, независим депутат в 40-то народно събрание



Водещ: Така малко нестандартно, с кадри отпреди 18 години започва днешното издание на “Коритаров Live” с гости Нешка Робева, Петър Берон и Петко Симеонов по тема “Свърши ли преходът в България?”. Докато гледахме няколкото секунди спомен от миналото, Пeтко Симеонов дори вметна, че това са кадри от времето на кръглата маса.
Петко Симеонов: Предварителните разговори.
Водещ: Предварителните разговори за това как да се проведе кръглата маса, може би?
Петко Симеонов: Да.
Водещ: Виждате какви емоции съпътстваха дори предварителните разговори за това как да се проведе кръглата маса. Иначе 18 години по-късно, според едно проучване на агенция “Медиана”, за което стана дума в първия преглед на печата – всеки трети си иска социализма. Според друго изследване пък, на агенция “Алфа Рисърч”, поръчано от гражданска инициатива “Видов ден” – 85% от българите смятат, че преходът не е приключил. Казвайки сега добро утро и добре дошли на моите гости, да започнем разговора с това защо според вас (да започнем с Петко Симеонов), защо според вас българите смятат, че преходът не е приключил – 85% от българите? Вие, който написахте книга “Голямата промяна 1989 – 1990 година”.
Петко Симеонов: Според мен преходът, промяната започна с едни нереалистични очаквания. Мнозинството от хората очакваха, че е дошъл мигът, в който могат да се комбинират предимствата на социализма с предимствата на капитализма. Значи - ще имаме повече, ще станем по-богати, ще бъдем по-свободни и заедно с това няма да работим достатъчно, няма да участваме в конкуренция, държавата ще продължи да се грижи за нас. Тази нереалистичност на очакванията съпътстваше всички тези години. Ние много трудно преминаваме от едно колективистично общество към индивидуалистично общество. И според мен преходът е труден заради тези етнокултурни причини.
Водещ: Хибридно мислене - съчетаване на социализъм и капитализъм.
Петко Симеонов: Едно неясно мислене за това какво точно трябваше да стане. За пръв път при правителството на Иван Костов правителството започна да говори за това, че прави капитализъм. Аз съм имал разговори с предишните министър-председатели и те се страхуваха да кажат какво е онова, което правим. На хората не се казваше в прав текст за какво става дума. И мнозина дълго време си вървяха с илюзии. Ще ви припомня, че в края на 1989 година Желев имаше един диспут по телевизията с проф. Васил Иванов, който тогава беше председател на Съюза на активните борци.
Водещ: Това беше един от изключените от университета професори, четиримата изключени.
Петко Симеонов: Да, точно така. И Васил Иванов казва, ама какво, вие от СДС да не би да искате капитализъм.
Водещ: И Желев какво?
Петко Симеонов: И Желев казва – да, капитализъм. Една година по-късно при всяка моя среща, аз тогава бях заместник-председател на СДС, при всяка моя среща със седесари из страната, пък и тук в София, аз е трябвало да обяснявам защо Желев се е изпуснал да каже такова лошо нещо.
Водещ: Седесарите?
Петко Симеонов: Да, седесарите. Тук според мен е причината за това. Има, разбира се, и други неща.
Водещ: Да, но да видим сега как Нешка Робева, която пък е една от емблемите, гледана от ляво не само на прехода, но и на модернизираната лява идея, да речем условно.
Нешка Робева: Съжалявам, аз нещо не съм добре с гърлото.
Водещ:Да не ви притесни напомнянето за капитализма?
Нешка Робева: Не, не. Аз знаех какво ще стане все пак.
Водещ: С настроенията ли?
Нешка Робева: Не, не. Просто знаех към какво отиваме и колко е неподготвен народът ни за това. Петко е прав като казва, че някак си ние виждахме само витрината от капитализма. От какво се вълнуваха нашите хора? Някои излязъл в чужбина и – вижте, всичко има, няма опашка за това, няма...
Петко Симеонов: Кореком до кореком.
Водещ: Да.
Нешка Робева: И фактически наистина едни нереалистични очаквания водят до това, първо, едно огромно разочарование, след това вече хората виждат накъде отиват, едните могат, другите не могат.
Водещ: Да де, но ето, вижте 37,9% от българите, над една трета, желаят социализмът да се върне. Омагьосаният кръг от нереалистични очаквания се затваря, госпожо Робева. Защо?
