КРЪГЛАТА МАСА
(3.01.1990 - 14.05.1990)
Пълна стенограма
КОНСУЛТАЦИИ

Консултации с ръководствата 
на обществените организации, 
творческите и други съюзи по въпросите на Кръглата маса 

3 януари 1990 година, 9:30 часа 
3 януари 1990 година, 15:00 часа 

Стенографски протокол на предварителните консултативни срещи с ръководството на СДС по провеждането на Кръгла маса

3 януари 1990 година, 11:40 часа 
3 януари 1990 година, 17:30 часа 

4 януари 1990 година, 15:00 часа 

 

ПОДГОТВИТЕЛНИ ПРЕГОВОРИ

 

Стенографски протоколи на предварителните заседания на Националната кръгла маса 

Между делегации на БКП, БЗНС и народни представители и делегациите на обществено-политическите формирования в страната, творчески и други съюзи и организации на религиозни общности


18 януари 1990 година, 14:30 часа 
 

Между представители на БКП, БЗНС, народни представители и СДС

16 януари 1990 година, 14:30 часа 
18 януари 1990 година, 10:00 часа 

 

ОФИЦИАЛНИ ПЛЕНАРНИ ЗАСЕДАНИЯ

 

Стенографски протоколи на заседанията на Националната кръгла маса 

ПЪРВО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

22 януари 1990 година, 18:05 часа 
23 януари 1990 година, 10:44 часа 
23 януари 1990 година, 17:00 часа  
29 януари 1990 година, 10:00 часа 
6 февруари 1990 година, 10:05 часа 
7 февруари 1990 година, 09:00 часа 
12 февруари 1990 година, 14:00 часа

ВТОРО  ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

12 март 1990 година, 15:15 часа
15 март 1990 година, 10:05 часа

19 март 1990 година, 15:10 часа

26 март 1990 година, 09:36 часа

27 март 1990 година, 17:10 часа

29 март 1990 година, 13:14 часа

30 март 1990 година, 12:05 часа

ТРЕТО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

14 май 1990 година, 18:13 часа

29 март '90
1 2 3 4 5 6 7 8 9 

       

    Национална кръгла маса

    Второ пленарно заседание

    НДК, зала № 6

    29 март 1990 г., четвъртък, начален час 13:14, край 22:25

     
      (продължение)

    ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Тъй като, както и вие потвърдихте, нашите различия не са редакционни, тъй като, следователно, ние нямаме тази база за споразумения сега, която разчитахме преди началото на днешното заседание да имаме въз основа на онези договорки, които бяхме постигнали, тук прозвучаха различни възможни варианти за по-нататъшния ход на работа, може би сега да прекъснем и да преценим по-спокойно как би следвало да процедираме по-нататък.

    Правейки това предложение, съм длъжен да взема отношение само по един въпрос, който беше споменат от преди мен говорещите, в частност в изказването на г-жа Константинова, която засегна личността на сегашния председател на ДС.

    Аз по никой начин не мога да приема, че авторитетът на тази личност се нуждае от укрепване или от утвърждаване. Няма да правя защитна реч тук. Само искам да отбележа един безспорен и известен на всички нас факт, че ако не беше мъжеството и на тази личност, ние навярно с вас нямаше да седим сега тук, нямаше да имаме тази възможност да водим този диалог, нямаше да имаме този шанс да се стараем да осигурим един мирен преход към едно ново общество.

    Но аз подновявам предложението си. Не сте ли съгласни, че поради тази нова ситуация, която възникна, във връзка с наистина неочакваното изменение на позицията на вашата страна ние просто не сме в състояние да вървим нататък по някакъв разумен начин?

    Ж. ЖЕЛЕВ: ...

    ИВ. НЕВРОКОПСКИ: Г-н Пирински, може ли да допълня нещо?

    ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Може би да чуем д-р Желев? Аз бих помолил да дадем възможност. Моля ви, д-р Желев.

    Ж. ЖЕЛЕВ: Тук интересно предложение направи акад. Сендов да направим една калкулация на това, което сме постигнали все пак.

    ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Аз нямам нищо против това предложение, но проблемът е, че както потвърдихте и вие, нашите различия не са редакционни, а те са по същество...

    СТ. ГАНЕВ: Може ли, г-н Пирински?

    ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ:... да отговоря на д-р Желев?

    СТ. ГАНЕВ: Да.

    ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: ... и може би и вие ще вземете отношение, г-н Луджев?

    При положение, че ние имаме едно ново положение в развитието на тези разговори, на тези преговори, трябва да констатираме, че договореностите, които се надявахме да подпишем в един от неговите елементи, сега се оказва, че не можем да потвърдим. Явно е, че се нуждаем не само от рекапитулация, не само от инвентаризация на онези въпроси, по които имаме, или по които нямаме съгласие, а имаме нужда от една внимателна преценка за това в каква степен на съгласуваност е целият кръг от въпроси, които се третират в тези три споразумения.

    Поради това ми се струва, че няма да бъдат продуктивни нашите усилия, ако ги продължим на този етап. Явно, имаме нужда да осмислим отново тази взаимна договореност, към която се стремим. И аз отчитам, че ние се стремим и от двете страни.

    Съжалявам отново, че...

    СТ. ГАНЕВ: Може ли все пак...

    ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Д. Луджев отдавна иска думата. Бих предложил, д-р Желев, да му я дадем.

Д. ЛУДЖЕВ: Нека все пак да погледнем какво толкоз ни разделя и доколко то е редакционно или основно.

В точка 1 на Раздел 4 е записан принципът, за който стана дума, и повдигна въпроса Филип Боков. Ние този принцип, както виждате, го приемаме. Ние не сме против принципа на разделение на властите. Ние просто казваме, че нека ВНС да реши как това да стане. Нито сме се отказали от това, което сме подписали в Споразумението за политическата система, нито и сега се отказваме от т. 1. Предполагам, че това е една добра принципна основа, че приемаме разбирането, че ВНС действително ще изгради една политическа система, една система на управление на страната, базирана върху принципа на разделението на властите. Но нека то да направи това нещо, а не ние да предрешаваме нещата. Това първо.

В т. 2 приемаме ВНС, неговите функции и мандата, т. е. срока за изготвянето на Конституцията съвършено ясно и категорично.

Що се касае до последващите текстове (аз ще се върна на въпроса с промените) всички изразиха тук мнение, че просто е съвършено неоснователно да му определяме какво да прави, как да го прави и т. н., да му даваме някакви препоръки оттук нататък. Неговият основен мандат е да направи Конституцията и ние фиксираме дори и срока, фиксираме дори, че може да има и референдум. И по това сме съгласни също. Това беше другият основен пункт.

По-нататък. Приемаме, че то ще бъде работен орган, работен постоянен парламент, приемаме една компромисна цифра 400 души. Отпада една формулировка, която по принцип говори за президентска институция и точно това е, за което става дума, защо сега да препоръчваме, да мислим докъде ще стигне ВНС в своята идея за формата на управление.

Както виждате, тук дори и на КМ се изразиха някъде 5-6 гледни точки.

Нека ВНС, където действително, така да се каже, са реалните представители на народа, на неговите политически партии и с техните концепции и възгледи, нека то да реши в края на краищата ще има ли президентска институция, няма ли да има, ако има каква ще бъде, колко да продълж­ва и т. н., и дали пък тя ще бъде избирана пряко и пр., и пр.

Оттам нататък другият основен пункт, който беше центърът на нашето внимание и с най-големи спорове, е въпросът, какво да направим, за да имаме сега, в периода до приемането на Конституцията, действително да имаме държавен глава, който да осигури една приемственост, ако щете, на властта, да следи за изпълнението на Конституцията, законите, известна арбитражна функция да има и т. н., и т. н., и да носи въобще функциите, които са присъщи за държавен глава.

