12 - 16 октомври 2000
Положението в Югославия продължава да е особено важно за цялото българско общество. Управляващите направиха серия от изказвания, в които директно се твърди, че те, като власт, са най-добрите приятели на Югославия измежду всички нейни съседи. В момента в София се провежда поредната международна проява  за Югоизточна Европа. В изказването си премиерът Костов настойчиво подчертава нуждата от запазването на българската роля на Балканите.

Тия дни в София беше генералният секретар на НАТО лорд Робъртсън, имаше и други важни посещения, очакват се нови гости.

Между България и Югославия, преди това Сърбия, враждата е толкова стара, колкото и съседството на двете държави. Ясно е на всеки нормален човек, че с хилядолетни спомени напред не може да се върви. Времената са нови, нужна е мъдрост. Има четири проблема в нашите междудържавни отношения, застанали на пътя ни, но те са решими.

1. В България трябва да падне табуто за престъпленията на българските войски в някои части на Сърбия по времето, когато България е съюзник на Хитлеристка Германия. Вярно е, че това са територии, отнети от България по времето на предишни войни, когато населението е било българско, но военните престъпления са престъпления. България трябва да заеме ясна антифашистка позиция по въпроса.
2. Това трябва да бъде свързано с не по-малко категоричното разделяне на сегашното югославско ръководство с лъжата за "македонската нация". Сталин, Коминтернът и комунистическите партии на България и Югославия сътвориха тази "нация"  от тялото на бъгарския народ.  Отричането от лъжата е нужно заради морала на бъдещето. Който се чувства "македонец" - да си бъде такъв. В крайна сметка излъганата жена може да роди. Нейното дете има правата на всички останали хора.
3. В Сърбия правата на българското малцинство трябва да бъдат реално гарантирани. (Българите населяват Западните покрайнини.)
4. Двете страни трябва да направят всичко необходимо за развитие на крайграничната инфраструктура. Българи и сърби се разбират без преводач, при всекидневни контакти бързо се сприятеляват,  взаимната симпатия между обикновените хора е неприкрита, често се случва  границата да разделя селища, в които живеят едни и същи фамилии. Срамно е сегашното състояние на пътищата и телефоните. Малък е  броят на пропускателните пунктове на границата.
Тези проблеми не са сложни, те се крепят от предразсъдъци, зад тях не стоят български или сръбски икономически интереси. Напротив, икономическите интереси и на двете страни са за разчистване на глупостите от миналото.
Кощуница направи едно много важно изказване: името "Югославия" не отговаря на реалностите. Истина е. Нещо повече, името "Югославия" е заредено с агресия към бившите югославски републики. Това е все едно Русия днес да държи да бъде наричана "Съветски съюз". Няма разлика.

В България иначе няма ново - мизерията си е същата.
ЦСКА и Левски завършиха наравно в един слаб мач, но в предшестващите дни напънът на медиите да кажат нещо значително за "вечното дерби" беше забавен.
Грее слънце, топло е.
Но вие, посетителите на "Приказката България", запомнете едно име: Слави Трифонов.
Това е главната фигура в телевизионното шоу "Хъшове", което прекрати своето съществуване, а Трифонов започва всекидневно предаване в телевизията на Мърдок. Ако издържи на напрежението, това ще бъде един от най-влиятелните хора в България в следващите години. Струва ми се, че може.

 

Петко Симеонов

 

[email protected]