Уважаеми посетители на ОМДА,
    Когато през ранната пролет на 1998 започнахме да правим всекидневен преглед на печата, българското интернет-пространство изглеждаше по съвсем различен начин. Днес в ефир са вестниците, радиото, телевизията...
    Българинът, където и да се намира по света, има множество източници на информация за живота в страната - и бързи, и достоверни.
    Ще продължим да публикуваме седмични коментари.

    ТАЗИ РУБРИКА Е ОТВОРЕНА ЗА ВСЕКИ АВТОР.


23  юли - 1 август, 2001

ПРАВИТЕЛСТВО БЕЗ ПАРТИЯ

 

Симеон ІІ обяви своите министри. Не разполагам с друга информация освен вестникарската.
Прибързано ще бъде да се правят оценки за личностната сила на министрите. Но техните имена са ясни - те са представители на делови и властови общности, които като цяло контролират  страната. Тези общности се ползват със значима международна подкрепа. 
В този смисъл правителството е силно и като че ли превъзхожда своите предшественици от новата история на страната. 

Въпросите, които ни интересуват, са:

КАКВА Е ПРЕДСТАВАТА НА ТЕЗИ ОБЩНОСТИ, АКО ИМАТ ТАКАВА, ЗА РАЗВИТИЕТО НА БЪЛГАРИЯ? ТЕ ЗАГРИЖЕНИ ЛИ СА ЗА НАРОДА И СТРАНАТА КАТО ЦЯЛО, ИЛИ ЩЕ СЕ ОПИТАТ ЧРЕЗ ЛОСТОВЕТЕ НА ОФИЦИАЛНАТА ВЛАСТ ДА РЕШАВАТ ПРЕДИМНО ПРОБЛЕМИТЕ, КАСАЕЩИ ТЯХНАТА СФЕРА НА ВЛИЯНИЕ? КАКВИ ЦЕЛИ СИ ПОСТАВЯТ, АКО ИЗОБЩО СА ГИ ФОРМУЛИРАЛИ: ЗА РАВНИЩЕТО НА СОЦИАЛНОТО ДЪНО; ЗА УСЛОВИЯТА НА РАЗВИТИЕ НА НЕКОНТРОЛИРАНИЯ ОТ ТЯХ БИЗНЕС; ЗА ЗАЩИТАТА НА ИНДИВИДУАЛНИТЕ СВОБОДИ; ЗА РАЗВИТИЕТО НА МНОГОПАРТИЙНАТА ДЕМОКРАЦИЯ. 

На тези и други въпроси ще търсим отговорите през следващите месеци както в думите на Симеон ІІ и неговите приближени, така и в действията на Правителството и мнозинството в Народното събрание

Без съмнение Симеон ІІ е със силно развито чувство за национална отговорност. За него България е нещо повече от родина. Това е държавата, която като държава в следосвобожденската история е градена от неговата династия. Симеон ІІ не може да не се стреми към нейния успех. Така той има едно голямо предимство пред други български видни политици, за които системно възниква въпросът - този всъщност интересува ли се от България?

Самото завръщане на Симеон ІІ е израз на стремеж за личностна реализация в историята. В завръщането му има нещо буржоазно. То е негова инициатива, предприятие, начинание, то не е наследствено дадено. Той се е родил като цар, бил е изгнанник като цар, но се завръща не като цар, а като човек, който желае да победи в конкурентна политическа борба хора, които са били негови поданици или техните родители са били такива. 

От действията му е видно, че той желае да реализира целите, които си е поставил, с възможно най-широка подкрепа. Обърна се към жените, към младежите, към левицата, към десницата, към малцинствата... Показа завидно самообладание в предизборната борба и си позволи само една публична негативна оценка: на лидерите на партиите "ментета", които участваха в изборите. 

Ментетата откраднаха на НДСВ абсолютното мнозинство. Симеон ІІ очевидно е наясно, че те бяха поддържани от СДС. Като прибавим и изречените думи в предизборната борба от страна на сини лидери и политолози срещу НДСВ и шумните обвинения в корупция към правителството на Костов, бихме могли да оценим като крайно неблагоприятна морално-психологическата обстановка при началото на преговорите между НДСВ и ОДС. Естествено е, че преговорите не завършиха с успех по принципни причини. Коалицията не устройваше нито НДСВ, нито ОДС, нито пък отговаряше на резултатите от изборите. Но не бива да надценяваме и великодушието на Симеон ІІ и да смятаме че той няма да обръща внимание на нарушаването на феърплея от сериозни играчи. Той е роден като владетел, а не като проповедник.

Доколко обаче Владетелят Симеон ІІ ще приеме правилата на съвременната демокрация, към която неотклонно се стреми обществото ни, зависи от превръщането на НДСВ в партия. Когато НДСВ стане партия, тогава изказваните подозрения към намеренията му ще отпаднат. Дори тази партия да бъде монархическа, дори той да обяви, че иска трона, превръщането на НДСВ в партия ще означава, че Симеон ІІ е за многопартийна демокрация и за развитие на гражданското общество, че той се разграничава от изявленията на свои сподвижници, които навяват други мисли.

Зная, че превръщането на НДСВ в партия би било сложен процес. Движението е управляващо, при партизирането му, към него ще се устремят всички възможни службогонци, но друга приемлива посока за политическо развитие на НДСВ няма. Проблемът ще става все по-остър: правителствената програма ще трябва да има някаква идеологическа основа, която ще й дава цялостност и целенасоченост; при президентските избори, която й кандидатура да бъде подкрепена, подкрепата трябва да се вписва в голяма идейна рамка; следват избори за местни органи на властта, в които неизбежно ще трябва да се защитят над двеста и петдесет различни общински програми за управление, които ще трябва да бъдат идейно единни; следват нови парламентарни избори - при тях е изключено НДСВ да повтори успеха си като аморфно движение... 

Партизирането на НДСВ не би могло да стане отведнъж, но може да се заяви като намерение. Тогава много от въпросите, на които нямаме отговор в днешния ден, ще отпаднат.

Петко Симеонов

 

[email protected]


 

Copyright 1998-2012 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени.

Обратно