27 октомври 2000

Във вестник "Труд" от 26 октомври беше публикувано сензационно интервю на Христо Бисеров - главен секретар на СДС. Бисеров, в името на новата коалиционна политика на СДС и като обявява президента Стоянов за обединител на демократичните сили, иска Иван Костов да напусне изпълнителната власт. Иска оставката му.  Да се върне в партията, за да докаже на дело новата коалиционна политика на СДС. Това било в интерес на СДС.
Йордан Цонев е направи изявления пред "Труд" в същата посока: Иван Костов да се върне в партията.

Веднага, още на 26 октомври, се състоя заседание на парламентарното мнозинство. Била е дадена думата на Бисеров да обясни позицията си.

Христо Бисеров и Йордан Цонев подадоха оставки. Христо Бисеров напусна партийния си пост и председателството на парламентарната комисия по национална сигурност, а Йордан Цонев председателството на комисията за бюджета.

След двете оставки имаше пресконференции. Ръководството на ОДС заяви, че е твърдо зад Костов. Самият Костов завърши своето изказване с явния намек, че Бисеров е недоволен от промяната на политиката на правителството в сферата на приватизацията. Подразбираше се, че са засегнати интересите на Бисеров.

Бисеров също даде пресконференция. Виждал съм го преди десетина години и впечатленията ми са много бледи: адвокат от провинцията, който се радва, че има важна работа със София. Беше близък приятел на Филип Димитров. Ф. Димитров го включи (1991 година) в една делегация на СДС от трима активисти, които гостуваха в Испания по време на местни избори. Домакини им бяха от партията на Аснар.

На пресконференцията Бисеров се държеше като развълнуван, достоен човек, от голям политически мащаб.
Не си е губил времето. С оставката си той даде заявка за лидерското място в СДС.

Петър Стоянов също направи изявления на 26 октомври по повод интервюто на Бисеров. Де факто Стоянов каза, че Бисеров говорил по принцип, с грижа за СДС, не правел личностни нападки...

В интервю за "Труд" от 27 октомври, Йордан Цонев изразява съжаление, че с Бисеров са останали неразбрани. Те са действали в интерес на СДС. Искали са СДС да победи в предстоящите избори.

На 27 октомври сутринта по радиото беше излъчено интервю със Светлана Дянкова - член на Националния изпълнителен съвет на СДС. Фактически тя подкрепи Бисеров, свърза неговата позиция с позиция на президента Стоянов и заяви след дълга пауза, че "това е друг разговор", когато я запитаха: трябва ли Костов да подаде оставка?

Засилва се впечатлението, че кризата в СДС е дълбока и е много възможно в следващите дни да има нови развития.

Засега са се очертали два лагера: единият, където е Петър Стоянов (с по-малко власт, но повече потенциал), другият, оглавяван от Костов (с повече власт, но морално изхабен).

В средите на опозицията личи удовлетворение. Споменават се предсрочни избори. Най-доволен изглежда Александър Томов. Във всяка негова дума личи надежда. Защо? Нямаме информация. Може би Томов знае нещо, което го вдъхновява. Но преди избори той е винаги такъв, така че може би си дава кураж.

Удовлетворението на опозицията (всички вън от ОДС и Евролевицата) е емоционално обагрено. Някои представители на мнозинството като Йордан Соколов, Муравей Радев, от време на време и самият Костов, имат поведение, което "танцува по нервите" на опозицията. Сега, сред челния сблъсък в ръководството на СДС, опозицията е в някакъв смисъл емоционално възмездена.

Социално-икономическото положение на България, независимо от официалните изявления, е драматично. Населението мизерства, бягството от страната е непрестанно, демографският срив продължава... Опозицията, с изключение на ДПС, няма готовност да управлява. След управлението на Виденов е трудно да си представим, че БСП, която в 1996 година не можеше "да строи капитализъм", през 2001 ще може да го прави. Тук "присъединяването към ЕС" е без значение. Вътрешните проблеми трябва да бъдат решени вътре в страната. Те не могат да получат решение с "присъединяване". А проблемите трябва и могат да се решат само по един начин - "капиталистически"... Знаем, че в ръководството на БСП има достатъчно хора, които прегръщат частната собственост с не по-малко усърдие от хората на СДС, но работата не е в частната собственост. Готовността на БСП да изгражда истински пазар с реална конкуренция в правова държава е на равнището от времето на Виденов.

Петко Симеонов

 

[email protected]