Уважаеми посетители на ОМДА,

    Когато започнахме да правим всекидневенпреглед на печата, българското интернет-пространство изглеждаше по съвсем различен начин. Днес в ефир са вестниците, радиото, телевизията... 
    Българинът, където и да сенамира по света, има множество източници на информация за живота в страната - и бързи, и достоверни. 
    За известен период от време ще запазим само архива в начина, по който ви е познат.

    9 октомври 2000

    Послепис: Поради независещи от ОМДА причини през май 2001 година имахме голяма пауза в обновяването на тази рубрика.

    7 юни 2001


7 - 17 юни  2001

ОТДАВНА ЧАКАНИЯТ ЛИДЕР СЕ ОКАЗА ЦАР

Управляващите са в паника. По досегашните сондажи Царят ще има мнозинство в бъдещия парламент. Обвиненията, че не са ясни външнополитическите му послания, са необосновани. Симеон Втори не би могъл да води друга политика освен проатлантическа и вероятно би продължил курса на сегашното правителство с по-голяма решителност. 

Второто направление в обвиненията е, че икономическата му програма е нереалистична и необоснована. Вярно е, че царските хора не са успели да се сработят и да доизпипат подробностите. Но не ще и съмнение, че икономическата програма на Царя чертае контурите на реална алтернатива. Политиката на сегашното правителство е уязвима в много пунктове и губи едно голямо предимство - изключителните си външноикономическш връзки в сравнение с досегашните си политически конкуренти.

 Костов разбира от икономическа макрорамка, но е безчувствен към социалната макрорамка. Той връзва бюджета, но не умее да активизира икономическата активност на населението,  не проявява интерес към потребителската кошница на мнозинството, не съзнава културните и субкултурните проблеми на децата, младежите, малцинствата, имигрантите... За него човекът е данъкоплатец, а потреблението е само  консумация, харчлък.  Той не усеща, че човекът е свят. Не е имало кой да му каже, че потреблението е създало производството, за да започне производството да създава потребление.

Костов има усет за парите като основен социален регулатор, но прави впечатление, че недоразбира регулативните функции на ценностите, включително и религиозните.

Основното при него си остана нагонът към властта. За нея този съвсем не глупав човек е готов да жертва и народните пари, и ценностите, и хората.  

Извършената приватизация е доказателство за отношението му към народното богатство. А безхаберното отношение на правителството към Българската православна църква показва на дело какво мисли за догмата на християнството. Точно заради ценностната си нечувствителност и властолюбие той предприе разгрома на програма "Хоризонт" - едно от най- големите безобразия, извършвано от властта в духовната сфера в последното десетилетие .

Костов с действията си  на премиер не прояви претенция към пространството,  в което нахлу Царят: парите като стимулатор за трудова активност, потреблението като условие за производство, моралът като фактор в живота на хората.

Но!

Грешка е да се смята, че Царят влиза в освободена само от Костов  политическа територия. 

От началото на 90-те години сред българските избиратели има значителна група (от една пета до една трета), която гласува "негативно". Битката срещу двуполюсния модел ("червено-синята мъгла") не е кауза на малки партии и аутсайдери. Двуполюсният модел, създаден на Кръглата маса (1990) година, преди провеждането на първите свободни избори, изолираше значителни части от обществото. Приетият малко по-късно (1991) Избирателен закон, който утвърждаваше ролята на партийните централи чрез пропорционалната избирателна система  засили червено-синьото разделение.

Българското общество (като изключим хората с черно-бели възприятия) беше враждебно настроено срещу бързо възникналата  предопределеност - ако не е БСП, ще управлява СДС.   Едните са добрите, другите са лошите и обратно.

Хората искаха и искат ясно, свободно участие в обществения живот и колкото се може по-малка зависимост от двете партийни централи. Жаждата за истински граждански живот се преплиташе с желанието да се създаде "нещо трето". "Третото" често беше политическия център.

"Трета сила" и "политически център" бяха целите, които провъзгаласяваха не един или двама политици: Доган, Жорж Ганчев, Дертлиев, Александър Томов, Луджев, Александър Каракачанов, Христо Бисеров, Богомил Бонев, Желю Желев, че дори и моя милост. Десет години, от времето на Ера-3 и "седесета с тирета",  това беше непрекъснато звучащият политически  шлагер. 

Но "третата сила" и "политическият център" (тук трябва да се прибавят и "гражданските сдружения") не успяваха, защото нямаха общоодобрен лидер. Многото "вождове" сами си пречеха и съсипваха своите начинания. А ударът от ляво и от дясно по всеки, дръзнал да атакува или застраши двуполюсното разделение, беше незабавен и безмилостен. Само човек, който не се е парил, не знае за какво става дума, когато се противопостави на "червено-сини".

В България  от години политическата обстановка беше узряла за появата на лидер! Чакаше се някой, който да  каже "след мен"! Появата на "Гергьовден" и заявката на Любен Дилов-син беше усещането за такова очакване.

В този смисъл идването на Царя беше естествено. Той е Цар! Той не е сънувал като свинаря Ивайло, че Богородица го призовава да застане начело на народа. Той се е родил Цар.

Остават десет дни до изборите. Царят дръзна да се противопостави на червено-синьото разделение. Чакат го тежки дни. Костов, Петър Стоянов и цялата компания няма да се спре пред нищо. Става дума за власт. Няма да се спре Първанов, Овчаров и тези, които стоят зад тях. Ако не е Царят, след четири или осем години те ще управляват. А сега?.. Не се знае.

В България вече е факт силно политическо движение на Центъра. То е с недвусмислена евроатлантическа ориентация.  То трябва да бъде подкрепено! Чакат го много перипетии.  По логиката на  противоборството със СДС може да се очаква, че то ще заеме Центъра и постепенно ще овладее Лявата част на спектъра. БСП май  тръгва по стъпките на БЗНС. Родените партии в 19 век като че ли няма да издържат товара на своята история.

Дали Симеон ІІ ще има силата да издържи? Дали хората около него ще се освободят от случайните негодници? Дали ще успеят да създадат организация, която е способна да поеме национална отговорност?  

Въпросите са много, а отговорите ще ги даде времето.

Добре стана, дето Симеон ІІ си дойде!.. 

Но язък за старателните.

 Петко Симеонов

7 юни 2001

[email protected]