ЛЕГЕНДИ И ПРЕДАНИЯ

 

НЯКОЛКО ЛЕГЕНДИ ЗА ПЛАНИНИ, СКАЛИ, ЕЗЕРА, РЕКИ И СЕЛИЩА

СМРАДЛИВОТО ЕЗЕРО В РИЛА

Казват, че това езеро е най-голямото от всички планински езера на Рила, Родопите и Пирин. То има сърцевидна форма и дълбочина около три-четири човешки ръста. Твърде хубаво и живописно, задънено до високата скалиста стена Смрадливия чал, езерото има тъмнозелени води. За Смрадливото езеро има много легенди, свързани с преследването и живота на свети Иван Рилски.

Имало някога силна и страшна хала, от която езерото се развълнувало и всичката му риба била изхвърлена на бреговете, които побелели от нейното множество. Тая риба, като измряла, напълнила със смрад всичките околни усои и бърда, та не могли да се отмиришат три години. Оттогава и до днес риба в това езеро няма и всички опити да я развъдят оставали несполучливи. Но от него водят началото си десетки рилски потоци и реки.

Едно от запазените живи и досега предания свързва езерото със свети Иван Рилски. Когато избягал от родното си село, огорчен и обиден, имал само една крава с теле. Закарал ги в Рила планина и заживял далеч от хората. Но съселяните му, които отишли на лов из тия места на планината, видели кравата и телето и решили да изпитат чудотворството на отшелника. Заклали телето и кравата, разделили месото, нарязали го и напълнили торбите си. После намерили свети Ивана, който обядвал сух хляб и вода. Поканил ги да хапнат и те. Спогледали се, посбутали се присмехулно и отчупили по залък от хляба. Той им се усладил и започнали да ядат. Яли всички, наяли се доволно, а върху каменната софра стояло все същото парче хляб.

- Какво носите в торбите си? - попитал ги отшелникът.

- Убихме две мечки - отговорили съселяните му, - и ще ги носим в село, да видят хората, че не са страшни.

И си тръгнали доволни, че са излъгали отшелника и той е повярвал в лъжата им. Но както си вървели, усещали, че товарите им се вмирисват. Смрадта така напоила планинския въздух, че едвам дишали. Като стигнали до езерото, хвърлили торбите с месото в тях. Миг след това спокойните езерни води буйно се развълнували и изхвърлили на бреговете огромно множество умрели риби. А наоколо плъзнали змии и гущери, които се повлекли след ловците. Те бягали, змиите след тях и ги преследвали чак до селото им - Скрино, Кюстендилско. Оттогава това езеро, лишено от риба, се нарича Смрадливо езеро.

 

 

 

 

 

Използвани източници:

Огнянова, Елена. Достигнало до нас. Предания и легенди. София, издателство "Отечество", 1984.

 


Copyright 1998-2012  “OMDA” Ltd.  ® All rights reserved.