КРЪГЛАТА МАСА
(3.01.1990 - 14.05.1990)
Пълна стенограма
КОНСУЛТАЦИИ

Консултации с ръководствата 
на обществените организации, 
творческите и други съюзи по въпросите на Кръглата маса 

3 януари 1990 година, 9:30 часа 
3 януари 1990 година, 15:00 часа 

Стенографски протокол на предварителните консултативни срещи с ръководството на СДС по провеждането на Кръгла маса

3 януари 1990 година, 11:40 часа 
3 януари 1990 година, 17:30 часа 

4 януари 1990 година, 15:00 часа 

 

ПОДГОТВИТЕЛНИ ПРЕГОВОРИ

 

Стенографски протоколи на предварителните заседания на Националната кръгла маса 

Между делегации на БКП, БЗНС и народни представители и делегациите на обществено-политическите формирования в страната, творчески и други съюзи и организации на религиозни общности


18 януари 1990 година, 14:30 часа 
 

Между представители на БКП, БЗНС, народни представители и СДС

16 януари 1990 година, 14:30 часа 
18 януари 1990 година, 10:00 часа 

 

ОФИЦИАЛНИ ПЛЕНАРНИ ЗАСЕДАНИЯ

 

Стенографски протоколи на заседанията на Националната кръгла маса 

ПЪРВО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

22 януари 1990 година, 18:05 часа 
23 януари 1990 година, 10:44 часа 
23 януари 1990 година, 17:00 часа  
29 януари 1990 година, 10:00 часа 
6 февруари 1990 година, 10:05 часа 
7 февруари 1990 година, 09:00 часа 
12 февруари 1990 година, 14:00 часа

ВТОРО  ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

12 март 1990 година, 15:15 часа
15 март 1990 година, 10:05 часа

19 март 1990 година, 15:10 часа

26 март 1990 година, 09:36 часа

27 март 1990 година, 17:10 часа

29 март 1990 година, 13:14 часа

30 март 1990 година, 12:05 часа

ТРЕТО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

14 май 1990 година, 18:13 часа

30 март '90
1 2 3 4 5 6 7  

       

    Национална кръгла маса

    Второ пленарно заседание

    НДК, зала № 6

    30 март 1990 г., петък (обявено за 11:00 часа), начален час 12:05, край 18:55

     
     

     (След почивката)

    Ж. ЖЕЛЕВ: От направените заявки за изказване бих искал да дам думата на г-н Виктор Вълков.

    В. ВЪЛКОВ: Уважаеми колеги, делегацията на БЗНС направи, както и досега е правила, компромисно предложение с добра воля. За съжаление се видя, че вместо да стигнем до споразумение, което беше основната ни цел, стигнахме до познатия водопад от думи и губене на време. Макар и малко на шега, без да искам да засягам никого, все пак наближава 1 април, искам да отбележа и затруднението от присъствието на толкова много правни специалисти на едно място.

    За да не злоупотребяваме повече с търпението на всички, които следят действията ни, и с оглед да дадем пример за компромис и за гъвкавост, БЗНС оттегля направеното предложение. Призоваваме спорещите страни да проявят мъдрост и реализъм, с каквито те безспорно разполагат, и стигнем час по-скоро до съгласие.

    Благодаря.

    Ж. ЖЕЛЕВ: Благодаря. Има думата за реплика Ивайло Трифонов.

    ИВ. ТРИФОНОВ: Зам.-председател съм на федерацията на клубовете за гласност и демокрация.

    Много се мъчих да разбера защо така делегацията на Комунистическата партия държи на названието на държавния глава президент. Струва ми се, че тук има два момента.

    Първо, психологическият момент, а именно, че тя е предложила названието президент. И второ, веднъж вече приета от Народното събрание тази институция като название, то тогава ще възникне въпросът пред Великото народно събрание, което изработва Конституцията, ами след като вече имаме президент, защо да го сменяме с председател. Мисля, че трябва да се обърне внимание на този факт.

    За да завърша, напомням предложението на г-н Желев в края на заседанието преди почивката. Тъй като болшинството делегации са склонни да приемат названието на държавния глава председател на републиката, предлагам в текста на споразумението да се укаже именно държавен глава председател на републиката, а тези делегации, които имат особено мнение и държат на названието президент, да го отразят с особеното си мнение.