Е, вижте, какво се получава сега? Ние приехме, че ДС трябва да бъде ликвидиран като една действително недемократична институция. Приемаме, че създаваме института на държавен глава, приехме, договорихме се (тук мисля, че няма противоречия) по неговите функции, които са достатъчни по наше мнение, и по ваше мнение, както се вижда от съгласувания текст, за да си изпълнява той ролята, приемаме дори едно съгласие, че това ще бъде сегашният председател на ДС, определяме му дори един срок на действие до приемането на новата Конституция, което е съвсем логично -това е периодът на дисбаланса, както го наричате вие, което е повече от година и половина дори. И какво остава, в края на краищата? Остава, че целият проблем е дали той да се казва „президент на републиката" или „председател на републиката". По същество по статута и по други въпроси няма никакъв проблем. Известно е, че у нас ще се казва „председател на републиката", навън ще се казва „президент" то няма друг начин да се казва, ако това е компромис.

Може би ви тревожи фактът с текста, който казва, че до новата Конституция да не се внасят промени в сега приетата с поправки Конституция. Ако това ви смущава, бихме могли да съгласуваме един текст, който да приеме, че поправката, която касае държавния глава и неговите правомощия да остане, да кажем, в срока до приемането на новата Конституция.

Защото аз практически не виждам нищо друго, съвършено нищо друго, което представлява от някаква значимост в този текст. И тук действително възниква въпросът за какви основни различия говорим ние?

Вече започваме да оставаме с впечатлението, че тук просто се инсинуира по това нещо, за да се печели време ли, да не се подпише ли това споразумение...

Просто, бихте ли ми отговорили по същество за какво става дума?

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Разбира се, разбира се. Привършихте ли?

Уважаеми г-н Луджев, аз винаги съм се стремял да постигам съгласие, когато сме имали възможност да работим в контактната група и винаги съм уважавал и уважавам и сега вашия стремеж да намерите съгласието, да намерите конструктивната формулировка, но ние нали с вас участваме в това заседание? Нали с вас заедно слушаме с внимание всичко, което се казва тук? И, моля ви, да не свеждате до едни или други записи същината на въпроса. Ние много добре разбираме с вас, че същината на въпроса е в разбирането, което ние всички споделяме, за важността, авторитета, статута на тази нова институция. Ние изслушахме в продължение на няколко часа много убедени и страстни, бих казал дори, изказвания, в смисъл че поначало няма място такава една институция, че тя ще бъде, едва ли не, представителна, че тя ще бъде при всички случаи един допълнителен придатък, който не може да се разглежда сериозно като една авторитетна институция.

Затова, колкото и да се мъчим да разглеждаме един или друг текст само по себе си, ние не можем да отбегнем от това разбиране, което прозвуча тук и тази трактовка на тези текстове, които сме записали. Вие сега споменахте току-що във вашето изказване, че сте съгласни да оттеглите предложението си относно неизменяемостта на сега действащата Конституция с онези поправки що се отнася до президентския институт, но това ваше предложение не прозвуча в първото ваше изказване. Напротив. Затова, уважавайки това усилие, което полагате, съгласявайки се с вас да търсим дали действително се отнася до редакция и къде са нашите различия в редакцията, аз отново поставям пред д-р Желев въпроса, че на сегашния етап от нашата работа ние не сме в състояние да продължим търсенето на тази редакция.

Имаме и друго предложение тъй като единственият съществен въпрос, който всички се съгласихме, че възниква, е изборът. И тук, както констатирахме, имаме противоположни мнения. Бихме отново се върнали на нашата идея да направим един референдум как би желал народът да вземе отношение по този въпрос.

Това е единственият съществен въпрос, който ни различава и, ако наистина сме искрени, че искаме да бъде авторитетна тази фигура, да бъде авторитетна тази институция, да осигури тази стабилност, нека се съгласим, че след като ние тук не можем да се споразумеем, ще запитаме пряко народа. Не бива да считаме, че един референдум е така сложно организируем (извинявам се за думата), че е толкова немислим и, ако ни смущава това, че ще трябва да се правят многократни избори, бихме могли, както и отец Христофор ни посъветва, да приложим никарагуанската формула, да съчетаем избора за Народно събрание с избора за президент...

ХР. СЪБЕВ: Извинете, може ли да...

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: ... и тогава не би имало проблем. Вие ми обърнахте внимание да не прекъсвам, отец Христофор...

ХР. СЪБЕВ: Не, аз...

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: ... бих ви помолил за същото. След като свърша, веднага ще ви дам думата, с удоволствие.

ХР. СЪБЕВ: Извинете.

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Тъй че от тази гледна точка не биха възникнали проблеми нито с многократност на изборите, нито с някакво съмнение относно авторитета на президентската фигура. И това е, според мен, разумният конструктивен изход, на който можем да се съгласим още сега в момента, след като аз съм съгласен с Д. Луджев, че що се отнася до самите текстове, до самите правомощия, до самите договорки тук, ние нямаме съществени различия. Действително, въпросът не е терминологичен.

Но, явно нашето различие по онова разбиране за авторитетността на тази фигура и за да нямаме двусмислие, единственото, което е оправдано в този случай, ако сме искрени и ако действително искаме да създадем такава президентска институция, с пълния авторитет, който тя заслужава, е да произведем избор, който да е всенароден. И бихме могли още сега да запишем, че заедно с парламентарните избори ще се проведат и президентски избори, и няма нищо страшно в това. Ако...

РЕПЛИКА: Г-н Пирински...

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: ... ако не сме готови това да запишем, то да се съгласим поне да запитаме народа, да направим един референдум, който не е така сложно да бъде организиран, не е така немислимо сложно. .

Тъй че...

АП. КАРАКАЧАНОВ: Процедурно предложение, ако позволите, господин...

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Тъй че ако не сме готови да...

АП. ЙОРДАНОВ: И аз имам желание за процедурно предложение.

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ:... ако не сме готови сега да приемем един от тези варианти, аз ви моля, д-р Желев, да се споразумеем да не продължаваме повече този етап.

Благодаря ви.

Ж. ЖЕЛЕВ: Но, вижте, ако вие действително сега нямате пълномощия да подпишете такъв текст, така коригиран от КМ, в което аз не намирам нищо нито унизително, нито срамно това е съвсем естествено всяка политическа сила да се консултира с ръководството, с неговия състав да.

Смятам, че в това няма нищо лошо.

Що се отнася до вашето предложение за незабавно провеждане на референдум за президент, аз го намирам за много нереално, тъй като ние и без това имаме страшно малко време до началото на изборите, които ни предстоят, и да правим за тези два месеца два пъти избори практически (някой му казва: „три"), ако не и три, това просто не го виждам практически как може да стане.

Ако е да даваме предложения, да правим ходове, мисля, че и ние можем да кажем: „Добре, да направим референдум, но изборите през ноември.

ХР. СЪБЕВ: Извинете, може ли само една реплика?

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Не знам дали е свършил д-р Желев? Струва ми се, че...

Ж. ЖЕЛЕВ: Да, това, общо взето, беше моята бележка.

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Заповядайте, отец Христофор.

ХР. СЪБЕВ: Моля да ме извините, само това исках да кажа. Моето предложение беше по-точно, че не едновременност на избора за ВНС и за президент, а да стане, дори и референдум както вие искате, но да стане по никарагуанския вариант, т. е. с палеца (посочва с палец) и със сините каски, за да сме гарантирани за това, че няма да се фалшифицират изборите и референдума.

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Д-р Желев, аз имам мандат да подпиша тези документи така, както бяха подготвени, и действително такъв ми е мандатът.

Това предложение, което беше направено за усъвършенстване, както се изрази вашата делегация, предполага не редакционни, а съществени промени, които, естествено е, според мен, да бъдат разбрани.

Ние не сме в състояние да продължим да работим, ако говорим привидно за редакционни изменения, а по същество поставяме принципни въпроси по съвършено нов начин.

Тъй че аз предлагам да не продължаваме сега, да дадете вашето съгласие да преустановим. 22.00 часа минава, и да продължим контактите си, за да уточним как бихме могли да вървим по-нататък.

Ж. ЖЕЛЕВ: Да, аз съм съгласен, но в такъв случай все пак не трябва ли да се уточним за следващата КМ? . .

