КРЪГЛАТА МАСА
(3.01.1990 - 14.05.1990)
Пълна стенограма
КОНСУЛТАЦИИ

Консултации с ръководствата 
на обществените организации, 
творческите и други съюзи по въпросите на Кръглата маса 

3 януари 1990 година, 9:30 часа 
3 януари 1990 година, 15:00 часа 

Стенографски протокол на предварителните консултативни срещи с ръководството на СДС по провеждането на Кръгла маса

3 януари 1990 година, 11:40 часа 
3 януари 1990 година, 17:30 часа 

4 януари 1990 година, 15:00 часа 

 

ПОДГОТВИТЕЛНИ ПРЕГОВОРИ

 

Стенографски протоколи на предварителните заседания на Националната кръгла маса 

Между делегации на БКП, БЗНС и народни представители и делегациите на обществено-политическите формирования в страната, творчески и други съюзи и организации на религиозни общности


18 януари 1990 година, 14:30 часа 
 

Между представители на БКП, БЗНС, народни представители и СДС

16 януари 1990 година, 14:30 часа 
18 януари 1990 година, 10:00 часа 

 

ОФИЦИАЛНИ ПЛЕНАРНИ ЗАСЕДАНИЯ

 

Стенографски протоколи на заседанията на Националната кръгла маса 

ПЪРВО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

22 януари 1990 година, 18:05 часа 
23 януари 1990 година, 10:44 часа 
23 януари 1990 година, 17:00 часа  
29 януари 1990 година, 10:00 часа 
6 февруари 1990 година, 10:05 часа 
7 февруари 1990 година, 09:00 часа 
12 февруари 1990 година, 14:00 часа

ВТОРО  ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

12 март 1990 година, 15:15 часа
15 март 1990 година, 10:05 часа

19 март 1990 година, 15:10 часа

26 март 1990 година, 09:36 часа

27 март 1990 година, 17:10 часа

29 март 1990 година, 13:14 часа

30 март 1990 година, 12:05 часа

ТРЕТО ПЛЕНАРНО ЗАСЕДАНИЕ

14 май 1990 година, 18:13 часа

29 март '90
1 2 3 4 5 6 7 8 9 

       

    Национална кръгла маса

    Второ пленарно заседание

    НДК, зала № 6

    29 март 1990 г., четвъртък, начален час 13:14, край 22:25

     
      (продължение)

    В. СПАСОВ: Г-н Пирински, искам думата!

    ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Да, Вячеслав Спасов.

    В. СПАСОВ: Струва ми се, че тези, които ни наблюдават отвън, се питат какво правим всички тук. И може би вече си казват, че Националната КМ вече не оправдава възложеното й доверие. А тя не го оправдава защото се опитва да налага на правителството, което все още представлява държавата и НС, един стил на работа, който е безпрецедентен. НКМ се опитва в момента да взема решения, без да носи отговорност и тук ставаме свидетели на упражняване на риторика. А всички знаем, че отговорността, така или иначе, ще я понесе сегашното НС и сегашното правителство.

    Не ви ли се струва, че НКМ е маса, която води страната към един задълбочаващ се хаос? Никой от седящите тук няма право да говори от името на народа. Никой не е упълномощен от народа. Много хора го казват (репликират го). Моля ви, слушайте ме. Досега слушах достатъчно изказвания, моля ви да бъдете така добри да ме изслушате...

    Д. ЛУДЖЕВ: Представете си, че ни е омръзнало да слушаме такива високопарни речи. Позволявам си да се намеся тук в този случай, вместо председателя.

    ХР. СЪБЕВ: 45 години ви слушахме...

    В. СПАСОВ: Ще бъдете така добър да ме изслушате все пак, както аз ви изслушах. Тук преди малко г-н П. Симеонов пледираше от името на народа, а аз си спомням как на Обществения съвет той каза, че българският народ е тъп като правешкия си господар. (Междувременно участниците в делегацията на СДС напускат залата. Единствено остават седнали по местата си (отляво надясно): Петко Симеонов, Георги Спасов, Ж. Желев и още един.) Просто стават нещата, които аз не мога да...

