КРЪГЛАТА МАСА
(3.01.1990 - 14.05.1990)
Пълна стенограма
КОНСУЛТАЦИИ

Консултации с ръководствата 
на обществените организации, 
творческите и други съюзи по въпросите на Кръглата маса 

3 януари 1990 година, 9:30 часа 
3 януари 1990 година, 15:00 часа 

Стенографски протокол на предварителните консултативни срещи с ръководството на СДС по провеждането на Кръгла маса

3 януари 1990 година, 11:40 часа 
3 януари 1990 година, 17:30 часа 

4 януари 1990 година, 15:00 часа 

 

ПОДГОТВИТЕЛНИ ПРЕГОВОРИ

 

Стенографски протоколи на предварителните заседания на Националната кръгла маса 

Между делегации на БКП, БЗНС и народни представители и делегациите на обществено-политическите формирования в страната, творчески и други съюзи и организации на религиозни общности


18 януари 1990 година, 14:30 часа 
 

Между представители на БКП, БЗНС, народни представители и СДС

16 януари 1990 година, 14:30 часа 
18 януари 1990 година, 10:00 часа 

 

ОФИЦИАЛНИ ПЛЕНАРНИ ЗАСЕДАНИЯ

 

Стенографски протоколи на заседанията на Националната кръгла маса 

ПЪРВО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

22 януари 1990 година, 18:05 часа 
23 януари 1990 година, 10:44 часа 
23 януари 1990 година, 17:00 часа  
29 януари 1990 година, 10:00 часа 
6 февруари 1990 година, 10:05 часа 
7 февруари 1990 година, 09:00 часа 
12 февруари 1990 година, 14:00 часа

ВТОРО  ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

12 март 1990 година, 15:15 часа
15 март 1990 година, 10:05 часа

19 март 1990 година, 15:10 часа

26 март 1990 година, 09:36 часа

27 март 1990 година, 17:10 часа

29 март 1990 година, 13:14 часа

30 март 1990 година, 12:05 часа

ТРЕТО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

14 май 1990 година, 18:13 часа

30 март '90
1 2 3 4 5 6 7  

       

    Национална кръгла маса

    Второ пленарно заседание

    НДК, зала № 6

    30 март 1990 г., петък (обявено за 11:00 часа), начален час 12:05, край 18:55

     
      /продължение/

    Ф. БОКОВ: Напълно съм съгласен с това, което каза проф. Янков. Струва ми се, че въпросите, които се поставиха за създаването на независима организация за контролиране на честността и порядъчността на изборите и на хората от чужбина, които ще поканим да присъстват по време на изборите, едва ли биха могли да бъдат записани в един закон. Не бива да забравяме, че готвим споразумение на Кръглата маса по закона, който ще бъде за изборите. Не си представям как можем да запишем в закон една паралелна контролна структура на ЦИК и на местните избирателни коми­сии. Ще се получи доста голямо недоразумение. Ние ще узаконим две структури, които ще могат да наблюдават изборите.

    Не си представям какъв ще бъде този парламент, където и да било той, да запише в закона да дойдат и да се наблюдават изборите от чужденци. Поддържам казаното от проф. Александър Янков. Но тези неща биха могли да бъдат обект на някакво политическо договаряне, отколкото на един закон. Да не забравяме, че подготвяме споразумение по закон.

    Ж. ЖЕЛЕВ: Предоставям думата на Петко Симеонов да даде пояснение.

    П. СИМЕОНОВ: Когато предлагаме национална система за национален контрол, имаме предвид организация, която се изгражда независимо от ЦИК и избирателните комисии по места. Това е обществена организация на обществени начала. В нея ще участват само независими хора, които всички ние тук или нашите представители надолу по места ще смятат за наистина независими хора.

    На едно от заседанията вече стана дума, че това е национална контролна система, която не се меси (проф. Янков, аз отговарям непосредствено на вашия въпрос) в дейността на избирателните комисии, на избирателните бюра. Тя само наблюдава и констатира фактите. Естествено тя ги огласява и ги довежда до знанието на обществеността. Тя не се намесва и не казва на едните или на другите какво да правят или да не правят. Тя само фиксира фактите и ги документира такива, каквито са те.

    Националната избирателна контролна система няма да наблюдава всички секции. Тук мисля, че има статистици-специалисти. Те могат да ви кажат, че е достатъчно да се направи една представителна извадка за страната например да наблюдаваме 10 на сто от избирателните секции (не се избират по жребий, по случаен път). На основата на тези 10% наблюдавани секции се прави извод, един доклад за честността на изборите и изобщо навсякъде. Това е нещо, което сме заинтересовани да направим. Не зная обективните интереси на някоя политическа сила, която да седи на Кръглата маса. чиито интереси да не са свързани точно с това изборите да бъдат наистина честни, наистина тайни. Всички се нуждаем от това. Страната се нуждае от това. Решаването на нашите икономически проблеми зависи от това дали ще имаме легитимно правителство или не. Това се съзнава добре от всички.

    Нека да създадем тази система. Тя няма да ни струва и един лев. Това ще бъде организация на доброволци. Ние трябва да вземем политическо решение по този въпрос. Това не е решение, което да бъде записано в закон. Кръглата маса да запише това решение в политическото си споразумение.

    Второ. Във връзка с чуждите наблюдатели. Веднъж вече стана дума. Досегашните избори, въпреки че бяха само с един кандидат, бяха пълни с фалшификации. Това е една от националните ни тайни. Отделните секции се съревноваваха с подмяна на бюлетините и коя секция ще бъде между 99,9 на сто и 100 на сто. Някъде имаше и резултат 105 на сто.

    Фалшификацията на изборния резултат при нас е превърната в съревнование. Тя е стил на изборна борба и в последните многопартийни избори. Вие питате дали има за това обективни основания. Има. Ако няма обективни основания, защо трябва да смятаме, че до 10 ноември 1989 г. се е случило нещо особено. Защо трябва да смятаме, че е нужно да се отречем от миналото? Ние живяхме в едно тоталитарно общество и все още не сме се измъкнали от пелените на тоталитаризма.

    Наистина трябва да имаме гаранциите за това, че нашите избори са честни. Нека това го види и светът. Чуждите наблюдатели ще могат да видят. Те ще могат да докладват на своите правителства. Те ще могат да докладват пред своите парламенти: „Изборите наистина бяха честни." От това няма да загубим. Което и правителство да бъде в България, то няма да загуби от това. Напротив. Ще спечели. Не е вярно, че авторитетът на страната е 1300-годишна история... Оставете тези неща. Дайте да говорим сериозно. Ние живяхме 45 години в условията на диктатура еднопартийна диктатура.

Всичко това смятам, че трябва да се включи в политическото споразумение, т. е. документа, който искаме да подпишем. Тук трябва да се включи и въпросът, който бе поставен и по който следва да се вземе отношение. Той бе поставен на едно от предишните заседания. Това е въпросът за българските политически емигранти. Ние имаме политически емигранти, които са напуснали страната по членове от закона, които са вече отменени. Имаме хора, които са били преследвани по начин, който смятаме сега за незаконен и неоправдан. Но те са напуснали страната. Те са в емиграция. Трябва да дадем възможност на тези хора, щом като искаме да строим нова България, в която да не се ровим в миналото (смятам, че наистина така трябва да бъде) и да дадем възможност на тези хора по най-бърз начин, които са загубили българско гражданство и няма никакви основания да не го придобият отново, да го придобият и да имат възможност да гласуват. Българските емигранти очакват това нещо. Това са наши българи. Не бива да се отказваме от тях. Те са наши хора, чеда на нашата земя. Ние трябва да се погрижим за техните интереси. Това също трябва да влезе в политическото споразумение и да намери отражение в нашето законодателство. Иначе не зная как би могло да се уреди въпросът.

Това са принципни неща. Моля ви да вземете отношение по тези въпроси.

Ж. ЖЕЛЕВ: Благодаря на г-н Петко Симеонов.

Г-н Боков пак иска думата.

Ф. БОКОВ: Г-н председател, предлагам да разделим въпроса на две части, за да можем да се движим напред по-бързо. Споразумението, което сега обсъждаме, е озаглавено „Споразумение на участниците в Националната кръгла маса по принципите и основните положения на законопроекта за избиране на Велико народно събрание". Може би да се концентрираме върху този документ и да приемем решение на Кръглата маса, че ще се формира работна група или контактна група, която да подготви споразумение за гарантиране честността и т. н. на изборите. Може би това е пътят, по който трябва да тръгнем. Въпросите, които се поставят, наистина са важни. Продължавам да защитавам моята теза, че те не могат да бъдат обект на третиране в един закон. Знаем, че ни очаква и Народното събрание. Това е допълнително съображение. Можем да подпишем споразумението, а да вземем решение за формирането на работна група, която да работи по други въпроси как ще гарантираме това, че изборите ще бъдат свободни и честни. Благодаря.

Ж. ЖЕЛЕВ: Аз намирам за разумно това предложение споразумение за тайни и честни избори. Особено да се гарантира също така предизборната борба, че няма да бъдат ощетени интересите на никоя политическа сила, на всички ще бъдат осигурени равноправни условия.

Петко Симеонов иска да направи реплика.

П. СИМЕОНОВ: И за съм съгласен с това да се разработи специално подробно споразумение. Смятам, че е хубаво такова предложение. Нека в това споразумение, което ще подпишем сега, да има текст, че ние ще подпишем споразумение за честни и тайни избори, в което ще бъдат разисквани въпросите за създаването на национална контролна система на изборите, за международните наблюдатели на изборите и за гласуването на българските политически емигранти. Този момент да се отбележи с едно изречение.

Благодаря ви.

Ж. ЖЕЛЕВ: Давам думата на Емил Кошлуков.

ЕМ. КОШЛУКОВ: Приятно съм изненадан от конструктивния подход на делегацията на БКП на тази Кръгла маса, тъй като на предишната, когато го издигнахме, реакцията беше много остра, много рязка и категорична. Очевидно е, че се придвижваме към някакво споразумение.

В тази връзка считам за излишно да отговарям на някои от контрааргументите, отправени от експертите на БКП и на отсрещната страна на масата. Повечето от хората в момента не присъстват тук. Някои странни, меко казано, аргументи, като например, че за такова нещо изобщо не е било чувано в световната практика. Това е доклад на Националния демократичен институт (показва брошура) една организация, в която членува и Джими Картьр например. При мен е докладът от пет страни на г-н Лари Гарбър той напомня какво са направили хората в страната и в света. Благодарение на такива механизми, които предлагаме в момента, беше осигурен мирен преход в една страна, където комунистите бяха с оръжие, както и част от опозицията и минаха без кръв. Експерти на отсрещната страна заявиха, че познават тази система, тя им била известна. После в кулоарите се оказа, че някои от тях предполагали, че искаме да издигнем представители до урните. Няма да обсъждам сега какво означава тайни избори. Предполагам вече, че всички сме наясно по въпроса. Но това, което предлага СДС, в никакъв случай не накърнява достойнството на България. И такъв аргумент беше издигнат.

За сведение напомням на отсрещната страна на масата, че току-що от Унгария пристигна български студент, включен в състава на американската делегация, който броеше унгарските гласове.

Ж. ЖЕЛЕВ: Петко Симеонов вече говори по този въпрос.

ЕМ. КОШЛУКОВ: Ще бъда максимално кратък.

Не присъствах на първото заседание, защото трябваше да приемам делегация. Извинявам се затова, което повтарям.

Тази организация, според мен, трябва да влезе като текст в сегашното споразумение, поне като това. Ние подписваме вече няколко споразумения, които са обект на особена интерпретация, а и на нарушаване. Напомням на отсрещната страна на масата, че подписът на БКП стои под предварителното условие за започване на Кръглата маса предаване на сградата на БИСА на СДС, а това все още не е извършено.

ЕМ. МАСЛАРОВА: Г-н Желев, много ви моля хора, които не са били на първото заседание и които не знаят какво е говорено, да не повтарят вече казани неща. Така няма да можем да вървим напред.

Ж. ЖЕЛЕВ: Моля да не се намесвате без да сте взели думата.

ЕМ. КОШЛУКОВ: Мисля, че това трябва да влезе в текста, и то категорично.

Ако съм повторил нещо и съм бил досаден на някой от делегатите на Кръглата маса, извинявам се предварително.

Ж. ЖЕЛЕВ: Преди да дам думата на уважаемия съпредседател, тъй като по неволя го пренебрегнах предния път, искам да насоча вниманието към датата на изборите. Тя е много важна. Бих апелирал към присъстващите да изкажат своето мнение по датата на изборите, особено като имаме предвид, че работите отиват към два тура.

А. ЛИЛОВ: Мисля, че текстът, който ни се предлага, е добър. Смятам също така, че бихме могли да подпишем, подкрепям мнението на Петко Симеонов, да запишем точка, която да предвижда специално обсъждане на въпроса за обществения контрол. Той не е въпрос на закона, както самият г-н Симеонов подчерта. Ние можем да се ангажираме със специално обсъждане на Кръглата маса на допълнителни мерки за организиране на обществен контрол върху свободните избори в България. Подкрепяме този смисъл.

Що се касае до статута на чужденците по време на изборите за нас това е принципен въпрос. Няма защо да ни убеждавате, че трябва да има чужди граждани в България по време на изборите. Ние сме първата партия, която в специална резолюция пое този политически кураж да предложи тази инициатива. Това е една от нашите първи инициативи. Тя беше предложена на вашето внимание, за което сме подписали в споразумението специален текст. Той вече носи подписите на всички тук присъстващи делегации.

За нас въпросът за суверенитета на държавата и за достойнството на нацията и на народа не е така прост, както се интерпретира от някои участници в Кръглата маса. Ние смятаме, че може да се дискутира върху правата на гостите от чужбина. Може да се запише текст, съгласно който чужденците да имат право по всяко време и във всяко кътче на България, където те пожелаят да отидат, с изключение на стаите за тайно гласуване.

Такъв текст може да бъде записан. Но не можем да се съгласим да дойдат в България чужди наблюдатели, оторизирани с такъв статут. Според нашето разбиране България е цивилизована държава. Това е нашето мнение.

Ж. ЖЕЛЕВ: Ясно е, че нещата опират малко до формалната страна на работата. Смятам, че може допълнително в споразумението, за което се уговорихме, да бъдат фиксирани положението и статутът на наблюдателите (нека да употребим тази дума), макар че другата страна много се страхува от нея. Не виждам нищо унизително, при все че съм изпитвал винаги национална гордост, че принадлежа към тази нация. Това е въпрос на договаряне, на споразумение, каквото трябва действително да се разработи и да се приеме на Кръглата маса.

Отново бих искал да призова да се върнем към датата на изборите.

А. ЛИЛОВ: Извинете, д-р Желев, но вече ние сме се споразумели за това. Нали подписахме споразумение. Сега трябва да определим само датата.

Ж. ЖЕЛЕВ: Точно за датата става дума. .

А. ЛИЛОВ: Ние сме се споразумели, че изборите трябва да станат до края на първата половина на 1990 г. Това е уточнено. Сега трябва да фиксираме датата. Първата половина завършва на 15 юни . Бихме предложили изборите да бъдат примерно на 10 юни.

РЕПЛИКА: Предвижда се изборите да бъдат проведени на два тура.

А. ЛИЛОВ: Тогава може би да запишем 3 и 10 юни. Имайте предвид обаче, че от 11 юни започва Световното първенство по футбол. Не подценявайте и този момент.

Ж. ЖЕЛЕВ: Бих желал и другите делегации да си кажат мнението по този въпрос.

КР. НЕВРОКОПСКИ: Предлагам датите на изборите да бъдат 10 и 17 юни, като изхождаме от това, че при втория тур вече политическите организации са казали становището си и не е необходи­ма допълнителна агитация. Няма да бъде необходима допълнителна агитация. Това няма да пречи на световното първенство.

Нашето предложение е изборите да бъдат на 10 и 17 юни.

А. ЛИЛОВ: Точно обратно. Световното първенство може да попречи на изборите.

КР. НЕВРОКОПСКИ: До 10 юни, каквото се каже, каже, а след това вече няма какво да се говори. Въпросът е предрешен.

БР. ДАВИДОВ: Желая да ми дадете думата.

А. ЛИЛОВ: Ако това ви задоволява, ние сме готови да го приемем. Предполагам, че това може да създаде някакви недоволства в гражданите. Нас не ни смущава този въпрос. Ние можем да приемем дати за изборите 10 и 17 юни.

БР. ДАВИДОВ: Присъединявам се към предложените дати. Моля още един път ръководителите на делегации на Кръглата маса. Въпросът е за националното достойнство и суверенитета.