Нешка Робева: Те не желаят точно социализмът да се върне. Те желаят да се върне онази сигурност и осигуреност на едно - може да е средно, може да е ниско равнище на живот, обаче те си имаха тази сигурност, която сега липсва. Те не поемаха отговорността наистина те сами да се налагат, да се конкурират. Не поемаха риска да фалират в един момент.
Водещ: Е така е.
Нешка Робева: То и на Запад е, поне откакто аз пътувам и съм общувала с хора, много от тях предпочитаха държавната работа при закон за държавния служител след десетгодишен стаж няма право да бъде уволнен, така, така, която е много по-ниско платена от високо платената работа в една фирма, но в която не се знае до кога ще бъдеш. Така че нашият народ, за съжаление, наистина много малко знаеше. Защото имаше случаи, в които аз им разказвам как е в Япония, те казват да, ама ние не сме Япония. Да, ама те искат лъскавите сгради, устройство, така, така – да, ама ние не сме.
Водещ: Каква е вината на БСП за големите лъжи на прехода и за тези илюзии?
Нешка Робева: Това не е БСП. Защото като кажете БСП, то е нещо имагинерно. Там си има определени хора, които носят вина за всичко това, което се случи. Една голяма част от хората, които запазиха в себе си идеята, бяха излъгани, както и народът, който продължаваше да вярва, че това е една стабилна партия, че щом тази партия е на власт, те знаят как се управлява, те знаят какво да направят. Ето, това беше голямата лъжа на прехода.
Водещ: Да. Г-н Берон, от ваша гледна точка има ли разминаване между тезата за това, че преходът не е свършил и всъщност реалностите, които официално гледано, ето, Българя приключи един етап, интегрирана държава е, член на НАТО и на ЕС и в същото време хората казват преходът не е свършил, не е ли това нон сенс?
Петър Берон: Трябва да се каже какво е това преход всъщност.
Водещ: Какво е?
Петър Берон: Ако преходът е преминаване от едно състояние в друго, естествено, че има много голям напредък и това, което беше през 1989 година, в никакъв случай не е сега, почти във всяко отношение. Ако става въпрос, че преходът е едно развитие, то няма да свърши никога. Не само, че не е свършил, а няма да свърши. Защото преход се наблюдава във всички страни, наблюдава се и в западните страни. Франция се развива. И там уж завършването на демократично общество с частна инициатива и прочие, обаче и там има стачки, и там има развитие, и там има други виждания, един си отива, друг идва и пр. Така че преходът продължава във всички страни. Тука при нас има две тези. Едната на Андрей Райчев и на Кънчо Стойчев...
Водещ: Че преходът е приключил.
Петър Берон: ... че преходът е приключил и който взел – взел. Тук може да се сложи емблематично заглавие на прехода – “Който взел – взел”. Това, разбира се, не е вярно, тъй като се видя, че има още много за взимане. Но от друга страна, има хора, които казват нищо не се е променило у нас – комунистите са си пак на власт, пак са Станишеви, Велчеви, тези, тези и тези по върховете, значи нищо не се е променило. Това не е вярно. Само като погледне човек документите, които СДС имаше през 1989 -1990 година, исканията на митингите и прочие, какво искахме ние – многопартийно общество, частна инициатива, свобода на пътуванията, на словото, на събранията, на това, на онова. Всичко това се изпълни. Изпълниха се и много други работи. Да не говорим за това, че е член на ЕС България, че е член на НАТО, че повече от седемдесет на сто от националния доход се генерира в частно стопанство и пр. Съвършено друга страна. Обаче преходът има много елементи. За някои неща има коренна промяна и може да се каже, че даже завърши 1991 – 1992 година.
Водещ: Добре, това е така, обаче...
Петър Берон: Защото се промени основата на обществото.
Водещ: Вярно е, че преходът има много елементи, но може би един от тези елементи са партиите, които на политическо равнище изговаряха, осмисляха различните етапи от този преход, ако приемем под преход трансформацията на обществено-икономически отношения. В този смисъл, г-н Симеонов, СДС от днешна гледна точка считано, партия на прехода ли се оказа, т.е. преходна партия ли се оказа? Взимам повод за този въпрос от казаното от вас за срещите ви със седесари, на които е трябвало да обяснявате лошата дума капитализъм. Всъщност това са били хора с изконно леви нагласи, но просто антикомунисти по идеологически принцип.
Петко Симеонов: Не, сред седесарите, тези първите, имаше и хора, които откровено искаха реставрацията на капитализма. Имаше и такива.
Водещ: Това е така. Но най-общо...