    П. СИМЕОНОВ: Това е лъжа!

    В. СПАСОВ: Не е лъжа! Това е истина!...

    П. СИМЕОНОВ: Лъжа е! (повишава интонацията си)

    В. СПАСОВ: Това е истина!

    П. СИМЕОНОВ: Лъжа е!

    В. СПАСОВ: Истина е, за съжаление. И с викане няма да отречете фактите те са документирани.

    Тук му е мястото да заявя, че основни предложения на Общонародния комитет по трите законопроекта не бяха включени в изработеното от контактната група споразумение. Въпреки всичко, Общонародният комитет е готов да подпише предложените споразумения, макар и в ущърб на целите, които си поставя, защото е ясно, че трябва да се направи един разумен компромис. Няма време за отлагане. Трябва да се върви напред към стабилизиране на обстановката в България.

    (Представителите на делегацията на БЗНС напускат залата. При излизане във фоайето, напусналите от СДС им ръкопляскат.)

    Същевременно си позволявам да напомня, че ние внесохме една декларация, която все още остава извън сферата на тази КМ.

    (Председателите на делегацията на Конфедерацията на независимите синдикати в България също напускат залата. Във фоайето им ръкопляскат.)

    Трябва ли да разбираме, че основните политически сили са решени на политически спекулации, за да спечелят, примерно, няколкостотин хиляди гласове и в ущърб на националните интереси на страната? Как да се изтълкува мълчанието към внесената декларация и докога ще продължи това мълчание? ...

    Благодаря за вниманието.

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Д-р Желев, бих искал да попитам вие останахте без квотата си? Какво означава това?

Ж. ЖЕЛЕВ: Вие винаги сте били с малка квота, така че нека и аз да постоя за малко с ограничен състав.

Аз все пак искам да поставя въпроса за по-нататъшното придвижване. Тук наистина се получи риторика, пререкания, но ние трябва да вършим работа.

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: И аз така смятам.

Вие поставихте два въпроса в изказванията, които чухме досега след почивката. Единият въпрос беше до каква степен сме постигнали договорки. Г-н Симеонов констатира, че едната страна практически по всичко се била съгласила, тоест вашата.

(Междувременно в залата влизат напусналите от делегациите на СДС, БЗНС, Конфедерацията на независимите синдикати в България.)

И втората констатация, която беше направена от него, е, че е ставало дума за търгуване, или за някакви сделки.

За да сме съвършено наясно по тези два възлови момента от нашата работа, първото ми предложение, д-р Желев, е тези три проекта за споразумения, които секретариатът ни представя в съответствие с всички договорки, които постигнахме до днешното заседание така, както те са фиксирани-да ги подпишем и трите едновременно, и трите заедно така, както те отразяват добросъве­тно, честно, обективно онова, за което с добра воля и максимална конструктивност се мъчихме да постигнем със съвместните усилия на всички, които имат добра воля около тази маса. Не правя разлика за страната едната или другата. Моля да ме изслушате.

И по втората констатация. Решително я отхвърлям, тъй като тя унизява всяка от страните тук.

Никой не може да участва в подобен род дейност.

Ще кажа само едно: в нашите дискусии ние се съгласихме, от всички страни на масата, през последния месец, с един извод, че страната наистина се намира в една особено тежка, особено сложна ситуация, че тя е кризисна и в икономиката, и в другите сфери на обществения живот. Оттам всички ние, заедно с вас, се съгласихме с извода, че е нужна силна изпълнителна власт, че е нужно едно пълноценно правителство (но не само това), че е нужен един президентски институт, който да бъде арбитър и гарант за нормалното функциониране на държавата, който да има една ясна позиция в обществото като ранг на националната сигурност, на териториалната цялост на международните ангажименти на страната, който от надпартийни позиции да гарантира нормалното текущо функциониране на държавата, на обществото, от което се нуждаем всички ние и в периода до изборите, и в периода след изборите, когато ВНС ще се занимава със своята, безспорно, основна, най-важна и призната от всички нас функция да създаде една нова Конституция, да обсъди и приеме другите основни закони на нашето държавно устройство, да може да се посвети именно на тази си работа, по която нямаме различия, нямаме спор (и със Ст. Ганев, като се радвам, че той в момента кима в знак на съгласие).

Въпросът е последователни ли сме докрай в това наше общо разбиране? Вие тук, и вашите колеги, изразихте гласно много съображения относно мотивите и на едната, и на другата страна, когато предлага това споразумение, които аз не мога да приема, които просто не биват да имат място в един сериозен политически диалог, какъвто, надявам се, ние водим. Ние през цялото време заявяваме, че около тази маса ни обединява една обща загриженост да осигурим един мирен преход към едно наистина ново общество плуралистично, демократично, и едновременно с това да не допуснем страната да продължава да задълбочава кризисното състояние, в което се намира.

Ако сме искрени в това си намерение, ако сме последователни, онези договорки, които се съдържат в тези три споразумения, са налице. Те могат да бъдат подписани веднага.

Така че моето предложение е да не продължаваме този диалог. Той не е в интерес на онова съгласие, което всички търсим.

Струва ми се, че единственото отговорно, резултатно и конструктивно действие, което можем сега да предприемем, е да пристъпим към потвърждаване на тези договорки, които успяхме да изработим именно в този искрен стремеж да вървим един към друг, да вървим към едно общо съгласие.

Молбата ми е да вземете отношение, д-р Желев.

(Ж. Желев се опитва да започне да говори)

РЕПЛИКА (СДС): Г-н Пирински, може ли една реплика?

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Може би д-р Желев...

РЕПЛИКА (СДС): Една реплика може ли?

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Все пак да чуем д-р Желев...

Ж. ЖЕЛЕВ: Моля!

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Да, заповядайте, д-р Желев.

Ж. ЖЕЛЕВ: Смятам, че ние можем да подпишем документите, за които става дума, естествено като се вземат предвид всички тези съображения, бележки, които бяха направени на това обсъждане.

Ние не можем да пренебрегнем мнението на КМ по въпроса за тъй наречената „президентска институция" и да подпишем документа в този вид, в който той е представен.

Мисля, че тук обсъждането, което беше направено в първата част на днешната КМ, показа много ясно, с изключение на вашата делегация и на БДМ, всички останали, които се изказаха по този въпрос, намериха тезата за въвеждането на президентската институция по този начин, по който тя е предложена в документа, за крайно нелогична, необоснована и недемократична. И затуй ние в този вид, в който тя е дадена, не можем да подпишем.

Но аз не разбирам какво толкова много ви смущава, когато фактически ние запазваме държавния глава, който трябва да бъде стабилизиращата фигура през този преходен период? Или, по­точно, ликвидирайки Държавния съвет, ние създаваме неговата институция с всички необходими правомощия, за да може той да играе ролята на стабилизиращ фактор. Не разбирам защо толкова много вие драматизирате положението и защо вие не се съгласявате с тази поправка, която, общо взето, изразява мнението на КМ да подпишем документа? Ние нямаме никакво друго различие. По всички останали въпроси ние сме, като изключим едни или други поправки, повече от редакционен характер на документа, смятам, че можем спокойно да го подпишем. Ние нямаме други различия. В никакъв друг съществен пункт между нас различия не съществуват.

Бихме могли, разбира се, след едно такова оглеждане в подробности, да подпишем и другия документ.

Е. КОНСТАНТИНОВА: Може ли един въпрос да задам?

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: В. Вълков е помолил за думата, но ако Д. Луджев да допълни това, което каза д-р Желев, или да дадем думата на др. Кирчева като експерт от БЗНС?

Има ли възражения, д-р Желев?

Заповядайте.

Е. КИРЧЕВА: Да, благодаря.

Дами и господа, като продължение на изявеното вече от нашата делегация становище и като компромисен вариант по основния спорен въпрос тук, на КМ по въпроса за държавния глава, ние предлагаме следното: в проекта за изменение на сега действащата Конституция глава V „Държавен съвет" да остане до приемането, естествено, на нова Конституция от ВНС.

