КРЪГЛАТА МАСА
(3.01.1990 - 14.05.1990)
Пълна стенограма
КОНСУЛТАЦИИ

Консултации с ръководствата 
на обществените организации, 
творческите и други съюзи по въпросите на Кръглата маса 

3 януари 1990 година, 9:30 часа 
3 януари 1990 година, 15:00 часа 

Стенографски протокол на предварителните консултативни срещи с ръководството на СДС по провеждането на Кръгла маса

3 януари 1990 година, 11:40 часа 
3 януари 1990 година, 17:30 часа 

4 януари 1990 година, 15:00 часа 

 

ПОДГОТВИТЕЛНИ ПРЕГОВОРИ

 

Стенографски протоколи на предварителните заседания на Националната кръгла маса 

Между делегации на БКП, БЗНС и народни представители и делегациите на обществено-политическите формирования в страната, творчески и други съюзи и организации на религиозни общности


18 януари 1990 година, 14:30 часа 
 

Между представители на БКП, БЗНС, народни представители и СДС

16 януари 1990 година, 14:30 часа 
18 януари 1990 година, 10:00 часа 

 

ОФИЦИАЛНИ ПЛЕНАРНИ ЗАСЕДАНИЯ

 

Стенографски протоколи на заседанията на Националната кръгла маса 

ПЪРВО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

22 януари 1990 година, 18:05 часа 
23 януари 1990 година, 10:44 часа 
23 януари 1990 година, 17:00 часа  
29 януари 1990 година, 10:00 часа 
6 февруари 1990 година, 10:05 часа 
7 февруари 1990 година, 09:00 часа 
12 февруари 1990 година, 14:00 часа

ВТОРО  ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

12 март 1990 година, 15:15 часа
15 март 1990 година, 10:05 часа

19 март 1990 година, 15:10 часа

26 март 1990 година, 09:36 часа

27 март 1990 година, 17:10 часа

29 март 1990 година, 13:14 часа

30 март 1990 година, 12:05 часа

ТРЕТО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

14 май 1990 година, 18:13 часа

 

30 март '90
1 2 3 4 5 6 7 

       

    Национална кръгла маса

    Второ пленарно заседание

    НДК, зала № 6

    30 март 1990 г., петък (обявено за 11:00 часа), начален час 12:05, край 18:55

     
      /продължение/

    СТ. ГАНЕВ: Искам да отбележа, че големият въпрос за избирателната система вече е на път да бъде решен. Всички с удовлетворение ще посрещнем този факт. Избирателна система, независимо как ще я наречем, по наше мнение е справедлива. Тя ще даде възможност на тези, които действително имат сила и имат подкрепа в обществото, да влязат във Великото народно събрание. Това предложение, което СДС направи, искам да подчертая, не е вариант, изваден от западногермански куфари, както в. „Работническо дело" си беше позволило да го окачестви. Това предложение няма общо с тези модели, за които там ставаше дума. То е наше предложение, съобразено с нашите конкретни особености. Оттук нататък, това е много голям въпрос, който трябва да обмислим как ще го решим, предстои да се изясни на избирателния корпус, на всички избиратели как точно ще стане провеждането на изборите, каква е тази система, която тук приемаме.

    Имаме някои конкретни предложения във връзка с организацията, провеждането и контрола върху гласуването по време на изборите.

    Става дума например за нашето предложение да се предвиди в споразумението текст с подобно съдържание. По силата на постигнатото на Националната кръгла маса споразумение да се създаде независима национална организация за обществен контрол върху свободата на изборите, която да следи за равнопоставеността на партиите и кандидатите в предизборната кампания, за гарантиране на тайната на волеизявлението на избирателите и за правилното определяне на резултатите от изборите.

    Освен това ние трябва да помислим и по статута. Предлагаме този статут да бъде статут на наблюдател за организациите и хората, които ще бъдат поканени от други страни, за да бъдат участници в предизборния процес като наблюдатели. В политическото споразумение, доколкото зная, се използва думата гости. Ние предлагаме да се уточни сега, че става дума за наблюдатели.

