Кога ще бъде построена магистралата София - Ниш

 

http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=259133
 

 



 

В петата разменена президентска визита между България и Сърбия от 2000 г. насам (според статистиката само Георги Първанов е бил в Белград 2 пъти, Светозар Марович, Борис Тадич и Петър Стоянов са си гостували съответно по веднъж) и вероятно 8-9-ата на високо равнище (ако се броят и премиерските) за вероятно стотен път медиите бяха осведомени, че строежът на автомагистралата Ниш - София, аха, да започне.

Разменени бяха поредните уверения и дежурното клише, че смесената комисия работи все по-конкретно по този въпрос, че вече е уреден (или поне измислен) казусът с финансирането и въобще проектът ще тръгне.

Това заедно със смущаващо ниския стокооборот и не особено активните икономически връзки било единственото петънце върху иначе все по-блестящите и добри отношения между България и Сърбия, обобщава дежурно всеки държавен глава, преди да се раздели дружески с комшията.

След което се качва на държавния самолет и комфортно отлита обратно.

В дадения случай президентът Първанов отлита първо със самолета за Ниш, а после с хеликоптер за "столицата" на българското малцинство Димитровград, за да се срещне със сънародниците ни. По план домакинът му Борис Тадич също трябваше да се възползва от въздушния транспорт, за да го чака там.

В това, разбира се, няма нищо лошо. Времето на държавните глави и премиерите е ценно, то трябва да се уважава и пести. Само че, ако искат наистина да свършат някаква работа, въпросните лидери трябва поне веднъж да изминат основния балкански международен маршрут, свързващ София с Белград, а нататък - със Загреб, Любляна и Виена, на четири колелета или с влак, както се налага на всеки друг човек.

Вероятно тогава биха установили колко по-лесно е да се стигне до Централна и Западна Европа или дори САЩ, отколкото до най-близкия съсед.

Самолетни връзки между София, Белград и Загреб, разбира се, няма въпреки многогодишните спрягания и на този въпрос. Влакът се явява най-сериозното превозно средство, което обаче миналата година беше буквално прекъснато в продължение на месеци заради ремонти и електрифициране. След като тръгна пак, неговият "единствен" дефект остава, че изминава разстоянието от 350 км за над 10 часа, към което трябва да се прибави задължителното закъснение от поне час-два... Пък и влакът се явява някаква отживелица, а основният туристически и търговски трафик от години преминава през осеяния с дупки участък от София до границата, а след това през още по-"романтичната" Сичевашка клисура в сръбската страна, където "главният" път се състои от две тесни ленти, осеяни с пробойни като окопи, гарнирани с 13 неосветени и опасни тунела, от които през зимата тече или падат ледени късове. Всъщност, както се диви всеки препатил, маршрутът до Ниш си изглежда съвсем като декор за снимки на филми от периода на 30-40-те години на миналия век или примерно за продължение на партизанската епопея в "На всеки километър"...

За съжаление обаче пътят въобще не е филмов мизансцен, а международният коридор, по който минава целият ни смущаващо нисък стокооборот със Сърбия и Черна гора, както и доста голяма част от международния трафик на тежко натоварени камиони от Азия и Турция към Европа. Любимата ситуация на всички настава, когато висок камион зацикли в някой от прекалено ниските тунели (защото може да премине само ако е точно в средата и гази и по двете ленти) и запуши трафика и в двете посоки.

Впрочем доста български журналисти имаха възможност да оценят прелестите на пътя от първа ръка, когато им се наложи да пътуват спешно към сръбската столица заради смъртта на Милошевич. Според потресаващите разкази на някои от тях разстоянието София - Белград отнема над 12 часа с автобус, пътуващ по редовна международна линия, от които над 6 часа се прекарат в пъплене, преди да се стигне до магистралата в Ниш, и още 5 часа на границата в очакване на доброто разположение на митничарите. Отделно пътят през клисурата беше затворен през зимата за месеци, за да се засипят поне някои от появилите се ровове по пътя, а движението беше отклонявано по още по-живописни междуселски пътища...

Инфраструктурният ад, който представлява главният ни маршрут към Европа, а не прекрасните и все добри двустранни отношения, вероятно обяснява защо стокооборотът със съседите е незначителен, а туризмът към България запушен в тясната ниша на предплатените туристи с ол инклузив пакети, които предпочитат да долетят и отлетят с чартърите си, без да оставят пари в който й да било друг бизнес в България освен в касите на туроператора си... Както и защо откъснатото чрез въпросните пътища българско малцинство в Сърбия има жизнен стандарт и доходи в пъти по-ниски от "вътрешността", а частните инвестиции в района са, меко казано, символични.

Но това вероятно няма да стане съвсем ясно на хората, които биха могли да ускорят изграждането на тази легендарна отсечка. Поне докато не ги сложат в кола и ги натирят така да се приберат в къщи. Вероятно доста би помогнало, ако компания по време на воаяжа им правят и министрите на транспорта, инфраструктурата и икономиката на двете държави. Тогава наистина набързо биха се открили лостове за принуда да бъдат пуснати бързо в ход тежките машини, а бюрократите да идентифицират и мобилизират заинтересувани концесионери или подходящи еврофондове.*



*В интерес на истината този път българският президент Първанов поне е усетил дупките и качеството на пътя от българската страна, защото според предварителната му програма се прибра от Димитровград до София с кортеж, старателно избягвайки все пак романтиката на Сичевашката клисура.


Copyright 1998-2012 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени