КРЪГЛАТА МАСА
(3.01.1990 - 14.05.1990)
Пълна стенограма
КОНСУЛТАЦИИ

Консултации с ръководствата 
на обществените организации, 
творческите и други съюзи по въпросите на Кръглата маса 

3 януари 1990 година, 9:30 часа 
3 януари 1990 година, 15:00 часа 

Стенографски протокол на предварителните консултативни срещи с ръководството на СДС по провеждането на Кръгла маса

3 януари 1990 година, 11:40 часа 
3 януари 1990 година, 17:30 часа 

4 януари 1990 година, 15:00 часа 

 

ПОДГОТВИТЕЛНИ ПРЕГОВОРИ

 

Стенографски протоколи на предварителните заседания на Националната кръгла маса 

Между делегации на БКП, БЗНС и народни представители и делегациите на обществено-политическите формирования в страната, творчески и други съюзи и организации на религиозни общности


18 януари 1990 година, 14:30 часа 
 

Между представители на БКП, БЗНС, народни представители и СДС

16 януари 1990 година, 14:30 часа 
18 януари 1990 година, 10:00 часа 

 

ОФИЦИАЛНИ ПЛЕНАРНИ ЗАСЕДАНИЯ

 

Стенографски протоколи на заседанията на Националната кръгла маса 

ПЪРВО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

22 януари 1990 година, 18:05 часа 
23 януари 1990 година, 10:44 часа 
23 януари 1990 година, 17:00 часа  
29 януари 1990 година, 10:00 часа 
6 февруари 1990 година, 10:05 часа 
7 февруари 1990 година, 09:00 часа 
12 февруари 1990 година, 14:00 часа

ВТОРО  ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

12 март 1990 година, 15:15 часа
15 март 1990 година, 10:05 часа

19 март 1990 година, 15:10 часа

26 март 1990 година, 09:36 часа

27 март 1990 година, 17:10 часа

29 март 1990 година, 13:14 часа

30 март 1990 година, 12:05 часа

ТРЕТО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

14 май 1990 година, 18:13 часа

30 март '90
1 2 3 4 5 6 7  

       

    Национална кръгла маса

    Второ пленарно заседание

    НДК, зала № 6

    30 март 1990 г., петък (обявено за 11:00 часа), начален час 12:05, край 18:55

     
      /продължение/

    Л. КУЛИШЕВ: Във връзка с предложението, което господата Глушков и Луджев защитиха, а също и колежката от БЗНС. Струва ми се, че се нуждаем от някои разяснения. Не съм съвсем наясно дали това разрешение, което се предлага, Държавният съвет да продължи да съществува, като прехвърли част от своите компетенции на неговия председател, дали това ще стане на основата на сегашната Конституция, без изменение, или те предлагат да се направи някакво изменение в Конституцията, за да се стигне до това разрешение. Имайте предвид, че това, което ще направим, ще бъде действащо до приемането на новата конституция, а не само до изборите за Велико народно събрание. Във връзка с това бих искал да направя един коментар.

    Струва ми се, че това разрешение и политически, и правно не е убедително, в известен смисъл няма да говори добре за нас. Искаме от сегашния Държавен съвет, за който всички говорят с не особено добри думи, имайки предвид наследството от миналото и сегашното му състояние, фактически ще го овластим то да даде своите правомощия на държавния глава. И държавният глава ще продължи да упражнява тези правомощия.

    От друга страна, юридически не съм убеден, че по реда на предоставяне на пълномощия, предвидени в чл. 96, ал. 2, наистина Държавният съвет има това право да предоставя правомощията и да овластява председателя на Държавния съвет. Тук се говори само за осъществяване на някои от неговите правомощия. Не се касае за генерално предоставяне на правомощия, както тук се говори. Струва ми се, че при това положение, когато сме на един косъм близки до споразумението, както то е формулирано в т. 6. Спорът по т. 6 се отнася само до наименованието ще бъде абсолютна политическа грешка да тръгнем да търсим други разрешения. Струва ми се, че от този момент, когато сме стигнали до това споразумение, чест ще прави на тази страна от масата, която отстъпи. Смятам, че българският народ ще я разбере, че тя е отстъпила само затова, защото се касае до един абсолютно празен спор за наименование.