Петко Симеонов: СДС през 1989-1990 г. обединяваше желанието в много хора за промяна и то радикална промяна, без никакви уговорки. Това беше (в СДС ще припомня участваха организации с най-различна идеологическа ориентация, имаше леви, левица)...
Водещ: Това беше коалицията СДС.
Петко Симеонов: Да, коалицията СДС. Имаше и левица, “Екогласност” например.
Водещ: Да.
Петко Симеонов: “Екогласност”, техните представители на заседание на Координационния съвет откровено заявяваха ние сме по-наляво от БСП, от БКП тогава, ние сме по-наляво от тях. Но те бяха за демокрация. Заедно с това имаше крайна десница. Не само демократите на Демократическата партия на Борис Кюркчиев, Кюркчиев е тогава все още, но и самият Тренчев, синдикалният...
Водещ: Някой иска да ви подскаже може би какво да кажете.
Петър Берон: А, не, не.
Петко Симеонов: Синдикалният водач Константин Тренчев казваше аз съм най-надясно седнал на пейката. Ако някой...
Водещ: И вие ли не може да изключвате джиесеми като мен? Стана ли?
Петър Берон: Уж беше изключен, ама...
Водещ: Ами обадете се да видим, не, бе, наистина. Какво сега, може да кажат Бероне...
Петко Симеонов: Константин Тренчев казваше аз съм седнал най-надясно на пейката и ако някой се опита да седне по-надясно от мен, ще падне. Това беше негова метафора.
Водещ: Това е тогава. Но все пак...
Петко Симеонов: Не, искам да кажа, тогава имаше всякакви в СДС и с всякаква ориентация, но тези всичките хора бяха за демокрация. В този смисъл СДС обединяваше волята за промяна в българското общество. И аз смятам, че тъй като обществото продължава да се променя и все още е много далеч от изграждане на едно индивидуалистично общество, СДС още има задачи да върши, разбира се, това си зависи от ръководството.
Водещ: Т.е. дневният ред пред СДС не е изчерпан от гледна точка на това?
Петко Симеонов: Не е изчерпан. Те, ако имат някакви проблеми, те са свързани със самото си ръководство, при тях си. А те не са свързани с обективни обстоятелства. Така мисля аз.
Водещ: Да, добре. Отправяйки същото, вече и като отправка към левицата, така дълго време наистина България реализираше един устойчив двуполюсен модел – СДС - БСП, ако пред СДС има още задачи, според Петко Симеонов, не е изчерпан техният дневен ред, то как изглежда БСП като корени? Дали хората отляво идентифицират БСП по нещо като своята партия, особено в контекста на сегашната тройна коалиция?
Нешка Робева: По корени би трябвало да бъде лява партия. Сега там има някакви много интересни идеологии се смесват. Виждате ли, по отношение на социални, защото ние сме леви, а пък когато става въпрос икономика – десни. Аз такова чудо, някакъв хибрид, не мога да го разбера. За мен трябва да има лява партия наистина, тя да се идентифицира като лява. Дали в момента народът ще я подкрепи или няма да я подкрепи, но тя трябва да има своята ясна физиономия.
Водещ: Дойде ли време отново за силна комунистическа партия, която да се появи отнякъде и да обедини...
Нешка Робева: Аз мисля, че ако все още не е дошло, абсолютно съм убедена, че ще дойде това време. Защото, ако преходът и всичките тези промени са целели такова невероятно разделение на обществото, а аз не мисля, че е така, но се получава дефакто. Т.е. времето, това разделение ще породи необходимост от комунистическа партия. И не искам да бъда пророк, но съм абсолютно убедена, че ще я има. Може да не е по наше време.
Водещ: Да. Има ли алтернатива всичко това?
Петър Берон: И сега си има комунистически партии, цяла купчина.
Водещ: Има много, но не са силни. Така е, купчини са, но не са ярък субект, който да се обозначава като алтернатива на останалите. И в този смисъл, има ли алтернатива на прехода, г-н Берон, на този вариант на преход?
Петър Берон: Алтернатива на този вариант на прехода би могло да има, ако пожелае българският народ. Но българският народ е объркан много и избира постоянно ръководства, които мрази дълбоко и почва да ги псува от деня, в който ги избере.
Водещ: То това всъщност е логично, защото ти избираш някого, за да го ругаеш, затова избираш този, когото мразиш, за да го ругаеш, става спонтанно.
Петър Берон: Май нещо такова излиза, като се гледа рейтингът на всичките тези власти, които ни управляват. Но истината е, че една от тия власти в нея преходът почти не настъпи и това е...
Водещ: Коя е?
Петър Берон: ... съдебната власт. Това, че съдебната власт, в нея нямаше истински преход, е едно от нещастията на нашата страна. И просто се вижда какво става. Всяко управление си избира свой Висш съдебен съвет (ВСС). Ето последният Висш съдебен съвет беше избран по един абсолютно скандален начин. Цялата опозиция излезе, 70 души, обаче казаха парламентът избра Висш съдебен съвет, което е дълбоко невярно. Сложиха си го управляващите. Както си го харесаха, така си го избраха ан блок всички съдии. Ние настоявахме да се избират човек по човек според качествата им, не - ан блок, и си го наложиха това. Докато така върви, ние няма да имаме правосъдие като света. А няма ли правосъдие, то е основата на държавността.
Водещ: Да, няма правова държава, няма борба срещу престъпността.
Петър Берон: Няма правова държава. Тук специално - голяма въпросителна в прехода. Докато материалното състояние на хората, което е много важно за тях, за тяхното самочувствие, изглежда се подобрява, като гледам, че има 960 хил. коли в София регистрирани.
Водещ: Такива са данните, да.
Петър Берон: Такива са данните, но хората, както казваха и колегите, хората искат някакъв хибрид, искат да се върнат тези 37 %, искат да се върнат елементи от татовото време. Не обаче цялото.
Водещ: Смешното е, че всъщност една карикатура навремето от “Шпигел” беше точно хибрид, който олицетворяваше, сега се оказва, че това е било разбирането за прехода. Тази карикатура беше половината от един “Мерцедес” и половината от един “Трабант” съединени и отдолу пишеше “Обединена Германия”. Това беше след обединението на Германия. Очевидно тази двойственост на представите продължава. Петко Симеонов искаше да каже нещо, докато говореше Петър Берон.
Петко Симеонов: Преходът в България е част от един световен процес на глобализация. И ние не бихме могли да мислим процесите, които стават в страната като нещо особено, уникално, различно от онова, което става по света. Навсякъде по света се извършва този процес в различна степен. При нас обаче се насложиха нещата, защото ние излизаме от едно тоталитарно изолирано общество и се включваме в него. Така че преходът не може да бъде приключен, тъй като самата глобализация едва сега набира скорост.
Водещ: Да, всъщност...
Петко Симеонов: И тук изборите, във връзка с това какво избира българският народ – каквото и да избере българският народ, това е световна тенденция, която засяга цялото човечество. Каквото и правителство да дойде в България, то ще води тази политика, свързана с тази продължаващата, задълбочаващата се лобализация. И затова и БСП...
Петър Берон: И все пак можеше (...)
Петко Симеонов: И затова и БСП изведнъж се оказа, че върши десни реформи. Няма как да се избяга от тази дясна тенденция. Друг е въпросът, че политиката на правителството има алтернатива по отношение на балансите, вътрешните баланси, които...
Водещ: Това вече в зависимост от нивото им на компетентност, биха могли да намерят техните алтернативи. Това обаче, което се вижда, е, че не ги търсят особено активно. Иначе днес, 17 декември, завършва месецът на прехода, както гражданска инициатива “Видов ден” го бе обявила. В 11.30 ч. ще има едно много интересно символично събитие – откриване на паметник на лъжата и едновременно с това разрушаването му пред легендарната градинка пред “Кристал”, където също преди 18 години започнаха събитията с протестите на “Екогласност”.
Петър Берон: Има също така един важен елемент на прехода, който обаче се развива крайно отрицателно. Това е положението на нашата държава в света. Ние искахме да излезем от едно подчинение на една чужда държава и отидохме в подчинение на други сили без да запазим своята национална независимост.
Водещ: Е, в края на краищата член на ЕС. Това е спорно.
Петър Берон: Не е така. И Гърция е член на ЕС, но се гради друго яче. От началото кадрите, които бяха, са от митинг на ОКЗНИ (Общонародния комитет за защита на националната...
Водещ: Така ли се оказа?
Петър Берон: Да, сетих се после.
Водещ:Така ли?
Петър Берон: Да, не е...
Водещ: Значи всъщност не е подготовката за кръглата маса...
Петър Берон:... от кръглата маса, а е националистичен.
Водещ:... а е митинг на ОКЗНИ. Но така или иначе митинг, тоест имаше гражданска активност.
Петър Берон: Трябва да запазим своето достойнство като държава, това е много важно.
Водещ: До колкото можем.

 

 

 

Copyright 1998-2012 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени.