Путин спечели в Чечения - на ужасяваща цена

Публикувано: Октомври 3, 2008

в. Гардиън
Президентът на Чечения Рамзан Кадиров седи пред свой плакат и плакат на руския премиер Владимир Путин по време на среща с журналисти в Грозни. Снимка: Ройтерс

Без въздушни свредели при кацането! Това е първата изненада в Чечения. За разлика от Багдад в наши дни и Кабул по време на съветската окупация, самолетите тук не захождат за кацане високо над летището, а после не накланят едното си крило в стръмна ужасяваща спирала, за да намалят риска от обстрел от земята, докато се приземяват. В Грозни те се спускат плавно над гори и села, явно уверени, че не ги причакват дебнещи бойци от съпротивата.

Изненада номер две - мащабите на възстановяването в чеченската столица. Преди пет години, когато за последен път посетих Грозни, той все още изглеждаше като развалините на Дрезден или на Хирошима - една разрушена улица след друга. Сега по главните улици се редуват нови девететажни блокове, магазини и кафенета. На централния площад работници полагат последните плочки пред най-голямата, както се твърди, джамия в Европа - бетонно копие на Синята джамия в Истанбул. Тя е финансирана и до голяма степен изградена с турска помощ и от турски инженери.

Високи бели бетонни огради свързват новите блокове, проектирани да прикрият пустошта, разрушените сгради и пълните с бурени кратери от бомби зад тях. Но мащабите и темповете на възстановяването са забележителни, за което заслуга има решителността на Кремъл да отпусне големи суми от петролните приходи, за да нормализира Чечения. Изминали са девет години, откакто руските войски си върнаха контрола над Грозни през втората война тук. Едва от година и половина обаче, след като президент стана новият фаворит на Москва Рамзан Кадиров, парите се изливат в достатъчни количества.

Новост е и отсъствието на руски войници и на части на вътрешното министерство от улиците - модел за намаляващо усещане за присъствие, който американците започнаха да имитират в Багдад. Руснаците имат бази и казарми близо до летището и на други места в покрайнините на Грозни, но сигурността е в ръцете на чеченските части на Кадиров. Магистралите, които преди бяха осеяни с руски пропускателни пунктове, в момента са отворени и не се контролират.

Независимо дали ви харесва или не, Русия спечели тази война. Рядко се случва чуждестранни окупатори да победят бунтовници националисти, подкрепяни от етническото мнозинство. Спомнете си Виетнам и Алжир като драматични примери за провал. Постижението на Британия в Малая, възхвалявано в Уестпойнт, Сандхърст и други военни академии като достоен за учебниците успех, се коренеше в това, че бунтовниците бяха от китайското малцинство в страната.

Подобно на мнозина наблюдатели, аз никога не съм очаквал Русия да стигне дотук, особено след като категоричната й победа в първата война в Чечения през 1996 година се срина за една нощ, когато партизани проникнаха в Грозни и организираха мащабен бунт. Путин обаче не е Елцин. Той води дълга игра и дори говорителите на оставащите опозиционни активисти, с които разговарях извън Русия, приемат, че войната е свършила, поне за това поколение. Сега няма възможност за обединена национална съпротива, а не искаме военни лидери като Горските братя в следвоенна Украйна, заяви един от тях, припомняйки за въоръжените националисти, които се бореха срещу съветската власт в продължение на десетилетие след Втората световна война.

Успехът на Русия в Чечения дойде на ужасяваща човешка цена чрез огромна огнева мощ, мъчения на заподозрени бунтовници, целеви убийства на партизански лидери и умели манипулации с предлагане на пари и амнистия. Москва използва и задълбочи вътрешните разногласия в чеченското национално движение. Бащата на Рамзан Кадиров беше умерен ислямист, който се сражава с руснаците в първата чеченска война. През 2000 година обаче той мина на страната на противника, за да се изправи срещу уахабизма, който набираше позиции пред светските лица сред бунтовниците. Портрети на Рамзан, както навсякъде го наричат, красят стените на обществените сгради в цял Грозни. Щастие в служба на народа, пише под един от тях, със Саддам Хюсеинови размери, разположен на летището.

Покоите на Рамзан в близост до Гудермес включват изкуствено езеро, планина от стъклопласт в стил Дисни уърлд и колекция пантери и леопарди, съзерцаването на които той намира за отпускане след тежък работен ден. 30-годишният президент с луничаво лице и червеникава коса обаче се оказва неочаквано скромна личност. Това не е високомерен диктатор с тъмни очила, обграден от въоръжени телохранители, макар противниците му да казват, че той е създал безпрецедентна атмосфера на страх, в която никой не смее да го критикува. Кадиров може да е безцеремонен в изказа си. Говорейки за мозъка зад обсадата на училището в Беслан - Шамил Басаев, той каза на група журналисти миналата седмица, че някога е делял една стая с него и бързо осъзнал, че е опортюнист без истински убеждения. Бях много доволен, когато чух, че е бил убит. След това се натъжих, защото исках аз да го убия, каза той без лицето му изобщо да трепне.

Най-голямата ирония са щедрите възхвали на Кадиров за Русия. От нападенията на Руската империя от 19 век насам, нито един народ в Кавказ не се е сражавал толкова яростно с руснаците и не е страдал толкова. Въпреки това чеченският президент се хвали, че е изпратил чеченски войници в Южна Осетия рамо до рамо с руснаците. Чеченците никога не са искали отделна държава. Показахме, че ще останем в Руската федерация, каза той.

Според някои анализатори Кадиров може тайно да поиска руснаците да се оттеглят, когато техните пари въоръжат и обучат силите му и изградят наново републиката. Неговите противници приемат със смях тази идея и казват, че той изцяло зависи от Кремъл и, ако е необходимо, в Москва ще намерят и други чеченци, с които да го заменят.

Какво се случва тогава с мечтите за чеченска независимост? Замразени са, но не са забравени, казват националисти в изгнание, които винаги са били също толкова недоволни от внесения уахабизъм, колкото и Кремъл. Те посочват две причини за оптимизъм. Бомбардировките на Елцин, последвани от войната на Путин, принудиха огромното руско цивилно население да напусне Чечения. Заселниците си отидоха. В момента има само окупатори, обяснява един от тях. Втората причина е новата диаспора. Слава Богу, арабските държави не приеха чеченците като бежанци. Те са в безопасност от ислямско влияние. Всички чеченци отидоха на Запад, главно в Европа. Получават образование и един ден ще бъдат готови да се върнат, заяви изгнаникът.

По случайност втората причина беше заявена и от Кадиров по време на нашата среща. Остава да видим дали диаспората ще бъде готова да се завърне, докато нейният лидер е толкова робски обвързан с Москва.

По БТА

Обратно към "Русия"