Аз мисля, че тук достатъчно сме се ангажирали да представляваме някого и респективно българския народ дотолкова, доколкото са ни дадени правомощия, за да можем на хората, които ще дойдат отвън чуждите наблюдатели, действително да им дадем статут на наблюдатели. Всичко останало е посегателство върху нашето достойнство. Моля ви с подписите си като ръководители на делегации да гарантираме тази честност, за да не стане така, че не сме в състояние в цивилизования край на XX век да не можем ние да си проведем демократичните избори. Вярно е, че наслоенията са огромни. Съвсем справедливо се отчита всичко около психологическата атмосфера в страната. Смятам, че едни политически мъже, ангажирани с разум и добра воля, могат да сторят това. Тук не са малко тези. Благодаря за вниманието.

Ж. ЖЕЛЕВ: Има думата Стоян Ганев.

СТ. ГАНЕВ: Преди малко поставих този въпрос между другото, а сега искам да го формулирам като въпрос със съществено значение. Това е въпрос, който, бих казал, че има национално значение. Става дума за разясняването на избирателната система и реда за гласуването.

Всички, които участваме в Кръглата маса, трябва да помислим и да постигнем съгласие за начина за действително широко разясняване на избирателната система и реда на гласуването.

Възможностите на СДС в това отношение не са толкова големи например с хартия. Поради това предлагам да помислим как бихме могли да обединим усилията си, за да проведем общонационална разяснителна кампания. Нека да си припомним, че изборите, които бяха проведени преди две години и половина за народни съвети по една, бих казал, съвсем малко променена процедура на гласуване, доведоха до объркване на много избиратели. Срокът за разясняване беше много малък.

Струва ми се, че този въпрос е не по-малко важен от въпроса за осигуряването на честни и свободни избори. Избирателят трябва да знае какво му предстои да извърши, отивайки в стаята и в кабината за гласуване. Нека да обединим усилията си, за да постигнем този резултат.

Ж. ЖЕЛЕВ: Предоставям думата на Емил Кошлуков.

ЕМ. КОШЛУКОБ: Искам само да ви напомня, че в такива силно развити демократични страни като Съединените щати, тази система се практикува с две други цели.

Първо, осигуряване на масмедиите с равни резултати, тъй като тази система осигурява резултатите три часа след закриване на избирателните секции.

Второ, за академични проучвания. Англия не се срамува от това.

Благодаря ви.

Ж. ЖЕЛЕВ: Предоставям думата на Виктор Вълков.

ВИКТОР ВЪЛКОВ: Що се отнася до датата за изборите ние сме склонни това да бъдат 10 и 17 юни.

Отново виждам, че може да се появят трудности, свързани с думи и названия, мисля че ако едни участници се плашат от думата наблюдатели, а другите не възприемат гости, тъй като това ще бъдат хора, които ще представляват някого (поне така си мисля), дали не можем да употребим думата представители съответно на една или друга институция и организация, държава и т. н. Благодаря.

А. ЛИЛОВ: Нашата делегация се присъединява веднага към предложението на др. Вълков.

Ж. ЖЕЛЕВ: Мисля, че нашата делегация също ще се отнесе положително към такъв статут. Въпросът е какъв ще бъде статутът. Това е въпрос на договаряне в допълнителното споразумение, за което вече се уговорихме.

Давам думата на Ивайло Трифонов за кратко уточнение.

ИВ. ТРИФОНОВ: Аз съм упълномощен от името на шест организации на безпартийни да направя съобщение и да прочета тяхна декларация. Не лично аз съм упълномощен, а ръководството на Федерацията на клубовете за гласност и демокрация е упълномощена от следните организации: Безпартийни за демокрация, Народен фронт на безпартийните, Националния фронт на безпартийните Благоевград, Безпартийни за евросоциализъм, Синдикат на безпартийните културни дейци и Движение на независимите граждани, които на 28 март т. г. са провели събрание, на което са изградили инициативен комитет за учредяване Конфедерация на безпартийните движения.

Защо нашата федерация прие това предложение да огласи тяхната декларация? Тъй като на нашата Кръгла маса многократно ставаше въпрос за това кой представлява безпартийните у нас. Изслушахме много претенции това да бъде единствено Отечественият фронт. Затова приехме да огласим пред участниците в Националната кръгла маса декларация на тези движения.

