З А К О Н Ъ Т
 

(три години от щурма)

 

Някои лидери на синята партия отбелязаха тържествено третата годишнина от погрома върху  Парламента. Те смятат, че този щурм е предизвикал сдаването на властта от БСП, правят пряка връзка между щурма и идването на власт на СДС, разпространяват ласкави заключения за ролята на изпочупените прозорци и замеряните с камъни депутати и по-сетнешното политическо развитие на България. Идентифицират неуправляемата тълпа, атакувала Народното събрание, и достолепния български народ. Твърдят, че подпалването на Парламента е индикатор за възникването на гражданско общество в България...
 

Всеки, който познава вътрешно-политическото развитие на България и главните герои от есента-зимата-пролетта на 1996-97 година, знае, че това не е вярно. БСП си беше "пътник", нейното падане от власт беше въпрос на процедура. Отделен е въпросът, че ръководството на БСП беше "узряло" за валутен борд, за НАТО, за европейската интеграция на страната, за тоталната приватизация... То обаче нямаше моралните ресурси да върви по пътя, поет от Костов. То нямаше да издържи вътрешнопартийния натиск на ретроградните сили в червените редици. БСП трябваше да се махне от властта и тези, които трябваше да направят това, го знаеха... Защото България като цяло беше поела пътя към Европа.
 

Каквото се е случило, се е случило. Но тържества са излишни.
 

Да се напада свободно избран Парламент, в която и да е страна, при каквито и да са обстоятелства, е вандалщина.
 

Да се помолим Богу това никога да не се повтаря в България. Да се надяваме, че поне някои от хората, държащи запалените свещи на тържеството, за това са ги запалили.

 
 
Петко Симеонов