    Освен това в споразумението за избиране на Велико народно събрание ние смятаме, че е правилно да се уточни и въпросът за българите в чужбина, които ще участват в изборите. Имам предвид обстоятелството, че те могат да участват в изборите, както това, доколкото ми е известно се предлага досега в споразумението, като гласуват в посолството на нашата страна.

    Ние смятаме, че трябва да се усъвършенства начинът, по който ще стане гласуването от българите, които са в чужбина. Би могло например да се обмисли вариантът, който се прилага и в редица други страни, включително и в Унгария, за гласуване по пощата.

    Това предлагаме като въпрос, който може да се обмисли. Ако е действително целесъобразно, да се приеме. Ние трябва да гарантираме честност и свобода на избиране и на територията на нашите посолства.

    Необходимо е да уточним още един въпрос, който за нас е много важен. Става дума за т. 15. Остава открит въпросът за разрешаването на български граждани да правят индивидуална вноска. Посочена е сумата 100 лева, а на юридически лица 2000 лева, за предизборни цели. Този въпрос трябва да бъде уточнен на Кръглата маса. Може би има и някои други въпроси, които ще бъдат поставени от моите колеги.

    В заключение искам да поставя и още един въпрос, на който искам да привлека вашето внимание. Това е въпросът за военнослужещите, по-точно за срочно служещите. На тях трябва да им се създадат гаранции, че ще участват в изборите, без върху тях да се влияе по начин, който няма да съответства на идеята за честни и свободни избори. Да се даде право на партиите да запознават военнослужещите със своите програми, като при това да се гарантира това право именно чрез споразумението.

    Може би има и други предложения, които колегите от СДС ще направят.

    Благодаря.

    Ж. ЖЕЛЕВ: Благодаря на г-н Стоян Ганев.

    Т. ТАНЕВ: Не ми стана ясно каква ще бъде тази независима група, която ще контролира изборите, при положение че имаме и централна избирателна комисия и местни избирателни комисии.

    Защо той преповтаря тези положения и ги отправя като питане, когато те са заложени вече в самия текст за споразумението, който сме обсъждали многократно. Тези неща ги има и за армията, и за гласуването, и т. н. Как си представят гласуването по поща от чужбина и колко време трябва да се изчака, за да може да се получи крайният резултат. Е ли е това оригинално и контролируемо гласуване по пощата? Този вариант го чувам за първи път.

Ж. ЖЕЛЕВ: Може би г-н Ганев трябва да отговори на въпроса, тъй като това е въпрос, зададен директно към него.

СТ. ГАНЕВ: Аз казах, че е необходимо конкретизиране, необходимо е уточняване на тези текстове.

Вторият въпрос е за гласуване по пощата. Бихте могли да се поинтересувате и да разберете, че това е практика не само в една страна. Съществуват действителни гаранции и възможности да се гарантира начинът на гласуване в този случай. Нищо обезпокояващо няма в това. Има хиляди българи, които желаят да участват в изборите именно по такъв начин, без да влизат в съприкосновение с нашите представители в чужбина. Това би могло в някои случаи да създаде опасности относно действителното волеизявление на избирателите. Това го казвам като една възможност, която може да се обсъди. Затова е Кръглата маса. Затова сме се събрали.

Както видяхте и вчера делегацията на СДС направи предложения, без които днес нямаше да чуем тук и окуражителните аплодисменти на добър завършек.

Ж. ЖЕЛЕВ: По военнослужещите и тяхното гласуване. Основателно се поставя въпросът за запознаването им с платформите. Щом те гласуват, трябва да знаят платформите на различните политически сили, които участват в изборите.

Ж. МИЛАНОВ: Този въпрос е обсъждан. Всички предложения, които бяха направени от страна на СДС, са отразени. Това са т. 16 и 17.В т. 16 е записано: „Военнослужещите в БНА да гласуват в избирателните секции в съответните населени места". Т. е. не в казармата. Командирите на поделенията съвместно със секционните избирателни комисии съставят разпределение и график за гласуване на военнослужещите, т. е. текстът, който беше предложен от вашите експерти. Той беше възприет. Т. 17 гласи: „Да се предложи на министъра на народната отбрана съвместно с Централната избирателна комисия да издадат и огласят указания за реда, по който ще се провежда избирателната кампания и гласуването в армията." В ЦИК ще има представители на всички партии. Всички тези неща там ще бъдат уточнени. Ние не сме компетентни как това да стане в различните части в армията. Необходимо е да се отчетат специфичните за това условия. Нека компетентните органи от една страна, министърът на народната отбрана, който може да каже как това ще стане на практика, и ЦИК, която е централният орган по изборите, да решат този въпрос по конкретната процедура, за която по същество няма различие. Благодаря.

Е. КОНСТАНТИНОВА: Аз искам да подкрепя нашия експерт за гласуването по пощата от чужбина. Мисля, че трябва да вземем предвид факта, че в чужбина има много хора, които са на работа в посолства, търговски представителства. Това са главно представители на нашата задгранична номенклатура. Трудно ще бъде за стотиците и хиляди българи, разпръснати из света, да гласуват точно в посолствата. Ние няма да можем да осигурим никакъв контрол. Мисля, че ще бъде нарушен принципът на свободния избор.

По-честно, по-демократично е те да гласуват по пощата, отколкото да ги задължим да отидат да гласуват в съответното посолство. В посолството имаме ли начин да упражним контрол? Мисля, че нямаме. Задавам си въпроса. Например един голям кораб, на който работят българи и които ще гласуват, ще можем ли там да осигурим контрол? Мисля, че няма да можем да осигурим контрол.

Има и втори въпрос, който ми се струва, че би трябвало да разрешим, ако искаме да бъдат напълно демократични нашите избори. Да помислим за затворите и за всички лишени от свобода, които не са лишени от граждански права. Защо те да нямат право да гласуват? Би трябвало тези хора да имат избирателни права.

Третият въпрос, който изглежда много дребен, но ми се струва много важен, е следният. Нека да се запише в Избирателния закон, че изборът на всеки гражданин е валиден само когато влезе в тъмната стаичка. Спомням си как гласувахме в нашия квартал масово извън тъмната стаичка, за да се види колко е категорично и ясно нашето гласуване с червена бюлетина. Имам предвид хората, които все още ги е страх.

Ф. БОКОВ: Имам една бележка, господин председател. Имам една бележка и просто въпрос към госпожа Константинова за изясняване на нейната позиция. Какво предлага тя? Как на кораба могат да се осигурят гаранции? Навлизаме в едни дебри и частни случаи, които едва ли съществено ще повлияят на резултата на изборите. Трудно ще можем да ги разрешим. Как можем на кораба да осигурим гаранции кой как ще гласува?

Как можем да осигурим гаранции, че няма да станат злоупотреби тогава, когато се гласува по пощата. Ние сме изправени и пред нашата поща, и пред чужди пощи, и т.н. Струва ми се, че въпросът се усложнява с подобни предложения.

Третото ми съображение е едва ли някой може да очаква, че нашият съгражданин, който живее в чужбина, ще бъде набит или малтретиран в българското посолство, за да гласува по един или друг начин. Тогава той може да предпочете да не гласува. Ако е имало или има някакви проблеми, ще направи това публично достояние пред съответната страна, което ще рефлектира веднага върху характера на изборите. Те няма да бъдат приети като честни.

Смятам, че по този начин ще създадем повече проблеми, отколкото ще разрешим. Благодаря.        

Е. КОНСТАНТИНОВА: Не става дума, че той ще бъде малтретиран. Представете си един възрастен човек, българин, от края на Канада как ще отиде до посолството. Много по-лесно е гласуването да стане по пощата. Това са много хора. Доколкото ми е известно българите в чужбина са около един милион. Въпросът за тяхното гласуване не е никак дребен. Защо смятате, че това е някакъв детайл? Изключително важен е въпросът за тяхното гласуване. Мисля, че трябва да помис­лим как да ги улесним.