    Не виждам никакво основание относно държането за името: дали държавният глава ще се нарича президент, или ще се нарича председател.

    СТ. ГАНЕВ: Г-н Кулишев, вашите опасения от това, че Конституцията чл. 96, не дава ясен отговор на въпроса, който тук беше поставен от делегацията на БЗНС, не са основателни. Чл. 96, ал. 2 от Конституцията позволява не просто Народното събрание, а и самият Държавен съвет да предостави една част от своите правомощия на председателя на Държавния съвет. Щом като Държавният съвет може да направи това, на още по-голямо основание Народното събрание може да му възложи своите правомощия, или поне една значителна част от тези правомощия, за които страните на Кръглата маса са се споразумели. Председателят на Държавния съвет ще изпълнява функциите на държавен глава със съответните правомощия. Някои от правомощията, както тук бе посочено, например в чл. 95 или чл. 94, т. 9 и 10 , или чл. 93, т. 25 могат да бъдат запазени за Държавния съвет, които той ще осъществява в случаите, когато е необходимо да се вземат подобни решения. Всичко ще бъде уредено с особен закон, който Народното събрание ще приеме. Няма никакви пречки да се възприеме. Казвам това от гледна точка на конституционното право да се възприеме предложението на БЗНС, като в една работна група, и то за кратко време (съгласен съм с колежката Кирчева), може да се постигне споразумение.

    Що се касае до това, че Държавният съвет в очите на народа е компрометиран (не си спомням каква дума използва колежката) и просто той няма достатъчен авторитет. Много институции в България са в такова състояние. Не само Държавният съвет. Ако тръгнем по тази логика, на доста институции ще трябва да се търсят нови наименования. Смятам, че и от политическа, и от юридическа гледна точка една такава позиция е полезна. Това е средно, компромисно решение, и то може да удовлетвори участниците.

    Великото народно събрание ще'бъде органът, който в края на краищата ще вземе онова решение, което, позволявам си да кажа това, нямаме право да вземем.

     А. ЛИЛОВ: Бих желал като съпредседател на Кръглата маса да кажа следното. Ние предлагаме и няма никога да си позволим да предложим като изход от създалото се положение на отсрещната част от Кръглата маса да отстъпи. Не можем да приемем постановката за отстъпление. На Кръглата маса трябва да търсим консенсус по пътя на разумния компромис. Поради това ние предлагаме изход от създалото се положение, който няма да кара нито едната, нито другата, нито третата страна да отстъпва. Затова предлагаме да се подпише споразумението. То е постигнато с консенсус в главната му част. Всички онези участници, които имат особено мнение по един въпрос, който наистина не влиза в съществото на въпроса, да изразят своето особено мнение.

Ж. ЖЕЛЕВ: Бих искал да кажа следното.

От направените досега изказвания, общо взето, се очертава следната ситуация.

Ние можем да излезем от задънената улица по два начина: или чрез Държавния съвет във варианта, който се предлага от БЗНС, или да запишем: председател на републиката. С особено мнение на БКП да стане президент.

А. ЛИЛОВ: Както се разбрахме, само ние сме с особено мнение.

Ж. ЖЕЛЕВ: И още един ще подпише. Това означава, че двама души ще бъдат с особено мнение.

А. ЛИЛОВ: Това още не се знае. Когато се подпише документът, това ще се разбере.

Р. КАРАДИМОВ: Имам въпрос от принципен характер към г-н Ганев.

Струва ми се, че има доза непоследователност в позицията, по-специално на г-н Ганев, за което ще ви дам конкретен пример.

Ако се възприеме предложението на БЗНС, срещу което ние се обявихме, най-малко защото част от състава на Държавния съвет са народни представители и върху тях ще тегне цялото наслоение, което има сега на Държавния съвет. Вижте какво е записано в пълномощията на председателя или президента: „В изпълнение на своите правомощия издава укази и решения, които нямат нормативен характер." Ако се възприеме предложението на БЗНС, това означава, че Народното събрание може да прехвърли върху председателя на Държавния съвет и свои правомощия да издава нормативни укази. Тази позиция по същество разширява правомощията на сегашния председател на Държавния съвет от статута, за който сме се договорили. Това най-малкото за мен е нелогично като позиция на СДС или, да не обвързвам целия съюз, поне позицията на г-н Ганев. Благодаря.

СТ. ГАНЕВ: Г-н Карадимов, мисля, че нелогичността идва от това, което вие сега поставяте като въпрос. Ако си спомняте вчерашната позиция на БЗНС, тя беше съвсем категорично изразена точно по този въпрос. Не може да бъдат оставени на Държавния съвет правомощията, които му позволяват да законодателства на практика. Затова предлагаме в работен вариант да се съберем и да изчистим всички тези правомощия на Държавния съвет, които сега Конституцията му дава, особено тези в чл. 94, ал. 2, а има и редица други. След като те бъдат изчистени, на председателя на Държав­ния съвет да бъдат възложени правомощията на държавен глава в рамките, които са определени в споразумението на Кръглата маса. Някои правомощия, които имат особен характер, които изискват колективност, например както е в чл. 95, да бъдат запазени до Великото народно събрание за Дър­жавния съвет. Самата институция Държавен съвет всъщност няма да бъде дълготрайна. Да не заб­равяме все пак, че става дума за два месеца, ако не се лъжа. Тук няма никаква непоследователност. Конституционното право специално в чл. 96 позволява да се направи такъв компромис и да се стигне до такова решение.

Ж. ЖЕЛЕВ: Моля да не се включвате без разрешение. Има думата председателят на БЗНС.

АЛ. ДИМИТРОВ: Благодаря, д-р Желев.

Изказвам своята признателност към колегата Ганев, че той така допълни нашата позиция. Учудвам се защо тя не беше разбрана от моя уважаван млад колега Росен Карадимов. Просто не искахме да навлизаме в нюанси. Естествено след като в политическото споразумение, по което имаме пълно съгласие, сме казали, че председателят на републиката няма да издава укази с нормативен характер, няма никаква логика да признаем това право, още по-малко на Държавния съвет. Просто казахме и защитихме тезата, че след една разумна редакция, която може да бъде направена за много кратко време, с оглед постигането на така нужния ни компромис и задоволяване нуждите и на широката общественост, и на Народното събрание, ние можем да възприемем този подход.

Ще си позволя в заключение да кажа едно предвиждане. Струва ми се, уважаеми участници в Кръглата маса, че все пак новата Конституция ще възприеме институцията на президента. Трябва да оставим нещо, което да го има в новата Конституция. В противен случай тя ще бъде твърде по-малко нова, отколкото очакваме. Това, разбира се, е само едно предвиждане. Това е мое лично предвиждане. Бих помолил делегацията на БКП, която излиза с това предложение, да бъде добра да почака няколко месеца, по мое дълбоко лично убеждение, няма начин тази институция да не влезе в новата Конституция на Народно република България. Благодаря ви.

Ж. ЖЕЛЕВ: Думата има проф. Живко Миланов.

Ж. МИЛАНОВ: Благодаря ви, г-н председател. Искам да прокоментирам предложението за Държавен съвет.

Мисля, че това не е възможно да се възприеме тази институция по простата причина, че тя е съвършено друга институция, свързана с тоталитарния режим и с тоталитарната система на конституционно устройство както по нейното място в държавната система, както по състав, както по ред за образуване, по компетенции и по всичко останало. Един такъв хибрид не би могъл да послужи за решаване на въпросите на прехода към демократично управление. Просто трябва да се изчистят всички текстове. Не виждам какво ще остане от този Държавен съвет, ако започнем текст по текст. Още идеята изглежда примамлива. Но ако се започне сериозна работа, ще се види, че няма какво да остане от него. Той е замислен като един орган, който по Конституция стои почти наравно с Народното събрание, а фактически стои над Народното събрание. Така е осъществявал и своите функции на практика. Поради това мисля, че такава идея не би трябвало да възприемаме. Тя е нереална и тя няма да бъде добра репутация за Кръглата маса, че не е намерила един по-демокра­тичен изход и се е превърнала в един от най-компрометираните институти, с каквито и уговорки да го предлагаме това.

