Още по темата:

ЕКСПЕРТНО СТАНОВИЩЕ – 1

ЕКСПЕРТНО СТАНОВИЩЕ – 2

ЕКСПЕРТНО СТАНОВИЩЕ – 3

Mathematical Aspects of Electoral Systems

 


 

НОВО ПРИМЕРНО РАЙОНИРАНЕ

И ИЗБОРНА СИСТЕМА[1]

 

Михаил Константинов

Централна избирателна комисия

e-mail: mikon@abv.bg

 

Положението днес. При всички смесени изборни системи, а и при използваната у нас от 1991 г. пропорционална система, стои въпросът с районирането. Многомандатните изборни райони (накратко райони), съвпадащи като цяло с областите, са много различни по население и предварително определените за всеки район мандати също силно се различават. В 5-те най-малки района (Видин, Габрово, Силистра, Смолян и Търговище) се разпределят по 4 мандата, а в най-големия Варна – 14 мандата. Така максималното отношение при мандатите е 14/4 = 3.50, а при населението е 459 613/112 604 = 4.08 (за Варна и Видин според данни на НСИ от 31.12.2007 г.), което показва голяма диспропорция.

Тази диспропорция е една от причините за вътрешно-партийното изкривяване през 2005 г., когато листата на БСП в София-1 взе един мандат с цена 62 206 гласа, а листата в Ямбол взе цели 4 мандата на цена 6 895 гласа всеки. Полученото отношение от над 9 пъти в цената на мандатите не можа да бъде обяснено популярно и хората останаха с впечатлението, че системата е манипулативна или най-малкото несправедлива. Последното очевидно е вярно.

От подобен характер е изкривяването, при което дадена партия печели гласове повече от районната изборна квота, но няма депутат в съответния район. Емблематичен тук е примерът с Кърджали, където през 2005 г. БСП не спечели мандат. Министърът на културата и до днес мисли, че тогава ЦИК го излъга (това е шега).

Друга причина за тези изкривявания е, че спечелените мандати са според гласуването, а определените по райони мандати са според населението.

 

Какво да се прави? Изкривяването може да се избегне, ако в страната се формират само 20 района чрез обединяване на някои от досегашните. Тогава максималното отношение в предварително определените мандати ще бъде 15/9 = 1.67, а при населението то ще е 478 495/273 765 = 1.75, вж. таблицата по-долу.

Новото районно деление може да се използва както при пропорционални, така и при мажоритарни избори. Например, при смесена избирателна система, ако във всеки от районите се избират по двама мажоритарни кандидати, формулата за отношението мажоритарни към пропорционални мандати ще бъде 40:200 (сега обсъжданата формула 31:209 съдържа тежки диспропорции).

 

Изисквания при районирането. Обединяват се (някои) досегашни райони, като не се допуска разделяне на стар район. Иска се населението на новите райони да е приблизително еднакво. При предложеното примерно райониране средният брой мандати е 12, а средното население е 382 012 души за един район (по данни на НСИ от 31.12.2007 г.).

 

ПРИМЕР ЗА НОВО РАЙОНИРАНЕ

 

   Нов район

Население

Стари манд.

Нови манд.

1 Благоевград /Кюстендил

478 495

15

15

2. Бургас

420 095

13

13

3. Варна

459 613

14

14

4. Видин/Монтана

273 765

10

9

5. Враца/Ловеч

358 179

12

11

6. Габрово/Велико Търново

411 982

13

13

7. Добрич/Силистра

334 036

11

11

8. Кърджали/Хасково

418 378

13

13

9. Пазарджик/Смолян

422 286

13

13

10. Перник/София окръг

395 284

13

12

11. Плевен

297 928

10

9

12. Пловдив град

339 184

10

11

13. Пловдив окръг

365 937

11

12

14. Разград/Шумен

332 621

11

11

15. Русе/Търговище

385 779

12

12

16. Сливен/Ямбол

350 261

12

11

17. София – 1 (бивш МИР 23)

435 996

13

14

18. София – 2 (бивш МИР 24)

383 830

11

12

19. София – 3 (бивш МИР 25)

420 962

12

13

20. Стара Загора

355 626

11

11

      БЪЛГАРИЯ

640 240

240

240

 

(в графата “стари мандати” са дадени мандатите на новия район като сума от мандатите на старите райони, които го образуват. В графата “нови мандати” са дадени мандатите на новите райони, пресметнати по метода на Хеър-Нимайер въз основа на данните за населението на НСИ от 31.12.2007 г.)

При новото деление 22 стари района се обединяват по два и 9 стари района се запазват.

 

Сравнение. Характеристиките на новото примерно райониране са както следва: среден брой мандати 240/20 = 12, относително максимално отклонение от средния брой 3/12 = 25% и относително средно-квадратично отклонение 13%.

За сравнение, средният брой мандати при старото делене е 240/31 = 7.74, максималното относително отклонение е (14–7.74)/7.74 = 80.8% и относителното средно-квадратично отклонение е 39.9%.

 

Така характеристиките на новото примерно райониране са 3 пъти по-добри от тези на старото.

 

Вариант. Възможно е и по-укрупнено райониране, при което се формират 9-10 нови района с до 27 мандата всеки.

 

НОВА ИЗБОРНА СИСТЕМА

 

Недостатъците на действащата от 1991 г. у нас пропорционална изборна система са основно два.

·        Твърди партийни листи, които не се харесват на хората.

·        Вътрешно-партийни изкривявания, които не се харесват на партийния апарат.

На свой ред при преференциалните изборни системи възникват следните проблеми.

·        При висок праг (над 8%) системата не действа и е само за заблуда на избирателите. Същевременно партийният интерес е защитен, защото преференциите не могат да разместят листите и лидерите си осигуряват място в парламента. Така “хората губят, партиите печелят”.

·        При нисък праг (под 3%) системата действа и хората имат реален избор и стимул да се възползват от тази възможност за гласуване. Същевременно е възможно листите да бъдат съществено пренаредени и партийните лидери се чувстват уязвими. Така “хората печелят, партиите губят”.

         

          Забележка. Когато партийният глас се зачита само през валидна преференция, прагът може и да е малко по-висок без да се блокират предпочитанията на хората. Нещо повече, такава система (както в Полша и Финландия) допълнително стимулира хората да мислят и да избират.

 

Може ли да се направи така, че и вълкът (партиите) да е сит, и агнето (хората) да е цяло цяло? Може, и решението е

 

регионални листи с нулев праг + национална листа

 

При това колко мандата ще се раздават през националните листи зависи от вота на избирателите. Очаква се от 40 до 60 мандата да се разпределят по този начин, което ще гарантира избиране на висшия партиен апарат.

 

Действие на новата система. Народните представители за всяка партия или коалиция се избират от 20 (или 10) районни и една национална листа. Районните листи са гъвкави, като се гласува с една преференция и няма праг за зачитане на преференциите. Дължината на районната листа не надхвърля броя на мандатите в района. Кандидатите се подреждат и избират по намаляващ ред на получените в района преференции. Гласът за партия или коалиция в страната се зачита само, ако е подаден чрез валидна преференция за един кандидат. Националната листа е твърда. Всеки кандидат може да се регистрира само в една районна листа и в националната листа. Допускат се независими кандидати само в един район. В чужбина се гласува само за партии и коалиции и не се използват преференции.

Вариант. Всеки избирател има до три преференции (първа, втора и трета), които отбелязва с числата 1, 2 и 3. Първата преференция носи 3 точки, втората – 2 и третата – 1. Кандидатите се подреждат и избират по намаляващ ред на получените точки (подобна е системата в Ирландия).

 

Системата включва следните стъпки.

 

1. Страната се разделя на (примерно) 20 района с предварително определени мандати пропорционално на населението по метода на Хеър-Нимайер.

2. За всеки район се пресмята районна изборна квота, равна на частното на всички действителни гласове в района и броя на определените за този район мандати.

3. Независим кандидат е избран, ако е получил гласове, не по-малко от районната изборна квота (т. 2). Подадените за независим кандидат гласове не участват в последващото разпределяне на мандатите.

4. За всеки район броят на предварително определените мандати се намалява с броя на избраните в този район независими кандидати. По-долу под “брой мандати в района” се разбира така намаленият брой мандати.

5. Пресмята се национална бариера за партии и коалиции, равна на 4% от сумата на всички действителни гласове на национално ниво за партии, коалиции и независими кандидати, вкл. гласовете от чужбина.

6. Само партии и коалиции, получили гласове не по-малко от националната бариера, участват в разпределението на мандатите. По-нататък под “партии и коалиции” се разбират такива партии и коалиции. Подадените за останалите партии и коалиции гласове не участват в последващото разпределяне на мандатите.

7. Гласовете от чужбина за всяка партия и коалиция се разпределят по райони, като се добавят към вече получените там гласове. Разпределянето става по метода на Хеър-Нимайер пропорционално на вече подадените по райони гласове за партиите и коалициите.

8. Във всеки район се пресмята районна цена на един мандат, равна на сумата от гласовете за партиите и коалициите (с прибавени гласове по т. 7), разделена на броя на мандатите в района.

9. Във всеки район за всяка партия и коалиция се пресмята дробен брой мандати, равен на частното от гласовете за партията или коалицията в района (с прибавени гласове по т. 7) и районната цена на един мандат. Дробният брой мандати е сума от цяла част и остатък.