Ж. МИЛАНОВ: Позволете ми, д-р Желев, да отговоря. Спорът е без основание. Никъде в нашето споразумение не е предвидено да се гласува в посолства. В точка 20 е записано, че Централната избирателна комисия съвместно с министъра на външните работи разработва и огласява указания за реда, по който ще участвуват в изборите живущите в чужбина български граждани. Естествено онези, които работят в Коми АССР няма да идват да гласуват в Москва. В зависимост от особеностите на разположението на българите в различните страни ще се уреди този въпрос. Не сме в състояние да дадем точни указания. Практиката е много разнообразна.

Предлагаме да се запише принципен текст. А въпросите ще се решат от компетентните органи Централната избирателна комисия, в която участвуват представители от различните политически партии. В противен случай няма да бъдем в състояние да решим този въпрос. Някъде може да се допусне и гласуване по пощата. Но това ще се реши конкретно как там ще изглежда.

Ж. ЖЕЛЕВ: Мисля, че това са въпроси, които Централната избирателна комисия ще реши. Има думата акад. Благовест Сендов.

АКАД. Б. СЕНДОВ: Подробностите са много. Имам удоволствието всяка година да гласувам два-три пъти по пощата като член на някой международен съюз. Когато в един съюз ще се избира ръководство и ще се гласува по пощата, от центъра се изпраща на всеки, който има право да гласува, специален плик, който се подписва и т.н.

Затруднен съм да си представя как ще се изпратят на всеки, който има право да гласува, всички бюлетини с кандидатите и т.н. Този въпрос е възможен, но е достатъчно сложен, за да можем да го опишем в този текст.

Искам да предложа за тези подробности да гласуваме доверие на Централната избирателна комисия, в която ще има застъпници на всички участници в гласуването.

Ж. ЖЕЛЕВ: Благодаря на акад. Сендов.

А. ЛИЛОВ: Поддържам мнението на акад. Сендов по този въпрос.

Ж. ЖЕЛЕВ: Има думата Иван Благоев от „Подкрепа".

ИВАН БЛАГОЕВ: Преди всичко бих искал да се съглася и да подкрепя предложението, според което на всеки български гражданин би трябвало да се гарантира неотменното право да гласува, където и да се намира той по време на изборите. Не може малки или по-големи групи от хора да ги лишаваме от правото да гласуват. В този смисъл не съм съгласен с изявеното от проф. Живко Миланов становище и мнение, че законът не предвижда гласуването на някои групи хора например на корабите. Всеки български гражданин да има неотменно право да гласува, където и да се намира.

Утвърдена е международна практика (няма никакви пречки да приемем и ние) за гласуване по пощата, макар и да се касае до по-късно получаване на резултатите от гласуването на тези съграждани, които ще гласуват по пощата. Това няма да ни попречи да имаме приблизителните крайни резултати без тези писма. Когато те пристигнат, ние вече ще огласим окончателните резултати. Те няма да изменят много крайните резултати.

Искам да взема и отношение по някои недостатъци на предложения проект, като направя и конкретни предложения. В предложения проект е записано, че Централната избирателна комисия се назначава от председателя на Държавния съвет. Предлагам да се доработи и попълни текстът. Вече съм изразил становище за това. В контактните групи е ставало въпрос за това. За всички комисии Централната избирателна комисия, районните избирателни комисии и секционните из­бирателни комисии, които пряко ще поемат удара на гласуването, техният състав да бъде определян след като се постигне съгласие за равностойно представяне на политическите сили и безпартийните. Смятам, че това е предложение, което няма да бъде оспорено от присъствуващите тук. В избирателните комисии трябва да имаме равнопоставеност на политическите сили, аз говоря и специално за безпартийните не само, защото аз съм безпартиен, но защото безпартийните също трябва да намерят своето равностойно място сред онези, които ще решават някои отговорни въпроси в нашата страна.