Що се касае до чл. 96 искам да кажа, че той не дава такава възможност, каквато тук се предлага чрез него да се прехвърлят функции на председателя. Смисълът на чл. 96 е съвършено друг. Той е, част от функциите на Държавния съвет не могат да се осъществяват поначало колегиално, както приемането на акредитивни писма, срещи, представителство на държавата, а могат да се осъществяват и единично. Чл. 96 дава тази възможност на Държавния съвет да прехвърли и други функции, които не се нуждаят от колегиално решаване, какъвто е Държавният съвет като орган. Поради това е записан и този текст. В този смисъл е разбиран и прилаган досега. Следователно той не ни дава тази възможност.

Две думи по президентския институт.

Мисля, че не е точно да се твърди, че президентският институт е свързан винаги със силна власт. В света има най-различни президенти, като се започне от американския президент, който има действително много силна власт, и се стигне до президентски институти, каквито имаме и в Италия, и във ФРГ, и в Швейцария, които са в значителна степен с доста представителни функции и нямат такава силна власт.

Всяка държава, която е възприела президентския институт, определя и неговото място, а също и пределите на неговата власт в системата на държавното управление.

Онова, което у нас досега е договорено, то е отразено в проектоспоразумението. Аз мисля, че такъв президент независимо как той ще се нарича, това са неговите рамки. Не бива да го свързваме само със силна власт, а председателя с парламентарна. Има и парламентарни президенти, има и президенти в парламентарни републики, и президенти в други републики. Това е една универсална институция, която се използва по цял свят. В зависимост от своите условия всяка страна определя и неговото място в политическата система.

Благодаря.

Ж. ЖЕЛЕВ: Благодаря и аз.

Има думата Димитър Луджев за реплика.

Д. ЛУДЖЕВ: В т. 6 се договаряме да създадем цяла институция държавен глава. Уговаряме се на кого да предадем правомощията, а се оказва, че не можем да направим това за ограничаване функциите на Държавния съвет. Тук се спомена, че това може да стане в края на краищата с особен закон. След като се договаряме по тези неща, далеч по-незаконосъобразно, бихме могли да се договорим и по този въпрос. Това е първо.

Второ. Няма логика. Там имало президент, тук имало президент. Представете си, че Великото народно събрание реши да има председател на републиката. Защо сега да го наричаме президент, а не председател на републиката, а утре да стане председател на републиката. Само по себе си това не е логика. След като приемем статута, нещата остават и се виждат на чисто емоционална основа, ако приемем, че никой друг няма задни мисли.

Предлагам да се ориентираме към някакъв работен порядък на нещата. Струва ми се, че е излишно повече да говорим и да коментираме. Трябва или да се търси решение, или да решим какво да правим.

КР. НЕВРОКОПСКИ: Другарю председател, предлагам да се даде почивка. Започваме да се въртим на едно място.

Ж. ЖЕЛЕВ: Може би това е разумно предложение. Аз също имах идеята да направим едно прекъсване, ако смятате това за разумно.

А. ЛИЛОВ: Не възразявам да се направи прекъсване. Но бих искал да уточня, че този текст, който е пред вас, господа и другари, е резултат на доста продължителна съвместна работа. Ако ще се изработва друго решение, то очевидно ще се нуждае от немалък срок, за да бъде то подготвено. Не е толкова прост въпросът, колкото го представя г-н Луджев. Тук никак не става въпрос за емо­ции. Става въпрос за доста сериозни политически проблеми. За да бъде намерено тяхното решение, се изисква време. Не възразявам БЗНС да възглави група, която да търси нови решения. Но трябва да си даваме сметка, че това изисква време.

Д. ЛУДЖЕВ: Точно за половин час ще бъдат изготвени две алтернативни решения.

А. ЛИЛОВ: И точно след половин час ще се получи същата ситуация.

Ж. ЖЕЛЕВ: В такъв случай давам половин час почивка, след която ще решим какво да правим.

(Почивка от 13.30 до 14.00 часа)

 
Продължение... 

 
Начало на тази страница
Обратно към първа страница 
 

 

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Към съдържанието