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Ние имаме добри контакти и смятам, че ще можем да направим това в най-близко бъдеще.

Ж. ЖЕЛЕВ: Сега не искате да я уточняваме?

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Бихме могли да се постараем да се договорим утре, как бихте предложили?

Ж. ЖЕЛЕВ: Ако утре, да кажем, някъде рано след обяд.

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Или примерно в 11.00 часа, или 12.00 часа?

Ж. ЖЕЛЕВ: 11.00 часа?

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: В 11.00 часа.

Ж. ЖЕЛЕВ: Добре.

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Тогава така да се уточним.

Ж. ЖЕЛЕВ: Значи, засега се уточняваме за 11.00 часа. Да, благодаря.

ИВ. НЕВРОКОПСКИ: Може ли накрая един процедурен въпрос, г-н председател?

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Г-н Неврокопски, заповядайте.

ИВ. НЕВРОКОПСКИ: Моля да се приеме следното:

Проектоспоразуменията да не се считат за споразумения. Вие през цялото време говорите, че имало някакви споразумения. Това не са били споразумения, а проектоспоразумения. И само когато бъде поставен подписът на делегацията, тогава да се смятат за споразумения.

Благодаря ви.

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: В това няма никакъв спор. Те носят грифа „Проект!", докато бъдат подписани, но...

И. КУТОВ: Още един процедурен въпрос.

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ:... но когато те се поднасят за подпис, то вече е ясно, че страните са се съгласили те да бъдат представени за подписване, т. е. те изразяват вече едни договорки, които остава да бъдат потвърдени.

Но, да не продължаваме този спор, д-р Желев.

Предлагам да се съгласим да приключим сега.

М. ИВАНОВ: Г-н Пирински, може ли също един процедурен въпрос?

АЛ. КАРАКАЧАНОВ: Аз имам предимство в такъв случай, че има процедурни,

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Много процедурни въпроси има, д-р Желев. Дали процедурата...

Ж. ЖЕЛЕВ: Ами, те не са вземали думата да им предоставим възможността, ако не възразявате.

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Нямам нищо против. Става дума, че сега не процедурните проблеми са тези, които би трябвало да...

АЛ. КАРАКАЧАНОВ: В началото 45 минути отделихме на процедурни проблеми и то по въпрос, който вие много се вълнувахте, за НС. Може би ще вземем сега отношение, понеже то чака, според вашите думи.

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Да?     

М. ИВАНОВ: Г-н Пирински, ще имам ли думата?

РЕПЛИКА: Г-н Пирински, моля ви да ми дадете думата!

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Да, г-н Иванов да?

М. ИВАНОВ: Става дума за едно съобщение, което бих искал да направя, съгласувано с г-н Желев. (Някой му казва: „Навярно знае и той?")... Може би вие също сте запознат?

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Това очевидно не е процедурен въпрос, г-н Иванов?

М. ИВАНОВ: В процедурния въпрос бихте ли ми разрешили да направя това съобщение?

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Ние нали се разбираме какво е процедурен въпрос? Вие искате да направите декларация. Смятам, че няма...

М. ИВАНОВ: Не, аз не искам да направя декларация, а да направя едно съобщение.

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: ... няма основание за такова нещо в този час. Много ви моля да не злоупотребявате със статута на процедурния въпрос. Не мога да ви дам такава възможност, извинявам се.

М. ИВАНОВ: Все пак става дума за една гладна стачка. .

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Много се извинявам, д-р Желев, бихте ли...

РЕПЛИКА: Г-н Пирински, моля да ми дадете думата по същество.

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Аз предлагам...

Ж. ЖЕЛЕВ: Ако е само за съобщение с няколко думи защо да не им се даде възможност?

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Д-р Желев, както предложите. Ако не сте съгласни да приключим, както предложих, аз съм готов да се съобразя с вашето мнение. Има ли...

Ж. ЖЕЛЕВ: Аз лично нямам нищо против да му предоставим думата щом е само за кратко съобщение.

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Съобразявам се с вашата воля.

Продължение... 

 
Начало на тази страница
Обратно към уводната бележка 
 

 

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Към съдържанието