По съставянето на списъците. В предложения проект е записано, че секционните избирателни комисии трябва да съставят отделни списъци само за онези гласоподаватели, които са гласували на друго място. Като изпращат отчетите заедно с резултата от изборните листи, към списъка да прилагат и самите удостоверения. Предлагам да се добави в текста, че тези секционни избирателни комисии освен този списък, който трябва да съставят на гласувалите с удостоверение избиратели, дошли от друго място, да се състави и списък на онези избиратели, които са получили такова удостоверение, за да гласуват на друго място. Това означава да има двойна връзка списъци на издадени удостоверения за гласуване на друго място и списъци на гласувалите на друго място. Така ще може да се осъществява контрол да не би някъде да е допуснато двойно гласуване. По този въпрос вече се каза, че е имало спекулации при провежданите досега избори.

По отношение на гласуването в армията. Текстът, който проф. Живко Миланов прочете, не е много точен и не е много приемлив. Предлагам той да бъде конкретизиран. Става дума за чл. 16 и 17.

В член 16 за гласуването на срочнослужещите това са редовните войници в армията, да бъде добавено накрая след запетая, че за целта срочнослужещите получават градска отпуска. Какъв е смисълът на това предложение? Да не останем с впечатление и да не се получи на практика така, че военнослужещите, срочнослужещите войници, да бъдат извеждани да гласуват навън в гражданските избирателни секции под строй, което не е желателно да става. Това е първият момент. Те свободно, самостоятелно и индивидуално би трябвало да бъдат допускани да отиват до избирателните секции извън казармите.

В член 17 предлагам да се коригира, че министърът на народната отбрана съвместно с Централната избирателна комисия да издаде и огласи указания за реда, по който ще се провежда предизборната кампания в Българската народна армия. Да се отбележи ясно в текста, че става дума за предизборна кампания, която предвижда и възможността да се излагат предизборните платформи на отделните партии. Представители на отделните партии би трябвало...

Ж. ЖЕЛЕВ: Това вече беше казано.

ИВ. БЛАГОЕВ: Но то не е записано точно така.

Става дума за гласуване в армията. В края на текста, проф. Миланов, е записано, че гласуването ще става в армията. То ще бъде извън казармите. Става дума за гласуване на срочнослужещите.

Ние се съгласихме, че гласуването ще бъде извън армията, този текст трябва да бъде коригиран в този смисъл. В този смисъл са моите предложения. Моля да се вземе отношение по тях.

Ж. ЖЕЛЕВ: Има думата г-н Филип Боков.

Ф. БОКОВ: Г-н председател, искам да подкрепя отново предложението, което се направи от акад. Сендов. Струва ми се, че тръгваме по един път, който ни превръща в експертна група. Ние сме политически форум, който трябва да решава принципните и политическите въпроси.

Смятам, че много от нещата, които се казаха тук, могат да бъдат разисквани и решени на друго равнище. Може би такова предложение ще бъде удовлетворително нека да приемем документа, да го подпишем. Експертите на двете страни да отидат в Законодателната комисия и там да защитят своите искания. Тук се поставят и много въпроси, които ще бъдат от компетенцията на тази Избирателна комисия, която ще бъде съставена. Не бива да имаме претенцията да заменим Избирателната комисия и да предвидим всички възможни случаи в живота, който е многолик и многообразен. Трябва да намерим по-друго решение на въпроса. Необходимо е принципно съгласие и друго решение.

Ж. ЖЕЛЕВ: Аз съм съгласен, че трябва към по-принципните неща да отидем и да не изземваме работата на контактната група, която ще доредактира текста, както и ЦИК, която ще предвиди под­робности, за които тук не сме компетентни поради това, че не можем да познаваме всички конкретни случаи, които ще възникнат.

Има някои принципни въпроси, които могат да се поставят. Затова призовавам, които има предложения по принципните въпроси, които вече бяха поставени, да вземе думата и да направи своето предложение. Имате думата.

А. ЛИЛОВ: Съгласен съм с вас, д-р Желев.