    Благодаря.

    Е. КОНСТАНТИНОВА: Искам да помоля всички присъстващи на Кръглата маса да минем към подписване на споразумението, защото наистина е много тягостен и потиска този дълъг разговор със своята безплодност. Ясно е вече, че нямаме такива сериозни различия, каквито имахме до преди няколко дни и до вчера. Нека да подпишем споразумението, но в никакъв случай не президент, а председател на републиката, за което е ясно, че повечето от силите, присъстващи на Кръглата маса с изключение на БКП, са съгласни за това. БКП може да остане на особено мнение.

    А. ЛИЛОВ: Защо трябва предварително да се говори от името на всички тук присъстващи политически и обществени сили? Смятам, че когато стигнем до подписване на споразумението, тогава всеки ще изрази своята воля, както той я е определил.

    Е. КОНСТАНТИНОВА: Извинявайте, г-н Лилов, но те се изказаха, доколкото слушах и доколкото разбрах. Затова си позволявам да направя това предложение.

    А. ЛИЛОВ: Ние чухме една част от представените делегации. Друга част не сте чули. Затова не бива предварително да се определя съотношението на поддръжниците на едното или на другото мнение.

    Готов съм да се съглася да се впише председател, обаче предлагам да се впише в скоби до думата председател в скоби президент. Това ще даде възможност на делегациите, които са за едното или за другото, да се определят.

Ж. ЖЕЛЕВ: Има думата Михаил Михайлов от БЗНС „Никола Петков".

М, МИХАЙЛОВ: Другари и господа, делегацията на БЗНС ясно изразява своето становище, защото поддържа позицията върховният орган нашето Велико народно събрание да излъчи председател, не президент и то обезателно да бъде избран от самото Велико народно събрание.

На всички е ясно, че президентската власт събира в себе си като във фокус големи правомощия, които някак по особен начин я издигат едва ли не над самото Велико народно събрание, над върховния орган Народното събрание. Той държи обезателно за мнението на Народното събрание. С това не искам да кажа, че президентът е отделен от Народното събрание, че той ще изневери на международния живот за нашата страна, за България, за нашата държава е за предпочитане да имаме понятието президент. В международните отношения това е особено необходимо. Има и други държави, които наричат своя държавен глава президент, а ние ще  наричаме по своему председател. Толкова повече, че на чужди езици председател, както се изтъкна тук, пак ще се превежда с думата президент.

КР. НЕВРОКОПСКИ: Имам един въпрос към г-н Лилов. След като вашето предложение е да се запише председател, в скоба президент, кое наименование ще приеме сегашното Народно събрание?

АС. НЕЙКОВ: Моля, г-н председател. Аз не съм свършил изказването си. Аз смятам, че от гледна точка на международните отношения е по-удачно да се запише президент. За да излезем от днешното заседание действително с положителен резултат, аз приемам предложението (то действително е компромисно предложение), което преди няколко минути направи др. Ал. Лилов. Да запишем в документа и двете имена, като на първо място запишем председател, а в скоби президент. Предложеното от г-жа Константинова мнение едната страна да остане с особено мнение, не е толкова целесъобразно. По-добре е двете страни да бъдат с особено мнение едната с предпочитание към едното, другата към другото.

Благодаря за вниманието.

Ж. ЖЕЛЕВ: Благодаря и аз. Има думата Александър Йорданов.             

АЛ. ЙОРДАНОВ: Уважаеми дими и господа, колеги, на едно от предишните заседания, включително и вчера, обърнах внимание по повод предложението и дори предложението на делегацията на БЗНС, че в каквато степен е компрометиран Държавният съвет на Народна република България, в същата степен, ако не и по-голяма е компрометирано и Народното събрание. В момента (това говорих вчера и няма да повтарям вече казаното) в страната върви всенародна подписка за отзоваване на компрометирани народни представители. От различните райони тази подписка се внася в Народното събрание. Народното събрание обаче не взема никакво решение. Продължават да си стоят господата Кубадиновци и други в Народното събрание, да гласуват по същия начин, както и в миналото. Ние искаме да натоварим тези господа, които народът не желае, с функцията да решат някои от най-важните за момента закони на България, включително и избора на държавен глава. Но народът им отнема правомощията в същия момент. Някои от тях би трябвало да не са вече в залата. Това е първият въпрос.

Проблемът председател и президент. Наистина твърде дълго се обсъжда този въпрос – дълго, скучно и тягостно.

Редно би било да се съсредоточим и върху проблема за гаранциите за надпартийност на председателя на републиката или президента. Те са фиксирани в един текст, в който се казва, че този председател държавен глава няма да заема ръководни длъжности или функции в една или друга политическа организация. Но това не е достатъчно за функцията на надпартийност. Партийността не се състои само в това да заемаш ръководни длъжности и да изпълняваш определени ръководни функции в една или друга политическа организация. Това е въпрос на мислене, на светоотношение, на твоя исторически опит.

Що се отнася примерно до презумпцията, че евентуално на сегашния държавен глава ще се прехвърлят правомощията и той ще стане председател на републиката, винаги остава презумпцията за партийност, още повече, както знаем колко години той е вързан с една партия, с нейните вълнения, болки, стремежи, вътрешни противоречия. Той е свързан и с нейния реформаторски курс в момента и т. н. Но това е партийна обвързаност.

Разбира се, аз мисля, че когато се обсъжда един толкова важен въпрос, редно е, вместо да слагаме тигана преди да сме извадили рибата от морето, както се казва, да помислим и за нещо друго.

В момента България има държавен глава. Не мога да разбера защо нашата Кръгла маса в някакъв смисъл се поставя над него. Защо не поканим държавния глава на България и да изслушаме неговото мнение по този въпрос, независимо от това дали мислим него да направим президент, или друг човек да направим президент и т. н. Но България в момента има държавен глава. Това е един човек, който цяла България уважава. Ако вие си спомняте, още на първия митинг на СДС, непосредствено след падането на Тодор Живков, именно името на Петър Младенов звучеше по площада. Всички сме с най-добри намерения към него. Аз не виждам нищо нелогично в това да изслушаме мнението на държавния глава на България по един толкова важен въпрос. Ако г-н Лилов знае неговото мнение, предлагам да ни информира.

Благодаря.

Ж. ЖЕЛЕВ: Благодаря на г-н Йорданов.

А. ЛИЛОВ: Д-р Желев, бихте ли ми позволили да взема думата.

Благодаря на г-н Йорданов за добрите думи към др. Петър Младенов. Той ги заслужава и ги заслужава заради делата си. Аз се радвам, че целият народ вижда това.

Що се касае до партийната обвързаност на президента, то надпартийността би следвало да се тълкува не като липса на политически принципи в отделната личност или на партийна принадлежност, а наистина като неучастие в ръководните органи на каквито и да било партии. Вие вероятно знаете, а ако не знаете, би ме учудило това. Митеран не престана да бъде социалист, когато вече втори мандат е президент на демократична Франция. Това се отнася и за други президенти. Да не говоря за Буш, за гръцкия президент или за турския президент. Не ви разбирам. Вашата постановка за надпартийността ми е непонятна.

Що се касае до формулировката, която предлагаме, и по този начин отговаряме на г-н Неврокопски, то ние предлагаме една формулировка, която е равнозначна. Аз съм убеден, че ако разумни хора разглеждат в Народното събрание тази формулировка, те ще я приемат именно като равнозначна. Между впрочем по този начин сега е определено и правителството на България. Това е записано в Конституцията. Там е записано: Министерски съвет, а в скоби е записано правителство.

Що се касае до самото Народно събрание, г-н Йорданов, не съм депутат. Вашите думи не биха ме засегнали. Но мисля, че вие първо засягате върховната институция, засягате я по един недопустим начин. Народното събрание на България изобщо не може да бъде компрометирано. Ако там има компрометирани хора, това е отделен въпрос. Бих ви помолил да се изразявате точно. Може да обидите прекалено силно висшата институция в държавата. И второ, не всички, които са дори в сегашното Народно събрание, заслужават вашите думи. Там има много безпартийни и честни хора, достойни заради някои от които ние сега сме тук.

Когато говорим за такива неща, трябва да се изразяваме значително по-точно и по-отговорно.

Ж. ЖЕЛЕВ: има думата г-н Виктор Вълков.