В глава V има чл. 96, ал. 2, който създава възможност с един особен закон, приет от сегашното НС, на председателя на ДС да се възложи осъществяването на правомощията, по които тук страните не спорят. Ние предлагаме такъв особен закон. Правомощията, по които се установихме, че няма спор между страните, да се възложат на сегашния председател на ДС.

Искам да добавя още, че наред с тези правомощия, в сегашния чл. 93 има и други правомощия, понастоящем предоставени на ДС, които са характерни за всеки държавен глава и които, по наше мнение, ние трябва да предоставим на държавния глава.

За ДС, като колегиален орган, да останат някои от правомощията, посочени сега в чл. 94, и аз ще си позволя да ви прочета кои. Например: „осъществява общо ръководство на отбраната и сигурността на страната; назначава и освобождава от длъжност членовете на Държавния комитет на отбраната" (естествено ново име ще има), а останалите, които сега са посочени като правомощия на колегиалния орган на ДС, да отпаднат, тъй като те са несъвместими с процеса на демократизация. Това в един технически порядък може вече да се изчисти.

Това е нашето предложение. Благодаря ви.

ХР. СЪБЕВ: Имам един въпрос само.

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Да, къде е въпросът?

ХР. СЪБЕВ: От мен йеромонах Хр. Събев.

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Да, прощавайте, не ви виждам от камерата. Заповядайте.

Е. КОНСТАНТИНОВА: Аз имах въпрос към...

 ХР. СЪБЕВ: Въпросът ми е следният: от името на цялото БЗНС ли говори г-жа експертът или не?

Е. КИРЧЕВА: Естествено, аз не бих могла да взема думата и, както казах, това е от името на делегацията на БЗНС. Това е...

ХР.СЪБЕВ: Ясно.

Е. КИРЧЕВА: ... това е нашето БЗНС.

Е. КОНСТАНТИНОВА: Аз бях преди...

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Г-жа Константинова иска от доста време думата.

Е. КОНСТАНТИНОВА: Да.  

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Заповядайте, ако не възразява д-р Желев.

Е. КОНСТАНТИНОВА: Благодаря ви.

Мисля, че е много разумно това предложение и във връзка с него, имам такъв въпрос: Примерно, ако г-н Петър Младенов от ръководител сега на Държавния съвет, стане президент, как ще стане с това по-стабилна нашата държава?

РЕПЛИКА: Като е същият човек...

Е. КОНСТАНТИНОВА: Как виждате вие тази качествена промяна в стабилността на държавата, защото ние също искаме да бъде стабилна нашата държава? Може ли да има българин, който да не иска държавата му да бъде стабилна? Но как сега в този момент виждате това?

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Но вие най-добре би трябвало да съзнавате отговора. Ние искаме Националната КМ, която сме признали, че е един особено отговорен институт, да вземе такова решение, каквото е предложено в сегашния проект, да фиксира едни други правомощия от онези, които са в сегашната Конституция. Тоест, ние говорим за други правомощия, за друг институт, за президентски институт, по който се бяхме договорили, въз основа на тези функции, които бяхме съгласували в голяма степен в преговорите и имаме...

Е. КОНСТАНТИНОВА: И вие вярвате, че от това ще стане наистина стабилна българска държава?

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Но аз бих ви задал въпроса: Вие в такъв случай оспорвате смисъла и ролята на КМ? Ние...

Е. КОНСТАНТИНОВА: Първо, КМ, както виждам, не се съгласява с това.      

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ:... Но ние така разбираме нещата, г-жа Константинова, че тези договорки, които имаме, които са съгласувани за функциите на този президентски институт, придават един политически авторитет на президентския институт и на онзи, който би го заел, разбира се.

Но аз съм съгласен с д-р Желев, ако позволите да взема отношение по неговото изложение, че ако наистина става дума за редакционни промени, за редакционни изменения, които трябва да внесем в текста на споразумението ни по Конституцията, бихме могли действително сравнително бързо да се договорим. Но от онова, което беше изложено преди почивката, от предложенията, които Д. Луджев направи за текстове, които да отпаднат, които са свързани и с неизменяемостта на сега действащата Конституция и с други съществени моменти не стриктно по самите функции на президента, а цялата договорка за прехода именно към парламентарна демокрация, както е озаглавен разделът от споразумението, което се предлага за подписване, то тогава ние наистина бихме могли да постигнем резултати тази вечер.

Но вие ще се съгласите, д-р Желев, че и от изказванията, които чухме, и от съображенията, които чухме що се отнася до това, какво мнение имат някои от участниците за НС, ясно е, че тук не става дума за редакционни изменения.

Вярвам, ще се съгласите, че, от една страна, се прави предложение за избор на държавен глава като биваме уверявани, че това е най-логичното в момента, и същевременно слушаме изказвания, които говорят за едно пълно пренебрежение (да не кажа по-силна квалификация) за същото това НС.

Можем ли да считаме, че това са редакционни различия. Очевидно не. Очевидно, ние имаме пред себе си едно различие в самото предложение, което ни се прави, едно несъвпадение на разбиранията на различните участници в делегацията на СДС относно смисъла, политическия смисъл на това, за което се договаряме.

Задава се въпросът с какво би се повишила авторитетността на президентския институт от това, че ние ще се договорим за функциите на този президентски институт. Аз не разбирам този въпрос. Той не е редакционен.

Ж. ЖЕЛЕВ: Аз говоря за другите пунктове, а що се отнася до пункта за държавния глава, смятам, че там действително имаме различия.

Ние многократно обсъждахме този въпрос и, естествено, имаше известна еволюция във възгледите, но, общо взето, ние сме били против президентската институция, особено по този начин тя да бъде въвеждана в нашия обществен живот.

Тук, на КМ, а преди това в нашето ръководство, на последното обсъждане, тъй като (аз трябва да го кажа това) ние сме действително демократична организация, коалиция, където действително много сериозно се разискват въпросите. Вече беше категорично мнението, че трябва да се ориентираме към държавен глава като председател на републиката, щом трябва действително да се направят такива промени в Конституцията. Обаче и КМ, както виждате, потвърждава нашата гледна точка. Тя е съгласна с нашето виждане за устройството, за статута на държавния глава през този преходен период до ВНС и приемането на новата Конституция.

Не е безинтересно и това предложение, което направиха и колегите от БЗНС. Защо пък, действително, тази институция, която и без това съществува, тя да не остане през този период, макар и, в известен смисъл, на доизживяване, да играе ролята на такъв фактор при всички промени, които неизбежно ще стават, със съответните, разбира се, уточнения в ролята, в правомощията на ДС, за които тук стана дума.

Н. АНАНИЕВА: Може ли, др. Пирински, да ми дадете думата за малко?

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Да. На др. Ананиева да дадем думата?

Н. АНАНИЕВА: Аз слушам с голям интерес цялата дискусия, още повече, че това е моята материя като професор конституционно право. Слушам с удоволствие тук асистентите, доцентите, моите колеги-професори.

Имам своя позиция по всички въпроси. Нямах възможност да участвам и, за съжаление, късно се включих, тъй като бях на сесията на НС и там трябваше да докладвам по един важен въпрос.

Мен малко ме притеснява това предложение на колежката от БЗНС по няколко причини. Може би именно, защото идвам сега от НС и вдясно от правителството е блокът, където стои Държавния съвет, аз имам прясна визуална представа какво е в момента Държавният съвет.

По същество Държавният съвет го няма, но няма и институция, която да замести Държавния съвет. Половината от състава му, знаете, че беше освободен по причини, които са известни. Другата половина практически отсъства, а това е институцията, която би следвало в периода между сесиите на НС, в този изключително интензивен политически период, да приема укази, да решава въпроса за подготовката на изборите и междувпрочем, да осъществява, ако такъв е бил замисълът, да осъществява определени функции на национално съгласие.

Втората причина, поради която аз бих опонирала, е свързана и с моята позиция още когато се създаваше Държавният съвет. Още тогава в публикации моята представа беше, че един колегиален държавен глава по същество, в една друга система известна ви е, не искам да се връщам назад не би могъл да играе една демократична функция и тази прогноза се оказа вярна чрез узурпацията на властта от председателя на ДС. Всъщност това беше едно прикритие.