Моля ви да не разпускаме БНА. Предложението, което се прави за отпуска по време на изборите, не би трябвало да стане консенсус на нашата Кръгла маса, която ще предложи на България да остане за един-два дни без армия. Според мен  това би било много странно решение на Кръглата маса.

Ж. ЖЕЛЕВ: Има думата Петко Симеонов.

П. СИМЕОНОВ: Искам да направя една реплика. Вярно е, че подробностите трябва да бъдат оставени на комисиите. Заедно с това по принципните въпроси трябва да вземем отношение. Никои не иска разпускане на Българската народна армия. Войниците биха могли да получат два или три часа отпуск за гласуването и да се върнат е казармите. При това положение ще се спазят, доколко то си спомням, уставите най-много могат да излизат в отпуск до 1/3 от личния състав. За времево на изборите могат да излязат всички съвсем спокойно без никакви затруднения за нашата армия Това предложение не затруднява и не е против Устава на армията. Но то трябва да влезе.

Принципно е и положението за това, че партиите трябва да имат равен достъп до военните поделения при огласяването на своите програми. Иначе тези избиратели няма да бъдат пълноценни избиратели. По някакъв начин това трябва да се реши. Този въпрос трябва принципно да бъде решен тук. Доста съмнително звучи, когато се казва, че в поделенията до портала ще има дъска, на която ще бъдат окачвани програмите на различните партии. В същото време получаваме писма, в които войниците ни описват как са сменили на ЗКПЧ табелката на вратата и е написано нещо друго, Остава същият офицер.

Той продължава да действа. Спират се в казармите предаванията с новини и се пускат видеофилми и т. н.

Единствено в. „Народна армия" достига до военните поделения, а останалите вестници се укриват и т. н.

Този въпрос е необходимо много внимателно да се проучи и да се запише в текста, които ще бъде приет от Кръглата маса.

Има два принципни въпроса, по които трябва да вземем отношение.

Първият въпрос е за създаването на национална контролна система. Това е наше предложение. Не държим да се смята, че е наше. Важното е изборите ни наистина да бъдат честни, тайни и да създадат легитимно Народно събрание и съответно легитимно правителство. От това са заинтересовани всички страни на Кръглата маса. Да се създаде национална контролна система от независими хора, неангажирани нито с БКП, нито с БЗНС, нито със СДС.

Вторият принципен въпрос е за чуждите наблюдатели, чуждите гости, които имат статут на наблюдатели. В политическото споразумение сме записали „гости". Но в българския език думата гостенин има и смисъл, че това е човек, който идва на твои разноски. Ние бихме могли да поканим чужденци, които да бъдат на техни разноски, да бъдат наблюдатели по време на изборите. Няма да загубим от това нищо. Имахме един наш сътрудник, студент, който беше в Унгария по време на изборите. Там той не просто е бил допуснат до избирателната секция, но е  преброил и бюлетините. Останалите са стоели настрана. Той е преброил бюлетините. Той ползвал английски език. Това са принципни въпроси.

 Призовавам ви да вземете отношение по тях.

Ж. ЖЕЛЕВ: Има думата Снежана Ботушарова.

СН. БОТУШАРОВА: Г-н председател, благодаря.

Искам да обърна внимание върху следния въпрос. Може би той няма да влезе точно в рамките на закона, но е много необходим при разгръщащата се предизборна кампания в условията на многопартийност. Може би е необходимо да се разработят някои правила за предизборната игра поне някои основни норми на политическата игра. Нашата Кръгла маса показа, че ние все още не сме на „ти" с тях. Спомням си за многобройните реплики по отношение на младите експерти. Държа да допълня, че основната привилегия на тези млади експерти е, че те имат възможността на собствена позиция, собствена гражданска и професионална позиция. Би могло тази част да бъде като тези правила, разработени примерно в някакъв вариант, да бъдат едно допълнение към споразуменията, които се подписват на Кръглата маса.

Благодаря.

Ж. ЖЕЛЕВ: Има думата проф. Александър Янков.