 

До участниците на Националната кръгла маса До ръководствата на политическите партии, движения и инициативи

КОПИЕ: в. „Работническо дело", „Демокрация", „Земеделско знаме", „Свободен народ", „Труд", „Отечествен фронт", Българска телевизия, Българско радио

КОПИЕ: Националният съвет на Отечествения фронт

 

ЗАЯВЛЕНИЕ-ОБРЪЩЕНИЕ

Другарки и другари,

Дами и господа,

Обръщаме се към вас по поръчение на Народния фронт на безпартийните. Този документ е изработен от този Народен фронт на безпартийните и приет от останалите пет организации, който изгражда координационни клубове във всички общини на страната, във всяко село и във всеки градски квартал.

Обръщаме се към вас от името на милиони избиратели, които не принадлежат към политически партии, но които ще определят резултатите от предстоящите избори.

Обръщаме се към вас, представители на този най-висок национален форум, за да поставим за разглеждане един неотложен въпрос: има ли място Отечественият фронт в новата политическа ситуация и в предстоящите избори? Решаването на този въпрос е от компетенциите единствено на Националната кръгла маса.

Отечественият фронт възникна като обединение на политически партии, на целия народ срещу фашистката диктатура. Но Отечественият фронт твърде бързо беше превърнат в инструмент на една партия, чрез който още през 1945-1946 г. беше унищожена многопартийността и демокрацията в България. Десетилетия ОФ осигуряваше блестящи изборни победи на авторитарния режим на Тодор Живков. Днес не обновяването, а разформироването на ОФ е последната необходима стъпка към възраждане на многопартийността, демокрацията и гражданското общество в България.

Според действащия избирателен закон чл. 29, ал. 3, чл. 46 и чл. 47, ОФ изпълнява важни функции при организиране и провеждане на изборите. Но дори при нов избирателен закон кой би участвал в избори, които тъй или иначе ще бъдат манипулирани от казионния Отечествен фронт?

Днес за всеки е пределно ясно, че нито преустройството на ОФ е възможно, нито ОФ е нужен на преустройството. Но според новия безпартиен председател на НС на ОФ Гиньо Ганев (в. „Работническо дело" от 14 януари т. г.) и в бъдеще „своеобразният коалиционен характер на ОФ ще даде възможност в него да се включат доброволно и напълно равноправно политически партии, организации и други сдружения и ОФ ще бъде най-масова политическа организация и на безпартийните".

Доколкото е известно до днес, нито една от възобновилите дейността си или новоформирани политически партии не е подала молба за колективно членство в коалицията на ОФ, въпреки че някои от тях в миналото да са били съоснователи на ОФ. Нещо повече. На 6 февруари т. г. втората партия от тази коалиция взе решение да не участва заедно с БКП в правителството на Андрей Луканов. Така за първи път в близко половинвековната ни най-нова история имаме не отечественофронтовско, а еднопартийно правителство. С тази своя стъпка БЗНС по същество излезе от ОФ, което по-късно на свой извънреден конгрес декларира официално.

Всичко това обаче не пречи ОФ да съществува като апарат и материална база. Във всяка област, във всяка община ОФ има платени комитети. Във всеки квартал, във всяко село има клубове, изградени и поддържани с народни пари. Съществува мощно издателство на ОФ, а в. „Отечест­ен фронт" е един от най-масовите ежедневници.

Народният фронт на безпартийните призовава ръководствата на всички движения на безпартийни в страната, както и ръководствата на политическите партии, профсъюзи и движения, стоящи на тази маса, да подкрепят с резолюции позицията на Народния фронт на безпартийните за това, че:

- първо, ръководството на ОФ да декларира от името на кои свои колективни членове и от името на колко безпартийни говори на Кръглата маса;

- второ, на Националната кръгла маса да се обсъди необходимостта от решаването чрез референдум има ли място за ОФ в нашия обществен живот;

- трето, да се направи инвентаризация на имуществото на ОФ и анализ на произхода на инвестициите;

- четвърто, материалната база на ОФ незабавно да се предостави чрез общините на възникналите партии и движения, включително и на безпартийни;

- пето, мястото на ОФ на Кръглата маса по право принадлежи на безпартийните;

- шесто, в. „Отечествен фронт" незабавно да стане трибуна на движенията на безпартийните.

Това е само огласяване, Федерацията на клубовете за гласност и демокрация не взема официално становище по тази декларация. Изпълняваме молбата да я направим достояние на Националната кръгла маса. Благодаря.

Ж. ЖЕЛЕВ: Има думата г-н Филип Боков.

Продължение... 

 
Начало на тази страница
Обратно към първа страница 
 

 

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Към съдържанието