1 - 14 февруари 2001



ЦАРЯТ

 Хората от моето поколение, което след някоя и друга година се пенсионира, е живяло с ясното съзнание, че в България управлява БКП, но в Мадрид живее Царят - Симеон ІІ. От време на време до провинцията достигаше някоя прясна новина за "Симеончо", както беше наричан в просторечието. Бил се свързал с нашите колоездачи в Обиколката на Египет? Учил в САЩ. Някъде в чужбина бил представен като "български цар". У нас медиите се възмущаваха.  Разчуваше се, когато му се раждаха децата. Някои го бил видял - приличал на баща си. Били си казали здрасти. Слухово, легендарно Симеон ІІ беше част от живота. 
Той присъстваше и в често употребявания израз "ще си живея като Симеончо". 
Този израз означаваше, че някой ще живее много добре. Такава беше представата за "царя". Той живее леко, богато, безгрижно, абе, "царски  живее". 
Политическо  разбиране за ролята на Царя на равнище на всекидневието липсваше, а в господстващото обществознание монархията беше отживелица. Нещо архаично. 
По същия начин  /като нещо архаично/ множеството възприе, ако не се лъжа през 1990 година, завършека на обръщението на Роналд Рейгън към българския народ "Бог да ви закриля". 
Какъв "бог"?! Този е съвсем остарял. Бог няма! 
... Западът беше модерен с колите, музиката, танците, телевизорите... Той беше модерен със свободите, демократичните избори, независимата съдебна власт... Заслужаваше да му подражаваме в организацията на научните изследвания. В мотивацията за труд... 
Но монархията и религията бяха "изостанали" работи. 
Когато започна Промяната с нейното безкрайно митингуване, един от проблемите на първите прояви беше - мястото на попа.  Кой, как и изобщо да се допуска ли свещеник като оратор на първите митинги?! Това беше реално дискутиран въпрос. 
Поради стечение на обстоятелствата - до 10 ноември работех като социолог - имах сравнително ясна представа за ролята на религията в обществото и за съвремената монария като форма на държавно устройство. 
Ръководех митинга на СДС на 10 декември и имах оперативни възможности да въздействам за определяне на ораторите на останалите митинги. 
Свещениците по-лесно стигаха до микрофона. На монархистите в първите месеци беше определено трудно. Нелепото словосъчетание "монархо-фашизъм", което беше натоварено с крайно отрицателно съдържание, беше живо. След промените с него масово се спекулираше  в оперативната политика. 
В редиците на СДС важна роля играеха войнствени републиканци: БЗНС "Никола Петков", Клубът на репресираните след 1945 година, БСДП, Екогласност, Зелената партия  и самият председател - Желю Желев. 
Монархистите бяха изтикани  в периферията на събитията. Сред лидерите на СДС имаше монархисти, но те достатъчно ловко използваха името на Симеон ІІ в подходящи за тях случаи и после бежешката се дърпаха. 
Не съм в състояние да се спирам върху конкретни случаи, но в първите години нещата бяха такива.
Постепено, благодарение  на поведението на Симеон ІІ,  монархистите, макар да бяха организационно раздробени и  проблемни в кадрово отношение, заеха своето място в реалната политика. Симеон ІІ със своята интелигентност, образованост и манталитет стана една от възможностите на българския преход. 
Това се разбира от СДС, Петър Стоянов и Иван Костов. Те добре съзнават, че включването на Царя в политическата игра тук в България /при определени условия/ означава: 

- съществуването на авторитет в страната, с който постепено ще започнат да се съобразяват всички политически сили;. 
- запазването на   единството на десницата ще бъде възможно само при приемането на неформалното лидерство на Симеон ІІ;
- отхвърлянето на това лидерство автоматично ще доведе до възникването на дясна политическа сила, която има реалната перспектива силно да накърни електоралното влияние на СДС. 

За Петър Стоянов и Иван Костов присъствието на Царя в България е свързано с ограничаване на тяхната власт. 

Каквото и да говорят от БСП,  присъствието на Царя им създава политически уют. Той е гаранцията  пред външния свят, че който и да дойде на власт в България,  външнополитическите приоритети на страната са неизменни, а процесът на реформата има още един силен коректив.
Или  - БСП ще гледа по-спокойно за бъдещето на външните контакти на страната при евентуално нейно управление. А това съвпада с общонационални интереси при неяснотите в предстоящите парламентарни избори. 

Присъствието на Симеон ІІ в активния политически живот на страната е положителен факт за нацията и държавата.  Той ще съдейства, надявам се, за укрепване на центристките тенденции и ускоряване на положителните промени. Несъмнено е, че неговото присъствие ще бъде важно за чуждите инвеститори.

Петко Симеонов

Послепис: Чаках да видя как ще се развият дебатите в парламента на 13 и 14 февруари.  Всеки от тях заслужава отделен коментар. Не може да се пренебрегва и отказа на работещите в радиото да приемат назначения им директор.
Все по-силно се очертава възможността  /възможност!/  за драматично сриване на властта. 
Петър Стоянов, Иван Костов, Стефан Софиянски са умни хора. Учудващо е, че  не разбират накъде вървят нещата. 
Дано не съм прав.
Никой няма интерес от политически драми.
Симеон ІІ трябва да участва в българския политически живот. 

 

[email protected]