АЛ. ЯНКОВ: Благодаря ви, г-н председател.

Разбрах, че действително ние ще трябва да насочим нашето внимание към въпросите от общ характер, които се подават на обща нормативна уредба, които са подходящи за един нормативен акт като закон. Ще бъде много трудно да отидем в някои подробности.

Във връзка с това бих искал да споделя някои съображения по повод на предложението за Централна комисия за контрол. По принцип нямам нищо против каквито и да било органи, които могат да осигурят едно нормално протичане на изборите, обективна преценка на волята на избирателите. Имаме ЦИК. Трябва да се намери начин да не се създаде паралелизъм на органите. ЦИК - т. 6, стр. З, осъществява методическо ръководство и контрол по отношение на районните избирателни комисии, разглежда жалби против незаконни актове и действия на районните избирателни комисии и взема окончателно решение по тях. Ако има нужда да се прибавят и други подробни правомощия на ЦИК, ми се струва, като имам предвид опита и на други страни, че създаването на многобройни органи крие опасност от създаване на известно смущение в нормалното протичане на изборите. Представете си едно избирателно бюро, при което идват непрекъснато различни органи и му дават указания или му дават съвети. Друго е, ако това бъде действително оторизираният орган, който има представителен характер и който се ползва с доверието на участващите в изборите партии и сили.

Що се отнася до други подробности, мисля, че е достатъчно, ако приемем тези основни положения, както сме постъпвали и при други аналогични материи, свързани с действието на политическата система. Възможно е да се възложи на работна група, която да подпомогне ЦИК и другите избирателни органи (наричам ги така условно) при разработването на детайлите и техническите правила. Не е възможно това ние да сторим нито днес, нито дори ако продължим още известно време.

Що се отнася до общите въпроси, които бяха поставени и общите предложения, които бяха направени, които са от естество да подобрят нормативната уредба, нека те да се представят в Законодателната комисия на Народното събрание.

Що се отнася до армията, мисля, че трябва във всички случаи органите да се съобразяват с военните устави, с военния порядък, който съществува, и други съображения и да се доверим не само на благоразумието и опита, който има в армията в това отношение, но също така и на обществения контрол, който може да се оказва и от наша страна.

Последният въпрос е относно гостите. Нямам нищо против. Напротив. Поддържам идеята да има чужди лица, които да присъстват по време на изборите. Защо се използва думата гости? Не за това, защото за тях ще се полагат специални грижи или че ще им се покриват разходите. Една страна, която уважава себе си и своя национален суверенитет и национално достойнство и няма никакви причини от вътрешен или международен характер да се нуждае от арбитража на чужди лица, които фактически и не познава, то в такива случаи думата гост означава лица, които не са поканени да изпълняват правораздавателни или арбитражни функции, или пък наблюдателни функции, каквито в практиката на Организацията на обединените нации има много случаи. Но това се прилага тогава, когато действително има обективни основания да се поискат институционализирани групи, които се ползват с доверие или на авторитетна международна организация, или по друг начин са оторизирани, за да могат те да присъстват по време на изборите и да направят свои заключения.

Следователно, по въпроса за гостите ние използваме едно общо понятие за лица, които са поканени доброжелателно да могат да присъстват навсякъде, освен в тъмната стаичка. Цялата ни страна е заинтересована, всички партии са заинтересовани да не се поставя под съмнение отвън законността на нашите избори. Следователно, трябва в това отношение да проявим дължимата грижа, но да проявим също така и добросъвестност и да не излизаме със съображения на някакъв страх от собствените ни институции, за да искаме в този случай надзора на други лица или органи.

В този смисъл смятам, че няма никакво различие в изказаните преди мен съображения. Необходимо е да се намери подходящият начин, за да може да се осъществи това. Колкото повече имаме обективни наблюдатели, толкова по-добре ще бъде за нашата обща кауза. Благодаря.

Ж. ЖЕЛЕВ: Има думата г-н Боков.

Продължение... 

 
Начало на тази страница
Обратно към първа страница 
 

 

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Към съдържанието