С една дума, моята оценка е, че това е институцията, може би, сега в цялата система, която е най-вече заредена с тоталитаризма, която е най-уязвима, която е най-компрометирана поради своя предишен глава. Даже в нея заседава в качеството си на представителка на жените наша колежка, която вече не е представителка на никоя организация на жените в България. Използвам и този факт само за да опонирам на предложението да се съхрани в каквато и да било форма Държавният съвет.

Ние, които говорим тук и поддържаме тезата за разграждане на тоталитарните структури, крайно нелогично бихме прозвучали с една такава теза.

Второ, за президентската институция. Известно е, че всяка наука си има своите догми. Една от догмите в конституционното право, при това в довчерашното конституционно право, тъй наречената „марксистко-ленинска конституционна теория", която беше адаптация на една теория от 30-те и 50-те години, има догма, съгласно която президентската институция е институция репресивна, авторитарна и по тази догма ние атакувахме и американската президентска демокрация и трансформацията на френската система през 1958 г. чрез прекия избор на Де Гол за президент (знаете, че това стана чрез референдум). Тоест ние не отчитахме това, което сега се учим и учим студентите да отчитат, че нито една институция не може да бъде разглеждана сама за себе си без контекстът на политическата система, на политическия живот, на развитието на гражданското общество; че една и съща институция би могла да играе различни функции. И именно затова аз по принцип, изхождайки от тази догматика, би следвало да бъда против, ако трайно следвам тази догматична линия, против една президентска институция.

Не искам безрезервно да заставам зад тезата и зад аргументацията за президента, свързана с разделението на властите. Бих коригирала колегата Ганев, че теорията за разделението на властите (именно у Монтескьо е свързана с разделението на властта между различни прослойки) всъщност така възниква в Англия от Джон Лок, а Монтескьо намира нейния по-общ демократичен смисъл, който не е вече класовият компромис.

За мен няма значение дали е президент или председател говоря за наименованието, но, така или иначе, световната практика използва понятието „президент". Искам само да обърна внимание на едно обстоятелство.

При нас не се предлага чиста президентска система, предлага се министър-председател. Това е една смесена, това е полупрезидентска или това е една институция на държавен глава с подсилени функции, защото в чистите президентски системи няма министър-председател. френската не е чиста. Тя е по същество парламентарна система.

Но искам само още един аргумент да прибавя в защита на необходимостта от една такава институция. Не говоря нито за личността, нито за партията, тъй като също я разглеждам като институция на националното съгласие.

Току-що идвам, повтарям, от НС, където изнасях информацията за мерките на правителството по решаване социалните проблеми на гражданите, които са били в Турция и са се завърнали. Току-що бяхме свидетели на този малък инцидент, или сцена на КМ във връзка с позицията на една от страните на този конфликт. На мен ми се струва, че като изхождаме от спецификата на нашата страна, ние имаме нужда от една такава надпартийна, една такава обединяваща институция. Не говоря пак за кого става дума. Може да не е само политически мъж, може да е една жена, която да внася равновесие, която да бъде арбитър. Забележете, че „глава" е от женски род и забележете странната трансформация, според която политическата практика налага една неправилна граматика, когато нарича главата „държавен". Обърнете внимание на това как политическата практика е деформирала даже граматиката.

С една дума, аз лично смятам, че за целите на прехода ние имаме нужда от една такава институция, не авторитарна, а примиряваща, не силна, тъй като това няма да е правителство не силна като изпълнителна власт, а силна като арбитър.

Това е позицията ми.

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Благодаря. Искам да...

РЕПЛИКА: Г-н председател, моля да ми дадете думата.. Л, Собаджиев.

ПРЕДС. Г. ПИРИНСКИ: Д-р Желев, дали бих могъл да направя едно предложение.

Ж. ЖЕЛЕВ: Да, заповядайте.

Продължение... 

 
Начало на тази страница
Обратно към уводната бележка 
 

 

Copyright 1998-2018 ®  OMDA Ltd. Всички права запазени

Към съдържанието