В. ВЪЛКОВ: Репликата ми е към г-н Йорданов.

Първо, да го успокоя, че никак не се чувствам засегнат. Аз много трудно се обиждам от това, че и аз съм един от членовете на Народното събрание. Тук има още двама мои колеги.

Понеже и вчера Народното събрание беше обвинено в това, че мълчи и не действа във връзка с подписка, която върви, както той се изрази, бих го посъветвал да се занимае как изглежда процесуалният ред за отзоваване на народен представител. Тогава сигурно повече няма да се чуди защо минава време и защо това се бави. Благодаря.

Ж. ЖЕЛЕВ: Искам да резюмирам казаното. Има четири положения:

- председател на републиката, след като представителите на БЗНС оттеглиха своето предложение;

- президент на републиката;

- председател в скоби президент на републиката;

- държавен глава, при който текст всяка делегация може да се подпише със своето мнение.

Първите два варианта са неприемливи за делегацията на БКП и за още една-две делегации, доколкото си спомням. Президент на републиката е неприемливо за повечето делегации, присъстващи на Кръглата маса. Следователно можем да избираме между останалите два варианта председател (президент) или държавен глава с отделното мнение на всяка делегация, която би подписала документа.

Бих помолил делегациите да се изкажат по този въпрос.

Б. ДИМИТРОВ: Предлагам едно компромисно решение, което може би ще ни помогне да излезем от задънената улица.

Предлагаме да запишем председател на републиката, а в скоби президент, като изрично се запише текст, че председател на републиката ще се употребява във вътрешнодържавния и политическия живот, а президент на републиката само във външнополитическия живот. По някакъв начин трябва да излезем от тази ситуация.

Ж. ЖЕЛЕВ: Поначало така ще стане. Ако приемем държавният глава да се нарича председател, навън ще го наричат президент. Това семантично означава едно и също.

Б. ДИМИТРОВ: Ако се запише председател, а в скоби президент и т. н., то вие сте много прав, че ще изчезне едно от двете. Почти съм сигурен коя дума ще изчезне  това, което вие предложихте.

АЛ. КАРАКАЧАНОВ: А защо да не запишем президент, а в скоби председател.

Ж. ЖЕЛЕВ: Моля да се концентрираме върху тези две възможности, освен ако не се предложи нещо по-добро.

Т. ТАНЕВ: Аз съм председател на Съюза на борците против фашизма и капитализма. Правих навремето една кратка рекапитулация на времето, което отделихме на трите споразумения. Общо за трите заседания отделихме осем часа за обсъждането на тези три споразумения, на откритото заседание, което беше снощи, 16 часа и днес още 2 часа, на изказване за съгласуване на проблемите над шест часа. Не зная колко струва минута или час радиовреме за прякото предаване на заседанието на Кръглата маса. Същото се отнася и за предаването на Българската телеви­зия. Виждате колко много време изгубихме в дискусии по проблеми, които бяха съгласувани в контактната група. Налага се заседанията да бъдат прекъсвани, за да се правят повторни съгласувания, за допълнителни предложения. Това удължава само времето. Аз предлагам да минем към това, което др. Ал. Лилов предлага. Виждам, че и г-н Желев е съгласен с този вариант. Да се отразят последните две предложения, които Вие формулирахте. Всяка делегация ще си изкаже своето особено мнение по съответното название президент или председател, или само държавен глава. Иначе губим напразно време. В противен случай ставаме много банални, дори и за себе си.

Ж. ЖЕЛЕВ: Предлагам да се приключват разискванията с това ваше предложение. Нека да преминаваме към подпис.

А. ЛИЛОВ: Съгласен съм с вас, д-р Желев. Това са двата варианта, от които трябва да избираме. Още веднъж бих искал да кажа, че има вече доста добър прецедент, който можем да използваме. В глава VI на Конституцията е записано: „Министерски съвет (правителство)". Това са равностойни понятия. Мисля, че може да използваме този опит и да използваме двете равностойни понятия председател (президент). Това е ясно и удовлетворява и двете страни, според моето разбиране. Но аз не възразявам, разбира се, и срещу другия вариант. Мисля, че този е най-добрият като политическо равнище на нашия документ.

Ж. ЖЕЛЕВ: Добре. А когато се обръщат към президента, как ще бъде: „господин председател (президент)"?

А. ЛИЛОВ: Когато вие се обръщате, ще предпочетете едното или другото. Когато аз се обръщам към държавния глава, аз предпочитам да казвам: другарю президент, а вие може да се обръща­е към него „господин президент".

В. ВЪЛКОВ: За мен и за нашата делегация е по-лесно да видим повече недостатъци в едното предложение, отколкото да казваме кое е по-доброто.

Според мен предложението всяка делегация да записва своето становище внася елемент на гласуване на Кръглата маса. Това е все едно резултат, че преди това сме направили гласуване и всеки е заявил своето становище.

Мисля, че ние сме се споразумели на тази Кръгла маса да няма гласуване. Затова бих подкрепил другото предложение, тъй като повече или по-малко то прилича на някакъв консенсус. Благодаря.

Ж. ЖЕЛЕВ: Не разбрах кое предложение поддържате.

В. ВЪЛКОВ: Аз съм за предложението председател, а в скоби записано президент.

ЕМ. МАСЛАРОВА: Смятам, че на Кръглата маса не трябва да стигаме до гласуване. Предложеният ни вариант председател в скоби президент, би могъл да се приеме. Смятам, че това е най-благоприятният вариант от досега предложените.

М. ДРЕНЧЕВ: Щом е стигнало точно за това какво име да се даде, без да се посяга на съдържанието на това име, аз смятам, че може да се реши този въпрос без много трудности. За нас е важно какви ще бъдат прерогативите. За нас не е важно толкова името. Но понеже българските традиции са такива, че никога не се е използвало президент на еди коя си фирма, смятам, че е правилно становището да се наблегне на думата председател, но нищо не означава, че в скобите ще бъде записано и президент. Кой както иска да си го разбира, кой както иска да се обръща към държавния глава. Дали с едното наименование, дали това ще бъде мадам или госпожа, това за нас е от малко значение. Важно е какво съдържа това понятие и какви са прерогативите, казано на юридически и правен език, на председателството на републиката или на президента на републиката. Поддържам този компромис председател (президент).

Ж. ЖЕЛЕВ: Благодаря. Има думата за реплика Крум Неврокопски.

КР. НЕВРОКОПСКИ: При това положение държим Народното събрание да не изменя текста. Ако бъде прието председател на републиката, а в скоби да се запише президент, това съгласие тук да стане без промяна в Народното събрание. С такава постановка сме съгласни.

Ж. ЖЕЛЕВ: Има думата проф. Александър Янков.

АЛ. ЯНКОВ; Уважаеми г-н председател, уважаеми колеги, тъкмо по този въпрос исках да изкажа своите съображения. Мисля, че въз основа на постигнатите споразумения и по други въпроси, както и в тази част, би трябвало всички, които имат възможност това се отнася особено до членовете на Народното събрание, да поддържат постигнатото споразумение, както беше изразено, т. е. да се употребява както и в глава VI на Конституцията – председател на републиката (президент). Това да бъде възприето и в законодателството. Това да бъде мнение, изразено от народните представители в Народното събрание. Аз съм един от тях. Уверявам ви, че ще поддържам това становище.

Благодаря за вниманието.

Ж. ЖЕЛЕВ: Благодаря.                                                   

А. ЛИЛОВ: Може би и аз като ръководител на делегацията, мога да ви уверя, че доколкото имаме парламентарна група, не зная дали сега е болшинство, но се надявам, че все още е болшинство, ще помоля да се настоява така да се запише по този въпрос, ако се споразумеем.

Ж. ЖЕЛЕВ: Има думата г-н Любен Кулишев.

Л. КУЛИШЕВ: Искам заедно с моя колега акад. Сендов да подкрепим това предложение, което ясно показва, че термините председател и президент са синоними. Това ще помогне вероятно в нашия език и в нашата общественост да не се влага в тези термини значение, което те нямат. Подкрепям направеното предложение.

(Ръкопляскания)

Ж. ЖЕЛЕВ: Има думата г-жа Елка Константинова.

Е. КОНСТАНТИНОВА: Позволете ми да кажа две думи за заключение.

