РИЛА И
ПИРИН
Рила планина някога била жена
– разказвали хората от някогашното село Горни Пасарел, потънало под водите на язовир Искър. Името й било Рилка.
Оженила се тя за момък от горните земи. Името му било Пирин...
Рилка и Пирин се оженили против
волята на Рилкините родители. Не давали те единствената си щерка на
Пирин – не
знаели кой е, откъде е, чий син е, какъв занаят има и как ще изкарва
прехраната на жена и деца. Рилка била много красива и работна мома, но
луда глава – каквото й хрумне, това правела,
не слушала ни баща, ни майка.
Оженили се двамата луди-млади без
сватове и сватба, без песни и свирки, без родителска благословия.
Забягнали далеч от хората и се заселили в едно високо и пусто място.
Родили им се две деца
– момче и момиче. Кръстили ги Искър и Места
– никой не бил чувал такива имена дотогава.
Бащата ходел на лов, а майката
гледала къщата и децата.
Буйни и палави
били братът и сестрата. По цял ден се борели,
карали и биели, вдигали олелия до небето. Оплаквала се майката на
бащата, молела го да ги укроти с бащина дума и мъжка ръка. Ала Пирин не
чувал. Грижа му било да донесе храна и дрехи за челядта си, а
другото било грижа и занимание на майката. Веднъж братът и сестрата се
скарали жестоко, надумали си тежки думи, дори скочили да се бият.
Вдигнала майката ръце да ги възпре и в мъката си през сълзи проклела:
– Да даде Господ да се разделите и
никога вече да се не видите или срещнете. От вас хората да се плашат и
бягат, с гадини, с риби и жаби да живеете. Дано и аз се вкаменя, та дума
да не продумам и глас да не вдигна да ви повикам, обич и милост към вас
да нямам. Дърветата да ми станат рожби, снагата ми на земя и камък да се
стори, сълзите ми извори да станат и от тях реки и потоци да се ройнат,
сладостта им за чудо и приказ да бъде. И дай боже, ако те има, и Пирин
да се вкамени и да стане като мене, та да не му се присмиват хората, че
е баща на такива буйни и проклети деца.
Още не издумала Рилка тежката
клетва и във висинето се явила силна светкавица и разсякла небето, чул
се страховит гръм и в миг тя се претворила на планина - такава, каквато
я виждаме и сега. По същото време Пирин, който бил далече някъде на лов,
също се вкаменил и се сторил на планина - Пирин планина. А двете дечица
станали реки. Момичето Места било по-кротко и хрисимо, повело водите си
полека надолу из планината, а момчето
– Искър, буен и нетърпелив, се юрнал напред, пресякъл планината, спуснал се стремглаво надолу в
полето и като нямало къде да свърти водите си, а те наедрявали и се
усилвали от майчините сълзи, ги повел към Балкана, проправил си път
и се слял с водите на Дунав
– буен и неудържим като него.
Оттогава той не е чул нищо за
сестра си, както и Места не чула дума за Искър. Майка им ги гледа до
някое време, а после ги губи от погледа си. Пирин никога не вижда Искър
и постоянно тъгува за мъжката си рожба. Затова тая негова страна, която
гледа към Софийското поле, винаги е тъмна и зелена, рядко я огрява
слънце. По-често спира бащински поглед на Места и тогава се усмихва,
разхубавява се и мами хората към себе си, та и те да погледат от високо
хубавата му дъщеря и да й се порадват заедно с него.
* В древността планината
е известна с името Дунакс, а днешното си име, според проф. И. Дуриданов,
е добила от славянската дума рити (рия). Тя е най-високата планина на
Балканския полуостров, като заема площ от 2629 кв. км. Около една трета
от площта й надвишава 2000 м надморска височина. Има безброй буйни
потоци, бързотечни реки и водопади. От нея водят началото си реките
Марица, Искър, Места и Струма. В нейните пазви е скътан и прочутият
Рилски манастир -
светилник на българщината през вековете.
Национален парк Рила
(външна връзка)