10. Във всеки район всяка партия или коалиция получава толкова мандати от районната си листа, колкото е цялата част на дробния й брой мандати. Получените мандати се персонифицират по намаляване на подадените за кандидатите преференции в района.

11. Пресмята се национална цена на един мандат, равна на частното от сумата от гласовете за партиите и коалициите в цялата страна и чужбина и броя на всички мандати, които се разпределят между партиите и коалициите.

12. За всяка партия и коалиция се пресмятат гласовете за национални листи. Тези гласове са разликата от гласовете за партията или коалицията в цялата страна и чужбина, и общия брой на спечелените от партията или коалицията мандати в районите, умножен по националната цена на един мандат. Когато броят на гласовете за национални листи е отрицателно число, то се приема равно на нула.

13. Неоползотворените по т. 10 мандати се разпределят между партиите и коалициите пропорционално на техните гласове за национални листи (т. 12) по метода на Хеър-Нимайер. След тази стъпка всички мандати са разпределени.

 

Забележка. Метод на Хеър-Нимайер (т. 1, 7 и 13) е методът на най-големия остатък с квота Хеър. Районната изборна квота (т. 2), националната бариера (т. 5), районната цена на един мандат (т. 8) и гласовете за национални листи (т. 12) може и да не са цели числа. Остатъкът на дробния брой мандати (т. 9) е неотрицателно число, по-малко от 1.

 

Накратко, системата действа почти пропорционално по райони и пропорционално на национално ниво. Преференциите са разбираеми и действащи, а около 1/5 от мандатите се разпределят през национални партийни листи. Така новата система предлага мажоритарен избор, но без дефектите на механично смесените системи и без вътрешно-партийните изкривявания при старата система.

 

Особеностите на системата са както следва.

а) Всички гласове за партиите и коалициите се оползотворяват, включително тези, които не са произвели мандати в районите.

б) Системата действа почти пропорционално на районно ниво и пропорционално на национално ниво, като се избягват вътрешно-партийните изкривявания.

в) Преференциалното гласуване с нулев праг в районите дава възможност за истински избор и внася реален мажоритарен елемент в системата. Друг мажоритарен елемент е възможността за избор на независими кандидати.

г) Интересът на партийните лидери е защитен от наличието на национални листи.

д) Ако N партии и коалиции преминат националната бариера, от националните листи ще бъдат избрани около 10*N депутати. Във всеки район броят на избраните от районните листи депутати ще бъде приблизително равен на броя на предварително определените за този район мандати, намален с N/2.

е) при очаквани 5 партии в следващия парламент, във всеки район избраните депутати ще са с 2-3 по-малко от предварително определените мандати, а през националните листи ще се разпределят общо 50 мандата.

 

Въпроси и отговори.

В1) Може ли тази система да се използва при старото райониране? Може, но резултатите в малките райони ще бъдат по-неравномерни. Партиите, обаче, ще си раздадат повече мандати чрез националните листи, а именно около 15*N, или очаквано около 80.

В2) Има ли “загубени” гласове? Има – губят се гласовете за неизбраните независими кандидати, както и за партиите и коалициите, които не са преминали националната бариера. Впрочем, тези гласове се губят и сега.

В3) Може ли гласовете от чужбина просто да се прибавят към националния пул, а не да се разпределят по райони? Може, но това би могло да изкриви резултата и в двете посоки при партии с по-масивен вот от чужбина.

В4) Не може ли всяка партия или коалиция просто да събере неоползотворените си остатъци и така да попълни мандатите си от националната листа? Може, но ще се получат по-непропорционални резултати. Причината е, че остатъците могат да имат различно “тегло”, докато гласовете за национални листи вече имат еднакво тегло

В5) Колко мандата ще се разпределят през районните листи и колко – през националните листи? Това зависи от профила на подадените в района гласове. Ако например има пет партии и в даден район те всички са получили остатък 0.8, то за националните листи остават 4 = 5 х 0.8 мандата. Ако партиите имат остатък 0.2, за националните листи остава 1 = 5 х 0.2 мандат (разбира се, този пример е изкуствен).

В6) Правени ли са експерименти с данни от предишни избори? Експериментите с данни от предишни избори показват, че резултатите са практически същите, но без вътрешно-партийните изкривявания (изчезва феноменът “Румен Овчаров-2005”). Това е видно от приложената таблица с проиграване на изборните данни от 2001 г. За 2005 г. резултатът е практически същият.

В7) Възможно ли е и кога отклонение от пропорционалността на национално ниво, която пропорционалност при старата система е гарантирана? Такова отклонение може да се случи, ако има “много мързеливи” райони (гласува се много под средното за страната) и съответно “свръх активни” райони (гласува се много над средното за страната). Такива отклонения не са наблюдавани и не се очакват. При механично смесените системи впрочем има по-големи отклонения от пропорционалността. Друга причина може да бъде голям брой “загубени” гласове в даден район, подадени за неуспешни независими кандидати, или за партии и коалиции, които не минават националната бариера.

Описаните в т. д) и е) числа са получени както следва. Ако N партии и коалиции влязат в парламента, във всеки район мандатите ще се разпределят между N листи. Средната сума от остатъците на N случайни числа (дробните мандати) е N/2 и така във всеки район ще остават неразпределени средно N/2 мандата. Това прави 20*N/2 = 10*N мандата общо, които остават за националните листи. По-общо, при R на брой райони за националните листи остават R*N/2 мандата.

При очаквани 5-6 партии в следващия парламент, мандатите за разпределяне през националните листи ще са 50-60, средно 55. Така всяко партийно ръководство може да пресметне колко души ще вкара през националната листа, като умножи 55 по очаквания дял от действителните гласове. Например, ако партията има дял 10% от националния вот, то при 67% избирателна активност (около 3 900 000 – 4 000 000 гласували) партията ще има 10/67 = 15% от гласовете и съответно около 8 (0.15*55 = 8.25) избрани депутати през националната листа. Този резултат може да се умножи по 1.05, ако се допусне, че 5% от гласовете ще бъдат подадени за партии, които не минават бариерата. Това вече дава 9 избрани депутати от националната листа.

Формулата за груби, но достатъчно точни пресмятания е както следва. Нека социолозите прогнозират за партията p% от целия вот и нека се очаква избирателна активност a%. Тогава вероятно партията ще спечели около 1.05*240*p/a = 252*p/a мандата общо. От тях от националната листа ще влязат 1.05*10*N*p/a = 10.5*N*p/a на брой, където N е броят на партиите, които според прогнозите получават поне 0.04*a% от целия вот. Ако се очаква 67% активност, то за преодоляване на бариерата трябват 0.04*67 = 2.68%.

 

            Пример 1 (Парламентарни избори 2001). Симулационните резултати по новата система и резултатите по старата система с данните за парламентарните избори от 2001 г. са дадени в следващата таблица.

 

 

Спечелени мандати (2001 г.)

Партии

Райони листи

Национални листи

Общо

Резултат

2001

Разлика

НДСВ

107

13

120

120

0

ОДС

42

9

51

51

0

КБ

37

11

48

48

0

ДПС

12

9

21

21

0

Общо

198

42

240

240

0

 

Тогава 4 партии и коалиции преминаха бариерата от 4% (колонка “Партии”). В колонката “Райони листи” са дадени мандатите, които партиите и коалициите биха спечелили по райони, а в колонката “Национални листи” – мандатите, които те биха спечелили през националните си листи по новата система. Сумата от районните и националните мандати е дадена в колонката “Общо”, а в колонката “Резултат 2001” са дадени мандатите, разпределени през 2001 г. по старата система. Вижда се, че на национално ниво няма разлика!

Забелязва се и друга тенденция: при новата система по-големите партии разпределят по-малък дял от мандатите си през националните листи, а по-малките разпределят по-голям дял. Това е показано в долната таблица.

 

Партия

Дял мандати през

националните листи в %

Дял мандати

от 240 в %

НДСВ

10.83

50.00

ОДС

17.65

21.25

КБ

22.92

20.00

ДПС

42.86

8.75

 

Подобни са и симулационните резултати с данните от парламентарните избори през 2005 г. Тогава най-малката коалиция БНС имаше 13 мандата и всички те се спечелиха от водачите на 13 районни листи. Същевременно по новата система всичките 13 мандата щяха да се персонифицират през националната листа на коалицията! И съответно някои лидери на БНС нямаше да треперят до последно дали попадат в парламента (шансът водач на листа на БНС да стане депутат през 2005 г. средно беше 13/31 = 42%).

 

Без да се впускаме в дебрите на политическата психология и формалния анализ е ясно следното. Новата система отразява точно влиянието на политическите сили в обществото на национално ниво, премахва вътрешно-партийните диспропорции, внася успокоение при реденето на листите (то и самото подреждане вече не е толкова важно), гарантира избиране на лидерите без да е нужно парашутирането им като водачи на листи, премахва лъжата “кандидатиране в два района”, силно стимулира местния апарат да бъде ефективен в предизборната кампания и най-важното: предлага реална възможност за избор на хората. Естествено, всички няма да са щастливи. Но пък и пълното щастие нито е нужно, нито е възможно.

2008 г.

 


 

[1] Това е съвместна разработка с Николай Вълчанов и Димитър Димитров.

 

Още по темата:

ЕКСПЕРТНО СТАНОВИЩЕ – 1

ЕКСПЕРТНО СТАНОВИЩЕ – 2

ЕКСПЕРТНО СТАНОВИЩЕ – 3

Mathematical Aspects of Electoral Systems



 


[email protected]