Уважаеми посетители на ОМДА,
    Когато през ранната пролет на 1998 започнахме да правим всекидневен преглед на печата, българското интернет-пространство изглеждаше по съвсем различен начин. Днес в ефир са вестниците, радиото, телевизията...
    Българинът, където и да се намира по света, има множество източници на информация за живота в страната - и бързи, и достоверни.
    Ще продължим да публикуваме седмични коментари.

    ТАЗИ РУБРИКА Е ОТВОРЕНА ЗА ВСЕКИ АВТОР.


9 - 16 юли 2001

 

Със всеки изминат ден, със всеки нов брой на вестниците, правителството на Костов и управлението на ОДС, пропадат безвъзвратно в миналото. Все по-малко вярвам, че споменът за това правителство ще бъде добър.

Имал съм достъп до кухнята на висшата власт в България до началото на 1997 година и мога да преценя какво щеше да стане, ако не беше правителството на Костов. Моята преценка обаче е едностранчива.

В държава като България политическия процес се развива поне на три равнища:

- политиката на партиите и официалните държавни институции (заедно с добиващите публичност кабинетни решения);

- политика на "международната общност" в подкрепа на едни или други вътрешни тенденции;

- политика на различни тайни служби (включително и на съседните държави).

Познавах процесите на първото равнище. В управляващата БСП имаше ясна тенденция: да се признаят реалностите на "световната победа на капитализма" и новото геополитическо прекрояване на света: страната ни да кандидатства за НАТО; да се ускори работата по присъединяване към ЕС; да започне ускорена ликвидация на губещите предприятия; да започне мащабна приватизация...

Няма значение кой какво твърди с днешна дата. Има достатъчно документи. С управлението на БСП се случи нещо странно (може би е засягало процеси на второ и трето равнище?)- в левицата не се намериха хора, които да имат куража да започнат решително това, което ДОБРЕ ЗНАЕХА, че трябва да се прави, независимо от сътресенията. Водещите им личности се изплашиха. Виденов избяга (подаде оставка), Добрев избяга (върна мандат), Първанов, макар и човек с качества, не можеше никого да поведе...

Това, което те знаеха, че трябва да се прави, но не събраха кураж, го направиха Костов и неговото правителство.

1996-97 година бяха преломните за БСП. Те показаха на практика, че тя няма кадрови (кадрови!) потенциал да извърши реформите. Нейните кадри, които бяха "за пазара" я бяха напуснали. Някои групово (АСП, Евролевицата), други - индивидуално (мога да изброя десетки имена, но нямам готовност да ги подреждам). От индивуалните бегълци значителна група инициираха новите пазарни субекти.

Тук имам предвид "кадри", които можеха да се заемат с реформата на политическо равнище. Такива хора, които биха могли да дадат новите политически формули, да запазят партийните структури, да продължат диалога със симпатизантите, да осигурят кадровото възпроизводство на левицата. В този смисъл (а не в друг) кадровото обезкървяване на БСП беше толкова мащабно, че когато червените депутати се оказаха обградени от тълпата на 10 януари 1997, единственото, което им хрумна беше да седнат на скришно и да пеят революционни песни.

До тия песни, макар и преизпълнен с резерви, смятах че ръководството на БСП "може да тръгне". Те бяха най-голямата политическа сила. Това значеше, че са носители на най-голямата политическа отговорност.

Значи в периода 1996-97 година политическите сили бяха стиганали до единодушие за това какво трябва да се прави в България. (Така се роди Декларацията за национално съгласие.) Но политическия субект, който можеше да продължи напред, не беше управляващата до този момент БСП. Напред можеше да продължи ОДС, които спечелиха народното доверие и казаха "Заедно можем!"

(Този лозунг е издигнат от Българския Демократичен Център ("люспите" от СДС) през 1992 година. За него лидерите на БДЦ бяха обявени за съглашатели - "не може да има - твърдяха опонентите от "истинското СДС" - съгласие между жертвите и палачите". Мнозинството от гласовитите "жертви" бяха добре поминували с власта преди 10 ноември.)

