25 - 31 януари 2001



БОГАТСТВО И ПРЕСТЪПНОСТ


Стремежът към власт и богатство е една от постоянните характеристики на човека. По времето на тоталитаризма този стремеж се проявяваше в желание да се заемат позиции в тогавашната йерархия: важен функционер в комунистическата партия, голям началник в държавния апарат, управленец в стопанството, висш офицер в армията и органите за сигурност. Обобщено: стремежът към власт и богатство се реализираше чрез участие в бюрократично-апаратни игри. 
За масовия човек, който беше вън от апарата,  властта и парите пряко зависеха от интегрираността със системата или както тогава се наричаше "да имаш връзки". Дори сътрудничеството на Държавна сигурност даваше власт и увеличаваше "връзките", така че мнозина от "ченгетата", които днес заклеймяваме, служеха не заради идеята, а заради мекиците.
Една от причините за сгромолясването на комунизма беше явната му невъзможност да задоволи желанието на хората за власт и богатство.  Романтично казано, хората искаха "свобода на частната инициатива", а грубо изречено, те искаха "да не им се пречи да станат богати". С учени термини казано, те искаха "пазар и конкуренция", а
по същество се интересуваха от възможността "да докажат себе си, като спечелят богатство и  власт".
Вероятно капитализмът би понесъл стотици дефиниции и една от тях би била "общество,  което си поставя за основна цел създаването на прозрачни и лесно разбираеми правила  за трупане на индивидуално богатство". 
След 10 ноември имаше романтичен период, в който тази дефиниция намираше политическа реализация в дейността на хора, които искаха всички  да имат еднакви права в "борбата за индивидуално богатство". При по-внимателен прочит на документите и дейността на "първото СДС" ще се забележи, че това е една от целите му. "Първото" СДС беше елиминирано на два етапа - отначало дойдоха хора, които заявиха, че "комунистите" не бива да имат това право, а по-късно се появиха онези, които гръмко казаха "само ние-братовчедите  имаме това право". Така се стигна до пълна симетрия с другата страна на барикадата - с БСП.
Правителствата на БСП поради това катастрофираха. Те искаха само те да имат право да стават богати. На останалите позволяваха дотолкова, доколкото им бяха полезни за светлата идея.
В битката за богатство хората по принцип са неравнопоставени. Едни са родени с повече качества, други с по-малко. Но има неща, които не засягат индивидуалните ни различия.
Богатството се придобива:
- по цивилизован начин:
А. Чрез конкуренция (бързина на предлагането, качество на продукта, негова цена, атрактивност на предлагането и използването на продукта, ефективност на използването...) 
Б. Чрез наследство
- по варварски начин:
А. Чрез заграбване с използване на физически средства (включително убийства), кражби (включително интелектуални), нормативни хватки и властови лостове (включително корупция).
Б. Чрез продажба на забранени, лицензни, контрабандни или крадени стоки (наркотици, оръжие, проститутки, органи, цигари, алкохол, пиратски продукти, автомобили и пр.)
Придобиване се извършва в условията на:
- законодателство и социална практика, даващи равни възможности на всички да се конкурират и наследяват. Тогава в обществото доминират цивилизованите начини за забогатяване, по простата причина че само психопати биха рискували да се окажат в групата на крадците, побойниците, престъпниците.
- законодателство и социална практика, които не дават равни възможности на всички да се конкурират и наследяват. Тогава е налице оправданието за варварско поведение в социалната игра по придобиване на богатството. В налагането няма непозволени средства. "Правото" за използване на престъпни прийоми става общовалидно. 
Придобитото богатство трябва да се пази:
- от собственика, който е подкрепян от законите, полицията и съдебната практика.
- или то се пази от собственика, който не може да разчита на законите, полицията и съдебната практика. Собственикът е принуден да прибягва до самоуправство.

Положението у нас е такова, че са създадени блестящи условия за варварско поведение и самоуправство. Бумът на престъпността в последните месеци съвпада с абсолютното, неоспоримо от никого изчерпване на доверието, че управлението на СДС ще създаде условия за цивилизовано забогатяване. 
Реституционните закони уредиха и несъществуващи наследства от преди петдесет години: ипотекирани имоти, конфинскувани от Царя, придобити при действието на антиеврейските закони. С фалшифицирани документи се "реституираха" никога не притежавани от някои семейства имущества. Редом с това управленската и съдебна практика не урежда явни наследства. Наследствата от някогашните занаятчийски кооперации по същество бяха елиминирани. Селскостопанските имоти далеч не навсякъде са върнати.
В страната няма реална конкуренция, защото 
- държавните  монополи са недосегаеми (електричество, топлофикация, кабелни телефони, железопътен транспорт);
- бандитските групи имат важна подкрепа и поради това могат да диктуват цените на основни групи стоки и услуги;
- съществуват свързани с властта корпорации, които определят по договореност цените на  хляба, млечните произведения, месото, зеленчуците...;
- пазарът е залят с контрабандна и пиратска продукция (текстил, обувки, козметика, цигари, алкохол...);
- производителите и търговците са мачкани от  държавните чиновници.

Когато придобиването на богатство се извършва по варварски начини, престъпността ще расте, независимо от името на полицейския министър. На България е нужна власт, която да има волята да създаде пазар.  Българинът трябва да може да забогатява без страх, по цивилизован начин. 
За да стане това, самата борба за власт трябва да се води цивилзовано, с възможност за реална конкуренция на политическите идеи и организации... Но в това отношение Господ не е българин. 
Той изцяло ни е оставил в ръцете на две малцинства: едното, което властва по абсурден начин, и другото - наивно, романтично, идеалистично, неорганизирано, но право. На страната на кое от джуджетата ще застане българската публика? !
От едното публиката се страхува, а на другото се смее, макар че вече подозира:  битката между джуджетата е от приказките на ужаса. Публиката може и да не оцелее...

Петко Симеонов

[email protected]