Мисля, че как точно ще наричаме държавния глава в продължение на година-година и половина, нямаше никак толкова голямо значение, колкото му придадохме. Най-важното е, че след избирането на новата Конституция и след избирането на Великото народно събрание всичко в нашата държава ще се постави на качествено нови основи, че из основи ще се промени и моралът, и правата, и икономиката, и всичко на държавата. А как ще се обръщаме към него в продължение на това кратко време от година и половина-две според мен няма значение.

Ж. ЖЕЛЕВ: Предлагам да започнем обсъждането на законопроекта за изборите.

Смятам, че ще бъде най-добре, ако се процедира по отделни пунктове. Където делегациите имат някакви бележки, допълнения и пр., ще се обсъждат.

КР. НЕВРОКОПСКИ: По внесения законопроект за изборите. При уточнението, възприето от всички делегации за смесената система с елементите, които се уточняваме, смятам, че става въпрос за датата. Друго не виждам, г-н председател. Не виждам какво друго имаме да обсъждаме. В процеса на дискусиите, които водихме толкова дни, това беше основният момент, на който спряхме вниманието ви от името на нашата делегация. Нашето становище беше решително, категорично за пропорционалната система по съображения, които вече са излагани. Ние не ги повтаряме. Още повече, че вашето становище беше изразено с предложения законопроект. Стигна се до съгласие Сега смятам, че е излишно обсъждането. Ако евентуално става реч за допълнения в редакцията, е точността, в изразността това може. Но иначе остава въпросът за датата.

Благодаря за вниманието.

А. ЛИЛОВ: Аз съм съгласен с г-н Неврокопски, че решихме главния въпрос за системата. Тя е част от документа, който сега ще подпишем. Предполагам, че това са въпроси, свързани с организацията на изборите. Но може би трябва да чуем др. Миланов или др. Янков.

БР. ДАВИДОВ: Уважаеми съпредседатели и участници в Кръглата маса, преди три заседания направих предложение – Кръглата маса да заседава в петък от 17.00 часа и в събота. Бях на обиколка из Родопския край. Трябва да ви кажа, че хората понякога си зарязват работата, може би напразно, за да ни слушат.

Второ. Каква е гаранцията за направените предложения тук, че съпредседателите ги анализират и ги предават на съответните органи за изпълнение. Имам предвид, както аз направих, така много колеги участници в Кръглата маса направиха редица предложения от неотложен социално-икономически характер. Ако се превръщаме само във франкфуртска говорилня, то може би и трябва хората да ни отзоват оттук.

Много моля съпредседателите да имат предвид това. Нещата долу не чакат нашите прекомерни, дълги и напразни разговори.

Благодаря за вниманието.

Ж. МИЛАНОВ: Позволете ми да ви докладвам за работата на експертната група по споразумението за принципите и основните положения на законопроекта за избиране на Велико народно събрание. Експертната група работи много интензивно и отработи детайлно, бих казал, всички пунктове на проекта за споразумение, поради което предлагаме проекта без никакви дискусии и без никакви спорни въпроси, освен ако са възникнали някои допълнителни проблеми.

Действително единственият проблем, който заслужава да бъде предмет на дискусии и който трябва да се реши, това е датата на изборите. От гледна точка на това, че ние доста позакъсняхме дали до 10 юни ще смогнем да се подготвим за избори. Остава принципите, които са заложени, след това да бъдат пренесени и редактирани като нормативни текстове в Закона за изборите. След това да се възложи на математици от изчислителните центрове да разработят, разбира се, заедно с Централната избирателна комисия методика за изчисленията, които ще се използват в изчислителните центрове по отчитане на резултатите от изборите. Но това е вече проблем, който излиза вън от рамките на закона. Това е чисто професионален проблем за математическото осигуряване на изчисленията. Благодаря.

Искам да изкажа благодарност на всички колеги от двете страни, които работиха с високо чувство за отговорност и с професионализъм в разработването на този много отговорен и важен проект за споразумение и на проект за Закона за изборите. Паралелно с подготовката на споразумението работихме текст по текст по предложения проект за Избирателен закон.

Ж. ЖЕЛЕВ: Благодаря.

Предоставям думата на Стоян Ганев, който иска да допълни нещо.

 
Продължение... 

 
Начало на тази страница
Обратно към първа страница 
 

 

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Към съдържанието