В момента ситуацията е подобна. Обсадени от всякъде от мразещ ги народ, управляващите от ОДС, клекнаха и запяха "революционни песни": НАТО, Европейската общност, с искрената надежда, че ще стане ЧУДО. Буквално за Чудо говореха. Заедно с други и Костов го говореше.

Не стана чудо. ОДС рухна, макар че имаше кадри и "воля да продължи". Рухна, защото народа искаше и иска - пред реформата всички да бъдат с равен шанс. Междуличностният антагонизъм, който е основен белег на капитализма, е непримирим враг на всеки опит да се създаде ново неравенство пред правилата на социалната игра. Не може да се говори за частна инициатива и да й се слага чиновнически намордник. Частникът (реализиран или само съзнаващ, че е свободен като "прост" гражданин) ще "купува" чиновника, ще му се подчинява, ще му трака токове, до момента, в който може да махне робията му.

Костов се заблуждаваше, че щом като играе ролята на "командир", работата му е вечна. Той падна в боя като фатмак мразен от войниците, които го гръмват в първото сражение. Същото се случи с Муравей, Надежда Михайлова, Катето Михайлова, Евгений Бакърджиев... Те май още не разбират, че простите войници имаха един патрон - бюлетинката, и го изгърмяха в изпъчените им гърди.

Други ще продължат по пътя, за който основните политически сили са съгласни. Съгласни са от БСП, от ДПС, от ОДС. Но водач ще бъде НДСВ.

Няма ли да се потрети историята?

Националното движение в момента решава неотложния въпрос по съставяне на правителството.

В следващите месеци Националното движение, наред с многото други задачи, трябва да изпълни едно предусловие, за да бъде успешно неговото управление. Това е партизиране на Движението. В печата вече се появиха предположения за посоката на тази партизация - създаване на либерална партия.

От 1991 година насам, резултатите от всички избори показват, че в България съществува значим центристки ориентиран електорат. Неговите гласове се разпиляват от множество малки партии, включително и от председателстваната от мен - Българска партия Либерали.

Мисля, че този електорат, беше "твърдото ядро" на гласувалите за Движението. Най-после те видяха общоприемлив лидер в лицето на Симеон Втори и добиха увереност, че гласовете им няма да бъдат разпиляни. Хареса им обещанието, че реформата ще продължи без конфронтация, т.е. без да има делба на свой и чужди. Хареса им обещанието да се потърси сметка от управляващите, които са престъпили закона.

Либералните партии, които, според мен, са сериозни и са участвали в избори (по реда на учредяването им: Българска партия Либерали, Либерален съюз "Нов избор", Либералния съюз на Желев) имат почти еднакви програми. И на трите организации програмите са писани общо взето от едни и същи хора, катопървоизточника е един: програмата на германските либерали. Тя за пръв път беше преведена през 1991 година и тази програма е една от многото причини за разцепването на СДС. Но това е друга тема...

Структурите на тези три партии са разгърнати приблизително върху структурата на Федерацията на клубовете за гласност и демокрация, която започна да функционира като партия от пролетта на 1990 година. Активистите на трите партии вече десетилетие наред се идентифицират с либералните идеи. В малките селища това дори е тяхното прозвище: Иван "либерала"... На много места в страната активистите на тези партии създадоха "гражданските сдружения"... Би било двусмислено, ако при съобщенията, че НДСВ ще стане либерална партия, аз и моите съмишленици запазим пълно мълчание.

Ако това съобщение е вярно, то според мен е основание за оптимизъм. Открива се възможност в България най-сетне да бъде създадена силна либерална партия - естественият политически субект на извършваните либерални реформи. Една от причините за неуспеха на реформата до сега е постоянното неглижиране на либералите. Без цялостна идея за обществото, което ще градим (то не напразно се нарича "либерално") власта неизбежно е хаотична. Няма как да очакваме успех на реформата, когато либералите в най-добрия случай са "съюзници-съветници" на управляващите социалисти и християндемократи.

Партизирането на НДСВ е сложен процес, но това е важна стъпка за кадрово и идейно обезпечаване на управлението, за създавана на система за подбор, отбор и развитие на кадрите, за установяване на международни политически връзки, за гарантиране прозрачността на власта, за ясната йерархия на политическата отговорност в общността на новите управляващи...

Петко Симеонов

 

[email protected]