ЦК на БКП
(Централен комитет на Българската комунистическа партия)
    Върховен управляващ орган на Българската комунистическа партия между нейните конгреси. Заседанията на ЦК се наричаха пленуми. На тях се "узаконяваха" решенията на Политбюро (политическото ръководство на БКП, състоящо се обикновено от около десетина души), Секретариата на ЦК на БКП (изпълнителното ръководство на БКП, състоящо се от неколцина "секретари", като ръководител им беше "първият" или "генералният" секретар - Тодор Живков) както и различните преки "предложения" на Тодор Живков. В цялата история на българския тоталитаризъм няма нито един случай, в който пленум на ЦК да се е противопоставил на Политбюро, Секретариата или на Тодор Живков. На публиката не са известни случаи при гласуванията на пленумите да е имало въздържали се или гласували "против". Решенията на пленумите (както и на конгресите, и на Политбюро, и на Секретариата) бяха задължителни за всички държавни и стопански органи съгласно действащата тогава Конституция. В този смисъл ЦК на БКП, както и Политбюро, Секретариата и конгресите на БКП, по същество съвместяваха в себе си единството на изпълнителна, законодателна и съдебна власт. Решенията на ЦК на БКП не винаги се огласяваха, а публичното им критикуване беше невъзможно.